№ 548
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500584 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл ГПК е образувано по жалба на А. А.
И. от гр.***, чрез адв.Н. В. от АК Добрич насочена против Решение № 6496/26.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 787/2024 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която е отхвърлен
предявения от въззивницата против ЗК“Лев инс“АД осъдителен иск за присъждане
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдените 18 000
лева и до пълния претендиран размер за 70 000 лева.
В
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част, поради постановяването му при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на приобщените по
делото доказателства, в отклонение на установеното от приложимия материален закон чл.53
ЗЗД, както и поради неговата необоснованост.
Твърди се първоинстанционният съд да не е обсъдил всички имащи значение за
делото факти, поради което и стигнал до неправилни извод и определяне на обезщетение,
несъответстващо на степента на претърпените от ищцата-въззивница неимуществени вреди.
Поддържа се на първо място съдът да не е анализирал наличните доказателства в
тяхната съвкупност при установяване механизма на настъпване на процесното ПТП, а от там
е дал и неправилен отговор на въпроса съпричинила ли е пострадалата настъпването на
вредоносния за нея резултат.
Отделно се поддържа при определяне на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди на въззивницата съдът да е игнорирал наличните доказателства
относно нейната възраст и негативното въздействие на полученото в следствие на
инцидента увреждане по отношение на общото й здравословно състояние и възможността да
се обслужва сама. Твърди се да не са взети предвид и вида на увреждането, обстоятелството,
че въззивницата не се е възстановила напълно от последиците от него, инфлационните
1
процеси и др.
Като излага конкретни доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от
настоящата инстанция отмяна на решението на СГС в обжалваната му отхвърлителна част и
по съществото на спора уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в пълен размер.
Насрещната страна не е подала отговор по въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част,
прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в ожалваната му отхвърлителна
част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.
Освен в частта по предявения иск за присъждане на обезщетения за причинени
имуществени вреди, същото е влязло в сила и в частта му, с която е присъдено обезщетение
за причинените на въззивницата неимуществени вреди в размер на присъдените от
първоинстанционния съд 18 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Горният факт предпоставя да е формирана сила на пресъдено нещо по отношение
наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от А. А. И. против
ЗК“Лев инс“АД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата К. Д. и
застрахователя - въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди -
виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на
деликта, причинило вреда на пострадания, както и причинно-следствена връзка между
вредата и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивниците-
ищци неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на
деликвента К. Д., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и
изслушани две самостоятелни автотехническа и съответно медицинска експертиза, при
чийто самостоятелен анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа
страна:
Ангажираните писмени доказателства и изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното
ПТП на 22.02.2023 г., а именно: около 11.30 ч. в гр. Добрич, в светлата част на денонощието
пешеходката А. И. се е движила по локална улица след кръстовището с ул. „Х. Ботев“, в
близост до фризьорски салон и до сградата на бл. 5, предприемайки пресичане на локалната
улица, в посока от фризьорския салон към бл. 5. В същото време и на същото място
лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ********, управляван от К. Д., се намирал
на локалната улица, след кръстовището с ул.„Х. Ботев“, в близост до бл. 5. Водачът на
автомобила предприел маневрата „движение на заден ход“ в посока от бл. 5 към
кръстовището с ул. „Х. Ботев“ със скорост на движение не повече от 5 км/ч. Посоката на
движение на пешеходката била отляво надясно, а спрямо товарния автомобил „Форд“, по
траектория на движение разположена зад товарния автомобил. При движението на заден ход
на лекотоварния автомобил и на пешеходката по описания маршрут настъпил удар между
2
лявата задна врата на товарния автомобил и тялото на пешеходката, като ударът настъпил на
пътното платно на локалната улица и в резултат на същия пешеходката паднала на
асфалтовата настилка.
Неоспорената от страните автотехническа експертиза е докладвала, че мястото на
удара по дължина е на пътното платно на локална улица, водеща към чл. 5 в кв. „Х. Ботев“ в
гр. Добрич, в близост до кръстовището с ул. „Х. Ботев“ и е на разстояние от около 3 метра
след линията на ориентира /показан на изготвената скица към експертизата/, а по широчина
– на около 1,50 метра вляво от десния край на платното за движение.
Експертът по тази експертиза е дал становище, че пешеходката е разполагала с
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако не е
предприела навлизане на платното за движение на локалната улица, като преди навлизането
е следвало преди всичко да се убеди, че предприемайки пресичане не се поставя в опасност
от преминаващи по улицата транспортни средства.
Основната причина за настъпване на инцидента обаче е поведението на водача на
автомобила, който е предприел маневрата за движение на заден ход, без да осигури
адекватно обезопасяване на същата в процеса на извършването й. Ако е изпълнил тези си
задължения по ЗДвП инцидентът е бил предотвратим.
Изложеното, според решаващият състав, обосновава извод, че и двете посочени
причини са довели до настъпване на пътния инцидент, към което приносът на пешеходката
И. правилно е зачетен от първоинстанционни съд и е прието за основателно въведеното от
ответника застраховател възражение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат за пострадалата.
Съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна в
разбирането си принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да е винаги налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Този принос трябва да е установен
конкретно /а не хипотетично/ за всеки отделен случай от ответника, чиято е тежестта да
установи възражението си за наличието му, т.к. е в негов интерес - с това възражение се
цели намаляване на отговорността му към увреденото лице. Не е налице такъв принос
тогава, когато вредоносният резултат би настъпил и без противоправното действие или
бездействие от страна на пострадалия.
Степента на съпричиняване се определя чрез сравняване тежестта на нарушението на
делинквента и на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един
от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В случая при извършването на тази преценка решаващият състав съобрази всички
приобщени по делото доказателства, касаещи механизма на настъпване на произшествието
и най-вече неоспореното заключение на автотехническата експертиза в насока основна
причина за настъпилото ПТП да нарушаването на правилата за движението по пътищата от
страна на водача на лекотоварния автомобил „Форд Транзит“, установени в чл. 40 от ЗДвП
/преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението и по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности/.
Произшествието не би настъпило обаче вкл. при тези нарушения, ако пешеходеца А.
И. не е навлязла на пътното платно без да изпълни задълженията си по чл.113 ЗДвП - при
пресичане на платното за движение да преминава само по пешеходна пътека, при това, при
спазване на правилото преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства, вкл. да не удължава ненужно пътя и времето
за пресичане, както и по чл.114, т.2 ЗДвП - да не пресича платното за движение при
ограничена видимост.
Противно на оплакванията във въззивната жалба същата да е изпълнила
добросъвестно задълженията си като пешеходец доказателствата по делото установяват
категорично, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на място, на което
3
не е обозначено с пешеходна пътека, от една страна. От друга - безсъмнено е установено от
неоспорената автотехническа експертиза, че същата е предприела пресичане на пътното
платно при несъобразяване на започналата маневра движение „на заден ход“ от
лекотоварния автомобил, доколкото ударът е настъпил между лявата задна врата на
товарния автомобил и тялото на пешеходката, на пътното платно. Така установения
механизъм опровергава твърденията във въззивната жалба пешеходката да е предприела
пресичане на улицата между спрели автомобили - т.е. зад лекотоварния автомобил, защото в
този случай ударът би бил в задната част на автомобила, а не в задната лява врата.
За изчерпателност следва да се отбележи, че дори тези твърдения да се счетат за
състоятелни /което не се споделя от настоящия състав/, в посочената хипотеза пешеходката
би поставила себе си в невъзможност да бъде възприета от водачите на автомобили
/пресичайки между тях/, осъществявайки по този начин нарушение по смисъла на чл.114, т.2
ЗДвП.
При гореизложеното и при извършеното сравнение на поведението и действията и
на двамата участници в инцидента, както и тежестта на допуснатите от тях нарушения на
правилата за движението по пътищата, причинили настъпването на вредоносния резултат,
въззивната инстанция приема за правилен, обоснован и напълно споделим изводът на СГС
поведението и на двамата участници в инцидента да е станало причина за настъпването му, а
приносът на пострадалата е отчетен на 10%.
Наведените оплаквания за неправилност на този извод във въззивната жалба на
въззивницата се явяват правно несъстоятелни, предвид че при определянето му се отчитат
всички обективно установено факти по делото, даващи отражение върху крайната преценка
за наличието и обема му.
С посоченият процент на съпричиняване следва да се намали определения размер на
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените на въззивниците
неимуществени вреди, при прецизирането на който въззивната инстанция съобрази
следното:
Неоспорената медицинска експертиза е установила, че в резултат на процесното ПТП
А. И. е получила счупване на дясна лъчева кост на типично място, с разместване на
фрагментите и охлузване в областта на брадата. Непосредствено след настъпване на
инцидента същата е била настанена и прегледана в МБАЛ Добрич, където са й направени
съответните диагностични изследвания. При извършената ренгенография е установено
счупване на лъчевата кост на дясна предмишница, в долния й край, с разместване на
фрагментите. Извършено е било наместване на счупването на дясна гривнена става и
поставяне на гипсова имобилизация.
На 04.04.2023 г. пострадалата е била прегледана от ортопед- травматолог след сваляне
на гипсовата имобилизация. Установено било начално зарастване на счупването и вторично
разместване на фрагментите, като е взето решение за продължаване с консервативно
лечение.
Според вещото лице при нормално протичане на лечебния процес - периодът на
възстановяване би бил около 4 месеца. Същото докладва, че при И. няма данни за забавено
възстановяване от полученото увреждане, от който факт се налага лечебният процес да е
завършил с успех, като се отчита естеството на травмата и избрания от лекарите
консервативен, а не оперативен способ за лечение. Сочи, че изборът на консервативен
способ е бил наложителен, поради повишения медицинския оперативен риск при
пострадалата. В резултат от консервативното лечение, счупването е зараснало с известно
разместване на фрагментите, което на свой ред е довело до деформация на дясна гривнена
става и ограничен обем движение.
Вещото лице е пояснил след разчитането на рентгенографско изследване, обективирано
върху оптичен диск, че точната медицинска диагноза при пострадалата е „посттравматична
деформация на радиуса на типичното място“, респ. на мястото на счупването, която съвпада
с описаното при извършения преглед на 04.04.2023 г. при сваляне на гипсовата
имобилизация и извършването на нова рентгенова снимка. Докладвало е и е че след
лечението при пострадалата се е проявила т.нар. „дорзална флексия“ - т.е. ограничение в
изправянето на китката нагоре.
4
Пред първоинстанционния съд са приобщени и гласни доказателства чрез показанията
на свидетелката Р. З. Д. /дъщеря на въззивницата/.
Същата е заявила, че след инцидента е посетила майка си в болницата в Добрич още
същия ден. А. И. била в съзнание, но силно уплашена и видимо травмирана, ожулена,
брадата й била наранена, дясната й ръка била „увиснала“ в неестествена поза и била
счупена. В деня на инцидента майка й останала няколко часа в болницата, за да й бъде
направена рентгенова снимка и за да гипсират ръката , след което вечерта се прибрала в
дома си. Към момента на инцидента И. живеела при свидетелката в гр. Добрич в едно
домакинство. На следващата сутрин се наложило свидетелката да я облича, като изпитвала
силни болки и по този повод поискала отново да бъде прегледана от лекар.
Свидетелката твърди майка й да е изпитва болки в ръката за период от около 6 месеца,
които продължавали дори и след имобилизацията. През този период приемала
болкоуспокояващи медикаменти и изпитвала сериозни затруднения при хранене и при
хигиенното и битово обслужване. Вкл. към момента на депозиране на показанията на
свидетелката майка й живеела с нея в Добрич, защото имала нужда от помощ в ежедневието
си.
Решаващият състав преценява показанията на свидетелката Д. в светлината на чл.172
ГПК, предвид близките ъ отношения с въззивницата, поради която причина ги кредитира
единствено в частта им, в която се подкрепят и от останалите по делото доказателства.
При гореустановеното въззивната инстанция съобрази, че понятието "справедливост",
употребено в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при
определяне на конкретния размер на обезщетението.
В случая конкретните обстоятелства са тези, свързани с причинените телесни
увреждания на пострадалата - техния характер и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните
повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в
болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, период на оздравителния
процес, възможност за пълно възстановяване от травмата, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалата към момента
на увреждането и установените предходни заболявания, възможност да се справя без чужда
помощ или необходимостта от такава, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания.
Като относими обстоятелства следва да се съобразят и общественото разбиране за
справедливост на етапа от развитието на самото общество /при настъпване на
произшествието/, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са
и лимитите на отговорността на застрахователите.
Установените факти във връзка с изложените обстоятелства сочат, че след
пътния инцидент на въззивницата е проведено единствено консервативно лечение по
отношение на полученото телесно увреждане, т.к. поради напредналата й възраст и
свързаната с нея общо здравословно състояние е преценено, че оперативното лечение не е
подходящо. Поставена й е единствено гипсова имобилизация, която е била отстранена след
около месец и половина.
Същата е търпяла болки и страдания с голям интензитет от счупванията на костта,
вкл. и поради причината, че травмата не е лекувана хирургично, както обикновено /с оглед
възрастта и заболяванията й/. Увреждането й е препятствало и възможността да се обслужва
сама. Общият период на болничното й лечение е продължил само един ден, а след това за
период от около четири месеца лечебният процес е приключил.
Решаващият състав приема с оглед цялостния анализ на доказателствата, че в рамките
на този период пострадалата не е могла да се обслужва спокойно сама по причина на
настъпилото от произшествието телесно увреждане не по-дълго от посочения общ лечебен
период от около четири месеца, основавайки се на експертизата и медицинската
документация, приобщена по делото.
Приема, че причина да не може да се обслужва напълно сама към момента на
5
депозиране на показанията на свидетелката Д. /нейна дъщеря/ е напредналата възраст на
пострадалата и свързаната с нея обичайни затруднения при хигиенното и битовото й
обслужване.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира за правилен и обоснован
изводът на първоинстанционни съд справедливото заместващо обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания да е в общ размер от 20 000 лв.
Същото държи сметка както за вида и характера на единствено полученото от
въззивницата телесно увреждане, получено от процесното ПТП, болките и страданията,
които е изпитвала непосредствено след получаването му и по време на лечебния период,
както и продължителността на последния. Държи сметка и за неблагоприятната прогнозата
относно възстановяване на движенето на счупената дясна ръка на пострадалата -
получаната „дорзална флексия“ /ограничение в изправянето на китката нагоре/.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на аналогични
случаи, дадено от съдебната практика. Според установеното виждане в нея еднаквото
третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от
непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото
обезщетение да е справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и
др./. Затова и справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз
на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - м.02.2023 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
Противно на поддържаното във въззивната жалба първоинстанционният съд е взел
предвид всички посочени по-горе факти и обстоятелства и оплакванията в обратната насока
са голословни и необосновани.
Предвид на изложеното определеното общо обезщетение в размер на 20 000 лв. като
репарация за причинените на пострадалата А. И. неимуществени вреди се явява
справедливо и правилно определено.
Също правилно, при приетия процент на съпричиняване на вредовосния резултат от
страна на пострадалата същото е редуцирано с 10% до присъдения с първоинстанционното
решение размер от 18 000 лв.
В обобщение на изложеното първоинстанционното решение като правилно, следва да
се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в тежест на
въззивника се поставят сторените по делото разноски от въззиваемата страна за адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител, претендирано по размер съобразно
установените такива в Наредба № 1/2004 г.
Решаващият състав приема обаче, че такива не следва да се присъдят, доколкото по
делото не се представиха доказателства за извършването им /арг. от т.1 на ТР № 6/06.11.2013
г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така адв.Тодорова не представи по делото доказателства въззиваемото дружество да е
уговорило и да й е заплатило претендираното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6496/26.11.2024 г., постановено по гр.д. № 787/2024 г. по
описа на СГС, ГО в частта му, с която е отхвърлен предявения от А. А. И. - ЕГН **********
от гр. *** и съдебен адресат: адв. Н. В., гр. Добрич, ул. „Д-р Иван Пенаков“ № 9, ет. 3, офис
6
13 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ против ЗК“Лев инс“АД, ЕИК ********* за
сумата над 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие телесни увреждания, настъпили при ПТП на 22.02.2023 г.,
причинено от водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7