РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110204569 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ю. Д. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6192596, издаден от СДВР за това, че на 11.07.2022г. в 12:57 часа в гр. София, бул. „История
Славянобългарска“ до № 2, с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „***” с рег. №
*** се движил със скорост от 73 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на А. Ю. Д. е наложена „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на А. Ю. Д. се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и
издаден при съществени нарушения. Жалбоподателят оспорва годността на техническото
средство, с което е установено нарушението, както и точността на измерване на скоростта,
като твърди, че в посочения участък се е движил с допустимата скорост. В жалбата се
посочва, че със същите номера на техническото устройство били издадени и други
Електронни фишове с друга посока на движение за същата дата, което било на практика
невъзможно. Иска се СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
С молба с вх. № 275167 от 04.10.2023г. А. Ю. Д. заявява чрез адв. Б., че поддържа
жабата и представя подписан екземпляр на същата, както и пълномощно.
1
В писмо с вх. № 94503 от 05.04.2023г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово
разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно
постановление и се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на
Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че
конкретното нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за
видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1193, която е преминала последваща метрологична
проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по
безспорен и категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени
доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно
изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били
допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен
фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 94503 от 05.04.2023г. се казва още,
че техническо средство тип CORDON M2 е одобрен тип средство за измерване предвид
чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление на
Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва, че
Електронен фиш Серия К № 6192596/2022г. е издаден след като на 19.11.2021г. е влязъл в
сила Електронен фиш Серия К № 5177844/2021г. Посочва се, че собственикът на моторното
превозно средство (МПС) не е подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. Ю. Д. не се явява лично, но се
представлява от адв. Б., която в съдебното заседание на 25.10.2023г. заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. Б. посочва, че жалбата е основателна,
тъй като годността на апаратурата и точното измерване на скоростта не винаги отговаряли
на действителното. Според защитата в посочения участък никой не можел да развие такава
скорост. Пледира се за отмяна на Електронния фиш или за намаляване на глобата.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС.
По делото има приложени писмени бележки с вх. № 172408 от 16.06.2023г.от гл. юрк.
Бонев, в които се твърди, че жалбата на А. Ю. Д. е неоснователна, необоснована и
недоказана. Претендира се за спазване на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
Преповтаря се фактологията от Електронния фиш и се заявява, че жалбоподателят е
собственик на МПС-то и не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърди се
нарушението да е установено с автоматизирано техническо средство CORDON M2-1193,
2
заснемащо нарушения по ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, при
автоматичен режим. Техническото средство било преминало първоначална и последваща
метрологична проверка. Процесуалният представител на СДВР се позовава и на чл.189,
ал.15 от ЗДвП и иска съдът да кредитира снимковия материал като годно веществено
доказателствено средство за установяване на нарушението. Според гл. юрк. Бонев
административно-наказващият орган правилно е приложил чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДвП като е наложил „глоба“ в размер на 200 лева. В писмените бележки се
цитира и §6, т.65 от ДР на ЗДвП, като се твърди, че административното обвинение е
доказано от обективна и субективна страна. Процесуалният представител на въззиваемата
страна иска СРС да вземе предвид, че напоследък са зачестили пътно-транспортните
произшествия, които се дължат на шофиране с превишена скорост. Поради това
поведението на жалбоподателя е укоримо, тъй като водач, който си позволява шофиране с
превишена скорост поставя в опасност не само своя живот, но и този на другите участници в
движението. С тези аргументи се мотивира искането за потвърждаване на процесния
Електронен фиш като законосъобразен. Освен това гл. юрк. Бонев иска и присъждане в
полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбоподателят е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение, гл. юрк. Бонев прави възражение за
прекомерност на същото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „***” с рег. № *** е собственост на А. Ю. Д..
Срещу А. Ю. Д. бил издаден Електронен фиш Серия К № 5177844 от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено с лек
автомобил „***“ с рег. № *** на 03.08.2021г. в 13:10 часа в гр. София, бул. „Ген. Данаил
Николаев“ до блок 18, с посока на движение от пл. „Сточна гара“ към бул. „Ситняково“, при
ограничение на скоростта 50 км/час за населено място и установена с техническо средство
АТСС № MD 1192 скорост от 68 км/час. Този Електронен фиш е връчен на А. Ю. Д. на
04.11.2021г. и е влязъл в законна сила на 19.11.2021г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5177844, а
именно на 11.07.2022г. в 12:57 часа в гр. София по бул. „История Славянобългарска“ до № 2
с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“ лек автомобил „***” с рег. №
*** се движил със скорост от поне 73 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 11.07.2022г. била установена
и заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1193. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване
на типа до 13.06.2027г. На 15.03.2022г. тази видео-радарна система е преминала проверка, за
която е издаден Протокол от проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022г. Според този Протокол
3
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-38114 от 12.07.2022г. за времето от 12:00 часа до 14:00 часа на
11.07.2022г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON с №
MD1193, за която е издаден Протокол № 06-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г. е била позиционирана в гр. София, бул. „История
Славянобългарска“ до № 2, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се
от бул. „Рожен“ към ул. „Каменоделска“, при посока на задействане – приближаване на
МПС и при стационарен режим на измерване. Ограничението на скоростта на посоченото
по-горе място било 50 км/час за населено място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 6192596, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на А. Ю. Д. е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 11.07.2022г. в 12:57 часа в гр. София, бул.
„История Славянобългарска“ до № 2, с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул.
„Каменоделска“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена
скорост от 73 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 23 км/час,
като нарушението е извършено с лек автомобил „***“ с рег. № ***, установено е с АТСС
CORDON M2 № MD1193 и е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок
от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5177844.
Препис от Електронен фиш Серия К № 6192596 е връчен на А. Ю. Д. на 23.02.2023г.
и е обжалван с жалба, подадена по пощата (чрез ЕКОНТ) на 08.03.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: известие за доставяне чрез
ЕКОНТ (на лист 5 от делото); снимков материал (лист 6 и лист 14 от делото); справка за
собствеността на лек автомобил „***” с рег. № *** (на лист 7 от делото); Заповед № 8121з-
931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (на лист 8 от делото); Протокол от
проверка № 06-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. (на лист 9 от делото); справка от сайта на
Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване
В-46 (лист 10 от делото); Решение за одобрение на типа средство за измерване (лист 11 от
делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-38114 от 12.07.2022г. (на лист 13 от делото); справка от информационната система
на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 6192596 (лист 15 от делото); справка за
нарушител/водач (лист 16-17 от делото); Ежедневна форма на отчет от 11.07.2022г. (лист 18
от делото); Електронен фиш Серия К № 5177844, издаден от СДВР (лист 19 от делото);
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
5177844 (лист 20 и лист 89 от делото); писмо от ОПП-СДВР с вх. № 169102 от 14.06.2023г.
4
(лист 30 от делото); писмо от Столична община с вх. № 165577 от 12.06.2023г. с приложена
схема (лист 33-36 от делото); писма от Български институт по метеорология с вх. № 170899
от 15.06.2023г. и с вх. № 174000 от 19.06.2023г. - с приложени Протокол от проверка № 06-
СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства
за измерване и извадка от Ръководство за експлоатация на многоцелева фото-радарна
система CORDON-M2 (лист 40-54 и лист 55-63 от делото), писмо от ОПП-СДВР с вх. №
194954 от 07.07.2023г. (лист 88 от делото), както и Електронен фиш Серия Г с видим № 4524
(приложен на лист 125 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-38114 от 12.07.2022г. и Ежедневната форма на отчет от 11.07.2022г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 13 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническото средство,
както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е било 50 км/час
за населено място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 18 от делото) се
установява, че на същото място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-38114 от
12.07.2022г.) е било разположено техническо средство CORDON M2 1193, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час за населено
място. Доколкото мястото, посоката на движение, часовия диапазон, вида на техническото
средство и ограничението на скоростта, вписани в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-38114 от 12.07.2022г. и в
Ежедневната форма на отчет от 11.07.2022г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се
отнасят до едни и същи обстоятелства.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
170899 от 15.06.2023г. и с вх. № 174000 от 19.06.2023г., както и на приложените по делото
Протокол от проверка № 06-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на одобрените за
използване типове средства за измерване, извадка от Ръководство за експлоатация на
многоцелева фото-радарна система CORDON-M2, справката от сайта на Български институт
по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46 и Решението
за одобрение на типа средство за измерване, както и от Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-38114 от 12.07.2022г. се
доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение,
е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на лист 13 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден
5
Протокол от проверка № 06-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и в същия смисъл са и писмата от
Български институт по метрология на лист 40 и лист 55 от делото, следва, че посоченото в
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
38114 от 12.07.2022г. техническо средство е именно видео-радарната система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2 с № MD1193, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-38114 от 12.07.2022г.
техническо средство (CORDON № MD1193) фигурира и в снимковия материал на лист 6 от
делото, както и в Ежедневна форма на отчет на лист 18 от делото. Това означава, че именно
това техническо средство е било използвано при заснемането на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила. Поради това релевираните в жалбата и по време на
съдебните прения доводи се явяват неоснователни.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 6 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът, както и това, че е
установена скоростта именно на заснетия автомобил. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Между снимката на лист 6 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 13 от
делото има припокриване не само относно вида и номера на техническото средство, но и
касателно мястото, посоката на движение, датата, часовия диапазон и ограничението на
скоростта, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на процесния автомобил
е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 14
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
АТСС, вкл. и че мястото е „населено“, където е установено от законодателя общоважимо
6
ограничение на скоростта до 50 км/час в населено място.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.). Видно от лист 13 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-38114 от 12.07.2022г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 11.07.2022г.; че
документът е регистриран под № 4332р-38114 на 12.07.2022г.; посочени са имената и
подписите на лицето, което е разположило и настроило техническото средство, респ.
лицето, което е проверило Протокола. В графата за приемане на Протокола е изрично
отбелязано, че данните са „автоматично прехвърлени чрез 3G/4G CORDON“, което
означава, че приемането на Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на
компютърна конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса,
поради което и няма положени имена и подписи на служител на ОПП – СДВР. Поради това
съдът не приема, че липсва реквизит в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система. В него е посочено, че уредът се задейства за
приближаващи МПС-та и че измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой
на констатираните нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и
номера на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична
проверка, за което има издаден Протокол № 06-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на
уреда (видно от лист 14 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване
на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът дава вяра на писмото от Столична община с вх. № 165577 от 12.06.2023г. и
приложената към него схема (на лист 34-35 от делото), както и на писмото от ОПП-СДВР с
вх. № 169102 от 14.06.2023г. (на лист 30 от делото), тъй като са еднопосочни, относими,
информативни, достоверни и непредубедени писмени доказателства. От съвкупната им
преценка се установява, че на процесното място е важало общото ограничение на скоростта
в населено място - 50 км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката на лист 6 от
делото, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на
лист 13 от делото и Ежедневната форма на отчет на лист 18 от делото. От съвкупната
преценка на тези писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на
процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час в населено място.
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 19, лист 20, лист 88 и
лист 89 от делото Електронен фиш Серия К № 5177844, издаден от СДВР, справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5177844 и писмо
от ОПП-СДВР с вх. № 194954 от 07.07.2023г., тъй като са обективни, еднопосочни и
достоверни писмени доказателства. От съвкупната им преценка съдът достига до извода, че
7
на А. Ю. Д. е налагано и друг път административно наказание „глоба“ - на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен
фиш Серия К № 5177844, издаден от СДВР, който Електронен фиш е бил връчен на А. Ю. Д.
на 04.11.2021г. и е влязъл в сила на 19.11.2021г. Тези констатации се потвърждават и от
справката за нарушител/водач на лист 16 от делото.
Приложените на лист 7 и лист 16-17 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и приема, че А. Ю. Д. има и други /предишни/ нарушения по ЗДвП,
както и че е собственик на заснетия лек автомобил „***” с рег. № ***.
Приложеният на лист 125 от делото Електронен фиш Серия Г с видим № 4524 (макар
да касае нарушение по чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от
Кодекса за застраховането) се явява относимо и информативно доказателство и за
процесното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като и чрез него се доказва, че на
процесните дата, час, място и посока е бил в движение лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Същевременно, това, че мястото и времето на нарушенията, посочени в процесния
Електронен фиш и в този на лист 125 от делото съвпадат в случая не е основание за
прилагане на принципа „non bis in odem“, тъй като деянията в двата Електронни фиша са
различни – единият касае управление на МПС с превишена скорост, а другият – управление
на МПС без собственикът на автомобила да е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 8 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 6192596 (на лист 15 от делото) и известието за доставяне на
жалбата чрез ЕКОНТ (на лист 5 от делото), тъй като това са обективни и достоверни
писмени доказателства, които взаимно се допълват. Въз основа на тях СРС приема, че
Електронен фиш Серия К № 6192596 е връчен на А. Ю. Д. на 23.02.2023г., а жалбата срещу
този Електронен фиш е подадена по пощата (чрез ЕКОНТ) на 08.03.2023г. От тук следва, че
конкретната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, е подадена в срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Приложеното на лист 65 от делото писмо от ОПП – СДВР с вх. № 172730 от
19.06.2023г. касае по същество нарушението, за което е бил издаден Електронен фиш Серия
К № 5177844, а не деянието, за което е съставен обжалваният Електронен фиш Серия К №
6192596. Поради това и доколкото по делото са налице доказателства, че Електронен фиш
Серия К № 5177844 е влязъл в сила 19.11.2021г., това писмо следва да се приеме за
неотносимо към конкретния правен спор и съответно да се остави извън доказателствената
маса, която следва да се анализира от съда.
8
Приетата фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен анализ
налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за
населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер
на 200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това
за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за
повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или
няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието (с
9
оглед разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП). Поради това този въпрос следва да
се обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не
беше посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се състои в „движение“,
т.е. в управление на МПС със скорост над разрешената в населено място - 50 км/час. Поради
това въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /11.07.2022г./ до връчването на Електронния фиш
/23.02.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
10
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец януари
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано
АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата
на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение
№ 1 от 2014г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административно-наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
11
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
11.07.2022г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата
редакция на закона, то към 11.07.2022г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с АТСС да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 76 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 73
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
06-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
12
„установена“ скоростта от 73 км/час. Доколкото от приложената на лист 6 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № *** е 76 км/ч., то след
приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 73 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 76 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на схемата от Столична община, писмото от
ОПП – СДВР на лист 30 от делото, Ежедневната форма на отчет, Протокола на лист 13 от
делото и снимката на лист 6 от делото се установява, че на процесното място към
11.07.2022г. ограничението на скоростта е било 50 км/час в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 73 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил „***” с рег. № *** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта
от 50 км/час в населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и
време със скорост от поне 73 км/ч., обективно е реализиран съставът на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 23 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място. В случая
ограничението на скоростта е било 50 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатият
толеранс от 3 км/час) скорост от поне 73 км/ч. Това означава, че водачът на МПС-то е
съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** на
11.07.2022г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 7 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е А. Ю. Д., то правилно е била ангажирана
административната отговорност именно на това лице. Това е така, защото според чл.188,
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото А.
Ю. Д. е получил препис от Електронен фиш Серия К № 6192596 на 23.02.2023г. /видно от
лист 15 от делото/, съдът приема, че лицето е наясно, че е издаден Електронен фиш и тъй
като в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подадена в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, въпреки че това е било изрично указано в процесния Електронен фиш,
СРС приема, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на А. Ю. Д. – като собственик на МПС-то,
непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 11.07.2022г.
13
В случая на А. Ю. Д. е била определена „глоба“ в размер на 200 лева като
наказващият орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4
от ЗДвП предвижда налагането на двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП, когато нарушението е извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш
са отбелязани фактите около повторността – посочено е с думи, че нарушението е
извършено „в условията на повторност“, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния
казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП)
следва да се докаже, че коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане
в сила на друго Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя
е била наложена „глоба“ за „същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от
ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че посочения в процесния Електронен фиш предходен
Електронен фиш (Серия К с № 5177844) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а
именно за управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без
значение е дали деянието е извършено с един и същ или с различен автомобил, дали при
едно и също или различно превишение на скоростта и пр. Важно е видът на нарушението да
е един и същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 5177844,
издаден от СДВР, справката за нарушител/водач и справката от информационната система
на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5177844, жалбоподателят е бил
санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен
фиш Серия К № 5177844, който е влязъл в сила на 19.11.2021г. Считано от тази дата
(19.11.2021г.) в 1-годишен срок, а именно на 11.07.2022г. А. Ю. Д. е реализирал друго /ново/
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това
доказва, че жалбоподателят е извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в
сила на Електронен фиш Серия К № 5177844, т.е. при условията на повторност по смисъла
на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 23 км/ч. над ограничението от
50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (в
населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо А. Ю. Д. (като собственик на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.3 от ЗДвП и да се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание при превишение на скоростта от 21 км/час до 30
14
км/час в населено място и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват
на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а и такива не са
били поискани. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал
процесния Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав процесуален
представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР с писмените бележки с вх. № 172408 от 16.06.2023г.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се
присъждат разноски по реда на АПК. Когато въззиваемата страна е била защитавана от
юрисконсулт - на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по това дело процесуалният представител на въззиваемата страна не е взел участие в
съдебните заседания пред СРС, а единствено е депозирал писмени бележки по делото.
Освен това самият правен спор не се отличават с фактическа или правна сложност. Поради
това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6192596, издаден от СДВР, с
15
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на А. Ю. Д. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА А. Ю. Д. с ЕГН **********, с известни по делото адреси : *** и
***********, със съдебен адрес : ********, да заплати на СДВР за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16