№ 391
гр. Пазарджик, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Частно наказателно дело
№ 20215200200684 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437 ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70, ал. 1 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения С. ИЛ. М. и приложено
становище от Началника на Затвора Пазарджик, както и от психолога при
затвора Пазарджик.
В съдебно заседание представителят на Затвора изразява становище, че
молбата на осъденият М. е допустима, но е неоснователна. Излага доводи, че
не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК –
осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание, както и с поведението си и отношението към труда е дал
доказателства за своето поправяне.
Прокурорът изразява становище, че не са налице всички предпоставки
на чл. 70, ал. 1 от НК за предсрочно условно освобождаване на осъдения.
Излага становище, че осъденият М. не следва да бъде условно предсрочно
освободен, тъй като в тази насока са всички доказателства, събрани по
делото.
Осъденият М. поддържа молбата си и иска да бъде освободен условно
предсрочно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения М. е допустима, но
неоснователна по следните съображения:
От становището на Началника на Затвора и досието на осъдения, както
1
и приложените писмени доказателства - справка за правното му положение и
психологическо становище се установява, че :
С Протоколно определение № 16 от 21.02.2020 година по НОХД№
102/2020 година на Районен съд гр. Карлово е определено едно общо
наказание по следните деяния:
Затова, че на 22.06.2019 година в с. Р. по хулигански подбуди е
причинил средна телесна повреда, като престъплението е извършено в при
условията на опасен рецидив и на основание чл. 131, вр. чл. 29 от НК го
осъжда на 3 години „лишаване от свобода“;
Затова, че на 22.06.2019 година в с. Р. в съучастие е унищожил
противозаконно чужди движими и недвижими вещи на обща стойност
2699,21 лева и на основание чл. 216, ал. 1 от НК е осъден на 2 години
„лишаване от свобода“;
Затова, че на 22.06.2019 година в с. Р. е държал огнестрелно оръжие и
боеприпаси за огнестрелни оръжия, поради което на основание чл. 339 от НК
е осъден на 2 години „лишаване от свобода“.
На основание чл. 23-25 от НК е определено едно общо най –тежко
наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“.
Начало на наказанието - 24.06.2019 г.
Към 09.11.2021 г. е изтърпял фактически 2 години, 4 месеца и 16 дни, от
работа 2 месеца и 14 дни, или всичко 2 години, 7 месеца и 0 дни. Остатъкът е
в размер на 5 месеца.
Към днешна дата от приложената справка за правното му
положение е видно, че остатъкът от наказанието е 4 месеца и 4 дни.
В депозираното становище на Началника на Затвора Пазарджик се
посочва по отношение на осъденият М., че при направената първоначална
оценка на правонарушителя степента на риска от рецидив е висока /78 точки
по скалата ОЕйСис/. Отчетени са следните проблемни зони:
Отношение към правонарушението - отсъства отговорност поемане на
персонална -отговорност по отношение на поведението му извършване на
престъплението. Не признава вредата, която е причинил, трудно прима
наложеното му наказание и присъда;
2
-образование и обучение - на практика всеки път при постъпването
си в местата за лишаване от свобода завършва по един училищен клас, към
настоящия момент е със завършено начално образование;
-умения за мислене - на практика повтаря едни и същи поведенчески
модел на персеверативност, които не са работещи и адекватни, съобразени с
обществото. С известни затруднения при по-обширен анализ и комплексна
оценка на изискванията на средата. Трудно се повлиява, поради
недостатъчния личностов ресурс.
Като гранични зони са изброени настоящо правонарушение,криминално
минало, взаимоотношения, управление на финанси и доходи, начин на живот
и обкръжение.
Според депозираното становище риска от вреди към първоначалният
момент и в условията на пенитенциарно изолиране е нисък, но бързо след
превеждането му от Затвора - гр. Пловдив допуснал две нарушения, като е
наказван, както следва:
-със заповед № Л-1287 от 01.10.2020 година е наказан с „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни“, затова
че на неустановена дата през месец август и септември 2020 година е държал
и ползвал неразрешена вещ - 1 брой мобилен телефон;
- със заповед № Л-1559 от 07.10.2020 година е „писмено
предупреждение“, затова че на 03.10,2020 година е влязъл в словесна
саморазправа с друг лишен от свобода.
Изрично в становището е посочено, че вследствие на водената
корекционна работа е отчетен спад в оценката на риска с 13 точки,
включително и успешно завършено начално образование. Последните
превантивни дейности касаели повишаване на уменията за мислене,
развиване на по-голяма автономност, както и по-зрял поведенчески модел.
В заключение е посочено, че риска от вредно поведение в условията на
свобода е във вероятните параметри, предвид личностните особености и
престъпен профил. Склонен да участва в инициирани конфликти, като
действията му са ситуативно детерминирани и реактивни.
В депозираното по делото психологическо становище се сочи, че на
този етап становището е негативно с оглед изискванията за приложение на
3
института на УПО.
При тези данни, съдът приема, че не е налице една от кумулативно
предвидените предпоставки в чл. 70, ал.1 от НК за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, а
именно: с поведението си да е дал доказателства за своето поправяне.
Напротив, отчетената липса на съществени промени в актуалната оценка на
риска не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 от НК.
Съдът отчита факта, че по отношение на осъдения М. е налице
непреодолян риск от вредно поведение в условията на свобода, който факт,
сам по себе си, говори за липсата на постигнат поправителен ефект.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъденият М. все още не е дал
доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и
необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. ИЛ. М. – роден на
******** година в гр. К., с постоянен адрес с. Р., ул. "С." № *, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН
**********, за условно предсрочно освобождаване от остатъка в размер на 4
месеца и 4 дни „лишаване от свобода“ от определеното му едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години с Протоколно
определение № 16 от 21.02.2020 година по НОХД № 102/2020 година на
Районен съд - гр. Карлово.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския АС в
7 дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4