РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Шумен, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630101266 по описа за 2022 година
Производството е образувано по установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК, от М. Ж. М., против Община Шумен, за признаване, като
установено в отношенията между страните, че въз основа на изтекла
придобивна давност ищецът е собственик на имот от 488 кв. м. находящ се в
гр. Шумен, *** и представляващ ПИ с идентификатор 83510.661.34, при
граници: 83510.661.38, 83510.661.36, 83510.661.35, 83510.661.32,
83510.661.33, ведно с потроените в имота: постройка на допълващо
застрояване със застроена площ от 2 кв. м., с идентификатор 83510.661.34.2,
селскостопанска постройка със застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор
83510.661.34.4.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че по силата на
Протокол от 12.08.1957 г. и Решение по Протокол № 19/14.08.1957 г. на
Изпълкома на ГНС - гр. Коларовград, на дядо му Н. П. П. възмездно е било
отстъпено право на строеж на жилище върху държавна земя, представляваща
парцел XI попадащ в кв. 202 по плана на града, целия с площ от 480 кв. м. В
тази връзка, по одобрен архитектурен план, е било издадено Строително
разрешение № 279/19.06.1959 г. за къща с площ от 85 кв. м.. След неговата
смърт, с НА № ***г., преживялата му съпруга и баба на ищеца - В. З. П.а,
продава на ищеца и на неговия брат В. Ж. М., посочената къща срещу
задължение за издръжка и гледане. Впоследствие в това държавно място,
ищецът и неговия брат построили допълнителни постройки, между които и
гараж с площ от 18 кв. м. - въз основа на Разрешително за строеж №
1
380/11.12.1979 г., издадено на наследницата на Н. П. П., а именно - майката на
ищеца Д. Н.ва Г.. По силата на НА за продажба № *** г. на нотариус при
ШРС, родителите на ищеца - Д. Н.ва Г. и Ж. М. Г., продават така изградения
гараж на ищеца. През годините в парцела освен гаража, ищецът изградил и
допълнителна постройка, както и селскостопанска сграда. Към настоящ
момент, съгласно КК и КР, одобрена със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на
Изпълнителен директор на АГКК с последно изменение от 02.02.2012 г.,
процесния поземлен имот се намирал в гр. Шумен, на адрес ***, целия с
площ от 488 /четиристотин осемдесет и осем/ кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване
до 10 м, като същия бил с идентификатор 83510.661.34 и представлявал
частна общинска собственост, при съседи: 83510.661.38, 83510.661.36,
83510,661.35, 83510.661.32, 83510.661.33, ведно със сградите, които попадали
в имота: постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 2 кв. м.,
с идентификатор 83510.661.34.2; гараж /селскостопанска постройка/, със
застроена площ от 25 кв. м., с идентификатор 83510.661.34.3 и
селскостопанска постройка със застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор
83510.661.34.4. Твърди че, от момента на прехвърляне на собствеността през
1997 г., чрез продажба от неговите роднини, а преди това и чрез неговите
родители и баба и дядо, както и до настоящ момент необезпокояван, повече
от 10 г., владее непрекъснато и без противопоставяне ПИ с площ от 488
/четиристотин осемдесет и осем/ кв. м. и сградите в него, като ги
облагородява, стопанисва с грижата на добър стопанин и в качеството му на
собственик осъществява своето непрекъснато владение и държане, като
никога и в нито един момент ответникът не бил оспорвал и не се бил
противопоставял на фактическата му власт по отношение на тази площ. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на 488 кв. м. находящи се в гр.
Шумен, *** и представляващи ПИ, с идентификатор 83510.661.34, в едно с
потроените в имота: постройка на допълващо застрояване със застроена площ
от 2 кв. м., с идентификатор 83510.661.34.2; и селскостопанска постройка със
застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор 83510.661.34.4, при граници на
целия имот: 83510.661.38, 83510.661.36, 83510.661.35, 83510.661.32,
83510.661.33 въз основа на изтекла придобивна давност в полза на
наследодателите му Н. П. П., починал на 25.02.1976 г. и В. З. П.а, починала на
28.09.2002 г., считано от 14.08.1957 г., продължено от неговите родители и от
него, в качеството му на наследник, която е присъединил към изтеклата в
негова полза придобивна давност и до настоящ момент. претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор ответникът намира иска за
допустим, но неоснователен. Признава, че на 05.11.1957 г. въз основа на
молба от 13.10.1956 г. Община Шумен /Градски народен съвет гр.
