Определение по дело №763/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 164
Дата: 15 януари 2024 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20237240700763
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

164

 

Стара Загора, 15.01.2024г.

 

 

   Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                            

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар                                                                                                          и с участието

на прокурор                                                                                                като разгледа

докладваното  от  съдия    Р. ТОДОРОВА    административно дело № 763 по описа за

2023г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на В.И.Г. с адрес ***, срещу Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

 

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 158, т.5 и чл.164, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и заявление УРИ 349р-23038 от 04.07.2023г., комисар В.И.Г. – началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е преназначен на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Казанлък“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора, със специфично наименование инспектор и основно месечно възнаграждение в размер на 1769 лева, считано от датата на встъпване в длъжност.   

От представената административна преписка се установява, че с УРИ 349р-28627/ 22.08.2023г. в Министерство на вътрешните работи е постъпило заявление от комисар В.Г., с което заявява, че оттегля заявление рег. № 349р-23038 от 04.07.2023г., за преназначаването му на длъжност старши разследващ полицай в сектор „Разследване – РУ – Казанлък“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора, тъй като същото не изразява доброволно негово волеизявление, а е подписано под натиск от страна на Директора на ОД на МВР – Стара Загора старши комисар Л.Х..

С писмо с изх. рег. № 8121р-18467/ 04.09.2023г. на Министъра на вътрешните работи, В.Г. е уведомен за издадената Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. за преназначаването му на изпълнителска длъжност в МВР, както и за липсата на законов ред за оттегляне на подадено от служителя заявление за преназначаване на друга длъжност след издаването на акта за преназначаване. По тези съображения заявеното от В.Г. искане за оттегляне на Заявление УРИ 349р-23038 от 04.07.2023г. за преназначаване на друга длъжност, е оставено без уважение. Писмо с изх. рег. № 8121р-18467/ 04.09.2023г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с копие на Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи, са изпратени на В. Г. приложено към писмо УРИ 349р-30557 от 07.09.2023г. и получени лично от лицето на 12.09.2023г.

Съгласно Протокол УРИ 349р-42985 от 05.12.2023г., на 05.12.2023г. Началник на сектор КАПОЧР в ОД на МВР – Стара Загора в присъствието на двама свидетели, в изпълнение на Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаването на В.Г. на изпълнителска длъжност, е представил на В.И.Г. актове за встъпване в длъжност. В протокола е удостоверено, че В.Г. се е запознал със заповедта срещу подпис като е заявил, че отказва да подпише актовете за встъпване в длъжност.

 

Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

 

 Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.5 от АПК, една от тези предпоставки за надлежно упражняване правото на жалба от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е оспорването да е направено в законово регламентирания срок за подаване на жалба срещу съответния административен акт. Доколкото в ЗМВР не е предвиден специален срок за оспорване на актове от вида на обжалвания, следва да се приложи общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят по съдебен ред в 14-дневен срок от съобщаването им.  Нормативно установеният срок за оспорване е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото да се търси съдебна защита срещу акта. 

            В случая от представената преписка се установява, че съобщаването на оспорената Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В.Г., е извършено с изпращането на копие от заповедта с писмо УРИ 349р-30557 от 07.09.2023г., заедно с  отговор изх. рег. № 8121р-18467/ 04.09.2023г. на Министъра на вътрешните работи по подадено от В. Г. Заявление УРИ 349р-28627/ 22.08.2023г. Съгласно приложената по делото обратна разписка – известие за доставяне, същите са получени лично от В.Г. на 12.09.2023г. Датата на получаване на копие на Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи от В. Г., следва да се приеме като дата на съобщаването на административния акт на лицето, от която дата (12.09.2023г.), започва да тече законово регламентирания 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК за оспорване на заповедта по съдебен ред. Дори и да се приеме, че е налице основанието по чл.140, ал.1 от АПК за удължаване на срока за подаване на жалбата на два месеца (в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба), към датата на подаване на жалбата срещу Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи в Административен съд – Стара Загора (с вх. № 7187/ 15.12.2023г.), е бил изтекъл както срокът по чл.149, ал.1 от АПК, така и срокът по чл.140, ал.1 от АПК. Доколкото нормативно установеният срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК, респ. по чл.140, ал.1 от АПК, е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото да се търси съдебна защита срещу административния акт, следва извода, че към датата на подаване на жалбата правото на В.Г. да оспори по съдебен ред Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи, е било вече преклудирано. Подаването на жалбата след изтичането на този срок, по аргумент от чл.159, т.5 от АПК, съставлява основание жалба да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното съдебно производство – прекратено. 

Относно удостовереното в Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи запознаване на 05.12.2023г. на В.Г. със заповедта, съдът счита, че не се касае за повторно съобщаване на заповедта, а за удостоверено запознаване със същата като елемент от процедурата по встъпването му в длъжността, на която е преназначен (Протокол УРИ 349р-42985 от 05.12.2023г.) и съотв. за удостоверяване на момента, от който заповедта за преназначаване поражда правни последици (изрично в обжалваната заповед е посочено, че преназначаването на комисар В.И.Г. – началник на отдел „Разследване“ (главен разследващ полицай) при ОД на МВР – Стара Загора, на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Казанлък“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора, със специфично наименование инспектор и основно месечно възнаграждение в размер на 1769 лева, е считано от датата на встъпване в длъжност).  Но дори и да се приеме, че се касае за повторно съобщаване на заповедта, то извършеното на 05.12.2023г. второ по ред съобщаване на акта, няма и не може да за последица нито новиране на срока за съдебно обжалване на заповедта, нито за възстановяване на възможността за упражняване на вече преклудираното към 05.12.2023г. право на В.Г.  да оспори акта по съдебен ред.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата на В.Г. срещу Заповед № 8121К-6615/ 13.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи, се явява процесуално недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, респ. по чл.140, ал.1 от АПК, което е пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. Жалбата следва да бъдат оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.5 от АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № 8121К-6615 от 13.07.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 763/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора.  

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: