РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Сандански, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200390 по описа за 2022 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по
жалба на О. П. Ш., ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес – с. Н. Д.,
общ. *****, ул.”Д. Д.“ № *****, против Наказателно постановление № 22-
1116-001564/13.07.2022г. на Началник Група ОДМВР – *****, Сектор „Пътна
полиция“ – *****, с което на жалбоподателя за административни нарушения
по чл.150А, ал.1 и по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 и
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”,
съответно: в размер на 300/триста/ лева – за първото нарушение и в размер
на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца – за второто нарушение.
В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, изтъкват се доводи, че не са спазени материално-
правните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Твърди се, че
жалбоподателя не е извършил вменените му административни нарушения ,
както и, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на
действително установената такава.Иска се от съда да отмени НП като
1
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован - се явява
лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. Сочи гласни и писмени доказателства. В
хода на делото по същество процесуалния представител на жалбоподателя
пледира за отмяна на процесното НП като неправилно и незаконосъбразно,
като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – *****,
ТО -*****, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители
по делото и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 20.03.2022г. длъжностни лица при РУ – ***** - актосъставителят А.
К., в присъствието на свидетеля Т. В., съставил на жалбоподателя АУАН,
затова, че на същата дата – 20.03.2022г. в 00.50 часа в с. Н.Д., на
кръстовището образувано от ул.“В. П.“ и ул.“Х. С.“ управлява собствения си
лек автомобил „*****“ с рег. № *****, след като СУМПС му е отнето –
иззети по причини отнемане на всички контролни точки. В 01.45 часа в
сградата на РУ – Сандански водача – жалб.Ш. е бил поканен да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „Дрегер Драг Тест 5000“, с фабричен номер ARPK-0022, като водача
отказал да бъде тестван. Издаден му е талон за медицинско изследване №
140379, с което контролните органи констатирали, че жалб.Ш. е осъществил
състава на нарушението по чл.150А, ал.1 и по чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН
бил съставен в присъствие на водача, който отказал да го подпише, като
собственоръчно вписал в него следните възражения: “автомобила не съм го
управлявал, а си седях в него, когато патрул връхлетя върху мен и ми счупиха
страничното стъкло.“
Въз основа на акта за нарушение, на 13.07.2022г. Началник Група
ОДМВР – *****, Сектор „Пътна полиция“ – *****, като надлежно
упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал
атакуваното НП № 22-1116-001564/13.07.2022г., с което на жалбоподателя за
административни нарушения по чл.150А, ал.1 и по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.1 и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено
2
административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 300/триста/ лева
– за първото нарушение и в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца – за второто нарушение.
НП е връчено лично на Ш. на 25.07.2022г., видно от отбелязването
върху разписката към НП, приложено по делото.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на свидетелите А. К. и Т. В., които са
категорични, че жалбоподателя е извършил вмените му административни
нарушения. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на посочените свидетели и от приложените към
административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, частично и от обясненията на самия жалбоподател и от
свидетелските показания на свидетелите К. и Д..
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и
логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
Постановлението е издадено при спазване на установената за това от
закона процедура и от компетентен за това орган.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството.
На първо място, по отношение на адм.нарушение по чл.150А, ал.1 от
ЗДвП, залегнало в пункт 1 от НП, съдът намира, че същото не бе доказано по
3
безспорен и категоричен начин както от обективна, така и от субективна
страна.
Съгласно нормата на чл.150А, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установи по
безспорен начин единствено, че жалбоподателят действително е бил лишен
от право да управлява МПС. Това обстоятелство се доказва както от
показанията на полицейските служители – свидетелите В. и К., така и от
приложените и приети като доказателства по делото писмени документи, и
по-конкретно: справка за нарушител/водач /л.39-51/, от която става ясно, че
жалб.Ш. не притежава СУМПС, тъй като същото му е отнето поради
отнемане на всички контролни точки. Този факт не сe отрича и от самия
жалбоподател, който твърди, че действително му е отнето СУМПС, като сочи
също и, че не е управлявал лекият автомобил на процесните дата и място,
което се потвърждава също така и от показанията на свидетелите К. и Д..
Св.К. в своите показания пред съда твърди, че на процесните дата и място бил
заедно със жалб.Ш., като К. е управлявал процесния лек автомобил, и тъй
като е свършило горивото на автомобила, спрял в с. Ново Делчево, в близост
до кръстовище, като оставил на място при автомобила жалбоподателя, а той
/св.К./ взел туба и отишъл да напълни гориво. Сочи също, че след като се
върнал на място при автомобила, забелязал, че предното – странично стъкло
на същия било счупено, а жалб.Ш. го нямало, след което К. прибрал
автомобила. Св.Дж. в своите показания сочи също, че въпросната вечер се
намирал в с. Ново Делчево, в градинка /парк/, в близост до мястото, където
били жалбоподателя и св.К. и видял, че на място пристигнали полицейски
служители, като възникнал спор /разправия/ между едното от лицата, което
било слязло от процесния автомобил /когото впоследствие разпознал като
жалбоподателя/. Твърди също, че е видял как полицейските служители
дърпали жалбоподателя и претърсвали колата, както и, че в момента, в който
е пристигнала на място патрулната кола, автомобила не е работил и бил с
изключени фарове. Същевременно, жалбоподателя в обясненията си също
сочи, че действително когато на място пристигнал патрулният автомобил, той
не е управлявал процесният лек автомобил, а е бил на място и изчаквал да се
върне св.Касъмов, който по-рано отишъл за гориво. Тези негови обяснения в
4
посочените части се подкрепят изцяло и кореспондират с показанията на
свидетелите К. и Дж., които съдът обсъди по-горе, и на които изцяло даде
вяра. А по отношение показанията на полицейските служители относно
обстоятелството, че жалб.Ш. е управлявал процесният лек автомобил, съдът
не даде вяра на техните показания в тези им части, тъй като същите са в
противоречие с показанията на свидетелите К. и Дж. както и с обясненията на
жалб.Ш., а така също противоречат и на писмените доказателства по делото, и
по-конкретно: епикриза и експертно решение № 3061/л.54 - 56 от делото/, от
които се установява, че жалб.Ш. е с 91% ВСУ без чужда помощ за срок –
пожизнен, след ампутация на ляво бедро ниво над коляно. От друга страна,
тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на единия от
полицейските служители – свид.К., в които той самия заявява, че знае, че
жалбоподателя е с протеза на единия крак, и не знае дали може да шофира. А
от своя страна самия жалбоподател сочи, че поради здравословното си
състояние /ампутиран крак/ не управлява МПС.
С оглед изложените аргументи, съдът прие за недоказано
осъществяването на това адм.нарушение от страна на жалб.Ш., а именно: че
действително на процесните дата и място – 20.03.2022г. в 00.50часа в с. Н. Д.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*****“ с рег.
№*****, като единствения безспорно доказан факт е, че действително е
лишен от право да управлява МПС, тъй като му е иззето СУМПС поради
отнемане на всички контролни точки. Но, за да бъде изпълнен изцяло състава
на това адм.нарушение, следва нарушителят да е управлявал МПС, което в
настоящия случай не се доказа по безспорен и категоричен начин.
На следващо място, по отношение на второто нарушение, залегнало в
пункт 2 от НП, съдът намира че следва да се отмени наказателното
постановление и в тази му част - за допуснато нарушение по чл.174 ал.3, пр.2
от ЗДвП, т.к съгласно § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За
да бъде законосъобразно ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в
чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установено на първо място
качеството на лицето, което отказва да му бъде извършена проверка с
5
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. По делото не
се установи по безспорен и категоричен начин, както съдът посочи по-горе,
жалб.Ш. да е управлявал процесното МПС, тъй като същия е с 91% ВСУ без
чужда помощ за срок – пожизнен, след ампутация на ляво бедро ниво над
коляно, поради което и съдът прие, че действително не е управлявал МПС
към датата и часа на проверката. От друга страна, тези обстоятелства се
потвърждават и от показанията на единия от полицейските служители –
свид.К., в които той самия заявява, че знае, че жалбоподателя е с протеза на
единия крак, и не знае дали може да шофира. С други думи казано, жалб.Ш.
към момента на проверката не е имал качеството на водач на МПС. Не са
установени никакви доказателства /свидетели/, които да са очевидци същият
да е употребил наркотични вещества или техни аналози, което да е наложило
същия да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с Драг тест.
Ето и защо съдът намира нак.постановление и в тази част за
незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на алкохол или наркотично вещество, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба
от 2000 лева, а по делото за съда е безспорно, че същият не е имал качеството
на водач на МПС към момента на проверката.
Предвид всичко изложено, съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-1116-
001564/13.07.2022г. на Началник Група ОДМВР – *****, Сектор „Пътна
полиция“ – *****, с което на жалбоподателя О. П. Ш., ЕГН – **********, с
6
постоянен и настоящ адрес – с. Н. Д., общ. *****, ул.”Д. Д.“ № *****за
административни нарушения по чл.150А, ал.1 и по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.1 и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 300/триста/
лева – за първото нарушение и в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца – за второто
нарушение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7