Решение по дело №2313/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на „АТ - 87“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „***, представлявано от А.Г.А. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р–03000321006822-091-001/17.06.2022 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 164/13.09.2022 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за: корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2019 г. в размер на 3925.38 лева – главница и 785.08 лева – лихви; за данъчен период 2020 година – 2181.60лева – главница и 213.33 лева – лихви и задължения за данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за м. 08.2019 г.; м. 09.2019 г.; м. 10.2019 г.; м. 11.2019 г.; м. 12.2019 г.; м. 01.2020 г.; м. 02.2020 г.; м. 03.2020 г.; м. 04.2020 г.; м. 05.2020 г.; м. 06.2020 г.; м. 07.2020 г.; м. 08.2020 г.; м. 09.2020 г.; м. 10.2020 г.; м. 11.2020 г. и м. 12.2020 г., в общ размер на 12925.85 лева – главница и 2510.45 лева – лихви.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Навеждат се доводи, че органите по приходите не са изпълнили всички задължения по чл. 12 ДОПК, с оглед установяване на обективната истина. Твърди се, че констатациите, изложени в обжалвания РА, са необосновани и недоказани, поради противоречие с доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. Възразява се срещу наличие на предпоставките за извършване на ревизията по особения ред. Излагат се подробни доводи, за допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразяващо в установяване допълнителни задължения по ЗКПО за данъчен период, за който вече има предходно издаден РА, който е обжалван пред Върховния административен съд. Релевира довод, че органите по приходите не са събрали писмени доказателства в оригинал, а обосновават изводите си на справки и снимки, получени от К.ски дружества. Това обстоятелство според жалбоподателя възпрепятства ревизираното дружество да проведе доказването си чрез оспорване истинността на тези документи. Отправя искане за отмяна на обжалвания акт. Претендират се и разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, като отправя искане за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненският административен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизията на „АТ - 87“ ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р – 03000321006822-020-001/ 03.12.2021 г., издаден от С.А.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна /л. 1-2 от адм. преписка/. Видно от съдържанието на заповедта срокът, в който следва да бъде извършена, е тримесечен от връчването ù. Определен е и ревизиращият екип – И.Х.И.на длъжност „старши инспектор по приходите“ и ръководител на ревизията и И. И.Д.на длъжност „главен инспектор по приходите“. Обхватът на ревизията е установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2019 до 31.12.2020 година. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 03.12.2021 г. по електронен път. Със Заповед № Р – 03000321006822-020-002/ 23.02.2022 г. /ЗИЗВР/, ЗВР е изменена, като срокът на ревизията се удължава и следва да приключи до 03.05.2022 г. /л. 3-4 от адм. преписка/. Връчена е по електронен път на ревизираното лице на 23.02.2022 година. Органите по приходите, издали посочените ЗВР и ЗИЗВР, са оправомощени със Заповед № Д-799/10.05.2021 г., издадена от Директора на ТД на НАП – Варна /л. 367 от адм. преписка/.

С искане № Р – 03000321006822-040-001/ 06.12.2021 г. и искане № Р – 03000321006822-002/ 23.02.2022 г. от ревизираното лице е поискано предоставяне на документи и писмени обяснения, във връзка с установяване на релевантните за ревизията обстоятелства.

На 06.12.2021 г. от ревизираното дружество е отправено искане за удължаване на срока за представяне на документите. С Решение № Р – 03000321006822-106-001/22.12.2021 г. на ръководителя на ревизията срокът за представяне на поисканите документи е удължен.

В отговор на искането ревизираното лице представя писмени доказателства по електронен път и на хартиен носител заведени под вх. № ВхК-57270-1/06.01.2022 г.; ВхК-57270-2/13.01.2022 г.; ВхК-57270-3/20.01.2022 г. и ВхК-57270-4/11.03.2022 година. Представените документи са присъединени с Протоколи № Р-03000321006822-ППД-001/06.12.2021 г.; № Р-03000321006822-ППД-002/22.12.2021 г. и № Р-030003210066822-ППЗ-003/02.03.2022 г.

При извършване на ревизията е установено, че дружество е регистрирано по ЗДДС на 30.01.2017 г. по негова инициатива, като извършва продажби на инструменти, материали и консумативи за маникюр с помощта на електронен сайт www.probitsshop.com чрез пратки, изпращани с „Е.Е.“ ООД. Констатирано е, че ревизираното лице е разкрило банкова сметка *** (Е. ЕАД), както и че е налице регистрация на фискално устройство с № на ФУ/ИАСУТД : DT658546 и № на ФП: 2658546 с наименование на обекта до 18.03.2019 година. Основните доставчици на дружеството са К.Р., Р.Р.M. Н.H, като са поръчвани и продукти от български доставчици. От органите по приходите е установено, че поръчките са приемани в онлайн платформа на магазина или по телефона, като заплащането им се осъществява с наложен платеж, с пощенски паричен превод, по банков път или платформата на PayPal. Ревизиращите органи констатират, че транспортните разходи по доставки към клиенти на дружеството, предвид липсата на физически магазин, са за сметка на получателите. Установено е, че са извършвани продажби и към физически и юридически лица в чужбина, като в тези случаи са използвани услуги за доставка на „С.“ ЕАД и „И.“ ЕООД, а заплащането за стоката и транспортните разходите е извършвано по банков път предварително от купувача.

В дадените от жалбоподателя писмени обяснения в хода на ревизията посочва, че не е сключван договор с „Е.Е.“ ООД и „С.“ ЕАД, както и че не е събирало разходни и приходни ордери от К.ите за осчетоводяване. С дадените писмени обяснения, жалбоподателят представя и доказателства – фактури, складови разписки, сторно бележки на ФУ, КЛЕН на ФУ, банкова сметка ***, справки за изпратени и получени стоки чрез „Е.Е.“ ООД, „С.“ ЕАД, „И.“ ЕООД, „И. К.“ ЕООД и други. От органите по приходите е констатирано, че са представени доказателства относно извършените от жалбоподателя пратки със стоки, както и получените от него такива на територията на ЕС чрез „И.“ ЕООД, но не съдържат информация за изплатени суми за наложен платеж от клиентите на ..АТ-87“ ЕООД. Подобна информация е предоставена и от „Е.Е.“ ЕООД, която е съпоставена с представените от дружеството писмени доказателства. Ревизиращият екип констатира, че записванията в представените от жалбоподателя счетоводни регистри не съответства на оборотите по банковата сметка на дружеството /л. 10-13 от РА/. При анализ на предоставената от жалбоподателя информация и движението по сметка, органите по приходите посочват конкретно кои фактури не са отразени в дневниците за продажби. Ревизиращият екип установява, че приходите за ревизирания период, получени от дружеството по банков път, са в размер на 83 437.53 лева – по фактури – 47 117.91 лева /л. 13 от РА/; изплатени от „Е.Е.“ ЕООД по банков път – за 2019 г. – 6 027.28 лева /л. 12 от РА/; за 2020 – 21 292.34 лева /л. 12 от РД/; - получени от програма ИСУН 2020 – 9 000.00 лева - /л. 13 от РД/. Установено е, че са налице несъответствия между представената от ревизираното лице информация относно получените парични средства и тази, представена от „Е.Е.“ ЕООД. Органите по приходите приемат, че предоставената от К.а информация е правилна, като потвърдена и от дружеството.

Въз основа на тези установявания, ревизиращият екип обосновава извод, че „АТ - 87“ ЕООД, при извършване на търговската си дейност по занятие, получава приходи с наложен платеж и под формата на парични преводи, включително и по банков път, за 2019 г. и 2020 г. общо в размер на 299 352.98 лева, след като се приспаднат възстановените към клиентите суми. Органите по приходите посочват, че анализът е извършен въз основа на датата на изплащане на наложения платеж, в съответствие с разпоредбата на чл. 25., ал. 2, т. 4 от ЗДДС, съгласно която при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът подучи плащането /л. 9 от РД/.

В хода на проверката от органите по приходите е установено, че са налице пропуски в номерата на издаваните от ревизираното дружество фактури и стокови разписки, за които ревизираното дружество е посочило, че са анулирани и не са издавани. Ревизиращият екип установява, че жалбоподателят не е декларирал в дневниците за продажби и в СД за ДДС приходи от продажби.

Органите по приходите констатират, че дружествата-получатели на стоки, регистрирани по ЗДДС, с изпращач „АТ - 87“ ЕООД, са декларирали в дневниците за покупки получените доставки: „А.П." ЕООД, „Б.Д.Р." ЕООД, „К.К." ООД. ..С. 2003" ЕООД, „А. 7“ ЕООД, ..Т." ЕООД, „И.Г.1“ ЕООД. „К. СБТ" ООД, „Б." ООД и „С.П.67" ЕООД / л. 141- 193 от адм. преписка/. При анализ на представените фактури, от страна на „Е.Е.“ ООД и „АТ - 87“ ЕООД, ревизиращите органи установяват, че същите се различават. Установено е, че в случаите когато „Е.Е.“ ООД изплаща парични преводи по банков път към „АТ - 87“ ЕООД, не са издавани фискални бележки от задълженото лице.

При ревизията органите по приходите констатират, че дружеството е осъществило вътрешнообщностна доставка на стоки, които са платени по банковата му сметка. Продажбите по фактури с № 210/ 06.03.2019г.; 223/ 21.03.2019г.; **********/ 31.07.2019г.; 328/ 24.09.2019г. и 468/ 10.06.2020г. не са декларирани в дневниците за продажби на дружеството.

Ревизиращите органи обобщават по месеци информацията от КЛЕН на ФУ за регистрираните продажби в брой, като вземат предвид и данните от ИС на НАП за издадени от „АТ – 87“ ЕООД сторно бележки, както и тези, представени на хартиен носител от жалбоподателя /л. 15 от РА/. Вследствие на анализ, органите по приходите определят и размерът на реализираните приходи от продажби, платени по банков път и в брой по месеци и общо за ревизирания период /л. 15 – 16 от РА/.

В хода на проверката органите по приходите, след извършена съпоставка между установените при проверката неотчетени приходи и тези, подадени от дружеството в отчетени регистри по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО: за 2019 г. са в размер на 105785.71 лв. и за 2020 г. - в размер на 43537.89 лв., в това число 34537.89 лв. от продажби и 9000.00 лв. субсидия по ИСУН. Неначислен ДДС за периода от 01.08.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер на 12 852.26 лева.

Ревизираното лице, в писмените обяснения посочва, че средната търговска надценка на продаваните стоки е в размер на 59%. В резултат на това органите по приходите определят балансова стойност на стоките от неотчетените продажби на стоки в размер на 66 531.89 лева (105785.71/1,59) за 2019 г., а за 2020 г. в размер на 21 721.94 лева (34 537.89/1.59).

В изпълнение на чл. 122, ал. 2 ДОПК ревизиращият екип извършва подробен анализ на обстоятелствата за определяне на облагаемата основа, а именно: По ЗКПО: за 2019 г. – приходи - 199 842.71 лева; разходи – 156 852.89лева; данъчна основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК – 42 989.82 лева; дължим корпоративен данък - 4 298.98 лева. Определена е и лихва за периода от 01.07.2020 г. до 17.06.2022 г. в общ размер на 856.28 лева; За 2020 г. – приходи – 136 787.89 лева; разходи - 113 821.94 лева; данъчна основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК – 22 965.95 лева; дължим корпоративен данък – 2 296.60 лева. Определена е и лихва за периода от 01.07.2022 г. до 17.06.2022 г. в общ размер на 213.33 лева /л. 40-43 от РД и л. 19-20 от РА/; по ЗДДС органите по приходите установяват данъчна основа по чл. 122 ДОПК, след което я съпоставят с декларираните продажби в СД за ДДС относно ревизирания период, като на основание чл. 67 във връзка с чл. 82. ал. 1 от ЗДДС, допълнително начисляват ДДС в общ размер на 12 852.26 лева върху неотчетените приходи от продажби в общ размер на 64 260.05 лв., данните за което са посочени по периоди в таблица на л. 47-48 от РД и л. 20-21 от РА.

В хода на ревизията органите по приходите констатират, че през ревизирания период „АТ - 87“ ЕООД е извършвало вътрешнообщностни доставки на стоки, без да ги декларира по фактура № 328/24.09.2019 г. с клиент SASU Ongles CHICS EJ FR03823400114 в размер на 2 900 лева; фактура № 468/10.06.2020 г. с клиент Kolganova Anastasia FI31260462 в размер на 187.51 лева.

От ревизиращият екип е констатирано, че данъчнозадълженото лице неправомерно е упражнило правото на данъчен кредит за отделни отчетни периоди, а именно: д. п. м. 11.2019 г. – фактура № **********/23.11.2019 г., с доставчик Практикер Ритейл/********* с данъчна основа - 48.32 лева и ДДС - 9.66 лв., с получател на доставката „Т.Т.“ ЕООД и за д. п. м. 12.2019 г. – фактура № *********/08.12.2019 г., с доставчик Д.Б.с данъчна основа – 27.77 лева и ДДС – 5.55 лева, с получател „Т.Т.“ ЕООД.

При извършване на ревизията органите по приходите на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС определят ДДС за приспадане на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни периоди – д. п. м. 11.2019 г. – 795.73 лева; за д. п. м. 12.2019 г. – 1 319.78 лева; за д. п. м. 03.2020 г. – 1 182.30 лева.

Във връзка с осъществяването на дистанционни продажби е извършена насрещна проверка на „Е.Е.“ ООД – Протокол № П-29002921132543-141-001/03.08.2021 година. Представена е информация за предоставяните услуги на „АТ - 87“ ЕООД на електронен носител за осъществяваните пратки – изпратени и получени от и за „АТ - 87“ ЕООД, получени наложени платежи, получени парични преводи, договорености. В писмените обяснения, подадени от „Е.Е.“ ООД, е посочено, че не са налице сключени договори между „Е.Е.“ ООД и „АТ - 87“ ЕООД; при колетни пратки, наложеният платеж се изплаща с разходен касов ордер, а при пощенски колет – сумата се изплаща с пощенски паричен превод; относно времето и мястото на изплащане може да се проследи в колони „време на изплащане на CD“ и „офис на изплащане“.

При извършване на съпоставка от ревизиращите органи на представените от ревизиращото лице фактури, сторно бележки, складови разписки, КЛЕН на ФУ и наличните данни в ИС на НАП „Фискални устройства“ е установено, че са налице пропуски в номерата на фактурите и стоковите разписки. Направени са констатации от органите по приходите, че при продажби по фактури, размерите, по които са направени по банков път, не са декларирани в дневниците за продажби на дружеството.

С Уведомление № Р – 03000321006822-113-001/ 23.02.2022 г. ревизираното лице е информирано за наличието на данни за укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което основата за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК /л. 115-116/. Определен е 14-дневен срок за вземане на становище и представяне на доказателства от страна на ревизираното лице.

Резултати от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р – 03000321006822-092-001/17.05.2022 г. /л. 341 от адм. преписка/, издаден в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, връчен по електронен път на 23.05.2022 г. /л. 312 от адм. преписка/.

На 03.06.2022 г. срещу РД е депозирано възражение от „АТ - 87“ ЕООД с вх. № 57270-5/03.06.2022г., с което ревизираното лице е оспорва констатациите на органите по приходите.

С Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000321006822-091-001/17.06.2022 г., издаден от С.А.П., на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и И.Х.И., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, са установени следните задължения за ревизирания период: за корпоративен данък за периода от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. – 3925.38 лева и лихва в общ размер на 785.08 лева; а за периода от 01.01.2020 г . до 31.12.2020 г. в размер на 2296.60 лева и лихва в общ размер на 213.33 лева; за задължения по ЗДДС: за данъчен период м. 08.2019 г. – главница 282.97лева и лихва – 79.01 лева; за данъчен период м. 09.2019 г. – главница – 983.02 лева и лихва – 108.02 лева; за данъчен период м. 10.2019 г. – главница -1797.88 лева и лихва – 346.67 лева; за данъчен период м. 11.2019 г. – главница – 2894.38 лева и лихва – 530.41 лева; за данъчен период м. 12.2019 г. – главница – 1165.90 лева и лихва – 286.64 лева; за данъчен период м. 01.2020 г. – главница – 2456.68 лева и лихва – 582.83 лева; за данъчен период м. 02.2020 г. – главница – 559.69 лева и лихва – 109.21 лева; за данъчен период м. 03.2020 г. – главница – 1147.06 лева и лихва – 176.10 лева; за данъчен период м. 04.2020 г. – главница – 156.17 лева и лихва – 114.82; за данъчен период м. 05.2020 г. – главница -28.66 лева; за данъчен период м. 06.2020 г. – главница – 629.10 лева и лихви – 51.00 лева; за данъчен период м. 07.2020 г. – главница – 294.17 лева и лихви – 54.92 лева; за данъчен период м. 08.2020 г. – главница – 263.92 лева и лихви – 25.86 лева; за данъчен период м. 09.2020 г. – главница – 53.14 лева и лихви – 29.16 лева; за данъчен период м. 10.2020 г. – главница – 98.43 лева и лихви – 15.80 лева; за данъчен период м. 11.2020 г. – главница - -502.72 лева; за данъчен период м. 12.2020 г. – главница 674.72 лева.

РА е оспорен по административен ред с жалба вх. № 57270-7/01.07.2022 г. /л. 361-362/ до Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

С Решение № 164/ 13.09.2022 г. на Директорът на Дирекция ОДОП е потвърден изцяло оспорения РА. От съдържанието на решението е видно, че директорът изцяло възприема направените от органите по приходите констатации. Прието, че правилно ревизиращите органи са обосновават извод за възникване на данъчното събитие, а именно датата, на която е получен наложения платеж и правилно са възприети за коректни данните, предоставени от „Е.Е.“ ООД, както и че информацията, съдържаща се в тях, е потвърдена от „АТ – 87“ ЕООД. При извършена съпоставка между декларираните от жалбоподателя приходи от продажби, регистрирани по касов апарат и установените от ревизиращите органи приходи от ФУ, директорът приема, че ревизията е определила приходи в по-нисък размер от тези, посочени от жалбоподателя, предвид което същите са по-благоприятни. Прието е за правилно, че установената разлика между отчетените от дружеството приходи от продажби на стоки и получените приходи от продажба на стоки по информация на “Е.Е.“ ООД са укрити приходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и за които не е начислен ДДС в подадените СД по ЗДДС. Прието е, че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, подлежаща на облагане с корпоративен данък и ДДС, органите по приходите са съобразили действително получените и доказани приходи от продажби на стоки и полученото финансиране по програма ИСУН 2020. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя относно обстоятелството, че не са събрани товарителниците като доказателства. Директорът възприема извода на ревизиращите органи, че в таблиците, предоставени от „Е.Е.“ ООД се съдържа информация относно изпратени и получени пратки, изплатени наложени платежи и парични преводи, идентифицирани по номера на товарителницата. Като номерата на товарителниците се съдържат и в представените електронни изявления, в разходните касови ордери и разписките за парични преводи, които идентифицират доставките. Директорът на Дирекция ОДОП приема за неоснователно и възражението на жалбоподателя относно допуснато съществено процесуално нарушение от органите по приходите, изразяващо се в отказа им да спрат ревизионното производство до приключване на обжалването по преходно издаден РА, а именно до приключване на адм. д. № 12369/2021 г. по описа на ВАС. Решаващият орган намира за необходимо да бъде посочено, че ревизиращите органи не са приобщили по реда на ДОПК факти и обстоятелства относно установения с предходния РА размер на неотчетените приходи, а са направили самостоятелно и независимо изследване на неотчетените приходи. При съпоставка на представената от страна на „Е.Е.“ ООД информация и данните, подадени от жалбоподателя, се установява почти пълно съвпадение, въз основа на което директорът обосновава извод, че събраните доказателства и подходът на органите по приходите се различава от този приложен при издаване на предходния РА. В заключение директорът на Дирекция ОДОП – Варна приема за правилни и обосновани изводите на органите по приходите, съдържащи се в РА, с който допълнително са определени задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 3925.38 лева, ведно с лихва в размер на 785.08 лева, за 2020 г. в размер на 2181.60 лева, ведно с лихва в размер на 213.33 лева, както и задължения по ЗДДС в общ размер на 12 925.85 лева, ведно с лихва в общ размер на 2 510.45 лева, с оглед на което изцяло потвърждава издадения ревизионен акт.

От страна на ответника в съдебно заседание са представени писмени доказателства за валидността на електронните документи – ЗВР; ЗИЗВР; РД и РА, както и удостоверение за извършено връчване по електронен път на ИС „Контрол“.

В хода на съдебното производство изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение сочи, че ЗВР, РД и РА са подписани от органите по приходите с квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г., като същите са били валидни към датата на подписване и притежават квалифициран електронен времеви печат.

Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – адресат на акта, неблагоприятно засегната от постановения акт, и след изчерпване на задължителното оспорване по административен ред, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, поради което съдът намира, че е допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

По отношение на законосъобразността на оспорения акт:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК и с оглед представените в хода на съдебното производство доказателства на електронен и хартиен носител, съдът намира, че ревизията е възложена от компетентен орган, като производството е приключило в определения за извършването ù срок. Оспореният РА е постановен от компетентните органи по приходите – органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК.

Жалбоподателят неоснователно се позовава на нищожност на оспорения РА, като издаден от некомпетентен орган. Видно от съдържанието на Заповед № Д-799/ 10.05.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП – Варна лицето С.А.П. на длъжност „началник сектор „Ревизии“ е оправомощено да издава заповеди за възлагане на ревизии. В настоящия случай именно С.П.е издала ЗВР за извършване на ревизия на „АТ - 87“ ЕООД. А самата ревизия е извършена от определените със ЗВР длъжностни лица, а именно: И.Х.И.на длъжност „старши инспектор по приходите“ и ръководител на ревизията и И. И.Д.на длъжност „главен инспектор по приходите“. РД, така и РА са издадени от компетентните органи – съответно от длъжностните лица, извършили ревизията и органът по приходите, възложил ревизията и ръководителят на ревизията.

Неоснователно се явява релевираното от жалбоподателя възражение за нищожност на ЗВР, РД и РА поради невалидни електронни подписи на ревизиращите органи. Съгласно разпоредбите на ДОПК /чл. 113, чл. 117, ал. 1, т. 10, чл. 120, ал. 1, т. 8/, ревизионният акт, ревизионният доклад, заповедта за възлагане на ревизия и последващите такива за изменението и, са формални актове и следва да отговарят на изискванията за форма, в това число – да бъдат подписани. Не е налице законоустановено изискване за вида на подписване на горепосочените актове. Приходната администрация в практиката си приема тези документи да се подписват с електронен подпис. Правната рамка на електронните подписи, печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове се установява от Регламент (ЕС) № 910/ 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Съгласно чл. 3, т. 10 Регламент 910/ 2014 „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според т. 11 от същата разпоредба „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26. „Квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи – чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 9 от Регламент 910/2014, „титуляр на електронен подпис“ е физическо лице, което създава електронен подпис.

В настоящата хипотеза, от приетото и изслушано, неоспорено от страните и прието от съда за компетентно дадено и обективно, заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани подписи, отговарящи на изискванията, посочени както в Регламент (ЕС) № 910/2014, така и на тези, визирани в Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги. В заключението се пояснява, че квалифицираните електронни подписи не съдържат ЕГН на титулярите, а уникален идентификатор на регистриращия орган.

С оглед горните данни, налага се извода, че оспорения акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Неразделна част от РА е ревизионният доклад, който е издаден в 14-дневния срок, визиран в чл. 117, ал. 1 ДОПК. Същият има и предписаното в чл. 117, ал. 4 и ал. 5 ДОПК съдържание. Видно от административната преписка – л. 312, РД е връчен на 23.05.2022 г. по електронен път на ревизираното лице, като на същото е предоставена възможност да депозира писмено възражение. Органът, възложил ревизията, съвместно с ръководителя на ревизията са издали оспорения в настоящото производство ревизионен акт на 17.06.2022 г., т.е. в предвидения в чл. 119, ал. 2 ДОПК 14-дневен срок.

Процесният РА e издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, в това число и разпоредителна част в табличен вид, в която публичните задължения са установени по основание, период, размер и по субект. Видно от съдържанието на оспорения РА, същият съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, като препраща към РД, който е неразделна негова част. Изложени са и мотиви относно формирания извод на ревизиращите органи за неоснователност на възражението от задълженото лице за неоснователни.

При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, водещи до ограничаване правото на защита на ревизираното лице и обосноваващи отмяна на РА на това основание. Ревизиращият екип е събрал относимите и допустими доказателства за обективното установяване на фактите и обстоятелствата. В настоящия случай органите по приходите са проявили активност в събирането и анализираното на представените доказателства, провеждайки множество процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад. При спазване на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ДОПК органите по приходите уведомяват ревизираното лице относно фактическите установявания за извършване на ревизията по особения ред с Уведомление № Р-03000321006822-11-001/23.02.2022 г. /л. 115-116/, връчено по електронен път на ревизираното лице на 23.02.2022 година.

В хода на ревизията от органите по приходите е установено наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, предвиждащи че от ревизираното дружество са укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Ревизионното производство се е развило по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчната основа за облагане е определена след извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да бъде проведена ревизията по чл. 122 ДОПК, според константната съдебна практика е необходимо, да бъде налице една от изчерпателно посочените в чл. 122, ал. 1 ДОПК предпоставки, която възпрепятства органите по приходите да извършат ревизията по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на жалбоподателя е да обори направените от ревизиращите органи фактически констатации, предвид константната и трайна съдебна практика.

При продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането, по арг. от чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС. Поради което съдът намира, че правилно органите по приходите са анализирали получените суми по данните, посочени в справки от „Е.Е.“ ООД по конкретни дати за изплатените наложени платежи, получени преводи, платени по банков път, както и получени пощенски парични преводи.

За да е налице възникнало данъчно задължение, е необходимо да бъде реализиран доход от дружеството, който да е източник на извършваната от него търговска дейност по занятие. В настоящия случай, ревизиращите органи са обосновали своите фактически констатации на получените от трети неучастващи в административното производство лица – „Е.Е.“ ООД, които са представени на дискове в табличен вид и снимки на счетоводни документи. Тези оптични носители съдържат файлове, възпроизвеждащи документи, представляващи електронни извлечения от софтуерната програма на К.ското дружество, която автоматично генерира разходни касови ордери и товарителници, като данните от тези документи не са опровергани от ревизираното лице.

В случая, подписите са положени от лицето върху ел. устройство (таблет). Положеният върху устройството подпис от лицето е обикновен електронен подпис. Авторът изписва саморъчния си подпис върху таблета посредством специална писалка, като подписа се конвентира в логически свързани цифрови данни. Устройството изчита начина на подписването и го представя в цифров формат, който графично се визуализира като подпис върху електронния документ. Информацията при полагането на подписа (натиск, скорост и т. н.) се записва под формата на метаданни, които служат за идентифициране на автора. С подписа си, положен върху електронното устройство потребителя е изразил съгласие и приема да настъпят онези правни последици, свързани потвърждаването на конкретното изявление.

Тези файлове, съдържат подробна информация за подател и получател на пратките, вида на пратката, място на изпращане, получени пратки, получени наложени платежи, получени парични преводи, съответно изплатените такива. Предвид това се налага извода, че предоставените от „Е.Е.“ ООД файлове установяват съществени елементи на доставката. Събрани са от органите по приходите в хода на извършената ревизия, чрез изискване на сведение и извършване на насрещна ревизия на „Е.Е.“ ООД, тоест по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК.. Ето защо, в настоящия случай, се налага изводът, че констатациите на ревизиращите органи направени въз основа на представените от К.ското дружеството данни, следва да бъдат приети за верни.

В хода на съдебното производство на оспорващия е предоставена възможност за опровергаване на констатациите на ревизиращия екип, както и за доказване на твърдените в жалбата факти и обстоятелства, изложени в жалбата. Независимо от последното, доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в жалбата не са ангажирани. Ето защо се налага извод, че жалбоподателят не оборва направените от ревизиращите органи установявания, поради което на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК същите следва да бъдат приети за верни.

В хода на ревизията органите по приходите са получили от ревизираното лице, част от счетоводните документи на дружеството. Анализът на счетоводните документи сочи, че „АТ- 87“ ЕООД е придобива стоки от вътрешнообщностна продажба на стоки, но е декларирало само за м. 01.2019 г. – ДО в размер на 3283.47 лв.; м. 02.2019 г. – ДО в размер на 1744.60 лева и за м. 07.2019 г. – ДО в размер на 10893.07 лева. За останалите периоди дружеството е придобило стоки, но същите не са декларирани в дневниците и справките-декларации, както и че не са осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице. От жалбоподателят не са представени и записи в хронологичен вид на притежаваните от дружеството сметки – 501 – каса, 503 – банка, 304 – стоки и 601 – разходи за материали, както и инвентаризационни описи за ревизирания период, при което органите констатират, че не може да се извърши проверка на воденото от ревизираното лице счетоводство. Тези установявания от страна на приходните органи подкрепят извода, че е налице и основанието и по т. 4 на чл. 122, ал. 1 ДОПК.

В отговор на искане от органите по приходите, от жалбоподателя е предоставена информация относно размера на надценката, с която работи, като сочи, че е в размер на 59%. При това положение, изцяло в негова полза от ревизиращите органи е установена балансова стойност за неотчетените продажби на стоки в размер на 66 531.89 лева, като същата е включена като разход за 2019 г., а за 2020 г. е установена в размер на 21 721.94 лева и е обложена само разликата.

При извършена служебна проверка съдът установи, че правилно приходните органи установяват размера на публични задължения за корпоративен данък. Разпоредбата на чл. 78 ЗКПО предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Определената от органите по приходите данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е в размер на 42989.82 лева за 2019 г., като определеният корпоративен данък е в размер на 4298.98 лева е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 20 ЗКПО, т. е. представлява 10 % от данъчната печалба. Относно 2020 г. размерът на определената данъчна основа е 22965.95 лева, дължимото публично задължение е в размер на 2296.60 лева. Тези установявания налагат извод, че органите по приходите правилно са определили размерът на публичното задължение на неотчетени продажби на стоки.

Правилно, по арг. от чл. 71, т. 1 ЗДДС, доколкото дружеството не е получател, ревизиращите органи са отказали данъчен кредит по отношение на фактура № **********/ 23.11.2019 г. и фактура № *********/ 08.12.2019 г.. Ревизиращите органи са определили ДДС за приспадане за д. п. м. 11.2019 г. в размер на 795.73 лв.; за д. п. м. 12.2019 г. в размер на 1319.78 лева и за д. п. м. 03.2020 г. в размер на 1182.30 лева.

С оглед изложените съображения по отношение на задълженията за корпоративен данък и установените неотчетени и недекларирани продажби на стоки, правилно е определен размерът на дължимия данък върху добавената стойност, както следва: м. 08.2019 г. – главница 282.97лева и лихва – 79.01 лева; за данъчен период м. 09.2019 г. – главница – 983.02 лева и лихва – 108.02 лева; за данъчен период м. 10.2019 г. – главница -1797.88 лева и лихва – 346.67 лева; за данъчен период м. 11.2019 г. – главница – 2894.38 лева и лихва – 530.41 лева; за данъчен период м. 12.2019 г. – главница – 1165.90 лева и лихва – 286.64 лева; за данъчен период м. 01.2020 г. – главница – 2456.68 лева и лихва – 582.83 лева; за данъчен период м. 02.2020 г. – главница – 559.69 лева и лихва – 109.21 лева; за данъчен период м. 03.2020 г. – главница – 1147.06 лева и лихва – 176.10 лева; за данъчен период м. 04.2020 г. – главница – 156.17 лева и лихва – 114.82; за данъчен период м. 05.2020 г. – главница - 28.66 лева; за данъчен период м. 06.2020 г. – главница – 629.10 лева и лихви – 51.00 лева; за данъчен период м. 07.2020 г. – главница – 294.17 лева и лихви – 54.92 лева; за данъчен период м. 08.2020 г. – главница – 263.92 лева и лихви – 25.86 лева; за данъчен период м. 09.2020 г. – главница – 53.14 лева и лихви – 29.16 лева; за данъчен период м. 10.2020 г. – главница – 98.43 лева и лихви – 15.80 лева; за данъчен период м. 11.2020 г. – главница - -502.72 лева; за данъчен период м. 12.2020 г. – главница 674.72 лева.

В заключение, налага се извода, че от органите по приходите правилно определен размера на публичните задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност, което обуславя извод, за неоснователност на жалбата на „АТ - 87“ ЕООД, поради което и същата следа да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото. В хода по същество на делото ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото с оглед материалния интерес и изчислено съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 428,75 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АТ - 87“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „***, представлявано от А.Г.А. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р–03000321006822-091-001/17.06.2022 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 164/13.09.2022 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2019 г. в размер на 3925.38 лева – главница и 785.08 лева – лихви; за данъчен период 2020 година – 2181.60лева – главница и 213.33 лева – лихви и задължения за данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за м. 08.2019 г.; м. 09.2019 г.; м. 10.2019 г.; м. 11.2019 г.; м. 12.2019 г.; м. 01.2020 г.; м. 02.2020 г.; м. 03.2020 г.; м. 04.2020 г.; м. 05.2020 г.; м. 06.2020 г.; м. 07.2020 г.; м. 08.2020 г.; м. 09.2020 г.; м. 10.2020 г.; м. 11.2020 г. и м. 12.2020 г., в общ размер на 12925.85 лева – главница и 2510.45 лева – лихви.

ОСЪЖДА „АТ - 87“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „***, представлявано от А.Г.А. да заплати на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 2 428.75 (две хиляди четиристотин двадесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщенията на страните.

	Съдия: