Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Силвиян И., като разгледа
докладваното от съдията Даниела Недева КНАХД №738 по описа на Административен
съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Т.Я.И. ЕГН **********
с адрес *** срещу решение № 219 от 11.02.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД 20213110205285/2021 г., по описа
на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление №03-139/3.12.2021г. издадено от К Г Дна длъжност Началник отдел
„Рибарство и контрол”, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с
което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, за извършено административно нарушение на чл. 17, ал. 1,
т. 1 от ЗРА, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети 198.92кг. бяла
пясъчна мида - върната обратно във водите на Черно море и лодка без външна
маркировка, с размери - 5.20м. дължина и 2.10м. ширина, бяла на цвят, с червен
кант и извънбордов двигател малка „М.“ и мощност 40 к.с. - оставени на
отговорно пазене при Т.Я.И..
С решението са
присъдени разноски в полза на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на
материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна.
В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не
се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото
на спора.
Ответната страна, редовно призована не се явява,
не се представлява. С молба вх.
№ 6430/20.04.2022г., чрез пълномощник заявява, че оспорва касационната жалба,
поддържа представения по делото писмен отговор. Отправя искане решението на ВРС
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение,
във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Т.Я.И. срещу НП
№03-139/3.12.2021г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол”, към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на И. за извършено
административно нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и
на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети 198.92кг. бяла пясъчна мида -
върната обратно във водите на Черно море и лодка без външна маркировка, с
размери - 5.20м. дължина и 2.10м. ширина, бяла на цвят, с червен кант и
извънбордов двигател малка „М.“ и мощност 40 к.с. - оставени на отговорно
пазене при Т.Я.И..
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел,
че е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Санкцията е определена законосъобразно, в
минималния предвиден в закона размер и
не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
След извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.
При правилно установена
фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно
приложението на закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на
което не са налице визираните от касатора касационни основания за отмяна на
атакувания съдебен акт.
Правилен е извода
на ВРС за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. Административнонаказващият
орган е определил правилно, че следва да се ангажира административно
наказателната отговорност на И., нарушението е подробно описано от фактическа
страна, както и нарушените правни норми, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения на административно производствените правила,
които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички
съставомерни признаци, изложени са относимите правни норми, като по този начин
не само, че не е ограничено правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в
максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както
и описанието на нарушението и
доказателствата, които го установяват.
В конкретния случай е налице изискуемата
връзка между фактическото обвинение,
правната му квалификация и приложената административно наказателна
разпоредба–налице е съответствие между описаното в обстоятелствената част на НП
фактическото обвинение и посочената като нарушена законова разпоредба. ВРС подробно е дал отговор на
възраженията във въззивната жалба и касационната инстанция намира, че не следва
да ги преповтаря.
От приобщените по делото писмени
доказателства и гласните такива е установено по безспорен начин, че вечерта на 15.07.2021 г., в акваторията на Черно море е била извършена съвместна
инспекция по море от служители на Дирекция „Рибарство и контрол“, седалище
Варна към ИАРА и Гранична полиция. Около 23:00 часа, същата вечер, на място с
географски координати ****, в близост до плажа на с.****инспектиращите
установили лодка без външна маркировка с размери - 5.20 м. дължина и 2.10 м.
ширина, бяла на цвят с червен кант и извънбордов двигател марка „М.“ с мощност
40 к.с., управлявана от И.. На борда на лодката било установено наличие на улов
от бяла пясъчна мида, която по данни на И. била около 150 кг. След претеглянето
на улова на брега, било установено тегло от 198.92кг. По време на проверката И.
представил УСР № 03109207-007/ 04.01.2021г., издадено за лодка с външна
маркировка ****, чиито параметри не съвпадали с тези на лодката обект на
проверката. Лодката вписана в удостоверението била марка „****“, с дължина 4,5
м. и ширина 1, 65м., както и с мощност на двигателя 18, 38 kW. Констатациите
били обективирани в доклад с № 031-065-108 ИМ/15.07.2021г. От установеното било
прието, че И. извършва стопански риболов без да притежава разрешително за
стопански риболов и без удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс
от риба и други водни организми за лодката, с която е извършил риболова.
Предвид горното същата вечер, на Морска
гара-Варна бил съставен АУАН №В-0007523/16.07.21г., в който било описано
допуснатото нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА. С АУАН бил иззет улова, който бил
върнат в акваторията на Черно море, както и лодката, управлявана от И., като
последната му била оставена на отговорно пазене. Показанията на разпитания в
хода на въззивното производство свидетел са в съответствие с приобщените
писмени доказателства. Изложеното обосновава
извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение по чл.17 ал.1 от ЗРА, който регламентира, че стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след
издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически лица,
юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10 метра.
Съгласно ал.4 на чл.17 ЗРА придобитото право за усвояване на ресурс от риба и
други водни организми се удостоверява за съответната календарна година чрез
издадено от ИАРА удостоверение. Нормата на чл.17 ал.6 от ЗРА сочи, че
разрешително за стопански риболов във водите на Черно море, река Дунав и водите
на Европейския съюз се издава за кораб, вписан в регистъра на риболовните
кораби. Съгласно чл.18г от същия закон стопански риболов се извършва само с
маркирани и вписани в удостоверението риболовни уреди и средства. Приобщените по делото доказателства
безспорно установяват, описаната в процесното НП фактическа обстановка и
от обективно установените факти се налага извод, че И. е осъществявал стопански
риболов по смисъла т. 28 пр. 2 от § 1 от ДР на ЗРА, като е извършвал улов на
морски организми- 198, 93 кг. бяла пясъчна мида, установена на борда на
плавателния съд.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание глоба от 1500 до 3000 лв. по арг. от чл.56 ал.1 от ЗРА. Настоящият
състав на съда намира, че определения минимален размер на санкцията, който не
би могъл да се редуцира, изпълнява целите на наказанието да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както
визира чл. 12 от ЗАНН. Правилно е приложена и нормата на чл.90 ал.1 от ЗРА предвиждаща в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл.66,ал.4 и 5, чл.67, 67а,
68, 69а,
70, 71,
72, 73
- 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата
и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.
С оглед горното,
настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон
и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в, ал.1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
С оглед
изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника по
касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е
с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 219 от
11.02.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД
№20213110205285/2021 г. по описа на ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА Т.Я.И. ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: