№ 647
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Метанов
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000164 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответниците – „Интерграфик сървис“ ЕООД, ЕИК
********* и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М. срещу
решение № 26 от 04.01.2023г., по т.д. № 20221100900190 по описа на СГС за 2022г., т.о. VI-
3 състав. С обжалваното решение са осъдени ответниците солидарно да заплатят на М. А.,
извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, с регистрация по
ДДС/VAT/ № DE243184095, град Залцингер, ул. Фрийданщрасе 1, действащ под търговско
наименование „АГМ Графише Машинен“, сумата от 50 000 евро, частично от 190 000 евро,
представляваща подлежаща на връщане цена по развален договор за продажба на
употребявана машина от 26.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 000
евро от 31.01.2022г. до окончателното й плащане, както и сумата от 12 000 евро, частично от
45 600 евро, представляваща дължима неустойка по т. 5 от писмено споразумение за
прекратяване на договор за продажба на употребявана машина от 26.05.2015г.
В частта, с която е отхвърлен искът за неустойка за периода от 27.01.2019г. до 30.01.2019г.,
решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
Въззивниците/ищците - „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“
ЕООД считат, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно, поради
противоречие с материалния закон и поради необоснованост. На първо място твърдят, че
производството следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради
1
преюдициалност на решението за поправка на решението за очевидна фактическа грешка по
т.д. 1876/2018г. по описа на СГС и в.т.д. № 528/22г. по описа на САС. На следващо място
твърдят, че първоинстанционният съд е подходил формално и е изискал справка за страните
и производството по гр.д. 155/22г. по описа на Районен съд Пазарджик, но не е прекратил
производството по делото, въпреки идентичността на вземането на ищеца предявена и по
т.д. 190/2022г. по описа на СГС. Първият иск не бил предявен като частичен, което правело
недопустим втория иск, което е по-късно заведеното производство и водело до
недопустимост на постановеното съдебно решение. Молят въззивния съд да отмени
обжалваното решение като недопустимо, в условията на евентуалност да го отмени като
неоснователно с всички законни последици от това. Претендират разноски за двете
инстанции. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатеното
адв. възнаграждение от въззиваемия.
Въззиваемият/ищецът – М. А., чрез адв. Я. е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение
е правилно и законосъобразно. Твърди, че са неоснователни изложените във въззивната
жалба съображения за наличие на висящ спор по в.т.д. 528/2002г. по описа на САС. На
второ място твърди, че са неоснователни релевираните възражения за прекратяване на
производството поради висящността на гр.д. № 155/2022г. по описа на ПзРС, което няма
идентичен предмет с настоящото дело. Оспорва всяко едно от твърденията на ответниците
във въззивната жалба и излага подробни правни доводи срещу всяко едно от тях, които ще
бъдат разгледани при обсъждане на твърденията на въззивниците. Моли въззивния съд да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че обжалваното решението е недопустимо.
На 06.01.2022г. е влязло в сила решение № 1152 от 24.06.2019г., по т.д. № 1876/2018г., с
което е формирана сила на пресъдено нещо по уважени искове от М. А. срещу
„Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД за главница в
размер на 25 564,60 евро частичен иск от 190 000 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане,
неустойка за забава върху частичната главница в размер на 3 283 евро частично от 12 844
евро и за периода от 01.02.2017г. до 10.09.2018г.
Производството по т.д. № 190/2022г. по описа на СГС, е образувано по искова молба с вх.
рег. № 5103/31.01.2022г. от регистратурата, която е подадена по пощата с клеймо от
28.01.2022г. Предявени са осъдителни искове от М. А. срещу „Интерграфик сървис“ ЕООД,
ЕИК ********* и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД, ЕИК *********, за главница в
2
размер на 50 000 евро частично от 190 000 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане,
договорна лихва върху главницата в размер на 12 000 евро частично от 45 600 евро и за
периода от 27.01.2019г. до 28.01.2022г.
От представения заверен препис от исковата молба по гр.д. № 155/2022г. по описа на
Районен съд Пазарджик, се установява, че искова молба с вх. рег. № 969/19.01.2022г. от
регистратурата на ПзРС е подадена по пощата с клеймо от 17.01.2022г. Предявени са искове
от М. А. срещу Т. Б. Р., „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“
ЕООД за главница в размер на 1 250 лева/639,12 евро/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане,
договорна лихва върху главницата от 1 250 лева, в размер на 300 лева/153,39 евро/, считано
от 09.01.2019г. до 17.01.2022г.
В процесната хипотеза има влязло в сила решение по първите частични искове, което следва
да бъде съобразена по всяка една от следващите претенции и за останалата част от
вземането. Има висящо производство по предявени искове пред РС Пазарджик на
17.01.2022г., за който в обстоятелствената част и петитума няма твърдения, че са частични.
Има и висящо производство по предявени частични искове пред СГС на 28.01.2019г.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение дадено в т. 3 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 год., по тълкувателно дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС:
„Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира
част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за
друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право. В хипотезата, когато
в първоначалната искова молба ищецът не е посочил изрично, че претендира част от
спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е предявено цялото
спорно право, цялото вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане
или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете
дела и съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност.
Производството по второто дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.“
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод са и мотивите на т. 7б от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 год., по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, макар
и постановени по отговор на различен въпрос: „Страната не разполага с възможност да
предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл. 126 и чл. 296 и
следващите ГПК. Докато е налице висящ спор между същите страни, на същото основание и
за същото вземане, претенция за разликата е недопустима, защото предявеният иск –
предмет на висящия спор, който не е заявен като частичен, обхваща цялото спорно право и
постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита
на това право.“
Неоснователно е твърдението на ищеца, че от описанието в обстоятелствената част на
исковата молба пред РС Пазарджик за наличието на предходно производство, можело да се
3
направи извод за предявяване на отделни частични искове поради различните им размери. В
тази втора по ред искова претенция не е посочено изрично, че се претендира само част от
вземането или остатъка от вземането, произтичащо от същото право. Съдът не може да гадае
каква е била действителната воля на ищеца и защо не е предявил в пълен размер останалата
част от вземането, дали, кога и как смята да я предяви. Освен това, уточнението за
предявените частични искови претенции следва да бъде направено именно в това
производство, а не в последващо производство за друга част от вземането на ищеца.
Висящността на производството по предявените осъдителни искове пред РС Пазарджик от
17.01.2022г., представлява абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване
и за провеждане на производството по същите искови претенции към датата на подаване на
исковата молба в СГС на 28.01.2022г. Въпреки релевираното от длъжника възражение,
първоинстанционният съд е отказал да прекрати по-късно заведеното дело и се е произнесъл
с решение по същество на правния спор, постановявайки по този начин недопустим съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо решението на първата инстанция и да прекрати производството по делото.
Прекратяването на делото налага решението да се обезсили и в частта за разноските, а на
въззивниците да се присъдят разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК за двете съдебни инстанции, в
размер общо на 12 425,23 лева. За първата инстанция 5 000 лева на двамата ответници, а за
втората 7 425, 23 лева само на „Интерграфик сървис“ ЕООД, който единствено е представил
списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че са реално уговорени и заплатени по банков път.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 26 от 04.01.2023г., по т.д. № 20221100900190 по описа на СГС за
2022г., т.о. VI-3.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на М. А., извършващ търговска дейност във
Федерална Република Германия, с регистрация по ДДС/VAT/ № DE243184095, град
Залцингер, ул. Фрийданщрасе 1, действащ под търговско наименование „АГМ Графише
Машинен“ срещу „Интерграфик сървис“ ЕООД, ЕИК ********* и „Интерграфик сървис и
партньори“ ЕООД, ЕИК *********, солидарно да заплатят сумата от 50 000 евро, частично
от 190 000 евро, представляваща подлежаща на връщане цена по развален договор за
продажба на употребявана машина от 26.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата
от 50 000 евро, считано от 31.01.2022г. до окончателното й плащане, както и сумата от
12 000 евро, частично от 45 600 евро, представляваща дължима неустойка по т. 5 от писмено
споразумение за прекратяване на договор за продажба на употребявана машина от
26.05.2015г.
ОСЪЖДА М. А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, с
4
регистрация по ДДС/VAT/ № DE243184095, град Залцингер, ул. Фрийданщрасе 1, действащ
под търговско наименование „АГМ Графише Машинен“ да заплати на „Интерграфик
сървис“ ЕООД, ЕИК ********* и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 5 000/пет хиляди/ лева, представляващи разноски на ответниците за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА М. А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, с
регистрация по ДДС/VAT/ № DE243184095, град Залцингер, ул. Фрийданщрасе 1, действащ
под търговско наименование „АГМ Графише Машинен“ да заплати на „Интерграфик
сървис“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 7 425,23/седем хиляди четиристотин двадесет и
пет и 23 стотинки/ лева, представляващи разноски на ответниците за производството пред
СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5