Р Е Ш Е Н И Е
Номер 128 12.10.2023 година град Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На трети
октомври
2023
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА
ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 181
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145
и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от Д.И.Й. ***, чрез а.. Н.Т., против
Решение № 2153 – 25 -44/21.08.2023 г.
на директора на ТП на НОИ
гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-253/29.06.2023 г.
издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр.Търговище и е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и отказ за отпускане на добавка от
пенсията на починал съпруг. В жалбата са
изложени подробни доводи за незаконосъобразност на акта. Моли се за отмяната
му. Жалбоподателката
заявява, че не е съгласна с посоченото решение и потвърденото с него
разпореждане, с които й се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като счита, че е неоснователен и немотивиран отказът на
Териториално поделение на НОИ - Търговище да й се отпусне такава пенсия. Сочи,
че решаващият орган неправилно е приложил относимите материално
правни норми по отношение преценката за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като неоснователно не е зачел периода,
през който била в майчинство, а именно: от 24.06.1976 год. до
24.06.1977 год. - 12 месеца и от 02.12.1977 год. до 02.02.1980 год. - 14 месеца,
за действителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, с аргумент, че
същият не попада под легалната дефиниция на понятието „Действителен стаж“
по смисъла на §1 т.12 от ДР на КСО. Според пенсионният орган, времето, през което
неработещата майка е гледала дете до 3-годишна възраст,
не се признава за действителен стаж, тъй като понятието „действителен
стаж“ е по-тясно като понятие от осигурителен стаж и обхваща
единствено и само периодите през които лицето е работило, за което
е било осигурено за социалните рискове: инвалидност, старост и смърт. В него не се включват останалите
периоди от време през които лицата не са работили, но
по силата на закона им се признава за осигурителен
стаж, какъвто период е майчинството, поради което е изключил
този стаж при преценката си за определяне правото на пенсия по чл.68,
ал.3 от КСО. Счита, тези изводи за неправилни и
незаконосъобразни. Видно от приложените
писмени доказателства към преписката (удостоверение
за родени деца, изд. от Община Попово) - на 24.06.1976 год.
е родено първото й дете, а на 02.12.1977 год., второто, като в периода
през който са родени децата е действала Инструкция № 2492 от 29.12.1967
г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.),
според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност
и раждане, платен и неплатен отпуск, се зачита за трудов стаж по
ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване
на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г, в сила за посоченият
период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане
и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Според
т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и
осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане
и за отглеждане на малко дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), при раждане/осиновяване
на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете
на платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса на труда
на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца
при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и
12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. Именно този период от 24.06.1976
год. до 24.06.1977 год. - 12 месеца и от 02.12.1977 год. до 02.02.1980
год. - 14 месеца, следва да бъдат зачетени за действителен осигурителен
стаж, дори и към този момент да е била неработеща майка. При
сега действащата уредба съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т.1 и т.
2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и
за бременност и раждане, а съгласно чл.9, ал. 7 от КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3-годишна възраст. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита
и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане
на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. При
общественото осигуряване при майчинство и преди и сега
законодателят не прави разлика между жените,
които не работят, защото са майки на малки деца, и
другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл.
и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в 89, ал. 1 от ПЗР
на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава
за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът
по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и
това не е в зависимост от обстоятелството дали жената- майка
е била работеща или неработеща. Това право е признато към
процесния период и за "неработещата майка", поради което счита, че
неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на
основание § 1, т. 12 от ДР на КСО да признае времето през което е била
в майчинство за действителен осигурителен стаж, в резултат на което
неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, т.като
с прибавянето /зачитането/ на периода през, който е била в майчинство
/предвид представените документи/ за действителен стаж, осигурителният
й стаж надвишава изискуемото 15 години и с оглед навършената
от нея възраст към датата но подаване на заявлението, отговаря на всички предпоставки да й бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3
от КСО, в това число и исканата добавка за починал
съпруг по чл.84 КСО. Моли да й бъдат присъдени
направените по настоящото производство разноски.
Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката , не се
явява и не се представлява. Представя писмена защита.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Търговище, редовно призован за
съдебното заседание, се представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител – юрк. С.-Т., която счита жалбата за неоснователна,
защото понятието „действителен стаж” е
по-ограничено от понятието „осигурителен” и разликата е, че това е времето през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски за своя сметка. В случая, когато получава
майчинство, Й. не е внесла за своя сметка осигурителните вноски. Моли, да се
потвърди решението на директора на НОИ като правилно и законосъобразно.
Представя писмена защита. Претендира
разноски.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК,
прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда. Същата е подадена по
установения ред, след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения
в чл.118, ал.1 от КСО,
респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на
акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в
срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа
страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
В
Териториално поделение на НОИ гр. Търговище е постъпило заявление вх. №
2116-25-11/04.01.2023 г. от Д.И.Й., ЕГН ********** с искане за отпускане на
добавка към пенсия от починал съпруг. Към искането Й. е приложила Удостоверение за наследници.
Във връзка с подаденото заявление с извършена проверка, като на Д.И.Й. е
отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията е
отпусната с Разпореждане № ********** от 31.01.2023 г. по Протокол №
113066/109756/30.01.2023 г. е в размер на 421,53 лв. На 21.06.2023 г. Й. подала заявление за
отпускане на пенсия и/или добавка/и № 2113-25-606/21.06.2023 г. и №
2110-25-363/21.06.2023 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и добавка към пенсията от починал съпруг. Във връзка с
подаденото заявление е извършена проверка и с издадено Разпореждане изх. №
2140-25-253/29.06.2023 г. С разпореждането е отказано отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма изискващия се действителен
осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО - 15 години. Вследствие на
това е отказано и отпускането на добавка по чл. 84 от КСО. В Разпореждането е
посочено, че Й. не е представила актове за раждане на деца и поради тази
причина не е зачетен стаж за майчинство. Описано е, че дори и със зачитането на
стаж за майчинство, лицето не придобива право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като майчинството не е действителен осигурителен стаж по смисъла
на § 1, ал.1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Това
Разпореждане е било оспорено. Издадено е
Решение № 2153 – 25 -44/21.08.2023 г.
на директора на ТП на НОИ
гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-253/29.06.2023 г.
издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр.Търговище и е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и отказ за отпускане на добавка от
пенсията на починал съпруг. С жалбата си Й.
е представила Удостоверение за родените от майката деца с изх. №
23-2466/18.07.2023 г. на Община Попово. Формиран е извод, че и с представеното
Удостоверение размерът на действителният осигурителен стаж остава непроменен.
В
мотивите към това решението, административният орган е описал установените
факти в хода на производството, като е посочил, че при преценката за правото на
пенсия при условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО е
установено, че жалбоподателката няма изискуемия се действителен
осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст.
В жалбата е
било описано, че съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане, а
съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 - годишна възраст.
Посочена е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и
осигурителният стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане
и отглеждане на дете в размерите, определени от КГ - изцяло, независимо от
продължителността на работното време. С оглед на това следва да се отбележи, че
в конкретният случай е спорен размерът на „действителният стаж“, а не на
осигурителният стаж като цяло. С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО
законодателят е дал по- тясна дефиниция на понятието „действителен стаж“ в
сравнение с понятието „осигурителен стаж“. В тази връзка е установено, че има придобит осигурителен
стаж от 14 години, 11 месеца и 18 дни. От който 14 години, 5 месеца и 3 дни –
действителен осигурителен стаж.
Така, с оглед
тези мотиви, горестоящият административен орган е приел за пределно
ясно, че периодът на майчинство не следва да се зачита за „действителен стаж”
по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДР н КСО.
Изложени
са следните мотиви: Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и
10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35
години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година до достигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените. Според ал. 2 от
същия, на такова увеличение от 31 декември 2016 г. подлежи и осигурителният
стаж по ал. 1, като същият расте от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40
години за мъжете. Когато лицата не изпълняват предпоставките за пенсиониране по
чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, както е в конкретният случай те могат да се
пенсионират при условията на чл. 68, ал. З КСО, който гласи: „В случай че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишнавъзраст.“ Особеното за правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО е изискването
стажът да е действителен. Легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ е
дадена в §1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО - „действително
изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа
и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което
лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски.“ В този смисъл за действителен стаж се зачита
само и единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз
основа на правоотношение- основание за осигуряване. С оглед на това, въпреки,
че с изрични разпоредби законодателят е приравнил на осигурителен стаж
определени периоди от време, същите не могат да бъдат зачетени като
действителен стаж по смисъл на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Такъв период е и
„времето, през което неработеща майка с гледала дете до 3 - годишна възраст“.
Именно поради изискването да е налице действително изслужено време при
изчисляване на изискуемия по чл. 68, ал. 3 КСО осигурителен стаж от 15 години
не се прилагат правилата на чл. 104 КСО за превръщане на стаж от първа и втора
категория към стаж от трета категория труд. Под понятието „действителен стаж“
следва да се разбира действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за
своя сметка. Изхождайки от тази дефиниция за действителен стаж, то
осигурителният стаж от 15 години по чл. 68, ал. 3 КСО не се влияе от
категорията на положения от кандидата за отпускане на пенсия труд, а от
значение с действителната продължителност на труда.“ Времето, през което жалбоподателката с била в
отпуск за отглеждане на дете не би могло
да се счита за действителен осигурителен стаж, тъй като изрично разпоредбата на
чл. 9,ал. 2, т. 1 от КСО определя, че при платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете същия се зачита за осигурителен стаж без да се правят
осигурителни вноски, която обаче се услови с за действителния стаж, както е
записано в легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“ - „времето,
през което лицето с подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски“ (Решение № 45 от 15.02.2016 г. на АС -
Велико Търново). Добавката от пенсията на починал съпруг не може да се получава
заедно с наследствена пенсия от същия наследодател, съгласно чл. 84, ал. 3 от КСО. Същата се отпуска към лична пенсия. В конкретният случай на Й. е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, с оглед на това е отказано отпускането на
добавка по чл. 84 от КСО.
По тези
съображения, директорът на ТП на НОИ – Търговище е приел, че Разпореждането на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Търговище се явява правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база
налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърли
жалбата срещу него.
При така
установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК,
при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2,
б.„а” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
директорът на ТП на НОИ – Търговище, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е
издадено и обжалваното пред него Разпореждане №
2140-25-253/29.06.2023 г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ
гр.Търговище.
Решението е
издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК,
приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2,
б.„а” от КСО.
По отношение
материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира,
че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище, а и разпореждането
на пенсионния орган при ТП на НОИ – Търговище, са постановени при неправилно
приложение на материалния закон.
От фактическа
страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение
издадено от община Попово жалбоподателката е родила две деца. Не е
спорно, че жалбоподателката не е работила, т.е. не е полагала труд
по трудово правоотношение или приравнено на такова, което се установява от
данните по преписката от 24.06.1976 год. до 24.06.1977
год. - 12 месеца и от 02.12.1977 год. до 02.02.1980 год. - 14 месеца.
Така, спорен по делото е единствено
въпросът, дали този процесен период се е признавал за трудов стаж по
действащото към този момент законодателство. По силата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от
ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва,
че преценката за действителността на спорния в настоящия случай
стаж, досежно периода, следва да се направи съобразно
действалите разпоредби до 31.12.1999 год.
Приложимата материалноправна разпоредба
за процесния период е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21
от 17.03.2000 год., която норма през целия период на действието си не е
изменяна и е гласяла, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Към спорния по делото период е бил в сила Указ за насърчаване на раждаемостта
- обн. - ДВ, бр.15 от 1968 г., отм. – ДВ, бр.32 от 2002 г., като
според чл.3ж, ал.2, изр. I (първо) от
цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово
правоотношение, до навършване на 3/три/-годишна възраст на детето се заплаща
парична помощ в размер на 0.01 лева месечно, като времето се зачита за трудов
стаж.
Легална
дефиниция на понятието „действителен
стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от
ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен стаж” е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на
това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително
изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през
което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Поддържаната от пенсионния
орган теза, че времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна
възраст, не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно
основание. По делото не е спорно, че за времето от 24.06.1976 год. до
24.06.1977 год. - 12 месеца и от 02.12.1977 год. до 02.02.1980
год. - 14 месеца, жалбоподателката е била в майчинство, като преди
настъпването на самото раждане, същата не е полагала труд по трудово
правоотношение или приравнено на такова, поради което е имала качеството т.нар.
„неработеща майка”. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от
КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала
дете до 3-годишна възраст.
С оглед
цитираната нормативна уредба се налага един безспорен извод, че и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действия КСО, отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в
зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща,
напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата
майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО, противно на приетото от пенсионния орган на ТП на НОИ – Търговище, а
и от горестоящия му административен орган. Конституционно закрепена е
и държавната закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на
жените майки с тези на полагащите труд жени.
При така
наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на
заявлението от жалбоподателката за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
която нормативна уредба е ясна и специална по отношение на осигурителния стаж
на неработеща майка по време на майчинство, за пенсионния орган и
на горестоящия му административен орган, липсва правно основание за
приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във
връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – град Търговище, като в тази връзка следва
само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР
на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото
на зачитане за трудов и
осигурителен стаж на времето, през което
неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, поради което,
този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл
действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика на
административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен
съд/в т.см. - Решение №1023 от
01.01.2016 г. на ВАС по адм. дело №488/2015 г., VI отд.; Решение №6744 от 22.05.2018 г. на ВАС
по адм.дело №2009/2018 г., VI отд.; Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС
по адм. №5956/2019 г., VI отд.; Решение №47 от 05.01.2021 г. на ВАС по адм. дело
№6669/2020 г., VI отд., Решение №1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. дело
№8649/2021 г., VI отд. и много други/.
След като не
е зачел периода на майчинство на жалбоподателката , за претендирания
период, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ
– град Търговище и горестоящият му административен орган – директорът
на ТП на НОИ – Търговище, са приложили неправилно
приложимите материалноправни разпоредби на закона.
При така
установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата с инвокираните в
нея оплаквания, се явява доказана и основателна, като при съобразяване на
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото
съдържание, без допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, но в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по
отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
На това основание, Решение № 2153 – 25 -44/21.08.2023 г. на директора
на ТП на НОИ гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-25-253/29.06.2023 г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр.Търговище
и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и отказ
за отпускане на добавка от пенсията на починал
съпруг са
незаконосъобразни. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на
спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на
административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по
същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, при
съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение,
като при новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ – Търговище
следва да зачете за действителен осигурителен стаж
на жалбоподателката целия период, през който същата е гледала родените
деца до навършване на 3-годишна възраст /, след което да направи нова
обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед
изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията
на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски,
представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстстотин/
лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от
ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита
и съдействие.
При
определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде взета предвид
нормата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размер на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без
определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/
лева.
Внесената
държавна такса в размер на 10 лв. е недължима
и може да бъде въззстановена.
За дължимите на жалбоподателката, деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура
на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Търговище, към която
принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с
ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба от Д.И.Й. ***, Решение № 2153 – 25
-44/21.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр.Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-25-253/29.06.2023 г. издадено от ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ гр.Търговище и е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и отказ за отпускане на добавка от пенсията на
починал съпруг.
ВРЪЩА преписката
на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ
– Търговище, за
ново произнасяне, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – град Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Й. ***,
направени от нея деловодни разноски за
запратено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Преписи от решението,
на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението
подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Търговище, пред Върховния
административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: