РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 1950 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ЕТ ”Ш.М.Б.”,
със седалище и адрес на управление с.
Поликраище, ЕИК *********, представлявано от ***, чрез адв. Ж. Д., срещу
„Т.С.” ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *** искове с правно основание чл.372, вр.367 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да се
осъди ответника, да заплати на ищеца
сумата от 100 лв., представляващи неизплатена част от главница по
фактура №**********/20.12.2018г., ведно законната лихва, считано от датата на
ИМ, до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че въз основа на заявка - договор за извършване на автомобилен
превоз, ищецът е извършил транспортна услуга, с товарен автомобил, с товарен
адрес в Германия и разтоварен адрес в ***, за което е издадена фактура
№**********/20.12.2018г, с получател-ответното дружество, на стойност 840лв., с
ДДС. Сочи се, че фактурата е получена от ответника на
21.12.2018г. Твърди се, че от страна на ответника, има частично плащане
по фактурата, в размер на 740лв. Излага се, че
за остатъка от задължението от 100лв., няма извършено плащане, въпреки
падежа, настъпил на 11.01.2018г. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи
депозирания иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се
представлява.в нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да
постанови неприсъствено решение. Претендира присъждането на разноски.
В
срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът „Т.С.” ЕООД, не изразява
становище по иска.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не се представлява.
В нарочна писмена молба, депозирана преди датата
на о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира
по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да
е предупредена за последиците от своето
бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ
обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от
договор за транспортни
услуги, по силата на който е извършил транспортна услуга с товарен
автомобил с товарен адрес в Германия и разтоварен адрес в ***.
За извършената услуга ищецът е издал данъчна фактура.
Сочи, че в уговорения между страните срок ответното дружество не е изпълнило
изцяло задължението си да плати сумите по фактурите, а е платило само сума в
размер на 740 лева. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия
състав на основанието на претенцията по чл.372, вр. чл.367 ТЗ вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето
бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 4290/03.04.2019 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 3868/12.09.2019 г., проекто-доклад по делото,
не е изпратил представител в първото по
делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството в размер на 435,00 лева,
от които 360 лева адвокатско
възнаграждение, 50 лева за държавна такса, за предявяване на иска и 25
лева –такса за призоваване чрез ЧСИ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** да заплати на
„ЕТ ”Ш.М.Б.”, със седалище и адрес на управление с. Поликраище,
ЕИК *********, представлявано от *** сума в размер на 100,00 лева, представляващи част
от незаплатена
главница по фактура №**********/20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, на основание чл.372, вр. чл.367 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *** да заплати на „ЕТ
”Ш.М.Б.”, със седалище и адрес на управление с.
Поликраище, ЕИК *********, представлявано от ***, сумата от 435. 00 лева,
представляващи
сторени разноски в настоящето производството,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: