РЕШЕНИЕ
№. 39
гр. Пловдив, 07.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на десети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря МАРИЯНА
ГЕОРГИЕВ и участието на прокурора ИЛИЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2746 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Й.З.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № 260175 от 15.09.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3768 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XVIII – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №20-1030-003758
от 14.05.2020г., издадено от началник Група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи /ОДМВР/ – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на оспорващия, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени админстративни наказания - „глоба“ в размер на 800
лева и „лишаване от право да управлява мпс“ за срок от 3 месеца, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението е безспорно установено. Твърди се, че липсата на
достатъчна индивидуализация на мястото на нарушението ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Поддържа се, че техническото средство, с което е
измерена скоростта на движение, не записва автоматочно превишението на
скоростта, а изисква намеса и преценка на контролен орган. Сочи се, че в
съставения акт за установяване на нарушението липсва подпис на свидетел на
установяване на нарушението. Оспорват се и фактическите констатации на
контролните органи като се поддържа, че същите не са подкрепени от
представените доказателства.
3. Ответникът по
касационната жалба – Областта дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.,
поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да
бъде оставен в
сила. Претендират се разноски за юрисконсултска защита.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №20-1030-003758 от 14.05.2020г., издадено от
началник Група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № АА264362
от 26.04.2020 г., съставен от К.Б.Д.– на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 26.04.2020г., около 11:07 часа, в гр.
Пловдив на бул. „Санкт Петербург – до № 1 Й.З.Д. управлява автомобил Мазда РХ 8
с рег. № РВ2221КР (лична собственост) като се движи
със 117 km/h, при разрешена 50 km/h. Отчете толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача. Наказуема скорост 113 km/h. Нарушението е установено с мобилна система TFR1-M № 546 в клип № 11671. Горното е квалифицирано
като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е съставен в
присъствие на нарушителя и един свидетел. Нарушителят не направил възражения.
Подписал е декларация, с която е удостоверил, че на посочените в акта дата,
място и част лично е управлявал собствения си автомобил.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложил на нарушителя глоба в размер на 800 лева и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта. Пояснява, че установил нарушението при
изпълнение на служебните си задължения като автопатрул по видеозаснемане и
конктрол на скоростта. Бил разположил служебния си автомобил в гр. Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“ №1. В това време през средна пътна лента преминал лек автомобил,
който автоматизирано техническо средство засякло със 117 км/ч. След това
началникът на смяна го уведомил, че номерът на автомобила е открит както и
собственикът му. Нарушителят се явил в КАТ на същия ден, където без възражения
му съставил акт.
8. По делото са представени: снимков
материал от заснет с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 546 клип № 11671 с дата 26.04.2020
г., 11:07 часа; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег. № 1030р-14356/27.04.2020 г.; копие
на фотоснимка, отразяваща позиционирането на мобилната радарна система за
видеоконтрол; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; Протокол от
проверка на мобилна радарна система за видеоконтрол "TFR-1M";
Според
данните в Протокол рег. № 1030р-14356/27.04.2020 г. на 26.04.2020 г. с място за
контрол - бул. „Санкт Петербург“ №1, била поставена процесната АТСС в служебен
автомобил с рег. № РВ4697ВС, с посока на задействане – приближаващи моторни
превозни средства от изток към запад.
Видно от
генерирания от АТСС снимков материал моторно превозно средство с рег. №
РВ2221КР се движи в посока на задействане – приближаващи, трафик „М“, режим
„Н“, с измерена скорост 117 км/ч при ограничение – 50 км/ч.
9. При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Съобразно правилата възведени в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП - При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По аргумент
на противното, когато за нарушението, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки
административното производство следва да бъде проведени по общия ред на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП чрез акт за установяване на административно нарушение, които
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон.
Редът и условията за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата са разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. Според правилата на наредбата, за осъществяване на
контрол на движението по пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор /чл.4/.
За осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл.9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и
поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/. По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на
движението, както и контрол за спазване правилата за движение /чл. 9, ал. 3/.
След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда
данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения,
което се отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал.1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3/.
Данните за нарушенията се съхраняват
до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида,
изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват /чл. 16,
ал.1/. Информацията от АТСС се предоставя като отпечатано статично изображение
във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на
органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес /чл.16,
ал. 3/.
От цитираните разпоредби следва
несъмненият извод, че осъществяваният от статичните и мобилни АТСС (временно
разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) контрол винаги
е автоматизиран без значение дали се извършва в присъствие, или отсъствие на
контролен орган. Тоест контролният орган не участва в процеса на установяване
на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия, по тази причина
неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и заснемане
на нарушението.
11. Изходните данни от процесната
мобилна АТСС като доказателствен материал са годни за установяване на
извършеното нарушение от обективна и субективна страна. В случая по делото са
представени надлежни удостоверения и протоколи за изправността на
автоматизираното техническо средство. Надлежно е протоколирано и конкретното му
използване. Възраженията на оспорващия в тази насока са неоснователни.
Последователно и непротиворечиво в АУАН, протокола за използване на АТСС и в
генерирания снимков материал се установява дата, час, мястото и посоката на
задействане на АТСС. Не може да има съмнение, че процесното МПС се е движило
именно в тази посока – приближаващо, със скорост над предвиденото ограничение.
Правилата на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не поставят изискване за координатни
точки при локализацията на мобилното АТСС (в каквато насока е защитната теза на
оспорващия), а визират неговото физическо разположение, което се доказва със
снимка на уреда, каквато в случая е налице.
Съдържанието на АУАН и протокола за
използване на автоматизирано техническо средство ясно обозначават:
местоположението на пътния участък, действащите правила за движение и
установената скорост на движение на моторното превозно средство, което е
индивидуализирано с регистрационен номер.
По делото не се спори относно
собствеността върху автомобила. Нарушителят е попълнил и декларация, с която
удостоверява, че на посочените в АУАН дата, място и час именно той е управлявал заснетото от АТСС
моторно превозно средство.
Неоснователни са възраженията
относно съдържанието на акт за установяване на административно нарушения.
Същият носи данни и подпис на свидетеля на съставянето му. В конкретния случай
нарушението е установено по специален ред с АТСС, като за годността на
генерираните данни не се изисква наличието на свидетел на извършване и
установяване на нарушението.
Не се констатира засягане правото на
защита на нарушителя и възможността му да разбере в какво се изразява
противоправното му поведение, за което е ангажирана административнонаказателна
му отговорност. Видът и размерът на административното наказание са определени
съобразно действащите нормативи и конкретно отчетеното превишение на скоростта.
По делото не се твърдят, нито са
налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове
неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
12. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260175 от 15.09.2020 г., постановено по
а.н.д № 3768 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XVIII – ти
наказателен състав.
ОСЪЖДА Й.З.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областта
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.