Решение по дело №2397/2020 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                            08.12.2020 г.      гр. Варна

 

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски районен съд, гражданско отделение, на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в  открито съдебно заседание в състав:

                                                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     М. СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело №  2397 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т.Б.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, сграда **, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на  И.В.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №  ****. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 111,80 лв. /сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/, представляващи предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по сключен между него и „Т.Б." ЕАД (с предишно наименование „****) Договор за лизинг от 30.05.2016 г.,  за които е издадена  фактура  №**********/ 01.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.06.2019 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ищецът и ответникът били сключени горепосочения договор за  предоставяне на мобилно устройство „Telenor smart plus black“ на лизинг и Договор за предоставяне на мобилни услуги №*********. По тези договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът не заплатил дължимите месечни такси и цена на услуги, поради което договорите били прекратени предсрочно и остатъка от всички лизингови вноски посочени във фактура с №**********/ 01.10.2016г., станал изискуем. Твърди се извършено едностранно прекратяване поради неизпълнение на договорите съобразно ОУ, за което ответникът не следвало да бъде уведомяван или евентуално, че се уведомява с исковата молба. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник /по реда на чл. 41 ал.2 вр. чл. 49 ГПК/. В проведеното по делото на  19.11.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства –   ч.  гражданско дело № 8835/2019г. по описа на ВРС; копия на договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2016г.;  договор за лизинг от 30.05.2016г.; фактура № **********/01.10.2016г.,  се установява  съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и договор за правна помощ относно адвокатско възнаграждение с ДДС, са в общ размер от 385 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на  385  лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

Р   Е   Ш  И

 

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Т.Б.” **, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, ****, сграда ** и И.В.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № ****. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 111,80 лв. /сто и единадесет лева и осемдесет стотинки/, представляващи предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по сключен между него и „Т.Б." *** (с предишно наименование „*****) Договор за лизинг от 30.05.2016 г., за които е издадена  фактура  №****/ 01.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.06.2019 г. до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК И.В.Н., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на  „Т.Б.” ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, *****, сграда 6 сумата от  385 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 385 лева разноски по ч.гр.д. № 8835/2019г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: