РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6966 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.“ АД /банката/ твърди, че е сключил с
ответника Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008г., съгласно който е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 32 000лв. с краен срок
за погасяване 360 месеца. За обезпечаване на отпуснатия кредит ответникът
учредил договорна ипотека върху апартамент № 9 в гр.София, р-н Кремиковци,
ж.к.“********с площ от 66,19 кв.м. Кредитополучателят усвоил кредита на
31.03.2008г. Ответникът обслужвал кредита до м.юли 2018г. , след което изпаднал
в забава и преустановил редовните
плащания. До м.юни 2020г. , когато ищецът
е предявил исковата молба, ответникът не е бил внесъл 23 вноски. Отделно от
това той не е заплатил дължимата такса за управление на кредита в размер на
219,39 лв., както и застраховка за обезпечението в размер на 17,97лв. С
предявяване на исковата молба на 14.07.2020г. ищецът обявява кредита за
предсрочно изискуем. Моли съда да осъди ответника да му заплати дължима
главница в размер на 27 423,87лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на
3 901,83лв. за периода 1.08.2018г. – 13.07.2020г., обезщетение за забава в
размер на 29,24лв. дължимо за периода 30.08.2018г. – 13.07.2020г., заемни такси
в размер на 237,36лв., от които 17,97лв. застраховка обезпечение и 219,39лв.
такса управление. Претендира и законната лихва върху сумите от 14.07.2020г. до
окончателното погасяване на задължението и разноските по делото.
Ответникът С. И.А.
оспорва исковете. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Сочи, че не дължи на ищеца, като
твърди, че по гр.д.№ 16432/17г. на СГС е отхвърлен предявен от банката срещу ответника
иск за същото вземане и че с това решение е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на недължимостта
на целия кредит. Твърди, че в хода на посоченото гражданско дело се е водило
изпълнително дело, по което цялото вземане на банката е било събрано, като след
приключване на гражданското дело съдът е издал обратен изпълнителен лист в
полза на ответника срещу ищеца. Твърди, че не е налице забава в плащанията, тъй
като до 21.06.2020г. ищецът дължи цялата сума по изпълнителния лист, а съгласно
влязлото в сила решение между страните ответникът е предплатил 21 месечни
вноски към банката, тъй като кредитът е изцяло погасен от ответника, то той не
дължи и претендираните от ищеца такси застраховка и
такси управление. Оспорва да е запознат с общите условия на банката и
по-конкретно с клаузата, в която е уговорена такса за управление като
неравноправна. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна: на
21.03.2008г. страните са сключили договор за ипотечен кредит. Кредиторът „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставил на ответника С.И.А., кредитополучател, кредит в размер
на 32 000лв. със срок за издължаване 360 месеца. Кредитът е обезпечен с
ипотека върху собствения на кредитополучателя недвижим имот, а именно апартамент
№ 9 в гр.София, р-н Кремиковци, ж.к.“********с площ от 66,19 кв.м., ведно с
избено помещение и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото.
В чл. 7 от договора е уговорено, че кредитополучателят
заплаща лихва, формирана от базовия лихвен процент , който към датата на
сключване на договора е бил 4.19% , и 3.1 процентни пункта стандартна надбавка.
В чл.11 от договора е посочено, че неразделна част от
този договор са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически
лица, които кредитополучателят е получил и подписал.
В чл.12 е посочено, че кредитополучателят заплаща
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
по извършени услуги на клиента.
Общите условия /ОУ/ са представени по делото от ищеца.
Ответникът, в отговора на исковата молба, оспорва да е бил запознат с тях.
Съдът не възприема това възражение с оглед изрично декларираното от ответника в
чл.11 от договора. Отделно от това, ОУ и погасителния план към договора са
изрично подписани от ответника. Ответникът не е оспорил подписите си, положени
на всяка страница от ОУ. Ответникът не е оспорил приложимостта на ОУ към
договора и по воденото между страните гр.д.№ 16432/17г. на СГС , І-17с-в, което
съдът ще обсъди по-нататък в мотивите си. Не е допустимо по второто водено
между страните съдебно производство за същия дълг ответникът едва сега да
повдига възражение, че не е бил запознат с ОУ към договора.
В т.20.1 от ОУ е посочено, че при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата /30-то число е уговорено в
договора между страните/ , частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 ден след
падежната дата, наказателна надбавка не се прилага.
Съгласно чл.20.2 при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в 10 процентни
пункта.
Съгласно чл.21.1 т.1 кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница.
В чл.25.1.2 от ОУ е посочено, че кредитополучателят
дължи на кредитора такса за управление на кредита, която в края на всяка година
на падежната дата, определена в Договора, се събира от авоара по
разплащателната сметка на кредитополучателя при „Банка ДСК“ ЕАД след погасяване
на месечната вноска за лихва и главница.
В чл.25.2 е посочено, че кредиторът прилага такси и
комисионни, съгласно Тарифа на „Банка ДСК“ ЕАД за таксите и комисионните.
В чл.27 от ОУ е уговорено, че кредитополучателят дължи
и застраховка на обезпечения с ипотека имот, като застрахователните премии се
заплащат от банката от името и за сметка
на кредитополучателя при избран от кредитора застраховател. Платената премия се
събира от разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на
месечната вноска за лихва и главница.
Съгласно Тарифата за таксите по жилищни и ипотечни
кредити, приложена към договора за ипотечен кредит и подписана от ответника,
таксата за управление на ипотечен кредит е 0,40% годишно върху остатъка от
кредита.
От приложеното по делото гр.д.№ 16432/17г. на СГС,
І-17с-в се установява, че на 28.06.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на С.И.А. да бъде разпоредено да заплати на Банката сумата от 28 168,60
лева главница, ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното
изплащане, договорна лихва в размер на 1 273,17 лева за периода 23.12.2016
г. – 27.06.2017 г., санкционна лихва в размер на 39,87 лева за периода
30.12.2016 г. – 27.06.2017 г. и заемна такса в размер на 745.30 лева. По
образуваното ч.гр.д. № 42570/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, заповедният
съд е издал заповед в полза на банката кредитор, с която е разпоредил С.И.А. да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноски по
делото – 604.53 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение на юрисконсулт. Срещу
постановената на 11.07.2017г. заповед по чл. 417 от ГПК, длъжникът С.А. е подал
възражение, поради което Банката е предявила иск по чл.422 от ГПК за признаване
съществуването на задължението по заповедта от 11.07.2017 г. С решение по гр.д.№
16432/17г. на СГС , І-17с-в съдът е отхвърлил предявения от „Банка ДСК“ ЕАД
срещу С.И.А. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът А. дължи на Банката сумите от 28 168,60 лева главница, ведно
със законната лихва от 28.06.2017г. до окончателното изплащане, договорна лихва
в размер на 1 273,17 лева за периода 23.12.2016 г. – 27.06.2017 г.,
санкционна лихва в размер на 39,87 лева за периода 30.12.2016 г. – 27.06.2017
г. и заемна такса в размер на 745,.30 лева, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 42570/2017 г. по описа на
СРС, 145 състав. В мотивите си съдът е приел, че клаузите за едностранно
изменение на лихвения процент , дължим по договора за кредит, от страна на
банката са неравноправни и е приложил първоначално уговорения от страните
лихвен процент от 7.29%. При прилагане на този лихвен процент съдът е
установил, че кредитополучателят не е бил изпаднал в забава по отношение
задълженията си по кредита, а е бил дори надплатил на Банката в повече от
дължимото. Съдът е приел, че банката е нямала основание да обяви кредита за
предсрочно изискуем и е отхвърлил предявения срещу С.А. иск. Решението е влязло
в сила на 30.12.2019г.
От приложеното изпълнително дело № 672/2017г. на ЧСИ
Г.Д., рег.№ 781, р-н на действие СГС, се установява, че въз основа на издадения
в заповедното производство по гр.д.№ 42570/2017г. на СРС изпълнителен лист от
11.07.2017г. по искане на банката срещу сегашния ответник С.А. е започнало
принудително изпълнение за събиране на сумата по изпълнителния лист. В
изпълнителното производство ипотекирания в полза на банката имот на длъжника е
продаден , като след извършеното разпределение от 30.04.2019г. на получената от
публичната продан на имота сума от 32 300лв., Банката е получила сумата от
28 747,27лв. плюс 1211,44лв. разноски по изпълнението, или общо
29 958,71лв. Сумата е преведена от ЧСИ Д.по сметката на Банката на
3.06.2019г. С постановление от 28.02.2020г. на ЧСИ Д.изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.422 ал.3 от ГПК , тъй като искът на
Банката срещу С.А. е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.
С определение от 28.02.2020г. по гр.д.№ 16432/17г. на
СГС, І-17 с-в в полза на С.А. е издаден обратен изпълнителен лист за сумата
29 958,71лв. , събрана по изп.дело № 672/17г. на
ЧСИ Д., и за сумата 2 113,37лв. разноски по същото изпълнително дело.
Въз основа на обратния изпълнителен лист С.А. е
образувал изпълнително дело № 842/2020г. по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851, р-н
на действие СГС, срещу Банка ДСК ЕАД за събиране на вземането си по обратния
изпълнителен лист. Видно от представеното удостоверение от 26.10.2021г. на ЧСИ
Петков, на 18.06.2021г. Банката е превела по сметката на ЧСИ сумата
35 777,68лв. за погасяване вземането на взискателя.
Със запорно съобщение от 17.06.2020г. по изп.дело № 1310/2020г. на ЧСИ С. Я., рег.№ 844, р-н на
действие СГС, вземането на С.А. е запорирано за
сумата 32 072,08лв. в полза на Банка ДСК ЕАД. Запорираната
сума се пази по сметката на ЧСИ Петков.
Междувременно, с определение № 717/10.03.2021г. по
ч.гр.д.№ 577/2021г. на САС, по жалба на „Банка ДСК“ ЕАД е отменено определение
от 28.02.2020г. по гр.д.№ 16432/17г. на СГС, І-17 с-в, като молбата на С.А. за
издаване на обратен изпълнителен лист е отхвърлена.
С влязлото в
сила решение по гр.д.№ 16432/17г. на СГС, І-17 с-в по отношение на страните е
прието, че не са били налице условията Банка ДСК ЕАД да обяви сключения между
тях договор за кредит за предсрочно изискуем. С подаване на исковата молба в
съда по настоящото дело банката заявява, че обявява кредита за предсрочно
изискуем. Исковата молба е връчена на ответника А. на 11.11.2020г.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза
установява, че кредитът е усвоен на
31.03.2008г., когато Банката е превела по сметка на кредитополучателя сумата от
32 000лв. По време на изпълнение на договора за кредит лихвеният процент
не е променян от банката едностранно и задълженията по кредита са изчислявани
при първоначално уговорения между страните лихвен процент от 7,27 % . Кредитополучателят
е преустановил редовното погасяване на задължението си договора за кредит на
30.08.2018г. След тази дата вещото не е установило постъпили плащания за
погасяване на кредита.
Вещото лице е установило, че към датата на депозиране
на исковата молба в съда 14.07.2020г. дължимите по кредита суми са както следва:
редовна главница – 26 214,76лв., просрочена главница в размер на
1 209,11лв., лихва в размер на 3 901,83лв., лихва върху просрочена
главница в размер на 29,24лв., такса управление в размер на 219,39лв. и
застраховка в размер на 17,97лв. Или общо задължението по кредита към подаване
на исковата молба възлиза на 31 592,30лв. Същият е размера на тези
задължения и към датата на връчване на исковата молба на ответника.
Към датата на подаване на исковата молба в съда броят
на просрочените вноски по кредита е 23 в общ размер на 5 052,03лв., като
задълженията за просрочена главница са 1209,11лв., а задълженията за просрочена
лихва са 3 842,92лв.
Експертизата не е оспорена от страните, изготвена е
всестранно и пълно, като вещото лице е отговорило на поставените от съда и
страните въпроси. Съдът изцяло приема заключението на вещото лице.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Страните са сключили договор за банков кредит по см.
на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължението си и е предоставила на кредитополучателя
С.А. уговорената парична сума в размер на 32 000лв. Ответникът,
кредитополучател, не е изпълнил задължението си да върне в цялост сумата в
уговорения срок. Видно от заключението на вещото лице, последното плащане по
договора за кредит е извършено на 30.08.2018г. и след тази дата ответникът е
преустановил плащанията за погасяване на задълженията си към банката. Съгласно
чл.21.1 т.1 от ОУ към сключения между страните договор за ипотечен кредит кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок
на уговорените погашения по лихва и/или главница.
Съгласно задължителните постановки на ТР №3/17г. по
т.д.№ 3/17г. на ВКС, ОСГТК, т.2 предсрочната изискуемост на вземането по
договор за заем за кредит, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
С връчване на исковата молба на ответника, банката е
упражнила потестативното си право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора – 11.11.2020г.
, когато на ответника е връчена исковата молба, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/.
Тъй като са били условията за това – ответникът е бил в забава по отношение на
23бр. погасителни вноски, съдът приема, че банката надлежно е упражнила потестативното си право да измени договора и да го обяви за
предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до ответника. Не е
налице предходно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, въпреки
изявлението на Банката по гр.д.№ 16432/17г. на СГС, тъй като по същото дело
съдът е установил със сила на пресъдено нещо, че основанията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем от страна на банката на 23.06.2017г. не са били налице.
Следователно няма пречка, с подаване на исковата молба в съда, Банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
В посоченото ТР
№3/17г., т.2 е посочено също, че след настъпване на предсрочната изискуемост, уговореното
възнаграждение за ползване – възнаградителната лихва
за последващ период не се дължи, действието на
погасителния план отпада занапред, като договорът се превръща в безсрочен.
Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му.
Със сила на пресъдено нещо
между страните е решено, че кредитополучателят е потребител по см. на ЗЗП в
отношенията си с Банката и се ползва от специалната защита на ЗЗП, респективно
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, че клаузите за едностранно изменение на
лихвения процент , дължим по договора за кредит, от страна на банката, са
неравноправни и че приложим към кредита е първоначално уговорения от страните
лихвен процент в размер на 7.29%. Настоящият съд е обвързан с тези изводи и не
може да ги пререшава.
Съгласно заключението на вещото лице просрочената
главница по договора за кредит е в размер на 1 209,11лв., а остатъкът от
редовната главница е в размер на 26 214,76лв. Или размера на дължимата от ответника
главница по превърнатия в безсрочен договор за кредит е в размер на
27 423,87лв. Ищецът претендира дължима главница в същия размер, поради
което този иск следва изцяло да се уважи. Главницата се дължи ведно със законната
лихва от поискването й – предявяване на исковата молба в съда на 14.07.2020г.
Ответникът дължи на банката договорената възнаградителна лихва до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, която според вещото лице е в размер на 3 901,83лв. Тази сума се дължи ведно със законната лихва
от поискването й с предявяване на исковата молба в съда.
Поради забава на плащането на 23 месечни вноски, на
основание т.20.1 от ОУ ответникът дължи и наказателна лихва върху частта от
вноската, представляваща главница, която при забава в плащането се олихвява с
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Според
експертизата размерът на наказателната лихва е 29,24лв. , дължима върху
неплатената падежирала главница за периода
30.08.2018г. – 13.07.2020г. Тази сума се дължи ведно със законната лихва от
поискването й на 14.07.2020г.
Ищецът претендира от ответника заплащането на такса за
управление на кредита на основание чл.25.1.2 от ОУ. Ответникът оспорва тази
претенция като твърди, че клаузата в ОУ досежно
дължима такса за управление е неравноправна. Посочва, че събирането на такава
такса е недобросъвестно поведение от страна на банката и е неправомерно. Съдът
намира, че направеното от ответника възражение за неравноправна клауза по чл.25.1.2
от ОУ е недопустимо. Ответникът вече е оспорил наличието на неравноправни
клаузи в договора и общите условия по гр.д.№ 16432/17г. на СГС, но не е оспорил
клаузата досежно таксата управление. Тази клауза не е
била и служебно обсъдена от предходния съдебен състав. Не е допустимо при последващ съдебен спор във връзка със същия договор да се
навеждат други възражения по него, които не са нови за страните. Общите
процесуални правила на гражданския процес важат и в делата за потребителски
спорове. Тъй като по тези дела съдът е длъжен и служебно да изследва наличието
на неравноправни клаузи в договора и ОУ към него, по които предходен състав не
се е вече произнесъл, съдът счита, че все пак служебно следва да провери
клаузата на чл. 25.1.2 от ОУ. Съгласно
чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Заплащането на годишна такса
управление на кредита е клауза, която е предвидена в ОУ, формулирана е по ясен
и недвусмислен начин, стойността на таксата е точно определена в Тарифата за
таксите по жилищни и ипотечни кредити, приложена към договора за ипотечен кредит
- 0,40% годишно върху остатъка от кредита. Механизмът за изчисляване на тази
такса е ясен и размерът й може да бъде изчислена от кредитополучателя и без
наличието на специални знания. Не се спори, че банката управлява кредита, и в
този смисъл услугата, за която се плаща, е действително предоставена. Таксата,
както и лихвата, е възнаграждение на банката, за предоставени на
кредитополучателя услуги и в този смисъл тя попада в основния предмет на
договора. Съгласно разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП - „Преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми“,
респективно чл.4 пар.2 от Директива 93/13 –
„преценката на неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с
основния предмет на договора, нито със съответствието между цената и възнаграждението
от една страна и доставените стоки или предоставените услуги от друга, при
условие че тази клаузи са изразени на ясен и разбираем език“. Наличието на
такса и нейния размер не могат да бъдат преценявани за неравноправност, а само
механизма на тяхното образуване. В случая механизма на формиране и изчисляване
на такса управление на кредита е ясно и точно формулиран, поради което няма
основание съдът да приеме, че клаузата на чл. 25.1.2 от ОУ е неравноправна. Ответникът
дължи на банката такса за управление на кредита, която се събира в края на
всяка година на падежната дата, определена в Договора. Вещото лице
е изчислило, че размерът на дължимата такса управление е в размер на 219,39лв.
Същата се дължи за 2018г. – платима на 30.03.2019г., и за 2019г., платима на 30.03.2020г. Върху
тази сума ответникът дължи и лихва за забава от поискването й – 14.07.2020г.
На основание чл.27 от ОУ ответникът дължи на банката и
платените от банката застрахователни премии , които вещото лице е установило в
размер на 17,97лв. Върху тази сума
ответникът дължи и лихва за забава от поискването й – 14.07.2020г.
Възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй
като банката вече се е удовлетворила за вземането си по договора за кредит и
при евентуално уважаване на предявените по това дело искове би се стигнало до
множествено събиране на дълга и неоснователно обогатяване на ищеца, съдът намира
за неоснователно. Действително, ищецът разполага с изпълнителен лист, издаден
му от заповедния съд по ч.гр.д. № 42570/2017г. по описа на СРС, въз основа на
което изпълнително основание ипотекираният в негова полза имот е бил осребрен и
получената сума - платена на банката. С решение по гр.д.№ 16432/17г. на СГС съдът е отхвърлил
предявения от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С.И.А. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК, въз основа на която е издаден този изпълнителен лист. Тъй като
с това решение е установено, че вземане на банката срещу ответника С.А. по процесния договор за кредит не е възникнало и искът е
отхвърлен, то издаденият изпълнителен лист се обезсилва по право. Банката няма
право да задържи сумата, получена от продажбата на ипотекирания в нейна полза
имот, докато вземането й не се установи с влязъл в сила съдебен акт. В този
смисъл ищецът има правен интерес да установи вземането си от ответника.
По разноските:
С оглед основателността на предявените искове, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищецът се следват направените от него в това
производство разноски. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, който не
е оспорен от ответната страна, на ищеца се следват разноски в размер на
2053,02лв.
Ответникът няма право на разноски. Възнаграждението на
адв.К. ще бъде заплатено от НББП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес:
гр.София, бул.“*********на основание чл.430 от ТЗ вр.
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008г.
следните суми: 27 423,87лв. дължима главница, 3 901,83лв. дължима
договорна лихва за периода 1.08.2018г.- 13.07.2020г., 29,24лв. дължима
наказателна лихва за периода 30.08.2018г. – 13.07.2020г., 17,97лв. застраховка за
обезпечението и 219,39лв. такса управление, ведно със законната лихва върху
всички присъдени суми считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане и както
и 2053,02лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
Съдия: