№ 51
гр. Харманли, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20245630101274 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал. 1
от ЗС.
Предявена е искова молба от Н. Т. Д., ЕГН **********, от гр.Стара Загора, кв. ......, К.
Г. Д., ЕГН **********, от гр.Стара Загора, кв. ...... и В. Ж. С., ЕГН:**********, от ......, чрез
адв.Д. С., против Община Симеоновград, ЕИК: ......, пл. „Шейновски” №3, представлявана от
кмет на община Симеоновград - МР.
Ищците твърдят, че били наследници на ДД ТЕ. — б.ж. на с.Калугерово, обл.
Хасково, починал на 20.01.1988г. - първите двама били наследници на починалия му син
ГДД и имали по 1/4 ид.ч. от имота, а третата на починалата му дъщеря ДДС, която била
собственик на останалите 1/2 ид.ч. от същия имот. Приживе общият им наследодател
притежавал недвижим имот —дворно място с площ от 4046 кв.м. с построени в това дворно
място жилищна сграда, гараж и други второстепенни стопански постройки, което дворно
място било и единственият жилищен имот за него. Имотът закупил и уедрявал на части в
периода 1940-1947 година и придобил по давностно владение, като за част от имота с площ
от 2516 кв.м., съставляващ имот 53 в квартал 26 по плана на с.Калугерово от 1932 год. се
снабдил с нотариален акт за собственост №157 по нот.д.№237/1962 годна Харманлийски
народен съдия, а останалата част от имота била извън регулацията на село Калугерово,
въпреки че винаги била част от дворното място на наследодателя им и никога върху същата
не било установявано кооперативно земеползуване от ТКЗС или друга стопанска
организация. Дворът бил ограден в цялост /частта в регулация заедно с тази извън
регулация/ с огради - с циментова основа и парапет към улицата, с колове и телена мрежа от
към източната и западната регулационна линия и с плет, впоследствие заменен с метални
1
прътове и мрежа от север, в дъното на имота, с която граница имотът граничел със
стопански блок на ТКЗС/ по нотариален акт и от който блок ги делял дълбок напоителен
канал.
Ищците твърдят, че като наследници продължили да ползват необезпокоявани цялото
дворно място така, както го ползвал наследодателят им, включително като го обработвали,
прибирали реколта и от дворното място извън регулацията, посадили овощни дръвчета - орех
и лешници, сондирали имота, именно в частта извън регулация, с цел напояване. За тази
част извън регулацията, наследодателят им заплащал и данък недвижими имоти, което
продължили и те след неговата смърт и досега тази част извън регулацията на селото се
водела като част от техния имот, с планоснимачен номер 43 по плана на селото от 1991г., а
впоследствие установили промени за имота им, като вместо посочените в нотариалния акт
2516 кв.м., намиращи се в регулация, в регулация били 1371 кв.м., което вероятно станало с
последвалия дворищно регулационен план на селото от 1991 година, а когато решили да
уредят съсобствеността си върху имота установили, че частта от дворното им място извън
регулация, вече било от 3083 кв.м. и по КККР на с.Калугерово, одобрена със заповед №РД-
18-1774/24.10.2018 год. на ИД на АГКК-София, и се водел ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 35599.105.10 с адрес на същия в местността „Бюкя” на селото, трайно
предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползуване-нива, при съседи:
ПИ с идентификатори 35599.105.9, 35599.888.9901, 35599.105.11 и 35599.105.84, като се
водел като собственост на община Симеоновград по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Ищците посочват, че не били заявили възстановяване върху частта от имота, защото
този имот никога не бил със статут на земеделска земя, винаги се ползувал за задоволяване
на жилищните им нужди и бил непрекъснато в тяхно владение, а ответникът-община
Симеоновград никога не била владяла тази част от имота им. Това било единственото
дворно място на наследодателя им, където се намирала и понастоящем изградената от него
жилищна сграда, а собствеността върху единствен стопански двор, независимо къде се
намирал той /извън или във строителни граници/ се запазвал в реални граници, тъй като тази
земя служела за задоволяване на жилищни нужди. Давността била допустим придобивен
способ по отношение на тези земеделски земи, които не били реално отнети от
собствениците им и по тази причина техният общ наследодател придобил собствеността
върху целия имот, а не само върху този в регулация още приживе, тъй като бил в имота най-
късно от 1947 година. За такива имоти не съществувала забрана да бъдат придобивани по
давност и към настоящия момент. Що се касаело за промените в съдържанието на
урегулирания парцел, извършени с дворищно застроителния план на селото от 1991 година,
намалили частта от имота им в регулация за сметка на тази част извън регулация, то нито за
тях, нито за останалата част от имота им извън регулация някога се била провела
процедурата по тяхното отчуждаване, съответно прилагане на този план не съществувал, не
била изпълнявана процедура по отчуждаването им, свързана с тяхното оценяване и
заплащане, както и не били предприемани никакви действия от община Симеоновград или
от други организации за претенции върху имота им, или да били лишени от владението си
2
върху него. Тъй като процесният имот не представлявал земеделска земя, то нямало как
същият да представлявал и земя по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази насока била и
трайно установената съдебна практика. Макар и към настоящия момент да продължавали да
ползват необезпокоявано имота, именно това записване в КККР обуславял интереса им от
завеждане на настоящето дело, тъй като искали да се установят действителните правни
отношения между тях и ответника.
Поради това молят да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за установено по
отношение на Община Симеоновград, че Н. Т. Д., ЕГН: **********, от гр.Стара Загора, кв.
......, К. Г. Д., ЕГН **********, от гр.Стара Загора, кв. ...... и В. Ж. С., ЕГН:**********, от
...... по силата на наследяване и давностно владение са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 35599.105.10 с адрес с.Калугерово, местноста „Бюкя”, с площ: 3083 кв.м.,
трайно предназначение на територията -земеделска и начин на трайно ползуване-нива, при
съседи: ПИ с идентификатори 35599.105.9, 35599.888.9901, 35599.105.11 и 35599.105.84,
като първите двама ищци са собственици по на 1/ 4 ид.ч., а третата ищца на 1/2 ид.ч. от
имота.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Ищците по делото, редовно призовани, не се явяват. Чрез пълномощника си адв.Д. С.
в съдебно заседание заявяват, че поддържат исковата молба и правят искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което е допуснато от съда с
определение, постановено в съдебно заседание на 19.03.2025г. съгласно чл.238 и сл. от ГПК.
Ответникът Община Симеоновград, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. Не депозира становище по делото и не прави искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че ответникът Община Симеоновград, е редовно призован,
не е представил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в
съдебно заседание, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие, и
ищците са поискали постановяване на неприсъствено решение, както и че на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание и че предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е вероятно основателен,
предвид изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (Скица
на ПИ №15-986161-01.10.2024г., Удостоверение за наследници с изх.№8/20.03.2024г.; Скица
М1000 на парцел XVI-43, нотариален акт №157, том I, дело №237/1962г. на Харманлийския
народен съдия, Скица №250 за урегулиран поземлен имот XVI-43, удостоверение с изх.
№136/30.06.1995г. на ТДУ-Хасково), намира, че в случая са налице предпоставките на чл.
238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Това обуславя уважаването на така предявения установителен иск по чл.124 ал.1 от
ГПК и съответно признаване за установено по отношение на ответника Община
Симеоновград, ЕИК:......, пл.„......, представлявана от кмет на община Симеоновград - МР, че
ищците Н. Т. Д., ЕГН **********, от гр.Стара Загора, кв. ......, К. Г. Д., ЕГН **********, от
3
гр.Стара Загора, кв. ...... и В. Ж. С., ЕГН:**********, от ......, на основание наследяване и
давностно владение, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35599.105.10, с
адрес с.Калугерово, местноста „Бюкя”, с площ: 3083 кв.м., трайно предназначение на
територията -земеделска и начин на трайно ползуване-нива, при съседи: ПИ с
идентификатори 35599.105.9, 35599.888.9901, 35599.105.11 и 35599.105.84, съответно на ¼
ид.ч. за Н. Т. Д. и К. Г. Д. и 1/2 ид.ч. за В. Ж. С..
На основание чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира
по същество, като то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищците следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 563.15лв. от които: 63.15лв.-
внесена държавна такса и вписване на искова молба и 500.00лв. - адвокатски хонорар,
съобразно депозирания списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Община Симеоновград,
ЕИК:......, пл.„......, представлявана от Кмет на община Симеоновград - МР, че ищците Н. Т.
Д., ЕГН: ********** от гр.Стара Загора, кв. ......, К. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.Стара
Загора, кв. ...... и В. Ж. С., ЕГН:********** от ...... на основание наследяване и давностно
владение са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35599.105.10 по КК и
КР, одобрени със Заповед №РД-18-1774/24.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес с.Калугерово, общ.Симеоновград, местноста „Бюкя”, с площ: 3083 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползуване - нива, категория
на земята – 5, при съседи: ПИ с идентификатори 35599.105.9, 35599.888.9901, 35599.105.11 и
35599.105.84, съответно на 1/4 ид.ч. за Н. Т. Д., 1/4 ид.ч. за К. Г. Д. и 1/2 ид.ч. за В. Ж. С..
ОСЪЖДА ответника Община Симеоновград, ЕИК:......, пл.„......, представлявана от
Кмет на община Симеоновград - МР, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищците
Н. Т. Д., ЕГН: ********** от гр.Стара Загора, кв. ......, К. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.Стара
Загора, кв. ...... и В. Ж. С., ЕГН:********** от ...... направените по делото разноски в
размер на общо 563.15 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване. Решението подлежи на отмяна от ОС-Хасково в
едномесечен срок от връчването му на ответника при наличието на предпоставките на
чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4