РЕШЕНИЕ
№..260181/18.05.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Мина Трънджиева
членове:Венцислав
Маратилов
Мариана
Димитрова
при секретаря Ана Ненчева като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.д.№573 по описа на Съда за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 112 постановено на 17.07.2019г. по гр.дело
№ 1025/2018г. по описа на Панагюрския районен съд, на основание чл.350 от ГПК,
ПРС е обявил окончателен разделителен протокол по вариант № 2, от заключението
по допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза от 08.11.2016 г., както
следва:Дял I - с площ от 253,80 кв.м. включващ: сутерен - едно помещение от
бивш стоматологичен кабинет с площ от 13 кв.метра, изба с площ от 26 кв.метра и
общи части - чакалня, санитарен възел и стълби; Първи етаж - целия жилищен етаж
с площ от 82,30 кв.метра с част от емпоре от втория етаж с площ 10,70 кв.метра
(или обща площ от 92,30 кв.метра) и зазиждане на съществуваща врата към
останалата част от втория етаж ведно с общите части от сградата.Пазарна
стойност на дял Іри е в
размер на 55 247 /петдесет и пет хиляди двеста четиридесет и седем/ лева.Дял II
- с площ от 136,30 кв.м. включващ: сутерен - едно помещение от бивш
стоматологичен кабинет с площ от 12,80 кв.метра, изба с площ от 13,90 кв.метра
и общи части (чакалня, санитарен възел и стълбище); Втория етаж -целия жилищен
етаж с площ от 61,80 кв.метра без емпоре, със зазиждане на съществуваща врата
към останалата част от втория етаж и обособена стая за живеене с площ от 28,20
кв.метра изградена в подпокривно пространство, ведно с общите части от
сградата.Пазарната стойност на дял II е в размер на 45 128 /четиридесет и пет
хиляди сто двадесет и осем/ лева.3а уравнение на дяловете дял първи ще заплати
на Дял втори сумата в размер на 5 059,50 лв.
В жалбата си, подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК Д.Н.
твърди,че решението е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално неправилно.
Процесуално недопустимо е с решение, постановено във втората фаза на делбата да
се унищожават допуснати до делба недвижим имоти, по реда на чл.203 от ЗУТ,
който дава възможност за евентуално разделяне на един самостоятелен обект на право на собственост
на два самостоятелни обекта, но не и за унищожаване на самостоятелен обект на
право на собственост,допуснат до делба с влязло в сила съдебно решение от
първата фаза на делбата. Твърди, че с решение по втората фаза на делбата, не
могат да се пререшават въпроси, които са от компетенцията единствено на съда в
първата фаза на делбата и по които въпроси има формирана сила на присъдено
нещо- чл.344, ал.1 от ГПК, относно обектите на собственост, съделителите и
квотите. Като е унищожен един от делбените имоти, съдът е постановил нищожен
съдебен акт, който по естеството си представлява съдебен акт на незачитане на
силата на присъдено нещо на влязло в сила решение и преклудиране на съдебно
признати субективни права.Ако съдът приеме, че обжалваното решение не е нищожен
съдебен акт и е породило правно действие, то същото е процесуално
недопустимо.Посочено е ,че с решение № 354/ 22.10.2018г. на Пазарджишки окръжен
съд по в.гр.д.№553 по описа за 2018г. е обезсилено изцяло решенето на районен
съд- П. по гр.д. № 596/2012г., като делото е върнато за ново разглеждане с
дадени задължителни указания.При новото разглеждане на делото не е изпълнено
нито едно от дадените задължителни указания от окръжен съд- Пазарджик за
поставяне на допълнителни задачи на тройната експертиза, която да посочи
стойността на всеки един от формираните дялове при отделните варианти за делба,
както и сумите за уравнение. По делото е възложена допълнителна задача на
тройната експертиза, която тройна експертиза не е подписана от трите вещи лица,
нито е приета от съда, нито пък са остойностени всичките три варианта за
формиране на дяловете и съставяне на разделителен протокол. С решение № 134 от
04.10.2013г. по гр.д. № 596/2012г. по описа на районен съд- П., са допуснати до
делба два самостоятелни недвижими имоти, находящи се в една сграда, в режим на
етажна собственост, а именно : масивна двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 94 кв.м. и стоматологичен кабинет с площ 53 кв.м., ведно с общи части,
застроени в УПИ 1-2066 по отменения план на град П.. По гр.д. № 596 от 2012г.
по описа на районен съд П., са предложени от мнозинството на тройната
експертизата два, почти идентични варианта за поделяемост на делбената сграда,
свързани и двата с унищожаване на единият допуснат до делба недвижим
имот-стоматологичен кабинет и разделяне на вторият допуснат до делба недвижим
имот- еднофамилна, двуетажна жилищна сграда от един на два жилищни имоти, по
които два варианта са изготвени одобрени инвестиционни проекти от община П.. По
делото обаче имало и трети вариант, освен посочените два варианта, съдържащ се
в особеното мнение на в.л. архитект Е.Л., поддържано през целия процес, че
делбата следва да се извърши, като се състави разделителен протокол от
допуснатите до делба недвижими имоти, а именно- еднофамилна двуетажна жилищна
сграда и стоматологичен кабинет, тъй като жилищната сграда е неподеляема на два
самостоятелни жилищни имоти по реда на чл.203 от ЗТСУ, а стоматологичният
кабинет като самостоятелен обект на собственост с отделен, одобрен архитектурен
проект, не може да бъде унищожаван в рамките на втората фаза на делбата.Твърди,
че съдът е постановил недопустимо съдебно решение, тъй като не е изпълнил нито
едно от задължителните указания на Пазарджишкия окръжен съд.Искането е съдът да
постанови решение, с което да обяви обжалваното решение за нищожно, или
евентуално за недопустимо, на посочените правни основания. Евентуално, моли
съда да отмени решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Моли съда да реши спора по
същество, като състави разделителен протокол с двата допуснати до делба
недвижими имоти- стоматологичен кабинет и еднофамилно, неподеляемо жилище на
два етажа.
С отговора на въззивната жалба се излагат подробни
съображения за нейната неоснователността всички заявени в жалбата основания.
В съдебно заседание страната поддържа жалбата си,
съответно отговора на въззивната жалба.
Във въззивното производство е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице С.Б..
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима
-отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК; подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното решение
е валидно и допустимо.Твърдените пороци за нищожност и недопустимост на
решението ,касаят неправилност на решението, по които настоящият въззивен
съдебен състав ще се произнесе със съдебния си акт.
При извършване на въззивен контрол за
законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните в производство
доказателства, намира следното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението на
районния съд по втора фаза на делбата, във връзка с извършването й.
С влязло в законна сила съдебно решение е допусната
делба на масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 95 кв.м., ведно със
стоматологичен кабинет с площ от 53 кв.м., разположен в приземния етаж на
сградата и избени помещения, построени в дворно място, за което е отреден УПИ IV-2066, в квартал 138 по плана на гр.П. при равни права между съделителите П.К.Б.
и Д.Н.Н..
Във въззивното производство е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза,от което се установява следното: Пазарната стойност
на жилището, определена по метода на аналога, е 106588 лв, с прилежащите части
- три избени помещения и едно таванско и с 83.47 % ид.ч. от общите части на
сградата.Пазарната стойност на зъболекарския кабинет е 21698 лв, с 16.53 %
ид.ч. от общите части на сградата.
Вещото лице посочва,че процесиите два жилищни етажа на
сградата са проектирани и изпълнени като еднофамилно жилище.Двата етажа са със
специфично за предназначението си разпределение и във вида, в който се намира в
настоящия момент, жилището е неподеляемо.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният
съд е прекратил съсобствеността между страните по реда на чл.350 от ГПК. Съдът
е приел,че допуснатия до делба недвижим имот е реално поделяем на два дяла.
Констатирал е,че вариант Втори предвижда най-малко преустройства в имота,
поради което се явява и най-удачен.Освен това при този вариант се постига
обособяване на два самостоятелни обекта с еднакво предназначение - жилищни
обекта, за разлика от Трети вариант на вещо лице Л.,от тройната експертиза ,
при който образуваните два самостоятелни обекта ще са с различно
предназначение.
Първоинстанционният съд е съобразил практиката на ВКС,
съобразно която предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на
сграда са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС и на чл. 203 ЗУТ, когато
стойността на тези преустройства надвишава 10 % от стойността на допуснатия до
делба имот, както и когато преустройствата предполагат сериозна промяна в
първоначалния архитектурен проект на сградата.
Вещо лице Б. в заключението си сочи, че при втори
вариант частите на процесната сграда се разпределят по-равномерно и с по-малко
парично уравняване,но се изменя частично предназначението и спецификата им.
Решението е неправилно.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява
посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или
чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за избора на способ е дали
броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба
съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на
разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по
реда на чл. 352 от ГПК /Решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12/87 г, I
г.о./. Този основен начин гарантира, от една страна, равенството на страните в
процеса и от друга - осигурява възможността, предвидена в чл. 69, ал. 2 от ЗН,
всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този начин съществуват
три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при
условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или
невъзможно, или много неудобно.
Относно приложението на този специален способ за
прекратяване на съсобствеността по чл. 353 от ГПК, е налице единна й
непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и Постановление на пленум на ВС №
7/1973 година. В т. 5 от цитираното постановление са дефинирани понятията
"невъзможно" и "неудобно", посочени в разпоредбата на чл.
353 от ГПК. Разпределение на имотите по този ред е допустимо тогава, когато
съдът не може да извърши делбата чрез теглене на жребие, тъй като съставянето
на дялове е невъзможно или много неудобно. Невъзможност да се тегли жребие е
налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се
един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите
са различни. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като видно
от доказателствата по делото, недвижимите имоти допуснати до делба са с
различна стойност и различно предназначение.
Тегленето на жребие е неудобно тогава, когато преди
делбата съделители са били във владение на имоти от делбената маса и всеки е
направил подобрения, като общия критерий за неудобство от тегленето на жребие
произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени спорове между
съделителите. Макар и неудобството да е по-относителен критерий, в сравнение с
невъзможността да се тегли жребий, за него също следва да се съди от
обективните факти, свързани със самите делбени имоти, от тяхното предназначение
и функции. Тълкуването на понятието "голямо неудобство" по смисъла на
чл. 353 от ГПК, е свързано с избягване усложненията преимуществено в
имуществените отношения между съделителите.
Действително разпределението на имотите допуснати до
делба по реда чл. 353 от ГПК, има приоритет пред другите способи за
извършването й, но само когато са налице законовите условия за това /Решение №
285 от 09.05.2001 г. по гр.д. № 760/2000 г., I г.о./ Способът по чл. 353 от ГПК
за извършване на делбата, намира приложение само в случаите, когато допуснатите
до делба или обособени по-късно имоти по своя брой съответстват на броя на
съделителите, и то при условие, че тегленето на жребий се оказва невъзможно или
много неудобно.
Както се посочи по-горе съделителите са с равни права
в съсобствените имоти.
Вещо лице Б. в заключението си посочва, че жилищната
сграда и зъболекарския кабинет са неподеляеми.Стойността на жилищната сграда е
106 588,00 лева, стойността на зъболекарския кабинет е 21 698,00 лева.
Между страните е налице спор относно разпределението
на имотите.
С Решение № 165 постановено на 08.05.2012г. на ВКС по
гр.дело № 900/2011г.Д1 г.о ,ГК по реда на чл.290 от ГПК ,ВКС е приел,че
разпределение на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо, само ако
между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, но
при наличието на спор, за да е приложим способът по чл.353 от ГПК е необходимо
да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В същият смисъл е и
решение № 258 постановено на 25.10.2011г. по гр.дело №144/2011г. по описа на
ВКСД1 г.о,ГК по реда на чл.290 от ГПК. В противен случай делбения имот следва
да се изнесе на публична продан .Делбата се извършва чрез изнасяне на имота на
публична продан, само ако този имот е реално неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете. При наличието на повече от един имот неподеляемост
е налице само,ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял,
а също така ако и за всички съделителите има реални дялове, имотите не следва
да се изнасят на публична продан.
Както се посочи по-горе, между страните е налице спор
относно разпределението на имотите. Несъмнено, законът не установява с
императивна правна норма забрана за обособяване на реални дялове от имоти,
различаващи се помежду си съществено по площ, предназначение ,стойност,и това е
така ,тъй като е важно да се постигне основния принцип в делбата : всеки от
съсобствениците да получи своя дял в натура. Но, в конкретният случай предвид различната
стойност на имотите ,различното им предназначение, и наличието на спор за
разпределение на имотите ,настоящият съдебен състав приема,че и този способ за
извършване на делбата - по реда на чл.353 от ГПК е неприложим.
Тъй като страните не са предявили претенции за
възлагане на имотите,настоящият съдебен състав приема,че съсобствеността следва
да се прекрати с изнасяне на имотите на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК.
Решението като неправилно следва да бъде отменено.С оглед изхода на
спора разноските следва да се присъдят , както следва:
Въззивницата Д.Н. следва да заплати на въззиваемата
страна сумата в размер на 1110,44 лева съдебни разноски в първата инстанция ;
150,00 лева -съдебни разноски по сметка на Окръжен съд Пазарджик, разноски по
чл.355 от ГПК в размер на 2565,72 лева.
П.Б. следва да заплати разноски по чл.355 от ГПК в
размер на 2 565,72 лева, както и 150,00 лева -разноски за експерт по сметка на
Окръжен съд Пазарджик.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 112 постановено на 17.07.2019г. по гр.дело №
1025/2018г. по описа на Панагюрския районен съд,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК
следните недвижими имоти: масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 95 кв.м. на
стойност 106 588,00 лева и зъболекарски кабинет на стойност 21 698,00
лева,разположени в сграда със смесено предназначение с идентификатор
55302.501.2066.1, по кадастралната карта на гр.П., с адрес: гр.П., ул.иН.М."
15,при равни права на съсобствениците Д.Н. ,ЕГН ********** и П.Б.,ЕГН **********
–по 1/2 ид.част.
ОСЪЖДА Д.Н.Н. *** ,ЕГН ********** да заплати на П.К.Б. ***
,ЕГН ********** сумата в размер на 1110,44 лева-сторени съдебно-деловодни
разноски,както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд Пазарджик сумата в размер на 2565,72 лева-държавна такса и 150,00 лева
-разноски за експерт.
ОСЪЖДА П.К.Б. *** ,ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пазарджик сумата в размер
на 2565,72 лева-държавна такса и 150,00 лева -разноски за експерт.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред BKC.
Председател: членове: 1.
2.