О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 10.04.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на десети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 602 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на С.А.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Определение № 12556 от 01.11.2018г. по гр.д. № 10665/2017г. по описа на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата на частния
жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение №
1383/30.03.2018г. в частта за разноските посредством възлагането им в тежест на
ищеца.
В частната жалба са наведени доводи
за неправилност на определението доколкото претенциите за разноски срещу него
са неоснователни. Моли разноските по делото да не се присъждат в негова тежест.
Отговор на жалбата не е постъпил от
другата страна К.Ф..
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в указания от съда двуседмичен срок по
реда на чл. 248, ал. 3, пр. II от
ГПК, срещу обжалваем акт – определение,
което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен
интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал.
2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявен от К.С.Ф. срещу С.А.П. иск с правно основание чл.
48, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС за осъждане на ответника – етажен собственик /на
ап. 50/ да плати сумата от 93.63 лв. – припадаща се част от разноски за
извършен необходим ремонт на общи части – покрив на сграда в режим на ЕС, в гр.
Варна, кв. „Виница“, направени от ищцата в общ размер на 5 964.16 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от момента на предявяване на исковата
молба до окончателно плащане на задължението.
Препис от ИМ е връчен на ответника
на 31.08.2017г. /л. 60/.
В първото съдебно заседание
проведено на 09.02.2018г. ответникът С.П. заявил, че не оспорва иска и е платил
исковата сума в размер на 93.63 лв. на 22.12.2017г. по сметка на Бистра Бауман,
майка на ищцата.
В хода на п.с.з., проведено на
09.03.2018г. ищцата, чрез пълномощника й заявила, че признава извършеното по
сметка на майка й плащане. Заявила е, че се отказва от главния иск срещу този
ответник, като производството по делото е било прекратено по иска срещу
ответника С.П. за вземането в размер на 93.63 лв., на основание чл. 233 от ГПК.
Производството е останало висящо по
акцесорния иск за законна лихва върху платената сума от предявяване на исковата
молба 28.07.2017г. до момента на плащане на сумата – 22.12.2017г.
С Решението си, постановено на
30.03.2018г. съдът на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД осъдил С.П. да заплати на К.Ф.
сумата от 3.80 лв. – законна лихва върху главницата от 93.63 лв. за периода от
28.07.2017г. до 21.12.2017г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът е осъден да заплати и разноски в размер на 383.33 лв.
За решението С.П. бил уведомен на
17.04.2018г. В същия ден видно от Операционна бележка на л. 216 от делото
превел сумата от 5.00 лв. по сметка на Бистра Костадинова Бауман /майка на
ищцата/, с основание „лихва по гр.д. № 10665/2017г.“, по която преди това
платил исковата сума.
С молба /“жалба“/ ответникът
заявил, че за исковата претенция срещу него узнал с получаване на препис от
исковата молба. С първото процесуално действие по делото признал иска и
заплатил исковата главница по сметка на пълномощник на ищцата, както заплатил и
сумата по законната лихва. Поради това, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска отправил искане да се отмени решението в частта, в която е
осъден да заплати разноски по делото.
В отговор на молбата К.Ф. оспорила
същата. Навела твърдения, че доколкото изпълнението за главницата е настъпило в
хода на делото, а лихвата е платена след постановяване на решението, то
ответникът дължи разноски.
В обжалваното определение, ВРС
приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради
което оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени в тежест на ответника.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Молбата за изменение на решението в
частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирана
страна – ответник по делото и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.
Няма спор по делото, че С.П., като
ответник по предявения срещу него иск е признал иска, платил е в хода на делото
исковата главница, а законната лихва – след получаване на съдебното решение.
Въпросът дали с предпроцесуалното си поведение е станал повод за завеждане на
делото е спорен в отношенията между страните. Твърденията на частния
жалбоподател, че никога не е бил уведомяван за размера на дължимата от него
сума, съразмерна на квотното му участие в общите части на сградата и не е бил
поканен да плати доброволно сумата са оспорени от ищцата. Наред с това видно от
решение по т. 4 от ОС на ЕС, обективирано в Протокол от 25.11.2014г., ОС е
отхвърлило искането на Бистра Бауман, като пълномощник на К.Ф. за
възстановяване на съответната част от сумата от 5 988.49 лв. за извършен
неотложен ремонт на покрива над вх. 2 в сградата, а ответникът не оспорва
твърдението, че е присъствал на това ОС. При тези данни, съдебният състав
приема, че неизпълнението на парично задължение е поведение, с което ответникът
е дал повод за завеждане на делото, поради което същият дължи разноски при
условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК. С оглед данните по делото и съобразявайки
извършеното частично плащане в хода на делото, а плащането за законна лихва –
след постановяване на съдебното решение, правилно ВРС е приложил нормата на чл.
78, ал. 2 от ГПК. Обжалваното определение е процесуално законосъобразно, а
частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на С.А.П. с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Определение № 12556 от 01.11.2018г. по гр.д. № 10665/2017г. по описа на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата на частния
жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение №
1383/30.03.2018г. в частта за разноските, посредством възлагането им върху
ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.