№ 105822
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110126820 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод заявлението на (фирма) ЕАД с
ЕИК: (номер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
Д. Г. Л. с ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата,
договорната лихва и законната лихва върху главницата.
Касателно цена за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за период от 21.07.2023 г. до 21.12.2023 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали
подаденото искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и
съдържанието на самия договор за допълнителна услуга, кредиторът е
обвързал предоставянето й с договора за заем – тоест, допълнителната услуга
не може да се предостави на лице, което не е сключило договор за заем.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира
такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и
второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3,
същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на
таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че
таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв
1
вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори
ясно да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е
свързана с усвояването или управлението на кредита.
Видно от вписването в договора за допълнителни услуги, длъжникът
следва да заплати вноска от по 48,72 лева, за възможността да ползва сочените
услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската,
безплатно внасяне на вноски от името или за сметка на клиента по банкова
сметка на ответника, безплатно предоговаряне или разсрочване на кредита,
разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в
промоции. Услугите съставляват услуги по управление на кредита, поради
което и за тях кредиторът няма право да начислява такса. На собствено
основание, в договора не е предвиден размер, който се дължи / посочен е
размер на вноската/, а дори да се приеме, че размерът е определяем, при
извършване на аритметична операция размерът на вноска умножена по 6
месечни вноски, то не е посочено за коя услуга каква сума се дължи, каквото е
изискването на ал.3 на чл.10аЗПК. Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е
императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по
волята на страните.
Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е
неиндивидуално уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за
добросъвестност и 3.води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца, и тези на потребителя. Клаузата, въпреки че не е
включена в договора, е типизирана, следователно не може да се приеме, че е
била индивидуално уговорена. Със споразумението за допълнителни услуги,
свързани изцяло с управлението на кредита, се заобикаля забраната на
чл.19,ал.5 ЗПК.
Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и
справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава.
Всичко изложено навежда на извода за противоречие на искането с чл.
чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузата поради
противоречието й с добрите нрави, поради което в тази част, за сумата от
292,32 лева -договорна такса за допълнителни услуги, заявлението следва да
бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на (фирма) ЕАД с ЕИК: (номер) и адрес:
********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д.
Г. Л. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за сумата от 292,32 лв. (двеста
2
деветдесет и два лева и 32 стотинки), представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за период от 21.07.2023 г. до
21.12.2023 г.
Разпореждането за отхвърляне подлежи на обжалване от заявителя, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.
УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ, че може, в едномесечен срок от влизане в
сила на отхвърлителното разпореждане, да предяви осъдителен иск за
съответното вземане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3