Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 20.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 20.02.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 377 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл.
4 от ЗЗДН от Р.Б.В. и М.Д.В.
против Д.Ц.В., в която се твърди, че
ответникът е съпруг на първата молителка
и баща на втория молител, че страните от
около две години живеят разделени,
а молителката работи в К.В.,
като се завръща
всеки месец в страната. Твърди се, че ответникът не може да
приеме раздялата им и проявява агресия
към молителите, посещава ги на
адреса в гр. П., обикновено употребил алкохол, отправя закани, обиди, ругатни, като системно
се заканва да ги убие.
Сочат, че на 11/12.01.2018г. около 2.00ч. през нощта, във
видимо нетрезво състояние ги посетил
на адреса в гр.П., звънял на
звънеца на входната врата, но те отказали
да го пуснат.
Тогава той взломил бравата на входната врата
с ритници и се опитал със сили
да влезе в дома им. През
това време обиждал, ругаел и се заканвал с физическа
саморазправа, казвал
и че ще ги
убие. Молителят се обадил на
тел. 112 и бил изпратен полицейски патрул, който задържал
ответника. Молителите твърдят, че се
срамуват от близките и съседите си и не могат
да поддържат нормални социални контакти, че поведението
на ответника влияе на психичното
им състояние и изпитват страх от изпълнение на
заканите на ответника. Молят за налагане на
мерки по ЗЗДН – задължаване на извършителя да
се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана за извършителя да
приближава пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих, както и други мерки по преценка на съда.
Ответникът не оспорва твърденията в
исковата молба, заявява, че преди да се опита да влезе в жилището е бил там и е
излязъл, а после не са го пуснали. Не оспорва, че е бил употребил алкохол,
потвърждава, че бравата се е счупила в ръцете му, че сигурно е обиждал и ругал.
Твърди, че това не представлявало домашно насилие спрямо молителите, че са си
имали други разправии с тях. Заявява, че си поема вината за случилото се,
съжалява и е сгрешил. Не сочи доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, намира за установено
следното: Не се спори, че молителката Р.Б.В. и ответникът Д.Ц.В. са
съпрузи, а молителят М.Д.В. е техен син, това се установява и от приложените
удостоверения за сключен граждански брак по акт № 14/1997г. и за раждане – по
акт № 571/1997г., и двата на Община П.. Служебно известно е на съда, че
понастоящем в ПлРС е налице производство за прекратяване на брака между молителката
Р.Б.В. и ответника Д.Ц.В., по висящо гр.д. 411/2018г. Въпреки, че от изисканата
справка за съдимост на ответника, актуална към 16.01.2018г. е видно, че той е
неосъждан, служебно известно и обявено на страните по делото е, че на
25.01.2018г. по НОХД 248/2018г. ответникът е признат за виновен в това, че на
12.01.2018 година, в ***, противозаконно пречил на органи на властта - младши
експерт Х.Г.Ц.на длъжност полицай ВПА и младши експерт Х.Г.Ц.на длъжност старши
полицай, и двамата служители в група Охрана на обществения ред на сектор
„Охранителна полиция” при Второ РУ град П. - ОД на МВР П., да изпълнят
задълженията си по опазване на обществения ред и сигурност, като вземат
необходимите мерки за преустановяване на нарушаване на обществения ред, като не
изпълнил устно и писмено разпореждане да преустанови противоправното си
поведение и оказал съпротива при задържане, изразяваща се в нанасяне на удари
по тялото и ритане с крак по краката на полицай П.А.Д., и на осн. чл. 270, ал.
1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание глоба в полза на
държавата в размер на 500 лева. Молителите са представили по делото
Декларации по чл. 9 ал.
3 от ЗЗДН, в която са е декларирали системно нанасян психически и
физически тормоз от страна на ответника.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява,
че молбата, подадена на 15.01.2018г., е в едномесечния срок от твърдяния акт на
домашно насилие – на 12.01.2018г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителите са
съпруга и син на ответника, което е основание за активната им легитимация, съгл. чл. 3 т. 1 и 4 от ЗЗДН. Представените декларации от молителите, сочеща системно психическо и физическо насилие спрямо тях, а и осъждането му за
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, извършено във връзка с повиканите на
място по случая органи на реда на същата дата, представляват доказателства, които при комплексната си преценка, сочат
безпротиворечиво, че на посочената дата ответникът е извършвал актове на
насилие, насочени срещу двамата молители. Логично при семейния спор, който се е
състоял пред жилището на молителите и при счупването на бравата на входната
врата, е бил извикан полицейски патрул, като дори неговите действия по охрана
на обществения ред са били възпрепятствани от поведението на ответника. В случая доказателства, оборващи
твърденията на двамата молители по делото не бяха събрани, напротив –
ответникът не оспори, че се е опитал да влезе, не е бил допуснат, при опитите
си е счупил бравата на вратата и е обиждал молителите. Тези негови действия представляват акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, т.к. домашното насилие е не
само физическо посегателство, а е и всеки акт на психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка. Въпреки че ответникът не е успял да
влезе в жилището, с действията си той е създал сериозни притеснения за
молителите, до степен те да се обърнат към органите на реда и да се притесняват
за своя живот и здраве. На база на изложеното, съдът намира за категорично
доказано извършеното домашно насилие от ответника спрямо молителите - чрез опит да бъде насилствено допуснат до
жилището им, счупване на бравата на входната врата, опити със сила да влезе във
вътрешността на жилището, придружени с обиди, ругатни, закани за саморазправа.
Поради изложеното, молбата се явява основателна и доказана, и на ответника следва
да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителите мерки за защита по чл. 5 ал.
1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН – да се задължи
ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на
молителите, забрана да приближава
пострадалите лица, жилището,
местоработата и местата за социални контакти
на пострадалите. Следва продължителността
на мерките, касаещи забрана за приближаване да бъде за шест месеца от постановяване на
решението, като съдът преценява този срок за разумен за изясняване на
противоречията между страните относно техния личен живот и отношения. Този срок съдът определя и съобразно изявленията на
ответника, че желае да поеме вината за случилото се, че съжалява, както и
поради обстоятелството, че в този срок може да бъде разрешен и другия правен
спор между тях за прекратяване на брака. Съдът намира, че на този етап не е
необходимо налагането на други мерки по ЗЗДН спрямо ответника, обстоятелството,
че към датата на извършване на домашното насилие той е бил неосъждан и няма
други данни за негово агресивно поведение, а то се е съсредоточило само на
датата 12.01.2018г., може да предположи, че взетите до този момент мерки, както
от настоящия, така и от наказателния съд, са достатъчни за превенция на бъдещи
негови агресивни прояви.
На ответника, съгл. чл. 5 ал.
4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена
глоба в размер на предвидения в закона минимум от 200.00 лв.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочените
мерки, като в нея да се
укаже на ответника, че при
неизпълнението ѝ,
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го
задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото,
и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС,
както и 5.00лв. – такса в случай на издаване
на изпълнителен лист. Разноски по делото не са претендирани от молителите, в представения договор
за правна помощ и съдействие липсват данни за заплащане на адвокатско възнаграждение,
поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу
домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН, Д.Ц.В., ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Р.Б.В., ЕГН ********** и М.Д.В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Д.Ц.В., ЕГН **********,***, да приближава на по-малко от 50 метра Р.Б.В.,
ЕГН ********** и М.Д.В., ЕГН **********,***, местоработата на М.Д.В. – ***за
срок от шест месеца, считано от днес - 20.02.2018г.
Да се издаде заповед за
постановените мерки за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание
чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на молителите и на ответника - ІІ РУП П. на РУП Д.М..
В случай на неизпълнение на
заповедта, Д.Ц.В., ЕГН **********,***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание
чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4
и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, Д.Ц.В., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
ПлРС глоба в размер на 200.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: