№ 64
гр. П., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1448/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220102048 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска по чл.439 ГПК на Х. В. М., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. П., ул. „С.“ №15, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.-К.“ № 4-6, за
оспорване на изпълнението по на изпълнението по изп.д. № 629/2021 г. на
ЧСИ Г.З. с рег. № 888, образувано въз основа на изпълнителен лист от
15.11.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 4650/2012 г. на Районен съд - П., за сумите:
21173.46 лв. - главница, 900.70 лв. - договорна лихва за периода от 11.12.2011
г. до 08.11.2012 г., 1172.09 лв. - наказателна лихва за периода от 11.12.2011 г. до
08.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 09.11.2012 г. до изплащането, както и 1283.88 лв. -
съдебни разноски, всичко в общ размер от 24530.13 лв., поради това, че
правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след
приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание.
Осъдил е ищеца Х. В. М. да заплати на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД
съдебни разноски в размер на 174 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
1
въззивна жалба от Х. В. М. чрез неговия процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основният довод, който на
няколко пъти се повтаря в опит да бъде поднесен по различен начин, но на
практика е един, е че искането за конституиране на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
като взискател по изпълнителното дело, направено с молба от 04.07.2018 г.,
всъщност е било оставено без последствие от съдебния изпълнител, който не
се е произнесъл по това искане, не е наложил исканите мерки, които са
посочени в молбата, а това е станало едва след образуването на делото пред
следващия ЧСИ - Г.З. и конституирането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като
взискател. Това действие според жалбоподателя е извършено след изтичане на
срока на погасителната давност. Искането е решението на Районния съд да
бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде
уважен изцяло - така както е предявен, с присъждане на разноски за две
инстанции. Няма доказателствени искания във въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от „ЕОС Матрикс" ЕООД, представлявано от Т.И.В., в който
са изложени доводи в подкрепа на решението на Районния съд.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против „ЕОС Матрикс" ЕООД ищецът Х. В. М. е
твърдял, че на 15.11.2012. срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа
на заповед за изпълнение на по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 4650/2012 г. на
Районен съд - гр. П., по който следва да заплати на кредитора „Обединена
българска банка“ АД сумите: 21173.46 лв. - главница, 900.70 лв. - договорна
лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., 1172.09 лв. - наказателна
лихва за периода от 11.12.2011 г. до 08.11.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 09.11.2012 г. до
изплащането, както и 1283.88 лв. - съдебни разноски, всичко в общ размер от
24530.13 лв. Въз основа на изпълнителния лист срещу него било образувано
изп. д. № 2185/2012 г. на ЧСИ П.И. с рег. № 821 с взискател „Обединена
българска банка“ АД, по което на 28.04.2014 г. на ищеца била връчена покана
за доброволно изпълнение.
През 2014 г. изпълнението било прехвърлено при ЧСИ П.И. с рег. № 883,
където било образувано изп. д. № 395/2014 г. По това дело на 26.02.2016 г.
постъпила молба от взискателя за налагане на запор и на 01.03.2016 г. било
изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца при работодателя „ЕКО МЕС“ ЕООД. Суми по
2
запора не били постъпвали, тъй като ищецът получавал минималното трудово
възнаграждение и не били правени удръжки от него.
Поради преместването на ЧСИ П.И. в гр. Варна, изпълнението отново
било прехвърлено отново при ЧСИ П.И. с рег. № 821, при когото било
образувано изп. д. № 2506/2016г. и по което не били извършвани никакви
изпълнителни действия.
На 31.01.2018 г. вземането по изпълнителния лист било цедирано от
взискателя „Обединена българска банка“ АД на ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П. - К.“
№ 4-6. След цесията изпълнението било прехвърлено при ЧСИ Г.З., с рег. №
888, при когото било образувано изп. д. № 329/2019 г., което било прекратено с
постановление от 04.11.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 17.09.2021 г. ЧСИ Г.З.