Коларовград/ сключва с Н. П. П. /дядо на ищеца/ Договор за отстъпено право
на строеж върху държавна земя - 480 кв. м., съставляващо парцел XI, от
квартал 202 по плана на Коларовград, съгласно Решение № 19 от 14.08.1957 г.
2
на изпълкома на ГНС - Коларовград, постановено на осн. чл. 1 от Указ за
насърчаване и подпомагане на кооперативното, групово и индивидуално
строителство. Издадено е и Разрешително за строеж на жилище
279/19.06.1959 г.. Строителството било реализирано в регламентирания от
закона срок, с оглед на което, вещно право на строеж се трансформирало в
право на собственост върху сградата за суперфицияра изградил сградата.
През 1979 г., в същия имот, без допълнително учредено право на строеж от
страна на Община Шумен, на Д. Н.ва Г. /майка на ищеца/, било издадено
Разрешение за строеж № 380/11.12.1979 г. за гаражна клетка от 18 кв. м..
Твърди, че по партидата на имота в Отдел „Местни данъци и такса битови
отпадъци” в Община Шумен били налични четири броя декларации и една
със служебна обработка по чл. 14 ЗМДТ: вх. № 31634002613/31.03.1998 г.; вх.
№ 31634002613/31.03.1998 г.; вх. ДК 14000152/13.01.2012 г., вх. № ДК
14003576/01.09.2015 г. и вх. № ДК 14000732/19.02.2021 г., като във всички
били декларирани едни и същи обстоятелства: вид на имота - сграда;
собственост на земя - НЕ; собственик на сграда или част от нея, построена
върху държавен или общински парцел – ДА. Претендира разноски.
В проведените по делото съдебни заседания страните, чрез
процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: че въз основа на молба от 13.10.1956 г.
Община Шумен /Градски народен съвет гр. Коларовград/ на 05.11.1957 г.
сключва с Н. П. П. /дядо на ищеца/, Договор за отстъпено право на строеж за
постройка на жилищна сграда върху държавна земя с площ 480 кв. м.,
съставляващо парцел XI, от квартал 202 по плана на Коларовград, съгласно
Решение № 19/14.08.1957 г. на Изпълкома на ГНС - Коларовград,
постановено на осн. чл. 1 от Указ за насърчаване и подпомагане на
кооперативното, групово и индивидуално строителство; че е издадено
Разрешително № 279/19.06.1959 г. за строеж на жилище; че строителството е
било реализирано в регламентирания от закона срок, с оглед на което, вещно
право на строеж се е трансформирало в право на собственост за
суперфициаря изградил сградата; че през 1979 г., в същия имот, без
допълнително учредено право на строеж от страна на Община Шумен, на Д.
Н.ва Г. /майка на ищеца/, било издадено Разрешение за строеж №
380/11.12.1979 г. за гаражна клетка от 18 кв. м.
Така установеното от фактическа страна се установява и от събраните
по делото писмени доказателства: Договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя от 05.11.1957 г. /л. 46/; Протокол от 12.08.1957 г. за
оценка /л. 48/; Решение по Протокол № 19/14.08.1957 г. за отстъпване право
на строеж /л. 49/; Строително разрешение № 279 от 19.09.1959 г. /л. 50/;
3
Протокол № 169/1959 г. за дадена строителна линия /л. 51/; Скица от
24.08.1957 г. /л. 52/; Обяснителна записка към проект на жилище 1958 г. /л.
53/; Проект на жилище - графична схема /л. 54/; Обяснителна записка от м.
XII. 1979 г., ведно с одобрени строителни книжа от 11.XII.1979 г. на ГНС -
Шумен и скица /л. 7-9/; Разрешение за строеж и преустройства №
380/11.12.1979 год. /л. 109/;
С НА *** г. /л. 5/ В. З. П.а, продава на внуците си М. Ж. М. и В. Ж. М.,
срещу задължение за гледане и издръжка, къща с маза построена върху
държавно място представляващо парцел XI-5979, в квартал 202 по плана на
гр. Шумен, от 480 кв. м..
С НА № *** г. на Нотариус при ШРС/л. 10/, Ж. М. Г. и Д. Н.ва Г.
продават на сина си М. Ж. М., гараж с площ 18 кв. м. в гр. Шумен ул. ***, №
20.
В Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 31.03.1998 г. /л. 93/ с приложения;
Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 31.03.1998 г. /л. 101/ с приложения;
Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 13.01.2012 г. – /л. 75/ с приложения;
Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 01.09.2015 г. /л. 58/ с приложения, по партиден
№ ********** – ЕГН на М. Ж. М. в Отдел „Местни данъци и такса битови
отпадъци” в Община Шумен, не са налични декларирани данни за
притежавана земя на адрес гр. Шумен, ***.
По делото са приети и други относими към предмета на делото писмени
доказателства като: Удостоверение за наследници на Н. П. П., изх. №
1968/09.06.2022 г. на Община Шумен /л. 15/; Данъчна оценка /л. 31/; Скица №
15-274779/16.03.2022 г. на СГКК - Шумен на поземлен имот с идентификатор
83510.661.34 /л. 12/; Постановление peг. № 876 по ИД № 788/2009 на ЧСИ Д.
З., за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 28.11.2011 г. /л.
87, л. 56 и л. 66/; Решение по ГД № 413/2012 г., по описа на Районен съд
Шумен /л. 67/; Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в
законна сила на 16.05.2019 г. по ИД № 68/2016 г. на ДСИ при РС гр. Шумен
/л. 55/.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза
/л. 212/ се установява, че поземлен имот с идентификатор 83510.661.34, на
адрес гр. Шумен, ***, при граници на имота: 83510.661.38, 83510.661.36,
83510.661.35, 83510.661.32, 83510.661.33, е идентичен с УПИ /парцел/ XI-
5679, попадащ в кв. 202 по плана на гр. Шумен, който УПИ /парцел/ е
обективиран в нотариален акт № 4, том VI, дело № 1422/91 г. и нотариален
акт № 22, том XXI, дело № 6309/1997 г..
От показанията на свидетеля Д. И. П.а, се установява, че в двора на
бившия адрес ***, преди 1962-1963 г.. чичо и – Н. П. П. и стринка и - В. З.
П.а, които били баба и дядо по майчина линия на ищеца, построили къща,
селскостопански постройки, тоалетна, а по – късно и гараж. В двора гледали
животни - кокошки, а в градината садили пипер и домати, от които
произвеждали зимнина. След смъртта на Н. П. в имота и в къщата останали
4
неговата дъщеря, В. П.а и зет му – Ж., които заедно докато стринка и била
жива, полагали грижи за къщата. След кончината на Ж., а след това и на
стринка и, в къщата останали майката и ищеца, които продължили да
обработват двора и градината. След смъртта на родителите на ищеца, за
дворното място и къщата останали да се грижат брат му и той, но брат му
заминал за Англия и ищецът сам продължил да се грижел за дворното място
и да го ползва - берял грозде от асмата и произвеждал ракия в гаража.
От показанията на свидетеля Р. Н. Д. се установява, че след кончината
на Н. П. П. и В. З. П.а, както и на родителите му, ищецът полагал грижи за
дворното място на бившия адрес ***, в който имало пред гаража асмалък,
кайсия, джанка и други дръвчета. Докато бащата на ищеца бил жив в горния
край на двора изградил селскостопански постройки, в които гледали някакви
животни Преди последнита три години и 10 години преди това само ищецът
стопанисвал имота - почиствал двора, полагал грижи за дръвчета и асмите,
берял грозде.
Свидетелят Н. Х. Н., твърди, през годините в къщата на улица „***“ №
20, живяли, както дядо му, баща му и майка му на ищеца, така и брат му В. с
жена си, който преди 4-5 години заминал за Англия. За дворното място
полагали грижи баба му, дядо му и баща му на ищеца. В двора отзад имало
селскостопански постройки, в които гледали нутри. Докакто В. живял в
къщата ищецът идвал от време на време. След като В. заминал за Англия, и
през последните 10 години, ищецът прибирал гроздето от една асма и правел
вино в гаража. Последната година не бил обрал асмата и свидетелят му се
обадил да го пита дали ще я бере, но той му казал да не я пипа.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства като: Сигнал рeг. № 94-00-4943/11.08.2021 г. до кмета на
Община Шумен /л. 110, л. 125/; Сигнал до кмета на Община Шумен, вх. №94-
00-4943-002/10.09.2011 г. /л. 127/; Жалба до ДНСК София, копие РДНСК
Шумен, вх. № Ш-2370-14-232/18.10.2021 г. /л. 128/; Жалба до ДНСК София,
копие РДНСК Шумен, изпратена по поща, за обръщане на внимание, че към
момента не е даден отговор на предишни сигнали /л. 129/; Отговор от община
Шумен от 28.10.2021 г. на писмо вх. № 94-00-4943 /л. 130/; Писмо от
Дирекция за национален строителен контрол до Кмета на община Шумен,
копие РДНСК Шумен, копие М. М. от 03.12.2021 г. /л. 131/; Писмо от
Регионална дирекция национален строителен контрол Шумен до Кмета на
община Шумен, копие ДНСК, копие М. М. от 24.01.2022 г. /л. 133/; Писмо на
Община Шумен от 27.01.2022 г. до Главен Директор на Главна Дирекция
„Строителен контрол“ при Дирекция за национален строителен контрол,
Регионална Дирекция за национален строител контрол Шумен и М. М.;
Решение № 700/28.09.2022 г., по ГД № 2429/2021 г., по описа на РС Шумен /л.
164/; Определение № 2501/15.11.2022 г., по ГД № 2429/2021 г., по описа на
РС Шумен/л. 171/; Протокол от открито съдебно заседание № 759/27.09.2022
г., по ГД № 2429/2021 г., по описа на РС Шумен /л. 173/; Протокол от открито
съдебно заседание № 524/07.06.2022 г., по ГД № 2429/2021 г., по описа на РС
5
Шумен /л. 178/; Протокол от открито съдебно заседание № 309/30.03.2022 г.,
по ГД № 2429/2021 г., по описа на РС Шумен /л. 182/; Решение №
638/19.07.2013 г., по ГД № 413/2012 г., по описа на РС Шумен /л. 194/;
Решение № 267/21.11.2014 г., по ВГД № 372/2014 г., по описа на ОС Шумен
/л. 198/; Определение № 225/15.04.2015 г., по ГД № 1447/2015 г., поописа на I-
во г. о. на ВКС /л. 203/; Протокол от открито съдебно заседание от 28.11.2012
г., по ГД № 413/2012 г., по описа на РС Шумен /л. 207/; Писмо изх. №
59/04.01.2023 г. по ИД № 200987660400788, по описа на ЧСИ Д. З. /л. 210/;
Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.01.2010 г. /л. 211/.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети
състав намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск е за признаване, като установено в отношенията между
страните, че въз основа на изтекла придобивна давност ищецът е придобил
собственост върху ПИ от 488 кв. м. с идентификатор 83510.661.34 находящ се
в гр. Шумен, ***, предишен парцел XI попадащ в кв. 202 по плана на града,
целия с площ от 480 кв. м..
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на вещно
право чрез фактическо упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време. Основателността на така
предявеният иск е предпоставено от доказване от ищеца: установено
владение, което е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение
да се държи имотът като свой и изтичане на определен срок, както и
позоваване на изтекла придобивна давност.
Първият елемент от фактическия състав за придобиване по давност е да
бъде установено владение върху процесния имот.
Ищецът твърди, че от 12.08.1957 г., когато на дядо му Н. П. П.,
възмездно е било учредено право на строеж за жилище върху държавна земя,
по – късно чрез своите родители, а след това лично, до предявяване на
исковата молба, повече от 10 г., владее непрекъснато процесния поземлен
имот и сградите в него, като го облагородява и стопанисва с грижата на добър
стопанин и в качеството на собственик, като никога и в нито един момент
ответникът не бил оспорвал и не се бил противопоставял на фактическата му
власт по отношение на тази площ.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя – арг. от чл. 68, ал. 1 ЗС.
Владението има два основни елемента: обективен/согриз/ - упражняване на
фактическа власт и субективен/аnimus/ - намерение за своене на вещта.
Обективният признак е характеристика на владението като фактическо
упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност
/факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак на
владението е характеристика на едно субективно /лично/ поведение на
6
владелеца: да има намерение да държи вещта като своя /аnimus/. „Да държи
вещта като своя“ е равнозначно да се държи вещта със съзнанието, че е
собственик - титуляр на вещното право. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
2 ЗС държане е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя. В този смисъл държател е лице, което също осъществява
фактическа власт, но няма намерение да свои вещта, поради което не може да
го придобие по давност, независимо от продължителността на държането.
Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека,
който трудно се доказва, с разпоредбата на чл. 69 ЗС законодателят е
установил в полза на владелеца оборимата законова презумпция, според
която: „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се
докаже, че я държи за другиго“. Владелецът не държи вещта като своя, ако се
установи, че държи на правно основание за другиго. Такова правно основание
може да бъде, както договор без вещно прехвърлително действие – например
наем, заем, влог, превоз, консигнация, лизинг и др. така и извъндоговорно
правоотношение - например водене на чужда работа без натоварване. Ако се
установи, че получаването на фактическа власт е по силата на токова правно
основание е налице държане. Владението се дефинира като фактически
отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че
едните имат фактическа власт върху вещта без да се позовават на право на
собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те
упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя.
Държането на вещта, за разлика от владението, е право на държателя да
държи вещта на правното основание, на което е получил фактическа власт.
Владението може да бъде правомерно или неправомерно. Държането, след
като почива на такова основание, винаги /по дефиниция/ е правомерно - на
постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическа власт върху
вещта. Следователно разликата, между държане и владение, засяга
субективния момент - субективното отношение по повод на упражняваната
фактическа власт върху една вещ. Владелецът държи вещта като своя, докато
държателят я държи за другиго, тъй като е получил фактическата власт върху
вещта след постигнато съгласие с правоимащия или при непостигнато такова
съгласия за водене на чужда работа без натоварване.
В процесния случай на 12.08.1957 г дядото на ищеца е получил
фактическа власт върху процесния парцел в гр. Шумен, ***, след постигнато
съгласие със собственика - Градски народен съвет гр. Коларовград, чиито
правоприемник е Община Шумен, като от собственика в полза на първия е
било учредено право на строеж за жилищна сграда върху държавна земя -
суперфиция.
Правото на строеж представлява ограничено вещно право върху чужд
недвижим имот, по силата на което притежаващото го лице може да построи
постройка в този имот и да стане неин собственик. Един от способите за
учредяване право на стоеж, както в настоящия случай, е чрез гражданско –
правна сделка. Съгласно разпоредбата на чл. 63, чл. 64 и чл. 66 ЗС правото на
7
строеж, като сложно субективно право, включва няколко права: да се построи
и да се държи сграда /постройка/ в чужд имот; да се ползва земята за ползване
на сградата; да се придобие право на собственост върху бъдещата сграда след
нейното построяване в груб строеж, както и да се разпорежда с изградената
сграда. Релевантно за процесния случай е правото да се ползва земята за
ползване на постройката, което включва в своето съдържание няколко
различни правомощия, всяко едно от които позволява различни форми на
въздействие по отношение на обременения с правото на строеж поземлен
имот.
От една страна ползването на имота след реализирано в срока по чл. 67
ЗС право на строеж е законово регламентирано с разпоредбата на чл. 64 ЗС,
според която собственикът на постройката може да се ползва от земята само
доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение. След извършване на строителството собственикът на имота е
длъжен да търпи и да не възпрепятства, строителни дейности във връзка с
ремонтирането на съществуващата сграда, разбира се, когато съответните
действия са в рамките на учреденото от него право на строеж. В този смисъл
суперфициарят притежава възможността за въздействие върху прилежащия
терен по силата на правомощието ползване, включено в съдържанието на
неговото право на строеж, поради което не е необходимо законът изрично да
предвижда в негова полза допълнително правомощие, на което той да
основава своите претенции.
От друга страна върху тази част от имота, която е извън прилежащия
към постройката терен, суперфициарят осъществява правомощие
наподобяващо държане или квазивладение доколкото осъществяваната от
него фактическа власт следва да се ограничава в обема, който е необходим за
упражняването на съществуващото в негова полза право на строеж (пълно
или частично). Това правомощие е специфично предвид, че може да се
защитава с предявяването на владелчески иск по чл. 75 ЗС или по чл. 76 ЗС.
Когато правото на строеж се е учредявало върху държавна земя, както е в
настоящия случай, съгласно разпоредбата на чл. 130 и чл. 131 ЗТСУ /отм./,
това правомощие е включвало, както правото да се ползва цялото дворно
място, така и да се построят в него второстепенни постройки, подземни
паркинги и гаражи. Възползвайки се от това правомощие през 1979 г. Д. Н.ва
Г. /майка на ищеца/, като суперфицияр, без допълнително учредено право на
строеж от страна на Община Шумен, е получила Разрешение за строеж на
гаражна клетка от 18 кв. м. в същия имот. Така упражН. това правомощие не
променя качеството на праводателката на ищеца от суперфицияр, който
ползва цялото дворно място във владелец на същото, който държи вещта като
своя.
Спецификата на това правомощие, когато правото на строеж се е
учредявало върху държавна земя, произтича и от пар. 1 от преходните и
заключителни разпоредби на ПМС № 235/19.09.1996 г., с който бе предвидено
български граждани, придобили до 13.07.1991 г. право на строеж върху
8
държавна или общинска земя, както е в настоящия случай, по тяхна молба, да
придобият право на собственост върху земята. Молбата се подава до
областния управител, съответно до кмета на общината. Придобиването става
с възмездна сделка – продажба, която се извършва по реда за продажба на
държавни, съответно общински жилища. Подобна възможност бе
предоставено за придобиване право на собственост и върху наети държавни,
съответно общински жилища. В този смисъл към него момент законодателят е
приравнявал наемателите на държавни, съответно общински жилища /имащи
качеството държатели на наетите имоти/, със лицата в полза на които до
13.07.1991 г. е било учредено право на строеж върху държавна или общинска
земя. Предвид, че по делото не са представени доказателства от
праводателите на ищеца да са предприети действия за придобиване по този
ред право на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор
83510.661.34 и площ 488 кв. м. находящ се в гр. Шумен, ***, следва да се
приеме, че към 19.09.1996 г. те са имали качеството държатели на същия.
Според съдебната практика един от способите за придобиване на
владение е чрез превръщане от държане с едностранни действия на
държателя. В тази хипотеза, за да превърне държането във владение, т. е. да
осъществява фактическа власт само за себе си, е необходимо държателят „да
отнеме“, „да отблъсне“ правомощието владение на собственика. Не е
достатъчно само да манифестира неопределено намерението си да владее.
Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен
/несъмнен/ начин – начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение
на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му
да упражнява фактическа власт единствено за себе си. Не е достатъчно, както
е в настоящия случай, само свидетели да твърдят, че е ползвал, обработвал,
засявал и прибирал плодовете от имота през последните 10 или 20 г. В този
смисъл следва владелецът да доведе до знанието на собственика намерението
си да свои имота за себе си, след който момент последният да бездейства и да
изтече срокът на придобивната давност. В настоящия случай доказателства за
предприемане на такива действия не са представени, поради което съдът
намира, че към момента на подаване на исковата молба ищецът има
качеството държател на основание постигнато съгласие със собственика по
силата на което му е предадена фактическа власт върху процесния имота и в
това си качество осъществява тази власт правомерно, но липсва елементът
намерение да свои имота лично или чрез другиго, поради което искът се
явява неоснователен.
Относно разноските в производството.
Прeдвид изхода на спора ответникът, който се представлява от
юрисконсулт, има право на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
9
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 23, т. 4 предвижда възнаграждение
в производства по неоценяеми искове от 80 до 180 лв.. Съгласно чл. 1 от
Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида
и количеството на извършената работа. Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в
полза на ответното дружество, следва да се определи разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
сторените от ответника разноски съобразно представения списък на разноски
по чл. 80 ГПК /л. 220/ в размер на 64 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от М. Ж. М., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр. Шумен, *** установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Шумен, с ЕИК
********* и адрес: гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 17, че въз основа на
изтекла придобивна давност е собственик на имот от 488 кв. м. находящ се в
гр. Шумен, *** и представляващ ПИ с идентификатор 83510.661.34, при
граници: 83510.661.38, 83510.661.36, 83510.661.35, 83510.661.32,
83510.661.33, ведно с потроените в имота: постройка на допълващо
застрояване със застроена площ от 2 кв. м., с идентификатор 83510.661.34.2,
селскостопанска постройка със застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор
83510.661.34.4, като неоснователен.
Осъжда М. Ж. М., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Шумен,
***, да плати на Община Шумен, с ЕИК ********* и адрес: гр. Шумен, бул.
„Славянски“ № 17, сумата 244.00 (двеста четиридесет и четири) лева,
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10