РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Стара Загора, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря А. П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20245530103175 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № *************, обективно съединен с осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, за връщане на недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № ************* Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.
240 ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът К. Е. С., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че с ответника
сключили Договор за потребителски кредит № ************* при условията на закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на
този договор, кредиторът следвало да предостави заемни средства в размер на 2077.76 лева,
от които: размер на Кредита 2000 лева, и размер на застрахователната премия 77.76.
Съгласно приложение № 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема бил
в размер на 18.01 % процента, а годишният процент на разходите - 19.57 % процента.
Договорът бил сключен за срок от 8 месеца. Във връзка с Договор за потребителски кредит
№ *************, и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът сключил и договор за
поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за
потребителски кредит. По силата на последния договор, ищецът дължал възнаграждение на
„Ай Тръст” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение. Същото
възнаграждение ищецът заплащал ежемесечно, заедно с първоначално уговорената
погасителната вноска по кредита.
Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „Кредисимо“
ЕАД не отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не включил този
разход в годишния процент на разходите, въпреки че трябвало. Ищецът заплатил
доброволно и извънсъдебно заемът, като сумата, която платил без основание във връзка с
процесния договор за кредит и договорът за поръчителство била сбор от възнаградителна
лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Всички парични средства били
1
внесени изцяло по сметка на ответника „Кредисимо“ ЕАД.
Твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД,
гр. София, бил сключен Договор за потребителски кредит № ************* Последният бил
сключен при условията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни
средства в размер на 3000 лева. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит -
годишният лихвен процент по заема бил в размер на 19.63 % процента, а годишният
процент на разходите - 21.50 % процента. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца.
Във връзка с Договор за потребителски кредит № *************дина и на
основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът сключил и договор за поръчителство с „Ай
Тръст” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С
договорът за поръчителство се уговорило, че ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст”
ЕООД с ЕИК ********* за това, че става поръчител по кредитното правоотношение.
Същото възнаграждение се заплатило от ищеца С. директно по сметките на „Кредисимо“
ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита.
Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „Кредисимо“ ЕАД не
отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не включил този разход в
годишния процент на разходите, въпреки че трябвало.
Ищецът твърди, че заплатил доброволно и извънсъдебно заемът, като сумата която
платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът за
поръчителство била сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по
договора. Всички парични средства били внесени изцяло по сметка на ответника
„Кредисимо“ ЕАД. Ищецът счита, че процесните договори за кредит са недействителни, на
основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като
Заемодателя изискал и събрал от него лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за
кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар
да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът
не пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.
Ищецът счита, че в договорите не били включени такси, комисионни и други
видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право
да формира ГПР, в размер на 19.57 % процента по Договор за потребителски кредит №
************* и ГПР в размер на 21.50 % процента по Договор за потребителски кредит №
************* Това било така, защото освен възнаградителната лихва, следвало като разход
по заема да се включи и възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения
размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаещи годишния процент на разходите,
следвало да бъде обявена за нищожна на основание ал. 5 от същия член. В тази връзка
счита, че това нарушение има за правна последица недействителност на договорите за заем
и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата
на чл. 22 ЗПК. Смята, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит била
включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били
многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в
разходите по заема целяло единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно
стойността на разходите, които трябвало да направи по обслужването на кредитите.
Предвидените суми в договорите за поръчителство били скрити разходи по
заемите и като такива следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите,
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това било така, защото годишният процент на разходите по
кредита включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се
2
подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4, от всеки от договорите за потребителски кредит,
ищецът следвало да предостави в срок от 48 часа поръчител, но въпросният поръчител по
всички договори винаги бил „Ай Тръст” ЕООД, като същевременно договорите за
поръчителство, се сключвали непосредствено след подписване на основните договори.
Същевременно в договорите за поръчителство се предвиждало възнаграждение, а това
възнаграждение се дължало пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните
вноски по основаните договори. /Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC - Сливен по гр. д. №
3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 3464/2021 г.;
Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3847/2021 г; Решение № 63
от 14.03.2022 г. на PC - Димитровград по гр. д. № 1442/2021 г./.
В тази връзка, счита че бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския
регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст”
ЕООД бил „Кредисимо“ ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него
търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик на
капитала „Кредисимо“ ЕАД. Също така, с цел заблуда на потребителя, никъде в договорите
за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на
„Кредисимо“ ЕАД и че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за
сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика, да се направи
опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за
ответника, което от своя страна води и до недействителност на договорите за кредит. В
продължение на горното трябвало да се изтъкне, и че завишаването на разходите по
кредитите без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика.
Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска
практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава
практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител. Цитира член 68д от ЗЗП,
предвид факта, че в процесните договори за потребителски кредит, било уговорено размерът
на оскъпяването по кредитите да е в един размер, а в действителност бил друг, с което се
целяло неоснователно обогатяване.
За пълна изчерпателност, следвало да се посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от
Директива 2008/48, преди сключването на договор за кредит, кредиторът бил длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48. Счита, че
клауза, която предвижда предоставянето на поръчител, след подписване на договор, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. Това водело до допълнително увеличаване на
размера на задълженията, в случай че е уговорено възмездно поръчителство. Всичко
изложено именно обосновавало факта, че поръчителството било предварително предвиден
разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема.
Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което можел да
съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените
съображения, касаещи нищожността на кредитните сделки и твърдението, че последните не
са произвели правен ефект, ищецът смята, че и уговорките за заплащане на възнаграждения
3
на гаранта „Ай Тръст” ЕООД за учредяване от негова страна на лично обезпечение също са
нищожни.
Конкретният договор обаче бил недействителен и на самостоятелно основание.
Договорът за поръчителство бил уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е
възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с
длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това,
поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на
риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на
платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на
Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.
С оглед гореизложеното, ищецът счита, че плащането на сумите по двата договора
било при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за
недействителност на договорите по чл. 22 ЗПК или защото уговорените възнаградителни
лихви били нищожни като противоречащи на добрите нрави. Също така, следвало да се
съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която, за разлика от правомощията
му, по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан
от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на
договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за дадено без основание, съдът
не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
- при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС,
решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 247 от
11.01.2011 г. по т. д. № 2115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр.
д. № 4497/2017 г. на ВКС,III г. о.
- при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение №23
от 07.07.2016 г. по т. д. 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т. о, решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II
т. о.
- при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д.
№3342/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС,
IV г. о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Моли съда да обсъди наведените от него доводи за недействителност на
договорите за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за
нищожност на договорите в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следял служебно.
Предвид изложеното по-горе, ищецът К. Е. С. заявява, че заплатил без основание
суми във връзка възнаградителната лихва и таксата за предоставяне на поръчителство,
уговорени във връзка с Договор за потребителски кредит № *************дина и Договор
за потребителски кредит № *************, сключени с „Кредисимо“ ЕАД. В тази връзка,
моли съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД да възстанови недължимо платеното от него по двата
договора за кредит.
Твърди, че предявява осъдителните искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД
единствено срещу „Кредисимо“ ЕАД, не и срещу поръчителя „Ай Тръст“, тъй като всички
парични средства заплащани от кредитополучателя във връзка с договорите за кредит и
4
договорите за поръчителство били внасяни изцяло и единствено по сметка на ответника
„Кредисимо“ ЕАД.
Ищецът моли съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД да му заплати недължимо
платената от него сума в размер на 50 лв. по Договор за потребителски кредит №
*************, както и недължимо платената сума от 50 лв. по Договор за потребителски
кредит № *************
В законоопределения срок, ответникът „Кредисимо“ ЕАД, гр. София в
депозирания писмен отговор оспорват исковете по основание и молят съда да ги отхвърли.
Възразяват, че договор за потребителски кредит №************* е изцяло доброволно
погасен от ищеца. Не оспорват, че по процесния Договор били извършвани плащания от
страна на К. С., в общ размер на 1431,30лв. Твърдят, че към настоящия момент било налице
непогасено вземане към „Кредисимо“ ЕАД, поради което предявяват насрещен иск.
По отношение на Договор за потребителски кредит №************* ответното
дружество прави следното уточнение: главницата по кредита възлизала в размер на
2077,76лв., от които 2000лв. били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а
сумата от 77,76лв. била заплатена директно по сметка на застраховател от името, за сметка и
по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният заплатил свое
задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 77,76 лева кредитът имал
характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получавал парична сума, а
със същата заплащал цената на стока/услуга (в случая застраховката), като усвояването
ставало чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена
(застрахователна премия) към третото лице-доставчик на стоката/услугата (застраховател).
Срокът за изплащане на кредита бил 8 месеца, при определени месечни вноски съгласно
изготвен към Договора погасителен план, обективизиран в Приложение №1 към Договора,
като в последния бил посочен размерът на ГПР - 19,57%, както и ГПЛ - 18,01%. Като
обезпечение към процесния Договор кредитополучателят сключил Договор за предоставяне
на поръчителство от 22.05.2022г. с „Ай Тръст“ ЕООД, като последния става поръчител по
кредитното правоотношение. Съгласно клаузите на Договора за предоставяне на
поръчителство, кредитополучателят избрал дължимото възнаграждение за поръчителя да
бъде изплащано по банкова сметка на доверителя заедно с месечната месечна вноска по
кредита. Предвид горепосочената фактическа обстановка, ответното дружество получавало
сумата за възнаграждение за поръчител в качеството си на пълномощник и титуляра на
вземането „Ай Тръст“ ЕООД, не придобивал получените суми и не се разпорежда със
същите.
Действително към дата на подаване на исковата претенция, задължението към
кредитора „Кредисимо“ ЕАД било изцяло доброволно предсрочно изплатено, като в полза
на ответника била заплатена сумата от 50,00 лева, която била разпределена за погасяване на
задължение различно от дължимата главница в размер на 2077,76 лева.
Във връзка с наведените от ищеца твърдения за недействителност на Договор за
потребителски кредит №************* и Договор за потребителски кредит
№№************* излага следните доводи:
Относно начинът на формиране на ГПР, били изложени доводи, че Договор за
потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност, доколкото
не били спазени законовите изисквания относно посочване на начина на формира на ГПК.
Подобни твърдения не могат да бъдат споделени, доколкото видно от Приложение №1 към
процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима
сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са
посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от
Раздел VII. Кредитни продукти. Годишен процент на разходите на приложимите към
Договора Общи условия. Предвид изложеното Договора имал необходимото съдържание
5
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където било предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и
допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да било необходимо да се
разписва формулата, по която бил изчислен.
Не оспорват твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението
за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било
включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19
ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР била договорната възнаградителна лихва.
Считат, че доколкото възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за
общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, с
оглед което същото не било включено като разход по кредита. На следващо място
сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на
възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана
с договора за кредит услуга, не било задължително условие за получаване на кредита и
предоставянето на кредита не било в резултат на търговски клаузи и условия между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Твърдят, че размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на
ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит, тъй като
предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на Договор за
потребителски кредит, още по-малко задължителен поръчител да се явява „Ай Тръст“ ЕООД,
видно от раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия и раздел
III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, договорът за предоставяне
на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл.
19 от ЗПК.
Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попадал в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за
предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да извърши за сметка на
ищеца възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“
ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на „Ай
Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не било
страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. „Кредисимо" ЕАД нямали достъп до
договора за предоставяне на поръчителство, съответно нямали данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия.
На следващо място счита, наличието на скрито обогатяване не влечало
недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а
единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство,
съгласно която ищецът дължал възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Чрез
договора за поръчителство била повишена кредитоспособността на ищеца и същият получил
кредит, който иначе не би му бил отпуснат. Считат, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД била в противоречие на закона и добрите
нрави, съответно само тя следвало да бъде обявена за недействителна, без да е това да води
до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.
Не на последно място дори и да се приемело, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит бил нищожен (което
пълномощника на ответника изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението
на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга,
6
но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения
във връзка със същия договор за поръчителство.
В този смисъл вземането на ответното дружество по договора за потребителски
кредит било действително и предявените срещу него искове следвало да бъдат отхвърлени.
Ответното дружество моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск за връщане на сумата 50 лв., като недължимо платена във връзка с Договор
потребителски кредит №************* и Договор за представяне на поръчителство към
него, както и като неоснователен и недоказан предявения иск за връщане на сумата 50лв.,
като недължимо платена във връзка с Договор за потребителски кредит №************* и
Договор за представяне на поръчителство към него.
Ответното дружество моли съда им присъди всички направени разноски в
настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски - оспорват, че ищеца е
материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2, оспорват че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приемел, че на процесуалния представител
на ищеца са дължими разноски, молят да бъде определено възнаграждение в справедлив
размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството.
Съдът, с определение в закрито заседание от 15.10.2024г. е приел за съвместно
разглеждане в производството предявения от „Кредисимо“ ЕАД, гр. София, против К. Е. С.,
насрещен иск с правно осн. чл. 240, вр. чл. 79 от ЗЗД, за сумата от 1567.70 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *************, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор по предявения насрещен иск, с който
ответникът по насрещния иск К. С. оспорва същия, като неоснователен и недоказан.В
случай, че съдът уважи иска, прави възражение за прихващане на претендираната с
насрещния иск сума със сумата, подлежаща на връщане по Договор за кредит от 22.05.2022г.
На осн. чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца, съдът с протоколно определение от
28.01.2025г. е допуснал изменение на предявения осъдителен иск за сумата от 50 лв.,
представляваща недължимо платена по Договор за кредит от 07.09.2022г., като е приел, че
същият иск от осъдителен е преминал към установителен, а именно: да се признае за
установено, че Договор за кредит от 07.09.2022г. е недействителен, поради нарушение
законовите разпоредби на ЗПК и ЗЗП, подробно посочени от ищеца.
На осн. чл. 214 от ГПК, по искане на ищеца, съдът с протоколно определение от
25.02.2025г. е допуснал изменение в размера на предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ************* като е
приел, че същият е увеличен от 50 лв. на 871,92 лв.
В хода на производството, ищецът се представлява от пълномощника си, който
поддържа депозираната искова молба. Упълномощеният представител на ответното
дружество в писмена молба навежда доводи за неоснователност на исковете, съответно моли
да бъде уважен предявения насрещен иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно, а и видно от представения по делото Договор за потребителски
кредит № ************* сключен между ищеца К. Е. С., като кредитополучател, и
ответника „Кредисимо" ЕАД, като кредитор, ответникът е предоставил на ищеца заемна
сума в размер на 2077,76 лв., а последният се е задължил да върне сумата на осем месечни
погасителни вноски, за срок от осем месеца, с първа падежна дата 30.06.2022 г., последна
7
дата 31.01.2023 г., при годишен процент на разходите 19,57 %, и лихвен процент 18,01 %, с
посочена в договора обща сума за връщане 2223,34 лева. По силата на този договор,
кредиторът следвало да предостави заемни средства в размер на 2077,76 лв., от които:
размер на кредита 2000,00 лв. и размер на застрахователната премия 77,76 лв.
Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1
са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.
2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение, изразяваща се
в неодобряване на заявлението от "Кредисимо" ЕАД и непораждане на действие на договора
между "Кредисимо" и кредитополучателя. В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от
подаване на заявлението, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът
не поражда действие. В чл. 6 е посочено начин на погасяване на задължението съгласно
Приложение № 1 - Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора.
Съгласно раздел III, т. 12 от Общите условия за предоставяне на кредити на
"Кредисимо" ЕАД, кредитополучателят може да предостави Обезпечение на кредита, което
обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай, че Кредитополучателят е посочил в
Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на Кредисимо банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 часа от
подаване на Заявлението. Съгласно т. 13 от същия раздел - до получаване на одобрение от
Кредисимо, кредитополучателят може да промени първоначално заявените условия на
Кредита в телефонен разговор с Кредисимо. В този случай първоначалното Заявление се
счита за анулирано, като за новия Кредит се прилагат правилата за кандидатстване по
телефона.
В изпълнение на изискването на чл. 4 е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 22.05.2022г. между "Ай Тръст" ЕООД, като гарант, и К. Е. С., като
потребител, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД, за да отговаря пред дружеството солидарно с
потребителя за изпълнение на всички негови задължения. Предвидено е, че за поемане на
тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при
условия, съгласно Приложение 1, а именно на 1483,21 лв., платимо на месечни вноски на
падежа на плащане на погасителните вноски по договор за потребителски кредит №
*************. Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV "Възнаграждение" е предвидено
"Кредисимо"ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо"
ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума
се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-
тежко задължение на потребителя, явяващо се това по договора за потребителски кредит се
определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на
поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя "Кредисимо" ЕАД.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №
*************, сключен между ищеца К. Е. С., като кредитополучател и ответника
„Кредисимо" ЕАД, като кредитор, ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер
на 3000,00 лв., а последният се е задължил да върне сумата на двадесет и четири месечни
8
погасителни вноски за срок от 24 месеца, с първа падежна дата 20.10.2022 г., последна дата
20.09.2024 г.,при годишен процент на разходите 21,50 %, и лихвен процент 19,63 %, с
посочена в договора обща сума за връщане 3669,17 лв.
Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, е
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1
са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.
2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение, изразяваща се
в неодобряване на заявлението от "Кредисимо" ЕАД и непораждане на действие на договора
между "Кредисимо" и кредитополучателя. В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от
подаване на заявлението, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът
не поражда действие. В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно
Приложение № 1 - Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора.
Съгласно раздел III, т. 12 от Общите условия за предоставяне на кредити на
"Кредисимо" ЕАД, кредитополучателят може да предостави Обезпечение на кредита, което
обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай, че Кредитополучателят е посочил в
Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на Кредисимо банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 часа от
подаване на Заявлението. Съгласно т. 13 от същия раздел - до получаване на одобрение от
Кредисимо, кредитополучателят може да промени първоначално заявените условия на
Кредита в телефонен разговор с Кредисимо. В този случай първоначалното Заявление се
счита за анулирано, като за новия Кредит се прилагат правилата за кандидатстване по
телефона.
В изпълнение на изискването на чл. 4 е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 07.09.2022г. между "Ай Тръст" ЕООД, като гарант, и К. Е. С., като
потребител, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД, за да отговаря пред дружеството солидарно с
потребителя за изпълнение на всички негови задължения. Предвидено е, че за поемане на
тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при
условия, съгласно Приложение 1, а именно на 784,17 лв. платимо на месечни вноски на
падежа на плащане на погасителните вноски по договор за потребителски кредит №
*************. Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV "Възнаграждение" е предвидено
"Кредисимо"ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо"
ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума
се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-
тежко задължение на потребителя, явяващо се това по договора за потребителски кредит се
определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на
поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя "Кредисимо" ЕАД.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено,
отговарящо на поставените задачи и неоспорено от страните. От заключението се
установява, че ако в годишния процент на разходите бъде включено и възнаграждението за
предоставяне на поръчителство при изплащане на пълната сума, дължима по договор за
9
потребителски кредит № ************* размерът на ГПР ще е 196,95 %. В случай на
включване в размера на годишния процент на разходите дължимото възнаграждение за
поръчителство при изплащане на пълната сума, дължима по договор за потребителски
кредит № ************* размерът на ГПР ще е 51,74 %. По сметка на ответното дружество
са постъпили следните суми: по договор за потребителски кредит № ************* сумата
2 949 68 лв., с която е погасена главница 2077,76 лв., лихва 87.75 лв., вноска по
поръчителство 784,17 лв., а по договор за потребителски кредит № ************* сумата
1432 30 лв., с която е погасена главница 389,70 лв., лихва 186,93 лв., лихва за забава 7,86 лв.,
сума по извънсъдебно събиране на просрочените вземания 150,00 лв. и вноска по
поръчителство 697,81 лв. Вещото лице установява, че от ответното дружество на
07.09.2022г. са извършени плащания под форма на рефинансиране за погасяване на
задълженията по предходния договор за кредит № ************* в размер 1 599,72 лв. и на
същата дата е платена по сметка на ищеца сумата в размер на 1440,28 лв., т.е. сумата по
кредит № ************* е напълно усвоена в размер на 3000,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:
Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът, от своя страна
има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Тези обстоятелства сочат на това, че разглежданият договор е договор за
потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като
последиците са уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на кредитополучателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи, т.е. тази недействителност има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, кредитополучателят дължи връщане единствено
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
10
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
Доколкото и двата разглеждани договора между страните са с идентично
съдържание и структура и се различават единствено по размера на заемните суми, като и
двата договора са обезпечени със сключени идентични договори за поръчителство правните
заключения на съда са относими за всеки един от тях.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
при изчисляване на годишния процентен разход /ГПР/ възнаграждението за предоставяне на
поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
В процесния случай, в сключения между страните договор за потребителски
кредит № ************* е посочено само, че ГПР е 19,57%, а по договор за потребителски
кредит № ************* - ГПР 21,50%, без да се уточнено как е формиран и какви
компоненти и разходи включва освен дължимата лихва с оглед разликата между посочените
параметри на ГЛП и ГПР.
От заключението на вещото лице се установява, че ако в ГПР бъде включено
уговореното възнаграждение за поръчител по договора, то по договор № *************
ГПР ще възлиза не на 19,57%, а на 196,95%, а по договор № ************* ще възлиза не на
21,50%, а на 51,74%. Този размер надвишава петкратния такъв на законната лихва,
определена с ПМС № 426 от 18.12.2014 г. в противоречие с чл.19, ал.5 ЗПК. По този начин,
от една страна се установява, че в договорите не е вписана действителната стойност на ГПР,
а от друга се констатира нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК.
Съдът намира, че възнаграждението за поръчител няма самостоятелен характер,
тъй като то може да бъде предоставено само във връзка с договора за паричен заем и като
такова следва да бъде включено при определянето на годишния процент на разходите за
съответния потребителски кредит. В случая договорът за предоставяне на поръчителство
има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно
цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен това,
договорът води до значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява финансовото
състояние на длъжника.
На следващо място, обвързването на възможността за отпускане на кредит с
възмезден договор за поръчителство с избрано и посочено от кредитора лице на практика
прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а,
ал.1 и ал.2 от ЗПК. По този начин, всъщност се заобикаля и трайно установената съдебна
практика да се обявяват за нищожни клаузите от договорите, с които се предвижда
задължение за потребителя да представи обезпечение, като се начислява неустойка в случай
на неизпълнение на това задължение. Заобикаля се и законово определения максимален
размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК и последиците от това нарушение съгласно ал.5 от
същата разпоредба.
По делото се установи, че разходите за плащане на възнаграждението за
предоставеното поръчителство са пряко свързани с договора за потребителски кредит, тъй
като се заплащат за услуга в полза на кредитора, заложена като изискване за предоставяне
11
на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То представлява допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума, което е уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения.
Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на
капитала на "Ай Тръст" ЕООД. Поради това, независимо, че възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя,
доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно
императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат
включени при изчисляване на ГПР. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с
възмезден договор за предоставяне на поръчителство със свързано с кредитора лице на
практика поставя ищеца в положение, в което е бил принуден от икономически по-силна
страна да сключи договор с „Ай Тръст“ ЕООД и води до значително увеличаване на дълга
му. Стига се до нарушаване интереса на потребителя да участва в условията на
равнопоставеност в гражданския оборот при встъпване в облигационно отношение, поради
което договорите за предоставяне на поръчителство са нищожни и поради накърняване на
добрите нрави.
Страни по договора за поръчителство са кредитора и поръчителя – чл. 138 и сл.
ЗЗД, а в случая се касае за възмезден договор, сключен между поръчителя и длъжника, за
който се твърди, че е договор за поръчителство без да има характеристиките на такъв. Така е
нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради некоректното посочване на ГПР, в
който не е включено възнаграждението за поръчител, а е следвало да бъде направено. Целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договора – чл. 26, ал.1, предл. ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че договор за потребителски кредит №
************* и договор за потребителски кредит № ************* са недействителни на
основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради това предявеният иск за прогласяване на недействителност на договор за
потребителски кредит № *************следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като съгласно чл. 22 ЗПК процесните договори за потребителски кредит се
явяват недействителни, на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
Чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит №
************* е 2077,76 лв., като по делото се установява, че ищецът е заплатил /и чрез
рефинансиране/ на ответника обща сума в размер на 2949,68 лева, включваща: главница
2077,76 лв., договорна лихва 87,75 лв. и възнаграждение за поръчителство 784,17 лв.
Следователно частта от тази сума над размера на 2077,76 лв., а именно сумата от 871,92 лв. е
заплатена при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, поради
недействителността на договор за кредит и следва да бъде върната на ищеца, като
недължимо платена. Поради това, искът се явява основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде уважен.
По предявения насрещен иск:
Ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на сумата 1567,70 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *************,
12
сключен на 07.09.2022г. между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Както се посочва по- горе, съдът е приел, че Договор за потребителски кредит №
************* е недействителен, поради което се дължи връщане на чистата стойност на
кредита, съгл.чл. 23 ЗПК, без лихва или други разходи по кредита. Видно от заключението
на съдебно-икономическата експертиза, по посочения договор ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1432,30 лева. С оглед изложеното ищецът дължи сума в размер на
1567,70 лв., представляваща непогасена част от главница. Предявеният насрещен иск за
заплащане на главница по договор за потребителски кредит № ************* се явява
основателен и доказан.
По направеното от ответника по насрещния иск К. С. възражение за
прихващане на претендираната в насрещния иск дължима сума по Договор за
потребителски кредит № ************* със сумата, подлежаща на връщане по Договор за
кредит № *************:
Прихващането е способ за прекратяване на две несрещни задължения до размера
на по- малкото от тях – чл. 104, ал.2 от ЗЗД. Прихващането има прекратително действие по
отношение на задължението за прихващания, тъй като замества изпълнението на неговото
задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Длъжникът
на насрещните задължения трябва да изрази воля за прихващане. Съдебното прихващане
се извършва чрез насрещен иск или чрез възражение. Възражението може да бъде предявено
като евентуално. Общата уредба на прихващането е уредена в чл.103-105 от ЗЗД.
Възражението е релевирано в срок – с отговора на насрещния иск, явява се
допустимо и по същество – основателно. В случая е налице хипотезата на чл. 211 ГПК, като
по този начин следва да бъде извършено съдебно прихващане между сумите по двата
уважени иска - иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и иска с правно осн. чл. 240, ал.1
от ЗЗД. Установи се от горните мотиви, че между страните са налице еднородни, ликвидни и
изискуеми вземания, прихващане между които може да бъде извършено до размера на по-
малкото. Ето защо следва да бъде извършено съдебно прихващане между сумата в размер на
871.92 лева, дължима на ищеца по делото, и сумата в размер на 1567.70 лева, дължима на
ответника по делото "Кредисимо" ЕАД. Или, следва да бъде осъден ищеца да заплати на
ответника сума, в размер на 695.78 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № *************, след извършеното прихващане.
Предвид прихващането, предявения от ищеца против ответника иск с правно осн.
чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 871.92 лв. като платена без основание по
Договор за потребителски кредит № ************* следва да бъде отхвърлен, поради
извършеното прихващане. Що се отнася до предявения от ответника против ищеца
насрещен иск, то същият следва да бъде отхвърлен за сумата над 695.78 лв. до
претендираните 1567.70 лв., като погасен чрез прихващане.
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в общ размер на 600,00 лв., представляващи 100,00 лв. държавна такса и
500,00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Ищецът прави искане да бъде определен адвокатски хонорар, на осн.чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА. Във връзка с направеното от ответното дружество възражение, съдът следва да
13
отбележи, че съгласно практиката на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда при
произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и
довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за
доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е
въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Дори да се приеме, че съдът извършва
преценка дали клиентът е материално затруднен, в настоящия случай няма данни за
обратното.
На ищеца в производството е оказана безплатна адвокатска помощ, на основание
сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението
следва да е съгласно чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед на това, е налице предвиденото в чл. 38,
ал.1 ЗА. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат
за осъщественото в производството процесуално представителство. Съобразно цената на
двата предявени иска, и съгл.чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение на Еднолично
адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М., възлиза на 687.19 лв., платимо от
ответното дружество.
Ответното дружество "Кредисимо" ЕАД е направило разноски в размер на 62,71
лв. заплатена държавна такса за депозиран насрещен иск, 203,00 лв. възнаграждение за вещо
лице, както и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 150 лв. На основание чл. 78, ал. 3, следва да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 415,71 лв.
Тъй като по делото се явява допълнително дължима сумата от 70 лв. – за
доплащане за държавна такса по предявения от ищеца С. иск за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № *************, и предвид
обстоятелството, че същият иск се явява изцяло основателен, то същата сума следва да бъде
платена от ответника.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във
връзка с чл. 22 ЗПК, Договор за потребителски кредит № *************, сключен между К.
Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, и "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", бул."Витоша" №146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от изпълнителния директор
Сокол Радостинов Янков.
ОСЪЖДА К. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* да заплати на
"КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район "Триадица", бул."Витоша" №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков, сумата 695.78 лева,
представляваща непогасено задължение за главница, дължима по Договор за потребителски
14
кредит № *************, ведно със законна лихва от датата на влизане на решението в сила
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 415,71 лв. , представляваща
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за сумата над 695.78 лв. до
претендираните 1567.70 лв., като погасен чрез съдебно прихващане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *************,
против "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район "Триадица", бул."Витоша" №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков, иск с правно осн. чл.
55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 871,92 лева, като платена без основание във връзка с
недействителен Договор за потребителски кредит № ************* като погасен изцяло
след извършено съдебно прихващане.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка с титуляр
„Кредисимо“ ЕАД с IBAN: *************, при Банка ДСК.
ОСЪЖДА "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район "Триадица", бул."Витоша" №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков да
заплати на К. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, сумата в размер на 600,00
лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район "Триадица", бул."Витоша" №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков да
заплати на да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Княз Александър Батенберг № 28, ет.
5, офис 42, представлявано от адвокат М. В. М., при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, сумата от
687.19 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата за осъществено процесуално представителство на К. Е. С. по делото.
ОСЪЖДА "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район "Триадица", бул."Витоша" №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков да
заплати в полза на Държавата, по сметка на СтРС, сумата 70 лв., представляваща доплащане
за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15