образувал ново изп. д. № 629/2021 г. за събиране на същото вземане. По това
дело на 23.09.2021 г. било изпратено запорно съобщение до банка „Юробанк
България“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на ищеца и
запорът бил наложен на 01.10.2021 г.
На 18.10.2021 г. ответникът подал молба за опис на движими вещи в
дома на ищеца и такъв бил насрочен на 06.01.2022 г., но не се състоял.
На 26.06.2023 г. и 23.08.2023 г. ответникът подал нови две молби за
извършване на изпълнителни действия по делото, но такива не са предприети.
Ищецът е твърдял, че последното прекъсване на погасителната давност
за вземането по изпълнителния лист е станало на 01.03.2016 г., поради което
давностният срок е изтекъл и вземането е било погасено по давност преди
23.09.2021 г., когато бил наложен запор върху банковите му сметки в банка
„Юробанк България“ АД.
При тези твърдения е формулирано искане съдът да постанови решение,
с което да установи спрямо ответника, че процесното вземане не подлежи на
принудително изпълнение поради погасяването му по давност, която е
настъпила след издаване на изпълнителното основание. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който не е оспорил обстоятелствата, изложени в исковата молба, включително,
че е взискател по оспореното изпълните, тъй като е придобил вземането с
договор за цесия от предишния кредитор. Оспорил е твърдението в исковата
молба, че вземането е погасено по давност. Твърдял е, че след посочената от
ищеца дата 01.03.2016 г. давността е била прекъсвана многократно от
конкретни изпълнителни действия, както следва: на 04.07.2018 г. - подадена
молба за конституирането на ответника като взискател по изп. д. № 2506/2016
3
г. на ЧСИ П.И., извършването на опис на движими вещи на длъжника и
налагане на запор върху неговите банкови сметки; на 17.09.2021 г. - подадена
молба от ответника до ЧСИ Г.З. за образуване на ново изп. д. № 629/2021 г.,
съдържаща искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника;
на 23.09.2021 г. - подадена молба от ответника за извършване на изпълнителни
действия; на 23.09.2021 г. - подадена молба за налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника и на 27.02.2024 г. - налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира съдебни
разноски.
С доклада по чл.146 ГПК районният съд е обявил за безспорни
обстоятелствата, че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател
по изп. д. № 629/2021 г. на ЧСИ Г.З. с рег. № 888, което е образувано за
събиране на вземането по изпълнителен лист от 15.11.2012 г. по ч. гр. д. №
4650/2012 г. на РС - П. в полза на кредитора „Обединена българска банка“ АД,
както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
изпълнението е започнало по молба на „Обединена българска банка“ АД от
19.12.2012 г., въз основа на която е образувано изп. д. № 2185/2012 г. на ЧСИ
П.И.. С молбата взискателят е поискал пълно проучване за имуществото на
длъжника и насрочване на опис на движими вещи в дома му. По делото са
изпратени запорни съобщения до всички банки в страната и е наложен запор
върху моторни превозни средства на длъжника.
По молба на взискателя „ОББ“ АД от 03.12.2013 г. изпълнението е
прехвърлено на ЧСИ П.И. с рег. № 883, където на 26.02.2014 г. е образувано
изп. д. № 395/2014 г., видно от съставения приемо-предавателен протокол
между канторите на частните съдебни изпълнители.
По молба на взискателя от 26.02.2016 г. ЧСИ П.И. е наложила запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Еко Мес“ ЕООД, съгласно
запорно съобщение от 01.03.2016 г. Запорът е изпълнен от работодателя на
15.03.2016 г., но удръжки от заплатата не са направени, тъй като е в
минималния размер и представлява несеквестируем доход по чл.446, ал.1
ГПК.
На 05.12.2016 г. по заповед на министъра на правосъдието служебният
архив на ЧСИ П.И., вкл. изп. д. № 395/2014 г., е предаден на ЧСИ П.И., където
за събиране на вземането на взискателя „ОББ“ АД е образувано изп. д. №
2506/2016 г.
С молба от 04.07.2018 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да
бъде конституиран като взискател на мястото на стария кредитор „ОББ“ АД
поради придобиване на вземането с договор за цесия от 31.01.2018 г.
4
Представил е доказателства за цесията. Със същата молба е поискал от ЧСИ
да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да насрочи
опис на движими вещи в дома му и да проучи неговите банкови сметки, върху
които да наложи запор. Поисканите с молбата действия не са извършени от
ЧСИ, който е бездействал и не е дал указания на заявителя какви такси и
разноски следва да внесе във връзка с изпълнението.
По молба на взискателя от 18.03.2019 г. изпълнението е прехвърлено при
ЧСИ Г.З., рег. № 888, където на 24.04.2019 г. е образувано изп. д. № 329/2019 г.
Същото е прекратено с постановление на ЧСИ З. от 04.11.2020 г. на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години /от 04.07.2018 г./.
С молба от 17.09.2021 г. ответникът е поискал от ЧСИ З. да образува
ново изпълнително дело срещу ищеца за събиране на вземането по процесния
изпълнителен лист. С разпореждане на ЧСИ З. от същата дата е образувано
изп. д. № 629/2021 г., по което в момента се провежда оспореното от ищеца
изпълнение. Със същата молба от 17.09.2021 г. ответникът е поискал от ЧСИ
да проучи банковите сметки на длъжника и да наложи запор върху тези, които
са открити последни. С разпореждане на ЧСИ от 23.09.2021 г. е наложен запор
върху банковите сметки на ищеца в банка „Юробанк България“ АД и е
насрочен опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника на 20.10.2021 г.
Описът не е извършен, тъй като не е внесена дължимата такса от взискателя.
На 27.10.2021 г. е насрочен нов опис за 06.01.2022 г., който отново не е
извършен.
С разпореждане на ЧСИ от 27.02.2024 г. е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца в банка „Общинска банка“ АД. Налагането на
запора е по молба на взискателя от 23.08.2023 г. и това е последното
изпълнително действие, което е извършено по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение да валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК – отрицателен
установителен иск за установяване несъществуването на вземането по
изпълнителния лист поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение, настъпило след издаването на изпълнителното
основание. От приетите за безспорно установени обстоятелства по делото е
видно, че оспореното изпълнение е започнало на 19.12.2012 г. и към момента
5
не е приключило. По време на същото са действали различни задължителни
тълкувателни актове на ВС и ВКС, уреждащи по принципно различен начин
давността в изпълнителното производство.
Както правилно е посочил районният съд в обжалваното решение,
изпълнителното дело е образувано при действието на Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленум на ВС, в което е прието, че след
образуването на изпълнителното дело прекъснатата вече давност се спира и
не тече докато изпълнителното дело е висящо.
ППВС № 3/1980 г. е отменено, считано от 26.06.2015 г., с
постановяването на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, с което погасителната давност в
изпълнителното производство е уредена по нов начин, а именно: че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ; че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение; че взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Прието е още, че новата давност започва да тече след
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Посочено е още, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК; че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти; че във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
6
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това като прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
С т.3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК
приема, че перемпцията и давността са различни правни институти, с
различни правни последици. Давността е институт на материалното право,
установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да
не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска
принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника
липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята
активност. Приема се, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се състои в друго.
Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече
направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и
напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи
неосъществилите се изпълнителни способи. Ново писмено искане по делото,
отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на
ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи
чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. Такъв е случаят, когато кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и
не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в
това число и когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК, в резултат на което
давността е прекъсната. ОСГТК на ВКС приема, че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той
7
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Приема се още, че при действието на постановлението на
Пленума на ВС, искането на взискателя за извършване на изпълнителни
действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността,
когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела, вече
прекратени към датата 26 юни 2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал.
1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на
последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие
според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени
в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт .
Въпросът за действието във времето на тълкувателните решения и
постановления е разгледан в ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020
г., ОСГТК и с него е прието, че по изпълнителните дела, образувани за
принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e
започнала да тече от 26.06.2015 г. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изрично ППВС № 3/1980 г. е обявено за
загубило сила, следователно до този момент то не е било мълчаливо отменено
и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която е предмет
на тълкуване с ППВС № 3/1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила
на ЗЗД. ОСГТК на ВКС приема, че при непроменена правна уредба, която е
била подложена на задължително тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2
ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са адресат на тази норма,
може да се изисква друго, освен да се съобразят с това тълкуване до обявяване
на постановлението за загубило сила.
Анализът на тълкувателната рамка дава основание на въззивният съд да
приеме, че в настоящия казус погасителната давност по отношение на
вземанията на взискателя по изпълнителния титул не е изтекла.
Изпълнителното дело е образувано преди да бъде обявено за изгубило
значение ППВС № 3 от 18.11. 1980 г., според което образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, а по време на висящо
изпълнително производство давност не тече. Следователно от момента на
образуването на изп. д. № 2185/2012 г. по описа на ЧСИ П.И. давност не е
текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. От този момент е започнал да
тече нов давностен срок, който е бил прекъснат на 01.03.2016 г., когато ЧСИ
П.И. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Еко
Мес“ ЕООД. Липсата на ефективност на приложения изпълнителен способ не
8
изключва ефекта на прекъсването на давността, тъй като запорът действа,
докато не бъде вдигнат от органа, който го е наложил, или докато не бъде
прекратено изпълнителното дело и в случай на увеличение на трудовото
възнаграждение над прага на несеквестируемост удръжките следва да се
правят от работодателя.
Новата погасителна давност е била прекъсната на 04.07.2018 г., когато
ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по изп. д. №
2506/2016 г. на ЧСИ П.И. на мястото на стария кредитор „ОББ“ АД /действие,
което прекъсва давността/. Установено е по делото, че на същата дата новият
взискател е подал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника и за извършване на опис на движими вещи в дома му. Макар тези
изпълнителни действия да не са извършени от ЧСИ, с оглед приетото в
цитираните по-горе тълкувателни решения молбата прекъсва давността, тъй
като причината е в бездействието на ЧСИ, който не е дал указания за
взискателя да внесе свързаните с тях такси и разноски.
Следващото прекъсване на давността е на 23.09.2021 г., когато е
наложен запор върху банковите сметки на ищеца в банка „Юробанк България“
АД от ЧСИ Г.З.. Подадените от взискателя молби за извършване на опис и
оценка на движими вещи в дома на длъжника не са прекъснали давността, тъй
като насрочените описи на са се осъществили по причина, за която
взискателят отговаря, тъй като не е заплатил необходимите такси и разноски.
За последно давността е прекъсната на 27.02.2024 г., когато е наложен
запор върху банковите сметки на ищеца в банка „Общинска банка“ АД.
Между отделните прекъсвания на давността не е изтекъл 5- годишният
срок по чл.117 ЗЗД. Не е изтекла и 10-годишната абсолютна давност по чл.112
ЗЗД, която по отношение на заварените случаи започва да тече от влизането на
разпоредбата в сила на 02.06.2021 г. Затова съдът намира, че искът за
оспорване на изпълнението е неоснователен и следва да се отхвърли.
Във въззивната жалба не се сочат доводи, водещи до други изводи,
различни от тези, до които достигат въззивният и първоинстанционният съд.
Жалбоподателят напълно немотивирано продължава да твърди, че молбата за
конституиране на нов взискател и налагане на запор не е произвела действие,
тъй като ЧСИ П.И. я е оставил без ответ. Както беше посочено по-горе, когато
бездействието не може да се вмени във вина на взискателя, а се дължи на
фактори извън неговата воля, молбата за предприемане на изпълнителни
действия прекъсва погасителната давност.
При липса на други доводи въззивният съд намира обжалваното решение
за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд се присъединява към мотивите на
9
първоинстанционното решение и препраща към тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1448/22.11.2024 г., постановено по гр.д. №
20245220102048 по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10