№ 46
гр. А., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200428 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на В. И. Е. - Кмет на община А.,
ЕГН **********, с адрес: гр.А., ***, против Наказателно постановление (НП) №
106/14.12.2021 на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) –
гр.Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) и на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, е наложено наказание глоба в
размер на 3 000,00 (три хиляди) лева. Жалбоподателят сочи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения както на
материалния, така и на процесуалния закон. Отделно от това твърди, че при постановяване
на обжалваното постановление и в частност – при определяне на санкцията, не са взети под
внимание всички правнозначими обстоятелства, поради което моли за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят В.Е. се явява лично
като поддържа изложените в жалбота оплаквания. Ангажирани гласни доказателства.
Въззиваемата страна чрез представителя си юрисконсулт Петров излага
становище за допустимост на жалбата, но сочи, че изтъкнатите оплаквания са
неоснователни, поради което моли за потвърждаване на НП, включително досежно размера
на определената санкция. Не сочи доказателства извън събраните в хода на
административнонаказателната преписка.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено, поради следните
съображения :
1
На 08.10.2021 г. актосъставителят М. Я. Ш. – *** в отдел «**» в «**П», Д»***»
към РИОСВ - Б., съставила в присъствие на свидетелите Х.А.И. и К. М. К., двете също
служители в РИОСВ-Б., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
106/08.10.2021 г. против жалбоподателя В. И. Е., за извършено в качеството му на кмет на
община А. нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) във вр. с чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, а именно за констатирано в периода 28-
30.07.2022г. на територията на община А., непредприемане мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на недзаконни
сметища и организиране на почистването им.
Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на РОИСВ - Б.. В хода на делото са снети показания на
актосъставителя - експерт в отдел „Управление на отпадъците“, „Опазване на почвите“ в
РИОСВ – Б., съгласно които в периода от 28 до 30.07.2021 година М.Ш. лично извършила
проверка на територията на Община А., включващи всички 17 населени места, относно
изпълнение задължението за почистване на уличните платна, площади, алеи, паркове и
предотвратяване изхвърляне на отпадъци на неразрешени и нерегламентирани за това места.
Не е спорно, че при проверката били констатирани две замърсявания. Едното - на
500 метра от разклона за село М.п., от дясно на общинския път, в имот – частна собственост
на „***“ АД, където се установило наличие на купчини от строителни отпадъци, бетон,
настилки, керемиди, а второто – в имот, находящ се м.“Кайряка“, землището на с.К., частна
държавна собственост на Държавен поземлен фонд - МЗХГ. Наред с актосъставителя на
проверката присъствал и представител на община А. - К. М. ИВ. (еколог).
За констатираните замърсявания е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. АУАН е съставен в присъствие на
двама свидетели – И. и К..
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в акта,
както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които я установяват по
несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законовоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима, а
производството е редовно образувано пред РС-А..
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема за частично основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство – от
самото извършване на първоначалната проверка, съставяне на АУАН и базираното на него
наказателно постановление, както и за неговата неправилност.
2
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО кметът на общината отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Съгласно чл. 151,
ал. 2, т. 6 от ЗУО наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването
на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.
В тежест на административнонаказващия орган е да установи безспорно
съществуването на посочените фактически основания, послужили за издаването на
наказателното постановление. Настоящата инстанция намира за основателно направеното в
жалбата възражение, че административнонаказващият орган е описал неясно
санкционираното нарушение, като не е конкретизарал в какво точно се изразява
бездействието на нарушителя. Според описателната част на издаденото НП, Кметът на
община А. е наказан за това, че: „Не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и
организиране на почистването им на посочените по-долу терени“, на територията на
общината. Макар да не е допуснато съществено нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН,
доколкото актосъставителят е отразил в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, като са посочени както в АУАН, така и в НП двете места, където са
констатирани незаконни сметища на територията на Община А., следва да се отчете, че
липсва яснота дали се касае за санкциониране за липсата на каквито й да било предприети
мерки от страна на жалбоподателя Е. с цел предотвратяване изхвърлянето на отпадъци или
за неефективност на предприетите от него мерки, съответно – за неорганизиране почистване
на описаните терени.
Така вмененото нарушение правилно е било квалифицирано по чл.19, ал.3, т.15
ЗУО, съгласно която разпоредба кметът на общината отговаря за предотвратяването на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища и организиране на почистването им, като в конкретната хипотеза АНО вероятно е
приел, че кметът на Община А. е осъществил и двете хипотези на нарушения по този текст –
както че не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, така и
че не е предотвратил създаването на незаконни сметища на територията на общината. За
извършеното нарушение е била определена кореспондиращата на нарушението санкционна
норма на чл.151, ал. 2, т. 6 ЗУО, съгласно която наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако
не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не
предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.
Настоящата инстанция счита за несъмнено, че дейността по предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места винаги включва и
предприемането на съответни мерки за това. Ето защо, не се споделя изводът, че е било
ограничено правото на наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана
3
административно-наказателната му отговорност и да упражни ефективно правото си на
защита. Въпреки това обжалваното НП следва да бъде отменено по следните съображения:
Жалбоподателят е представил към възражението си срещу АУАН доказателства –
писма до МЗХГ и до „***“ АД, относно нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и
замърсявания, в процесните терени, в периода април – август 2021г. и въз основа на които
въззивният съд достига до извод, че за времето на проверката (28.07.2021 – 30.07.2021г.) и
преди съставяне на АУАН, кметът на общината е предприел мерки, свързани със
задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. първо от ЗУО. В този смисъл следва да се
отчете и факта, че още по повод съставения Констативен протокол № 020102/К-14-
58/30.07.2021г. от Кмета на община А. е било изпратено писмо до изх.3200-
141/04.08.2021г., ведно с приложено писмо до Областна дирекция „Земеделие“ – Б. и копие
до Министерство на земеделието, храните и горите – с посочен срок за почистване на
собствеността им. Освен това, от доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно
се установява, че на датата, посочена в НП и в АУАН – 28-30 юли 2021 г., са били
констатирани 2 бр. нерегламентирани сметища на територията на цялата Община А., от
общо проверени 17 населени места, като и двете не са общинска собственост и не се
стопанисват от общината. По тези причини съдът приема, че жалбоподателят дори да се
приеме, че е осъществил състава на нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО, като въпреки
предприетите от него мерки, същите не са се оказали достатъчни, в степен за пълно
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и за
предотвратяване създаването на незаконни сметища, не е следвало да бъде санкциониран.
От доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания на актосъставителя М.Ш. и
еколога К.И., се установява, че извън посочените терени с нерегламентирани отпадъци не е
било констатирано замърсяване на територията на цялата община А., включваща всички 17
населени места, относно изпълнение задължението за почистване на уличните платна,
площади, алеи, паркове. Тези факти е следвало да бъдат взети предвид от
административнонаказващия орган, доколкото обуславят извод за деяние, което с оглед
незначителността на вредните му последици и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства
(незабавната реакция от страна на кмета на Община с изпращане писмо до собствениците на
замърсените терени) представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Ето защо, в случая е налице
основание за приложение на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, съгласно която разпоредба за маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя. Тази преценка не е направена своевременно от административнонаказващия
орган в съответствие със задължението, вменено му с чл.53, ал.1 от ЗАНН, с оглед на което
издаденото от него НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, в който
смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 1954 от 8.12.2021 г. на АдмС - Б.
по к.а.н.д. № 2390/2021г.).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 106/14.12.2021 на Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Б., с което на В. И. Е. - Кмет на
Община А., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ***, за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, е
наложено наказание глоба в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5