Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 7160 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.П.“ АД твърди, че А.И.Р. е негов клиент с
клиентски № **********, по договор за продажба на електрическа енергия за обект
на потребление с абонатен № **********, находящ се на адрес: гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“ № 28. Посочва, че отношенията на страните са регламентирани в
публично известни общи условия, съгласно които потребителят се счита за
надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера
на задължението. Поради това потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура. Посочва, че съгласно чл. 38 от общите условия за
незаплатените в срок суми потребителят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
В исковата молба се твърди, че „Е.П.“ АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.И.Р., въз
основа на което е образувано ч.г.д. № 1672/2019 г. по описа на ВРС. Към момента
на подаване на заявлението ответникът имал незаплатени задължения за подробно
описания по-горе обект на потребление, както следва: за сумата от 187.08 лева,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по фактури, издадени
в периода от 07.12.2015 г. до 09.03.2016 г., за сумата от 19.00 лева – такса
възстановяване по фактура № **********/08.02.2016 г.; както и за сумата от
55.19 лева – мораторна лихва върху главницата от 187.08 лева, за периода от
15.01.2016 г. до 18.01.2019 г. За тези суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че А.И.Р. дължи на „Е.П.“ АД следните суми:
1)
сумата от 187.08 лева,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида с клиенски № ********** и абонатен № **********, за обект,
находящ се на адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 28, за което вземане
са издадени фактури с № **********/07.12.2015 г., № **********/11.01.2016 г., №
**********/05.02.2016 г., № **********/09.03.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
2)
сумата от 19.00 лева,
представляваща такса възстановяване по партида с клиенски
№ ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна,
бул. „Цар Освободител“ № 28, за която е издадена фактура №
**********/08.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
3)
сумата от 55.19 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 187.08 лева, за периода от
15.01.2016 г. до 18.01.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1672/2019 г. по описа на ВРС.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 1672 по описа за 2019 г.
на ВРС, 16 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
От съдържанието на представената от ищец справка по
лице, издадена от Служба по вписванията – Варна /л. 54-70/, се установява, че
ответникът А.Р. е собственик на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“ № 28. В качеството си на собственик на посочения електроснабден имот същият се явява потребител на ел.
енергия.
От представените с исковата молба писмени
доказателства /л. 6-19/ се установява, че за процесния обект на потребление са издадени
следните фактури:
-
фактура № **********/07.12.2015
г. с падеж 15.01.2016 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от
28.10.2015 г. до 26.11.2015 г., на стойност 42.37 лева;
-
фактура № **********/11.01.2016
г. с падеж 15.02.2016 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 27.11.2015
г. до 27.12.2015 г., на стойност 65.58 лева;
-
фактура № **********/05.02.2016
г. с падеж 15.03.2016 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 28.12.2015
г. до 25.01.2016 г., на стойност 73.44 лева;
-
фактура № **********/09.03.2016
г. с падеж 15.04.2016 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от 26.01.2016
г. до 24.02.2016 г., на стойност 5.69 лева;
-
фактура № **********/08.02.2016 г.
за сумата от 19.00 лева – такса за възстановяване на захранването.
Към писмените доказателства по делото са приобщени
и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество /л. 20-27/, като съгласно чл. 32 в случай на забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава. В чл. 27, ал. 2 изрично е предвидено, че с обявяването на
срока за плащане по реда на чл. 20 от ОУПЕЕ и във фактурите клиентът се счита
за надлежно уведомен, че дължи плащане на доставената ел. енергия.
По делото са ангажирани специални знания чрез
назначената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира в пълнота като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно него
процесното количество енергия е от редовен отчет на абоната, като същото е
възможно да бъде доставено и потребено за процесния период. Посочено е, че СТИ,
монтирано в обекта на потребление, съставлява
електромер от одобрен тип, който е минал метрологична проверка през 2012 г.,
като е бил в метрологична годност към процесния период.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се
породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е
допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел. енергия,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на която
ответникът се явява потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление;
2) че ищцовото дружество е доставило на ответника начисленото с процесните
фактури количество ел.енергия, отчетена по предвидените в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки се
установява от коментираните по-горе писмени доказателства – в качеството
си на собственик на електроснабден имот ответникът се
явява потребител на ел. енергия и дължи заплащане на доставеното и потребено
количество ел. енергия. От заключенията на съдебно-техническата експертиза по
категоричен начин се установява, че претендираното от ищцовото дружество
количество ел. енергия действително е преминало през електромера, монтиран в
имота на ответника. Същото е от редовен отчет и е отчетено от метрологично
годно СТИ. Предвид изложеното А.Р. дължи заплащането на фактурираните суми за
потребена ел. енергия и предявеният главен иск за сумата от 187.08 лева следва
да бъде уважен.
Доколкото предвид цитираните по-горе клаузи от общите условия на
ответното дружество изискуемостта на вземанията за потребена ел. енергия
настъпва от датата на падежа на съответната фактура, след този момент ответникът
дължи обезщетение за забавено плащане.
Съдът, като съобрази определения с
ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че
дължимата лихва за забава по всяка от процесните фактури е, както следва:
-
по фактура № **********/07.12.2015
г. – 12.95 лева, начислена за периода от 15.01.2016 г. до 18.01.2019 г.;
-
по фактура №
**********/11.01.2016 г. – 19.46 лева, начислена за периода от 15.02.2016 г. до
18.01.2019 г.;
-
по фактура №
**********/05.02.2016 г. – 21.18 лева, начислена за периода от 15.03.2016 г. до
18.01.2019 г.;
-
по фактура №
**********/09.03.2016 г. – 1.60 лева, начислена за периода от 15.04.2016 г. до
18.01.2019 г.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 55.19 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска за сумата от 19 лева,
представляваща такса възстановяване на захранването, настоящият съдебен състав,
намира следното:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на
дружеството, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, „Е.П.“ АД има
право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование
„Енерго-Про Мрежи“ АД/ да прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия, в
случай че битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми. След
отпадане на основанията за прекъсването в съответствие с чл. 37, ал. 1 „Е.П.“
АД изисква от „Електроразпределение Север“ АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия. В случай че прекъсването е по вина на потребителя, ОУДПЕЕ
предвиждат, че снабдяването се възстановява, след като последният заплати на „Е.П.“
АД и „Електроразпределение Север“ АД всички направени разходи за прекъсване и
за възобновяване на снабдяването /чл. 37, ал. 1, изр. второ/.
На първо място, съдът намира, че дължимостта на
посочената такса е обусловена от виновно неизпълнение на договорните задължения
на потребителя, както и от извършването на разходи от страна на доставчика на
електроенергия за прекъсване, респ. възстановяване на захранването.
Същевременно, по делото липсват каквито и да било доказателства за
действителното предоставяне на претендираната мрежова услуга, респ. за
извършването на разходи от страна на ответното дружество.
На следващо място, облигационните отношения между
потребителите и доставчика на ел. енергия попадат в предметния обхват на Закона
защита на потребителите, поради което и абонатите се ползват със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
В посочената
разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни
форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 2 визира
клаузи, които изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от
закон. В Глава Девета, Раздел XI от Закона за енергетиката са уредени правилата
за прекъсване снабдяването с ел. енергия. Съгласно чл. 123, ал. 1 доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители,
производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително
при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими
суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. В тези случаи законът
обвързва задължението на енергийното предприятие за възстановяването на
снабдяването единствено с отстраняване на причините, довели до
преустановяването му /арг. от чл. 124 ЗЕ/. Т.е.
законът не поставя други условия като заплащането на такса и др. под. за
възстановяване на захранването. В този смисъл цитираната по-горе клауза на чл.
21, ал. 1 от ОУДПЕЕ ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ и се
явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.
Наред с изложеното, дори да се извършват някакви
разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането
на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на
клиента с ел.енергия. Както по-горе бе изложено, за да възникне в полза на
енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на електроподаването,
следва да се установят действително извършени разходи вследствие виновното
неизпълнение на договорни задължения от страна на абоната. Като позволява на
предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата на чл. 37, ал. 1 предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради
включване и изключване на снабдяването. Ето защо тя е неравноправна и по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл – Решение № 125/07.08.2015 г. по
т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о. Макар същото да е постановено по повод общите
условия на друго енергийно предприятие, в него е обсъждана клауза с аналогично
съдържание на процесната.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП посочената клауза е нищожна и като такава не поражда права и задължения
за страните по облигационното отношение. В този смисъл предявеният иск, имащ за
предмет посочената такса, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 69.55 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 125 лева и депозит за съдебно-техническа
експертиза в размер на 150 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване
на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер от 347.73 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.И.Р., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 187.08 лева /сто осемдесет и седем лева и
осем стотинки/, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия
по партида с клиенски № ********** и абонатен №
**********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №
28, за което вземане са издадени фактури с № **********/07.12.2015 г., №
**********/11.01.2016 г., № **********/05.02.2016 г., № **********/09.03.2016
г., ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 55.19 лева /петдесет и пет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от
187.08 лева, за периода от 15.01.2016 г. до 18.01.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1672/2019 г. по
описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Е.П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., срещу А.И.Р., ЕГН **********,***,
иск за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
19.00 лева /деветнадесет лева/, представляваща такса
възстановяване по партида с клиенски № ********** и
абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 28, за която е издадена фактура № **********/08.02.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.02.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1672/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 69.55
лева /шестдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 347.73
лева /триста четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: