№ 26
гр. Габрово , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото М. И. Я. срещу Решение №
260045/30.10.2020 г. по гр.д. № 341/2020 г. на Районен съд- Севлиево, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и чл. 221, ал.1 от
КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 26/18.02.2020г. и
Заповед № 28/21.02.2020 г. за незаконно и отмяната му, за присъждане на обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 492,59 лв. и с
правно основание чл. 224, ал.1 КТ и чл.128, т.2 КТ за присъждане на сумата от 400,00 лв.-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск като погасен чрез плащане,
неиздължено трудово възнаграждение за м. Август 2019 г. и м. Септември 2019 г. до
размера на 630,35 лв. като погасен чрез плащане и за горницата над 630,55 лв. до размера на
700,00 лв. като неоснователен.
Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 384,16 лв.-разноски по
делото, а ответника е осъден да заплати сумата от 100,00 лв.- държавна такса и сумата от 200
лв.- разноски за вещо лице, платени от касата на съда и е осъден да заплати на ищеца сумата
от 114,05 лв.-разноски по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. Първоинстанционният съд бил приел, че жалбоподателят, в качеството му на
1
работник е злоупотребил с право за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, за
нарушение което бил извършил преди отправяне на уведомлението до работодателя. Тези
изводи не почивали на обективната действителност и не кореспондирали със събраните по
делото доказателства.
По делото било установено, че работодателят бил възлагал на работника освен да
извършва превози и да пренася парични суми. В следствие на извършена кражба от
кабината на камиона му, отношенията с работодателя се влошили, като работодателят
започнал да го изнудва да възстанови открадната сума и спрял да му възлага курсове. В
следствие на това от 11.09.2019 г. жалбоподателят спрял да ходи на работа, а работодателят
не му изплатил дължимите трудови възнаграждения за м.Август и м.Септември.
Това положение продължило пет месеца. Твърди се, че неявяването на работа не е по
вина на работника и същият нямал виновно поведение, което да съставлява дисциплинарно
нарушение, тъй като той бил поставен в тази ситуация от работодателя. Налице били
предпоставките на чл.327, т.2 от КТ, поради което не можело да се приеме, че работника е
злоупотребил с право. Едва след получаване на уведомителното писмо от страна на
работника за прекратяване на трудовото правоотношение работодателя започнал
дисциплинарна процедура, което при вече прекратен договор и изтичане на давността по чл.
194 от КТ било недопустимо.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, както и да
присъди разноски за двете инстанции.
Ответникът в депозирания отговор на въззивната жалба оспорва същата, като
неоснователна. Твърди, че възраженията на ищеца били неоснователни. По делото било е
установено, че дължимите за процесния период възнаграждения били начислени и били на
каса в дружеството, като работникът следвало да се яви, за да си получи сумата.
Задължението за трудово възнаграждение било търсимо, а не носимо, поради което
работодтаелят не бил в забава. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди
направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Решението е обжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.221, ал.1 от КТ за признаване на
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 26/18.02.2020 г. и Заповед № 28/21.02.2020
2
г. за незаконно и отмяната му, за присъждане на обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в размер на 492,59 лв.
За да постанови решението си съдът е приел, че ищецът е работил при ответното
дружество на длъжност „Шофьор товарен автомобил“.
Първоинстанционният съд е приел, че тъй като ищецът не се е явявал на работа от
11.09.2019 г. до издаване на процесната заповед за уволнение, следвало да се приеме, че
уведомлението му до работодателят за прекратяване на трудовото правоотношение не е
породило действие, тъй като същото било отправено при злоупотреба с право от страна на
работника, с цел избягване налагане на дисциплинарно наказание, за нарушение извършено
преди отправяне на едностранното изявление от страна на работника.
Районният съд приел, че издадената заповед за уволнение съответства на изискванията
на закона, поради което предявеният иск за отмяна на уволнението на жалбоподателя е
неоснователен.
Неоснователно било и възражението на работника, че е изтекъл двумесечния срок по
чл.194 КТ. В практиката на ВКС се приемало, че при продължавано нарушение, извършено
нееднократно, а чрез повтарящи се действия през определен период от време моментът на
извършване на нарушението е целият период до прекратяване действията или бездействията,
осъществяващи нарушението.
Неоснователно било и възражението за наличие на втора заповед да прекратяване на
трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл.195 от КТ изисквала дисциплинарното
наказание да бъде наложено с мотивирана писмена заповед. Липсвало законово изискване за
издаване на две заповеди- за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което издаването само на една заповед, с която се налага
дисциплинарно наказание уволнение е напълно достатъчна, но нямало пречка работодателят
да издаде и две заповеди. Не било налице и нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, доколкото не
било спорно, че от работника са искани обяснения.
Първоинстанционният съд приел, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина
от страна на работника е тежко, поради което следвало да бъде наказано с най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, като било налице и материално правното основание -
неявяване на работника в течение на два последователни дни на работа. Тъй като бил
неоснователен иска за отмяна на уволнението неоснователен бил и предявения акцесорен
иск по чл.221, ал.1 от КТ.
По така изложената фактическа обстановка, настоящия състав на въззивния съд намира
следното:
Не е спорно между страните по делото, че същите са били в трудово правоотношение,
3
по силата на което жалбоподателят имал качеството на работник, а ответника - работодател.
Ищецът заемал длъжността “шофьор товарен автомобил“. Не е спорно между страните по
делото, че от 11.09.2019 г. - ищецът не се е явявал на работа. От заключението на
изготвената по делото счетоводна експертиза се установява, че на ищеца са начислени
трудовите възнаграждения за м. Август и м. Септември 2019 г., за които същият претендира,
че не са му изплатени, поради което е упражнил правото си по чл. 327 от КТ, които заедно с
начисленото обезщетение по чл. 224 от КТ са изплатени с пощенски запис от 29.04.2020 г.
/л.42 от първоинстанционното дело/.
На 03.02.2020 г. работника отправил до работодателя уведомление по чл. 327, т.2 от
КТ, тъй като работодателят му дължал трудово възнаграждение за м. Август и м. Септември
2019 г. (до 10.09.2019 г.). Уведомлението е получено от работодателят на 05.02.2020 г.
На 10.02.2002 г. работодателят отправил уведомително писмо до работника, в което
същият бил уведомен, че претендираното от него трудово възнаграждение е начислено във
ведомостите за м. Август и м. Септември 2019 г., но не е потърсено от него, като е приканен
и в тридневен срок да се яви при работодателя, за да даде обяснения за неявяването си на
работа от 11.09.2019 г. до момента. Издадена е Заповед № 26/18.02.2020 г., с която на
основание чл.195, ал.1 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание "уволнение". Със Заповед № 28/21.02.2020 г. е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл.190, ал.1,
т.2 от КТ.
Безспорно трудово правоотношение, което е прекратено не може да бъде прекратено
повторно на друго основание.
При прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, същото се счита
прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.
При прекратяване на правоотношението по реда на чл. 327 от КТ работодателят разполага
единствено с възможността да претендира от работника обезщетение за вредите, които е
понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с правото да
претендира възстановяване на вече прекратеното правоотношение.
Съдебната практика приема, че в случаите, когато работника е злоупотребил с правото
си да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие, в т.ч. и за да избегне налагане
на дисциплинарно наказание трудовият договор не се прекратява. В този смисъл са
Определение № 1071/15.10.2010 г. по гр.д. № 562/2010 г. на ІV г.о., Решение №
289/18.11.2014 г. по гр.д.№1289/2014г. ІV г.о., Решение № 34/03.04.2017 г. по гр.д.№
3010/2016г. на ІІІ г.о.
В настоящият случай изявлението на жалбоподателя за прекратяване на трудовото му
правоотношение с работодателят е достигнало до своя адресат преди започване на
производството по налагане на дисциплинарно наказание. Безспорно по делото се установи,
4
че от 11.09.2019 г. жалбоподателят е престанал да ходи на работа и това е продължило до
подаване от негова страна на заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответния работодател на 03.02.2020 г. Жалбоподателят е съзнавал, че през този период
трудовият му договор не е прекратен и за него съществуват задължения, но не е предприел
каквито и да било действия за изпълнението им, като е съзнавал, че по този начин
осъществява нарушение на трудовата дисциплина, за което е възможно да му бъде наложено
дисциплинарно наказание по чл. 190 от КТ. Горното навежда на извода, че предприетото от
работника прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327 от КТ е било с цел да
изпревари и предотврати започване на процедура по налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение". В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че работника не е отишъл да
получи начисленото му възнаграждение за м. Август и м. Септември 2019 г., но е използвал
това фактическо неполучаване като повод да отправи заявление за прекратяване на трудовия
договор.
Настоящият въззивен състав приема, че въпреки, че в отговора на исковата молба не се
съдържа изрично възражение за злоупотреба с право от страна на работника, съдът при
проверка на законността на извършеното от работодателя уволнение следва да прецени дали
прекратяването на трудовото правоотношение с изявление по чл. 327 от КТ е породило
действие или не, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално
нарушение.
Поради изложеното съдът приема, че отправеното от работника уведомление за
прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя не е породило целените правни
последици, тъй като е предприето единствено с цел избягване налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение".
Съдебната практика приема, че при продължавано нарушение, което е извършено
нееднократно, а чрез повтарящи се действия или бездействия през определени период от
време момента на извършване е целия период до прекратяване на действието,
осъществяващо нарушението (Решение № 416/19.12.2012 г. по гр.д.№150/2012 г. ІІІг.о.,
Определение № 763/15.11.2018 г. по гр.д.№2523/2018 г. ІІІ г.о.), поради което възражението
на жалбоподателят, че не е спазен срока по чл.194 от КТ е неоснователно. Тъй като страните
не спорят, че от 11.09.2019 г. работника не се е явявал на работа, то по безспорен начин е
установено извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина, като предвид
продължителността на неявяването на работа (5 месеца) съдът приема, че същото е
съществено и наложеното дисциплинарно уволнение е адекватно по тежест на нарушението.
На следващо място съдът приема, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй
като работодателят е поискал работника да даде обяснения с уведомително писмо изх. №
13/10.02.2020 г., но по делото няма данни такива да са дадени. Предвид обстоятелството, че
самият ищец е представил към исковата си молба копие от това Уведомително писмо, то
безспорно поканата за даване на обяснения е достигнала до своя адресат. По изложените по-
5
горе съображения въззивният съд намира извършеното със Заповед № 26/18.02.2020г. и
Заповед № 28/21.02.2020 г. уволнение на жалбоподателят за основателно, а постановеното от
първоинстанционния съд решение за отхвърляне на предявения иск за отмяна на
уволнението за правилно.
Тъй като отправеното от работника уведомление по чл. 327 от КТ не е породило
правно действие, то не е налице прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от страна на работника, поради което на същия не се следва обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ и правилно районния съд е отхвърлил този иск.
Поради оставяне на подадената въззивна жалба без уважение жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 732,00 лв. - разноски пред въззивната
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение По изложените
съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260045/30.10.2020 г. по гр.д. № 341/2020 г. на районен
съд - Севлиево в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. И. Я., с ЕГН ********** от с. К., община С., ул. „****.“ № 9 да заплати
на „Д.Ф.Б." АД, С ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „****“ № 1
сумата от 732,00 лв. (седемстотин тридесет и два лева)- разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6