Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15518 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от М.Е.К. (починала в хода на
производството и заместена от наследника Е.Г.Т.) срещу М.Н.А. му да й заплати
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от претърпяното на 10.12.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
М.А. е подал отговор, в който излага доводи за неоснователност на иска.
Предявява
обратен иск срещу З. „Л.и.“ АД, трето лице помагач в производството за
заплащане на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от
10.12.2016 г. до окончателното изплащане.
З. „Л.и.“
АД е подал отговор на предявения от него обратен иск, в който оспорва механизма
на ПТП и вината на М.А. за настъпване на произшествието. Евентуално възразява
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.К. – несъобразяването й
с приближаващо МПС и неговата скорост на движение.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и при условията
на евентуалност – иск с правно основание чл. 435 от КЗ.
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по иск на Л.Б.Р.за осъждане на ответника ЗАД „А.“ АД да му заплати сумата от 60
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 29.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 29.04.2013 г. пострадал при ПТП, вина за настъпване на
което имал водачът на л.а. „Шевролет Калос“ Д.Н.Б.. С влязла в сила присъда Б.бил
признат за виновен и му била наложено наказание.
Водачът
на л.а. „Шевролет Калос“ имал сключена валидна към 29.04.2013 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. ЗАД „А.“
АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на
действителните неимуществени вреди.
В
резултат на настъпилото на 29.04.2013 г. ПТП ищецът получил увреждания,
изразяващи се в травма на главата, причинила му мозъчно сътресение –
разстройство на здравето, временно опасно за живота и травма в областта на
корема и слабините, довела до отстраняване на кръвонаседналите тъкани,
включително част от тестиса и раЗ.ъсно-контузна рана на лявата подбедрица,
която била зашита в хирургично отделение. През целия период на лечение и
раздвижване ищецът изпитвал интензивни болки в продължение на месеци и бил
принуден да приема обезболяващи лекарства. Преживял и ежедневни неудобства при
обслужване. За период от повече от една година нормалният ритъм и начин на
живот на Р.бил нарушен. Не могъл да работи и да се грижи за себе си. Търпял
физическа болка и чувствал емоционален дискомфорт. Моли съдът да постанови
решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 60 000 лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от получените при ПТП на
29.04.2013 г. увреждания.
Ответникът
е подал отговор, в който признава наличието на застрахователно правоотношение
към датата на ПТП за управлявания от Д.Б.лек автомобил. Оспорва механизма на
ПТП, настъпилите увреждания и причинно-следствената връЗ.а между тях и
механизма на ПТП, търпените от ищеца болки и страдания и размера на
претендираното обезщетение, като твърди, че същият е завишен.
Предявява
обратен иск срещу третото лице помагач Д.Н.Б. за осъждането му да заплати
сумата от 1 000 лева, частичен иск от претенцията от 40 000 лева,
ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до окончателното изплащане. Твърди,
че Б.управлявал автомобила след употреба на алкохол, поради което има право да
получи платените от него, като застраховател, суми по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При условие, че бъде
осъден да заплати исковата сума, моли Д.Б.да заплати сумата от 1 000 лева.
Третото
лице помагач на страната на ответника и ответник по предявения от ЗАД „А.“ АД
обратен иск Д.Н.Б. не изразява становище по главния иск и не е подал отговор по
предявения срещу него обратен иск.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 435
от КЗ.
За
уважаване на съдебно предявената претенция по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени вреди в тежест на пострадалия ищец беше да докаже
противоправното поведение на извършителя, настъпването на вредите и
причинно-следствената им връЗ.а с произшествието, както и да установи
обстоятелствата, обосноваващи определяне на справедлив размер на обезщетението.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин,
че на 10.12.2016 г., около 14.50 часа в гр. София при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № ********по
бул. „Джеймс Баучер“ с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Петър
Станчев“, непосредствено след пешеходна пътека, в района на кръстовището с бул.
„Черни връх“ М.Н.А. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, при което
реализирал пътно транспортно произшествие с пресичащата отляво надясно платното
за движение пешеходка М.Е.К., ЕГН **********, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 02.02.2017 г. във ВМА, която е
в пряка и непрекъсната причинно-следствена връЗ.а с реализираното ПТП –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС от страна на М.А. в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на
дееца са установени с влязлата в сила на 23.12.2017 г. присъда№ 299/07.12.2017
г. по НОХД № 5155/2017 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, която е задължителна
за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца (чл. 300 от ГПК).
