Р Е
Ш Е Н И Е № 275
гр.Кюстендил, 31.10.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година от първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ БАРАКЛИЙСКА ,като
разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 348 по описа за
Производството пред въззивния съд
е по реда на чл.258 и сл. ГПК,в сила от 01.03.2008 г.То е
образувано по редовната и допустима
въззивна жалба вх.№ .№ 6899 /17.05.2019
година депозирана от
адвокат Е.П. от КАК –особен
представител на ответницата А.В. В.
с ЕГН ********** ***, против РЕШЕНИЕ №311 постановено на 09.05.2019 г. по
гр.д.№ 1458 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница,с което по
предявеният иск на осн.чл.422,ал.1 ГПК , вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
заявителя –кредиторът й „***”
ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*** № ***, бл.***, вх.***, чрез
пълномощника му П. П. , се признава дължимостта й на сумите по издадената му заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 680/2018 г. на Районен съд-Дупница: сумата в размер на
2565,36 лева главница по договор за кредит и лихва за забава от 02.03.2018
г. ,както й е осъдена да му заплати за сторените деловодни разноски
сумата 400 лева.Особенният представител на ответницата В. иска въззивният съд да отмени обжалваното решение
с доводи за неправилността му
понеже преди заявяване на
паричното вземане от нея длъжницата не е
била уведомена от кредитора за предсрочната му изискуемост,както и за
нищожност,поради противоречие с добрите нрави на кредитния договор,поради
прекомерност на възнаградителните лихви
и на цената от 1200 лева на допълнителните услуги по
споразумението към този договор за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,които и няма доказателства да са й предоставени. за кредит
за допълнителни услуги.
Процесуалният
представител по пълномощие на въззиваемото „***”
ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ №***, бл.***, вх.*** не е депозирал
отговор на въззивната жалба.
ОС-Кюстендил след като прецени
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на
обжалвания съдебен акт, приема че въззивната жалба е частично основателна. Съображенията
за това са следните:
Районният съд-Дупница
е бил сезиран в срока по чл.415,ал.4 ГПК с установителен иск с осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК,вр.с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД от заявителя „***” ЕООД ЕИК ******
с издадена по реда на чл.410 ГПК заповед по ч.гр.д.№ 459 по описа за
Ответницата чрез назначения си на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, както в отговора на исковата молба, така и във
въззивната си жалба, оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита,поради неуведомяването й за нея
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК от кредитора,клаузите от договора
за потребителски кредит, касаещи възнаградителната лихва и предоставянето на
пакет за допълнителни услуги, като твърди, че те са нищожни,поради противоречие
с добрите нрави и принципа за
справедливост.
Като основание за нищожност на клаузата, уговаряща услугата за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги сочи,
че такива не са извършени и не
дължи възнаграждението за тях в размер на 1 200лева. Въззивната инстанция намира,
че възражението е основателно,тъй като
от Споразумението на страните
за предоставянето им е видно,че те са за
преоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и за възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляването им и за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,т.е.
те са действия по отпускането и
управлението на кредита, а не са допълнителни услуги.
Съдът счита, че клаузата за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е свързана както
с основното задължение на заемодателя по договора, да предостави заемната сума,така и с бъдещите му
действия по управлението на
кредита,които също са част от договорните му задължения . Тя е нищожна,
тъй като по същество представлява печалба на кредитора в размер 1 200,48 , като при изчисляване на
посочения общ годишен размер на разходите от 49,89 % не е включена цената на
този пакет. Посочената сума следва да бъде взета предвид при преценка на
действителния годишен процент на разходите по кредита, доколкото е
начислена като покупна цена на твърдяната услуга, респективно представлява
разход за потребителя. Следователно с нея се заобикаля императивното изискване
на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите
на годишна база по потребителските
кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, поради което е нищожна. В
заявената главница от 2 595,36 лева кредиторът е включил и сумата от 30
лева такса по Тарифа за изънсъдебно
събиране на вземането начислена за период от 25.08.2017 11.08.2017 г до
Неоснователно е възражението за нищожност
на клаузата за договорната лихва между страните.Тя представлява печалба за кредитодателя
за това, че кредитополучателят ползва неговите парични средства, т.е тази лихва
има възнаградителен характер, поради което се дължи така, както е уговорена.
Видно от представения договор общият й
годишен размер е 41,17% . Следователно размерът на възнаградителната
лихва не надхвърля петкратния размер , посочен
в чл.10а ал.2 ЗПК на законната
лихва по просрочени задължения , поради което съдът счита, че не е нищожна
договорната клауза за размер от 41,17%
на възнаградителната лихва.В частта му
за нея ДПК №
**********/09.06.2017 г. е действителен,поради което дължимата сума от
кредитополучателката е в размер на главницата от 1 000 лева и договорната
лихва 483,68 лева,или в общ размер от 1483,68 лева. От приетото по делото извлечение
по водената сметка към ДПК № ********** се установява ,че А.В.
на 10.07.2017 година е погасила сумата 111,84 лева.Предвид настъпилата в
хода на производството по чл.422, ал.1 ГПК изискуемост на кредита,поради
изтичането на 24-ри месечния му срок е неоснователно възражението на особенния
представител на длъжницата за недължимостта на сумата от 1 351,74 лева,представляваща разликата
между общия размер от 1483,68 лева на главницата и договорната лихва, и погасените от нея суми по тях в размер на 111,84 лева. В този смисъл е и
задължителната за съдилищата практика на ВКС на РБ обективирана в Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано
от съдията съдията Е.В..Вземането на заявителя от длъжницата съдът
е съществуващо за сумата 1 351,74 лева, ведно със законната лихва върху
него от датата на падежа 10.06. 2019
г . до изплащането му, и
предвид неоснователноста на иска да се отхвърли над тази сума до
заявения размер от 2 595,36 лева.
Предвид задължителното за
съдилищата разяснение в т.12-та на ТР № 4/2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГК на
ВКС и резултата от въззивната жалба с
последвалата частична отмяна от
въззивната инстанция на първоинстанционното решение и отхвърлянето на предявения по реда на чл.422,ал.1 ГПК
установителен иск на заявителя „***”ЕООД в частта му над сумата 1 351,74 лева,
окръжният съд му присъди от длъжницата съответствуващи
на тази част
от сторените в заповедното производство разноски в размер на 57,31 лева и в исковото в размер
на 266, 55 лева.
Воден от горните съображения
ОС-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №311 постановено на 09.05.2019 г. по гр.д.№ 1458
по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница, в частите му ,с които по отношение на длъжницата А.В. В. с ЕГН
********** *** е
установено,че съществува паричното
вземане на кредитора й„***” ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***“ №***, бл.***, вх.*** чрез пълномощника му П. П. , по издадената му заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 459/2018 г. на Районен съд-Дупница за разликата над сумата от 1 351,74 лева до 2565,36 лева,представляващи главница и възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит № **********/09.06.2017 г.,
и
за лихва за забава върху сумата
от 1 351,74
лева от 02.03.2018 г. до 10.06.2019 г. и за деловодните разноски и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ установителния иск на заявителя „***” ЕООД ЕИК ******
с издадена по реда на чл.410 ГПК заповед по ч.гр.д.№ 459 по описа за 2018 г .на РС-Дупница предявен
на осн.чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК,вр.с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД срещу длъжницата А.В. В. с ЕГН ********** *** за установяване съществуването на паричното му вземане от нея , произтичащо от неизпълнението
на задълженията й от договора им за потребителски кредит №**********/09.06.2017
г.за
разликата над 1 351,74 лева до заявения му размер от 2565,36 лева и за лихва за забава върху сумата от 1 351,74 лева за
периода от 02.03.2018 г. до 10.06.2019
г. и установява в
отношенията на страните,че началната дата на лихвата за забава върху
сумата от 1 351,74
лева
е от 10.06. 2019 г . до изплащането й.
ОСЪЖДА А.В. В. с ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „*** № ***, бл.***, вх.***, изчислени пропорционално на
уважената и отхвърлена част на иска му за сторените му в заповедното
производство разноски сумата в размер на 57,31 лева и за разноските му в
исковото производство пред двете
инстанции сумата в размер на 266, 55 лева .
Решението не подлежи
касационно обжалване-арг.чл.280,ал.3,т.1,пр.1-во ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: