№ 2376
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330204728 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 5390850 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди мястото на
извършване на нарушението да не попада в зоната на действие на пътен знак,
въвеждащ ограничение на скоростта. Поддържа неправилно да е определен
размерът на административното наказание глоба. Възразява да е изтекла
давността за административнонаказателно преследване за извършеното
деяние. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
1
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от В. К. Ч., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
03.08.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката,
а жалбата е подадена на 04.08.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 25.11.2020 г. в 09:53 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад
жалбоподателят В. К. Ч. управлявал лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ***
със скорост на движение от 84 км/ч при разрешена максимална скорост за
населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост
било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 87 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 84 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП против жалбоподателя Ч. бил издаден обжалваният Електронен фиш
серия К с № 5390850, с който му било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От справка от Регистъра на вписаните средства за измерване се
установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен
тип и е вписано в Регистъра под № В-46, като срокът на валидност на
одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че
2
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че
отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери.
Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-36870/26.11.2020 г. се установява, че на дата
25.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 09:20 ч. и краен час на
работа 19:20 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“,
пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад,
където е действало общото ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 87 км/ч, а заснемането е извършено
на 25.11.2020 г. в 09:53 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 8 от делото) се
установява, че същото е собственост на М.С.Ч..
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от М.С.Ч. (лист 10 от делото) се
изяснява, че същата писмено е декларирала пред ОДМВР-Пловдив, че на
25.11.2020 г. в 09:53 часа процесният лек автомобил с рег. № *** е бил
предоставен във владение на жалбоподателя В. К. Ч.. Изяснява се още, че
декларацията е подадена на дата 25.10.2021 г., а към нея е представено копие
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателя Ч. (лист 11 от делото).
От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив от АИС
АНД (лист 22 от делото) се установява, че на дата 14.10.2021 г. на М.С.Ч. е
връчен Електронен фиш серия К № 4201651. От същата справка се установява
и че електронният фиш е анулиран.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, на бул.
„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на
надлеза в посока запад; датата – 25.11.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 09:53 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят В. К.
Ч.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена
скорост от 84 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400
3
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на
давностните срокове за реализирането на административнонаказателната
отговорност на дееца. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи
отговорността обстоятелства каквото е давността, но в случая тя не е изтекла,
тъй като деянието е извършено на 25.11.2020 г. При осъществяване на
отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират
приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от
24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от
21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на
административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия
процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на
наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от
датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е
ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е и
бил прекъснат с образуването на съдебното производство.
Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на лицата за точно
определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя
характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни
обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се
ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на
нарушителя. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне
на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по
издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се
установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и
датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично
Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Процесното нарушение е извършено на 25.11.2020 г., от който момент
тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест
месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е
заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито
общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81,
4
ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че неприложима е изпълнителската
давност, уредена в чл. 82 от ЗАНН и чл. 82 от НК. Тя ограничава във времево
отношение правомощието на държавата да изпълни едно наложено с влязъл в
сила акт административно наказание. В този смисъл изпълнителската давност
започва да тече от влизане в сила на акта по чл. 58д от ЗАНН, с който е
наложено наказанието. В настоящото производство обжалваният електронен
фиш не е влязъл в сила, поради което двугодишната изпълнителска давност
по чл. 82 от ЗАНН на намира приложение.
Възражението за това мястото на нарушението да не попада в зоната на
действие на пътен знак, въвеждащ ограничени на скоростта, е неотносимо по
делото. В случая жалбоподателят е наказан за нарушаване на общото
ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, а не за
несъобразяването с различна скорост, която да е била сигнализирана с пътен
знак. При описанието на нарушението в ЕФ не се сочи процесният пътен
участък да е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, регулиращ
максимално допустимата скорост за водачите на МПС. Жалбоподателят също
не твърди мястото на деянието да е попадало в обхвата на такъв знак. Вместо
това претендира се, че не е установено да е бил поставен пътен знак, с който
да е въведена забрана за движение със скорост по-висока от 50 км/ч. Такъв
пътен знак не е имало, тъй като забраната за превишаване на скоростта от 50
км/ч, определена съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, произтича от самия факт, че
движението е осъществено в границите на населено място по смисъла на § 6,
т. 49 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно правилото по ал. 2 на
чл. 21 от ЗДвП поставянето на пътен знак, който да указва разрешената
максимална скорост на движение, е необходимо, когато скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Тъй като в случая тя не е била различна спрямо общото ограничение за
движение в населено място, то поставянето на пътен знак, който да указва
действащо ограничение от 50 км/ч, не е било необходимо.
От обстоятелствената част на електронния фиш става ясно, че нарушено е
общото ограничение за движение в населено място. Изрично е посочено, че
деянието е извършено на територията на населеното място гр. Пловдив и на
бул. „Цариградско шосе“. Никъде не се твърди стойността на разрешената
скорост в процесния пътен участък да е била сигнализирана с пътен знак. От
фактическа страна твърдение за поставен знак липсва. Такова твърдение
липсва и от правна страна, тъй като жалбоподателят е наказан за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по ал. 2 на същия член. По тези съображения
правилно в електронния фиш е определена разрешената стойност на
скоростта, а правото на жалбоподателя да узнае какво е приложимото
ограничение не е било нарушено.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
5
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.
От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 25.11.2020 г. в 09:20 часа и е
приключила в 19:20 часа на същата дата, като контролът е осъществяван в гр.
Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, на
северното платно на надлеза и в посока на движение запад, а посоката за
задействане на АТСС е при отдалечаване спрямо техническото средство. В
този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното
статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с № MD
1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 25.11.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 25.11.2020 г. в 09:53 часа в
гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, по
северното платно и в посока на движение от изток към запад жалбоподателят
Ч. е управлявал лек автомобил с марка и модел „Хонда ЦРВ“ и с рег. № ***,
като се е движил със скорост от 84 км/ч при разрешена максимална скорост
от 50 км/ч.
Така направеното описание еднозначно определя част от земната
повърхност, която попада на територията на страната, и позволява мястото на
деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно
6
е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение. Мястото на деянието е достатъчно ясно и конкретно
описано. Същевременно то изцяло кореспондира и с мястото на
осъществявания видеоконтрол съгласно протокола за използване на АТСС и
мястото, вписано в изготвеното статично изображения. Доказано е и че
разрешената максимална скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
От обективна страна по делото се доказва и авторството на нарушението
от страна на жалбоподателя Ч.. В тази връзка съдът намира, че процедурата
по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП е надлежно проведена. За извършеното
нарушение първоначално е издаден Електронен фиш серия К с № 4201651
против собственика на превозното средство, при чието управление е
осъществено деянието. За този електронен фиш от справката на лист 22 от
делото се установява да е връчен на 14.10.2021 г. на М.С.Ч.. Последната е
собственик на процесния лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ***,
установено от писменото доказателство справка за собственост на лист 8 от
делото. На 25.10.2021 г. собственикът М.С.Ч. е подала писмена декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно е спазен 14-дневният срок за
извършването на това действие съгласно последната посочена разпоредба.
Декларацията е надлежно попълнена с данни за лицето, управлявало
процесния автомобил на датата и часа на извършване на нарушението. Към
нея е представено и необходимото приложение – копие на СУМПС на
жалбоподателя Ч.. За първоначално издадения Електронен фиш серия К №
4201651 се доказа да е анулиран, след което нов електронен фиш – а именно
обжалваният такъв от серия К и с № 5390850, да е издаден против лицето,
посочено в декларацията, тоест жалбоподателя В. К. Ч.. Последният на свой
ред не е декларирал писмено, че нарушението е извършено от друго, различно
от него лице. При тези факти авторството на деянието от страна на
жалбоподателя се явява доказано по делото.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 34 км/ч, поради което
7
попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират
случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална
скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на скоростта
на движение на автомобила, а именно 84 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се
получава като от измерената скорост, за която в случая се изясни да е 87 км/ч,
се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на
водача), което действие е в изпълнение на изискването по чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. След извършване на аритметичната
операция се получава и установената стойност на скоростта, а именно 84
км/ч, каквато стойност правилно е посочена в електронния фиш. Стойността
на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с
34 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под
предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
8
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят В. К. Ч..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5390850 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на В. К. Ч., ЕГН: **********, с
адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9