№ 423
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100601663 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. К. С. Ж. срещу присъда
от 20.12.2023 г. на СРС, НО, 6-ти състав по НОХД № 11872/2022 г., с която
подс. К. Ж. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК и е осъден на пробация с
пробационни мерки „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година и „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от една година.
В жалбата се излагат съображения, че присъдата на
първоинстанционния съд е необоснована и неправилна и че при
постановяването и не са отчетени обстоятелства, които установяват, че
подсъдимият е бил в невъзможност да изпълни задължението си за издръжка.
1
Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена оправдателна присъда или да бъде изменена присъдата, като
вместо наказание пробация, на подсъдимия бъде наложено наказание глоба.
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на подс. К. Ж.
поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда. Считат, че
същата е постановена незаконосъобразно, тъй като по делото е установено, че
подсъдимият не е имал обективна възможност да изплаща издръжката, за
която е осъден, което обуславяло несъставомерност на вмененото му деяние
от обективна и субективна страна.
Представителят на СГП оспорва въззивната жалба на защитника на
подсъдимия. Излага доводи, че първоинстанционният съд е отчел всички
събрани по делото доказателства и е постановил присъда, с която правилно е
приложил закона и която пледира да бъде потвърдена изцяло.
Подс. К. Ж. отрича да е извършвал деянието, за което е обвинен и
признат за виновен от първоинстанционния съд, като сочи, че се е грижил за
своето дете.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
От съвместното съжителство между подсъдимия К. Ж. и свидетелката
Д.Я.-Н. на 02.08.2013 г. било родено детето Е.К. Ж.а, с ЕГН **********.
Съгласно протоколно определение от 14.05.2018 г. по гр. д. № 9858/2017
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен състав, влязло в
законна сила на 14.05.2018г. , подсъдимият Ж. бил задължен да заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лв. на дъщеря си Е.К. Ж.а, чрез нейната
2
майка и законна представителка Д.И.Я. - Н..
Въз основа на издадения изпълнителен лист по съдебното решение с
молба от свидетелката Я.-Н., действаща като майка и законна представителка
на малолетната Е.К. Ж.а , на 15.12.2020 г. било образувано изпълнително
дело № 20201110402564 на СИС при Софийски районен съд с длъжник
подсъдимият Ж..
По изпълнително дело № 20201110402564 на СИС при Софийски
районен съд постъпили суми в размер на 4 600 лв., представляващи 15 пълни
месечни вноски от по 300 лв. всяка от тях и една непълна вноска в размер на
100 лв.
Подсъдимият Ж. не изпълнил задължението си в размер на 7 498,60 лв.,
представляващи 24 пълни месечни вноски, по 300 лв. всяка вноска, за
периода от м. октомври 2019 г. до м. септември 2021 г., включително и едно
частично задължение в размер на 298,60 лв. за м. септември 2019 г.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
счел за установена от анализа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: показанията на свидетелката Д.И.Я.-Н.; заключенията на
съдебно-оценителна експертиза, изготвена по досъдебното производство и на
допълнителната съдебно-оценителна експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие; писмените доказателства и протоколи за извършени
действия по разследването.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и
не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да
правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и
логически несъответствия и при обсъждането на доказателствените
източници по делото и е формирал фактически изводи, които въззивният
състав споделя.
Въззивният съдебен състав също намира за установени по еднопосочен
и безпротиворечив начин от събраните по делото доказателства
3
обстоятелствата за това, че подсъдимият К. Ж. и свидетелката Д. Я. -Н. са
родители на родената на 02.08.2013 г. Е.К. Ж.а; че по силата на съдебна
спогодба, влязла в сила на 14.05.2018 г., подсъдимият е бил осъден да
заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 300 лв., считано от
21.12.2015 г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване.
По еднопосочен начин от показанията на свид. Д. Я. -Н. и от
заключенията на съдебно-оценителната и допълнителната съдебно-
оценителна експертизи се установява, че подс. К. Ж. не е изпълнил това свое
задължение в общ размер на 7 498,60 лв., представляващи 24 пълни месечни
вноски, по 300 лв. всяка, дължими за периода от м. октомври 2019 г. до м.
септември 2021 г., включително и частично едно месечно задължение в
размер на 298,60 лв. за м. септември 2019 г.
Първоинстанционният съд е обсъдил съответните писмени
доказателства, установяващи по категоричен начин, че подс. К. Ж. е бил в
трудовоправни отношения с фирма „Ф.Ф.“ ЕООД, по силата на трудов
договор, сключен на 20.12.2013 г. и е получавал трудово възнаграждение.
При така установените и от въззивния съдебен състав факти, правилни
се явяват правните изводи на първата инстанция, за това, че подс. К. С. Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 183, ал.
1, пр. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение с внесения в СРС
обвинителен акт.
Както е посочил първоинстанционният съд, от обективна страна, подс.
К. Ж. не е изпълнил задължението си да плаща издръжка на своята дъщеря
Е.К. Ж.а, в общ размер на 7 498,60 лв., представляващи 24 пълни месечни
вноски, по 300 лв. всяка вноска, за периода от м. октомври 2019 г. до м.
септември 2021 г., включително и едно частично задължение в размер на
298,60 лв. за м. септември 2019 г.
От субективна страна подс. К. Ж. е съзнавал наличието на свое правно
задължение да заплаща месечната издръжка на своята дъщеря в посочения
размер и не е изпълнил това свое задължение за посочения брой месечни
вноски със съответния размер и в инкриминирания в обжалваната присъда
4
период.
По делото не е установено наличие на обстоятелства, които да сочат, че
подсъдимият е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжката на
своята дъщеря. Такава невъзможност не може да се презумира при наличие на
доказателства, че подсъдимият е получавал доходи по трудово
правоотношение и не се е намирал в нетрудоспособност.
При определяне на следващото се на подсъдимия наказание правилно
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи –
продължителния период на неплащане на издръжката и наличие на трудови
доходи у подсъдимия в същия период от време.
Въззивният съдебен състав също счита, че по делото не са установени
смекчаващи обстоятелства с изключителен характер, нито същите са
„многобройни“ по смисъла на чл. 55 от НК, поради което и наказанието
правилно е определено по реда на чл. 54 от НК. Настоящият съдебен състав
счита, че определеното от първата инстанция наказание „пробация“ по своя
вид съответства на конкретната обществена опасност на извършеното от
подсъдимия, като определените пробационни мерки по вид и
продължителност се явяват съответни на целите на наказанието, установени в
чл. 36 от НК, предвид отчетените смекчаващо и отегчаващи обстоятелства по
отношение на подсъдимия.
Като не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 20.12.2023 г. на СРС, НО, 6-ти състав по
5
НОХД № 11872/2022 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6