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на обстоятелството,
че М.Н.А. е реализирал виновно противоправно поведение, в причинна връЗ.а с
което са настъпилите вреди – смъртта на М.Е.К..
По тези
съображения се налага изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на
виновния водач за причинените от деянието му вреди на пострадалата.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, в
приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД и е обусловен от изпитаните от
пострадалия болки и страдания, тяхната продължителност, изгледите за
възстановяване и др.
Въз
основа на медицинската документация по делото е изготвена и приета
съдебно-медицинска експертиза, според която при ПТП на 10.12.2016 г. М.К. получила
травми в областта на главата, гръдния кош и двете подбедрици. Непосредствено
след произшествието била настанена във ВМА, където се установили счупване на
дясна подбедрица в горния й край, счупване на лява подбедрица в областта на
глезенната става, контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на 8-мо и
9-то ребра вляво и наличие на кръв в лява гръдна половина. Счупванията на
долните крайници довело до трайно затруднение в движенията за срок повече от 30
дни. Контузията на главата и сътресението на мозъка, както и счупванията на
ребрата причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Опасност за живота на К. представлявало контузията на лява гръдна
половина с наличие на кръв в нея.
Провело
се оперативно лечение на счупванията на двете подбедрици и се поставили метални
остеосинтези – плаки и винтове. След операцията обаче общото състояние на К. се
влошило, поради което се наложило да я приведат в клиника за интензивно
лечение. На 29.12.2016 г. се извършила торакоцентеза вдясно и са евакуирани 500
мл кръвенист екстравазат. На 31.12.2016 г. е установено отслабено дишане вляво.
При приложена бронхоскопия се евакуирал гъст гноен секрет. На 07-08.01.2017 г. К.
отново била поставена на иЗ.уствена белодробна вентилация. На 31.01.2017 г. се
извършила фиброскопична бронхоскопия, при което се установила трахеоезофагеална
фистула, покрита с фибринозен налеп в средна трета на трахеята. Открито е било
и умерено количество слузен секрет, повече вляво.
На
02.02.2017 г. се е влошило и е започната кардиопулмонална реанимация в пълен
обем, но въпреки това настъпил летален изход.
Настъпилата
смърт на М.К. се намира в причинно-следствена връЗ.а с получената гръдната
травма и свързаната с нея остра многоорганна недостатъчност.
В
съдебното заседание на 16.11.2018 г. вещото лице д-р С. е пояснил, че не могат
да се отчетат интензитета и продължителността на изпитаните от К. страдания,
тъй като през цялото време е била в състояние на медикаментозна кома.
Обезболяващите медикаменти са прилагани венозно и субективните оплаквания били
невъзможни. Принципно уврежданията генерирали много и интензивни болки, като
при постъпването и до провеждане на лечение на счупванията в областта на
долните крайници търпяла силни болки.
Доказателства
за действително преживените билки и страдания от М.К. по делото не се събраха.
Като взе
предвид изложеното, характера на причинените политравматични увреждания,
търпените оперативни интервенции, продължителния период на медикаментозно лечение,
но и потискането на физическите оплаквания от вливане на обезболяващи, изтеклия
период от месец и половина от процесното ПТП до настъпилия летален изход, съдът
намира, че сумата от 2 000 лева е достатъчна за обезщетяване на неимуществените
вреди; на естествения дискомфорт, изпитван от пострадалата и невъзможността да
води нормален начин на живот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. Делинквентът е в забава от момента на
причиняване на вредите. Вземането за тяхното обезщетяване е парично вземане и
за забавеното му плащане се дължи законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Тя
следва да бъде присъдена от датата на увреждането - 10.12.2016 г.
При този изход на спора следва да бъде разгледан обратния
иск, предявен от М.А. срещу З. „Л.и.“ АД. Обратният иск се разглежда при
сбъдване на вътрешно процесуалното условие – уважаване на предявения срещу
ответника главен иск.
Основанието за ангажиране на отговорността на З. „Л.и.“
АД е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 10.12.2016
г. за управлявания от М.А. л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № *******.
Ответникът по обратния иск не е оспорил наличието на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
това обстоятелство се установява по безспорен начин от справка в информационния
център на Г.Ф..
Договорът е сключен на 08.08.2016 г., с начална дата на
покритие 12.08.2016 г. и крайна дата
-11.08.2017 г.поради което искът е с правно основание чл. 435 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, ако е удовлетворил
увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434.
Отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования – прекия причинител на
увреждането.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от М.К. остана недоказано, поради което предявеният от
ответника М.А. обратен иск против З. „Л.и.“ АД е основателен до размера на
уважената част от иска за главницата срещу делинквента.
Обемът на
отговорността на застрахователя по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ включва, освен вредите, пряк и непосредствен резултат от
увреждането (които в случая съдът определи на 2 000 лева), и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3 чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ). В ал. 3 на чл. 429 от КЗ е
предвидено, че лихвите се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и са само тези от тях, които се
дължат от застрахования. В случая застрахованият М.А. отговаря за мораторните
лихви, определими от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Началната дата на лихвите е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото липсват
доказателства А. да е уведомил застрахователя на гражданската си отговорност
като водач на МПС за настъпилото на 10.12.2016 г. ПТП. Липсват и данни да го е
уведомил преди предявяване на обратния иск. За разлика от уредбата на регресния
иск по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), според която застрахователят има право да
получи от застрахования платените на увредения лихви за забава от датата на настъпване
на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.
224, ал. 1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по
чл. 226, ал. 1, чл. 429, ал. 3 от КЗ не съдържа такова право за застрахователя.
Отговорността му за заплащане на мораторни лихви следва да се ангажира от датата
на получаване на исковата молба за отговор по предявения обратен иск –
20.06.2017 г. Това е моментът, в който застрахователят узнава за претенциите на
увреденото лице срещу делинквента.
На ищцата М.К. адв. В. О. е оказал безплатна правна
помощ, изразяваща се в изготвяне на искова молба. Процесуално представителство
под формата на процесуално представителство на това лице той не е оказал поради
настъпилата смърт на К. преди първото по делото заседание. С Е.Т. договор за
правна защита и съдействие адв. О. не е сключил, а представителството пред съд
е извършил въз основа на пълномощно, приложено към молба от 22.01.2018 г. Няма
данни и Е.Т. да е материално затруднено лице или да е налице друго основание да
й бъде оказвана безплатна правна помощ, за да се присъди адвокатско
възнаграждение на адв. О.. На основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и §
2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. възнаграждението възлиза на сумата от 1 827
лева, от които съразмерно на уважената част от иска му се дължат 73.08 лева.
Ответникът по иска и ищец по обратния иск М.А. и
ответникът З. „Л.и.“ АД не претендират разноски, а и липсват доказателства да
са направили такива в хода на производството.
Ответникът М.А.
е бил освободен от държавна такса, но не и от разноски. С оглед изхода на спора
по главния иск, А. дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 12 лева депозит
за експертиза по делото.
Ответникът
ЗК „Л.и.“ АД дължи държавна такса в размер на 80 лева.
На
основание чл. 429, ал. 5 от КЗ ответникът ЗК „Л.и.“ АД дължи да заплати на М.А.
разноските в производството по предявения иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предвид
обстоятелството, че застрахователят е привлечен в процеса, на основание чл.
430, ал. 2 от КЗ. По тези съображения разноските в размер на 12 лева по сметка
на СГС се дължат от ЗК „Л.и.“ АД. Застрахователят дължи на адв. О. определеното
адвокатско възнаграждение в размер на 73.08 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание 45, ал. 1 от ЗЗД, М.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя й М.Е.К., ЕГН **********
болки и страдания от ПТП на 10.12.2016 г., ведно със законната лихва от 10.12.2016
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, по
предявения обратен иск с правно основание чл. 435 от КЗ, ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Н.А., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва от 20.06.2017 г.
до окончателното изплащане, при условие, че М.Н.А., ЕГН ********** удовлетвори Е.Г.Т.,
ЕГН ********** със сумата по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като
отхвърля иска за мораторни лихви за периода 10.12.2016 г. – 19.06.2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 429, ал. 5 от КЗ, ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 80
лева държавна такса и 12 лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. вр. чл. 429,
ал. 5 от КЗ, ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат В.В.О., с адрес *** сумата от 73.08 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ******* - трето лице помагач на страната на
ответника М.Н.А., ЕГН **********.
Решението
може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: