Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
18.03.2022
година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XV-ти АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на десети март две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурора
Дарин Христов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Русева КАНД № 165 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4, изр.2 от ЗМВР във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Я.С.И. с
ЕГН ********** ***, чрез адв. К., против Решение № 105/30.12.2021 г.,
постановено по НАХД № 682/2021 г. на Районен съд – Царево. С оспореното съдебно
решение е отхвърлена жалбата на И. против Заповед за задържане на лице №
4635зз-157/02.12.2021 г., издадена от мл.инспектор Т.Д.при РУ Приморско.
В касационната жалба се релевират възражения,
че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи се, че заповедта за задържане
не е мотивирана с посочването на съответните фактически основания за издаването
й, като не са посочени от органа какви са били фактическите пречки съгласно
цитираната в заповедта разпоредба на чл.3, ал.2 вр.ал.1, б.”а” УБДХ лицето да
не може да бъде представено веднага на съдията. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което се
отмени заповедта за задържане.
В съдебно заседание касаторът не се явява и
не се представлява, редовно уведомен. В писмено становище поддържа касационната
жалба и претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба се явява лично, като оспорва същата и моли за оставяне в
сила на решението на РС. Не ангажира нови доказателства, не претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е
законосъобразността на Заповед за задържане на лице № 4635зз-157/02.12.2021 г.,
издадена от мл.инспектор Т.Д.при РУ Приморско, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР е разпоредено
задържането на Я.С.И. за срок от 24 часа. Пред първоинстанционния съд е
образувано нахд № 682/2021 г. по повод на подадена от Я.И. жалба против така
издадената заповед за неговото задържане за срок от 24 часа, като по делото е
постановено обжалваното в настоящото производство решение, с което жалбата
против заповедта е отхвърлена.
За да достигне до извод за законосъобразност
на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел следното: с
атакуваната заповед, на осн.чл.72, ал.1,
т.2 ЗМВР, за срок от 24 часа е бил задържан Я.И. в помещение за временно
задържане на РУ Приморско; заповедта е издадена от компетентен орган в установената от закона писмена форма, с
изискуемите реквизити; същата е мотивирана, тъй като в нея са изложени
фактическите и правни основания по
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, въз основа на които е задържано лицето – извършване
на деяние по чл.1 УБДХ, за което има образувано производство по УБДХ, и е
формиран извод за евентуална съпричастност на лицето към извършеното; на лицето
е била дадена възможност да разбере какво е евентуалното предположение спрямо
него и е имало възможност да организира адвокатска защита, като са били
разяснени и правата му. Посочено е също, че нормата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно – лице, за което има данни, че е
извършено престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. Посочено е също, че в случая е приложима нормата на чл.3, ал.2
вр.ал.1, б.”а” УБДХ, предвиждаща, че лицето може да бъде задържано до 24 часа,
когато не може да бъде представено веднага на съда. По правната си същност
задържането под стража на осн.чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява
ПАМ, която има за цел да предотврати възможността на лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За
прилагането й е достатъчно да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление или деяние по УБДХ.
В случая са събрани достатъчно данни да се предположи, че лицето е извършител
на деянието по чл.1 УБДХ, поради което правилно е приложена процесната ПАМ, в
рамките на оперативната самостоятелност на органа и в съответствие с принципа
за съразмерност съгласно чл.6 АПК. В контекста на този принцип, прилагането на
ПАМ по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР следва
да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. В случая за лицето са събрани
достатъчно данни, че е извършител на деяние по чл.1 УБДХ, като за същото е
издаден Акт за констатиране на дребно хулиганство № 4635а-430/02.12.2021 г. и е
образувана преписка по описа на РУ Приморско, материалите по която са били
своевременно внесени в РС Бургас, където е било образувано НАХД № 5415/2021 г.,
приключило своевременно в същия ден. След разглеждане на спора, РС Бургас е
прекратил делото и е изпратил материалите на прокурора, предвид данните за
извършено престъпление. Тъй като към момента липсват данни образуваното в
прокуратурата досъдебно производство да е прекратено, РС Царево е направил
извод, че задържането на И. не противоречи на принципа на чл.5, §1, б.”б” ЕКПЧ
и че мярката е приложена на предвиденото в закон основание, по установения ред
и в съответствие с възможността, предвидена в ЕКПЧ, за законно ограничаване
правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение,
предписано по закон. С тази мотиви оспорената заповед е потвърдена от РС
Царево.
Настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Всички изложени от районния съд мотиви касаят
проверка законосъобразността на заповед за задържане на лице за срок до 24 часа
в хипотезата на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, както многократно е посочено в
обжалваното решение. Никъде в решението не е обсъждана конкретната хипотеза на
задържане, а именно – в условията на чл. 72, ал.1, т.7 ЗМВР вр.чл.3, ал.2 УБДХ,
каквото правно основани е посочено в случая. Двете хипотези – по т.1 и по т.7
на чл.72, ал.1 ЗМВР, са коренно различни и предполагат наличието на различни
предпоставки за задържане на лице за срок до 24 часа – в първия случай става
въпрос за наличие на данни за извършено престъпление /в каквато насока са и
изложените от РС мотиви/, а във втория /процесният/ - за други случаи,
упоменати в закон. Районният съд не е изложил никакви мотиви относно това
налице ли е в случая хипотезата на чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, като в тази връзка не
са изложени и мотиви относно приложението на корелативно свързаната с тази
хипотеза в случая норма на чл.3, ал.2 УБДХ, съгласно която в случаите на б.”а”
/когато има съставен акт по УБДХ и преписката е внесена в съда/ лицето може да
бъде задържано до 24 часа, когато не
може да бъде представено веднага на съдията. Тази хипотеза не е разгледана
от първоинстанционния съд и липсват мотиви относно това било ли е нужно
задържането на лицето с оглед представянето му пред съдията, разглеждащ делото
по УБДХ.
По изложените съображения, съдът намира, че
като е разгледал законосъобразността на Заповед за задържане на лице №
4635зз-157/02.12.2021 г., издадена от мл.инспектор Т.Д.при РУ Приморско, на
основание, различно от посоченото в нея, а именно – това по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР вместо по чл. 72, ал.1, т.7 ЗМВР, районният съд не се е произнесъл по
спорния предмет, а по такъв, с който не е бил сезиран. Допуснатото съществено
нарушение на съдопроизводствените правила е неотстранимо в настоящата съдебна
инстанция, тъй като това би означавало едноинстанционно разглеждане на спора.
Горното налага отмяна на решението на
първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
При новото разглеждане на делото районният
съд следва да изложи конкретни съображения за това налице ли са основанията по
чл. 72, ал.1, т.7 ЗМВР вр.чл.3, ал.2 УБДХ, както и да се произнесе и по
претенцията на страните за разноски съгласно чл.226, ал.3 АПК.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр.чл.72, ал.4, изр.2, Административен съд – Бургас, XV – ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 105/30.12.2021 г., постановено по НАХД №
682/2021 г. на Районен съд – Царево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Царево.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.