№ 267
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502609 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3565/14.06.2024г. постановено по гр.д.№ 108014/2023г. по описа на
СГС, ГО, 18 състав, съдът е уважил частично искове с правно основание чл.52 вр.чл.49 ЗЗД,
като е осъдил Столична община да заплати в полза на Е. В. К. сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на
18.01.2023г. от паднал върху нея клон на дърво в района на пл. „Ручей“ в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 18.01.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 4
558,97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение), ведно
със законната лихва, считано от 12.07.2023г. до окончателното плащане.
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част за неимуществени
вреди - за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв., както и за разликата над 4 558,97 лв. до
пълния предявен размер от 5 197,46 лв. за имуществени вреди, като неоснователни в тази
част.
Присъдени са разноски, като СО е осъдена да заплати в полза на адв. Г. Й. Й., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 3000 лв. адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ на ищеца в съответствие с уважената част от исковете. На
основание чл. 78, ал.6 ГПК, СО е осъдена да плати в полза на СГС сумата от 2182,36 лв.,
дължима д.т., както и сумата от 448,25 лв., разноски за експертизи, съразмерно с уважената
1
част от исковете.
По компенсация Е. В. К. е осъдена да заплати на СО на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 215,78 лева , направени по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от
исковете.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част по
отношение на неимуществените и имуществените вреди. На първо място посочва, че съдът
неоснователно и необосновано е приел, че ответникът Столична община е виновно
отговорен за причинената злополука със своите действия и/или бездействия на определено
физическо лице, негов служител, работник или външен изпълнител, на когото е възложено
поддържането на процесното дърво. СГС е приел за доказано, че във въпросния ден е имало
издадено предупреждение от първа степен (жълт код) от НИМХ за силен вятър с пориви от
19-24 м/с видно от бюлетина на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична
община. Инцидентът е настъпил в имот - публична общинска собственост. Приел е за
доказано пълно и главно, че на 18.01.2023 г. ищцата, вървейки към спирка на градския
транспорт, обслужваща тролейбус № 2, разположена на площад Ручей е претърпяла
инцидент. Южно от спирката, в зелената площ между бул. „България“ и ул. „Кюстендил“, се
отчупил клон от необезопасено дърво, който паднал и ударил ищцата. Твърди, че
инцидентът се дължи на случайно по своя характер събитие, което е потвърдено и от
свидетелката, непосредствен очевидец. В мотивите на съдебното решение изрично е
отбелязано заявеното от свидетелката, че преминавайки покрай дървото, в резултат на
силния вятър един клон от това дърво се отчупил и паднал върху ищцата. Практически
настъпилото събитие е било непредвидимо и непредотвратимо по отношение на
конкретното място и време. Инцидентът се е случил поради случайно и непредвидимо по
своя характер събитие и в този смисъл настъпилата вреда е била непредвидима,
непредотвратима и би настъпила независимо от действията или бездействията на
служителите на СО. Видно от показанията на свидетеля И. П. е, че ищцата живее в близост
до инцидента, като й е познато мястото, през което е преминавала. За въпросния ден е бил
обявен жълт код за опасно време, т.е. за потенциално опасно време. Жълтият код означава, че
времето е потенциално опасно и това е широко оповестена информация, както и самият съд
е приел, но също така е приел, че това не е нещо извънредно за територията на Столична
община. Ако това е така, то не би трябвало да се оповестяват кодове за потенциално опасно
време. Що се отнася до обема причинени вреди, посочва, че фактите са интерпретирани
неправилно, което е довело до неправилно определяне и на размера на присъденото
обезщетение. Увреждането не е създало временна или постоянна опасност за живота, а и
здравето на ищцата е възстановено, което е видно от медицинската документация и
експертното заключение. Всички доказателства по делото сочат, че ищцата се е
възстановила нормално за този вид травми, без усложнения. Извършената операция и
последвалото лечение стандартно се прилагат при описаната травма и същите не крият риск
2
от усложнения на здравето на пострадалия и се прилагат именно с оглед по-бързото
възстановяване на пациентите. От приетите доказателства е видно, че е налице временно
разстройство на здравето без опасност за живота. Посочено е, че е налице гладък
следоперативен период, без прибавен неврологичен дефицит в следоперативния период.
Раните на главата и шията зарастват първично без патология. Експертизата е посочила, че
ищцата е търпяла болки и страдания за период от около три месеца. СГС не е отчел, че
общото състояние на ищцата по време на операцията и следоперативния период се дължи и
на безсимптомно протичащия дегенеративен процес. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете респ. за намаляване размера на обезщетението. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Е. В. К. оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Твърди, че СГС е стигнал до правилното заключение, че при прилагане на
дължимата грижа от страна на въззивника събитието е било предотвратимо, тъй като
Столична община, ако бе изпълнила задълженията си по Наредбата за зелената система, би
премахнала дървото преди настъпване на процесния инцидент. Въззивната страна е
премахнала дървото, но след настъпване на събитието и именно поради това инцидентът
стои в причинна връзка с неизпълнението на задълженията на СО. Ето защо твърдението на
въззивника, че процесният вредоносен резултат се дължи на случайно събитие е крайно
неправилено, необосновано и недоказано. Твърди, че вследствие на инцидента е получила
сериозни по характер травматични увреждания. В продължителен период от време не е
могла да реализира ежедневните си нужди без помощта на някой от близките си. Получената
в резултат на процесния инцидент Фрактура на горен ръб на ТХ1 прешлен с руптура на
преден надлъжен лигамент, е довела до реализирането на медико-биологичния
квалифициращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА“ за период
по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Установената Травматична
полирадикулопятия С6, С7 и С8 вляво реализира критерий на медико-биологичния признак
„ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“. Получената в
резултат на процесния инцидент две разкъсно-контузни рани в челна и тилна области на
главата са довели до реализирането на медико-биологичния признак „ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“. Съгласно вещото лице,
извършената оперативна намеса е била неизбежна. Пострадалата е била с поставена твърда
яка за период от 40 дни, която й е причинявала допълнителна болка, дискомфорт,
атрофиране на шийни мускули и нужда от постоянно координиране на движението, в
зависимост това дали лежи или следва да се храни. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.52 вр.чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 18.01.2023г., около 10:30 часа, в гр. София, вървяла по
3
тротоарна площ към спирка на градския транспорт, обслужваща тролейбус № 2,
разположена на пл. „Ручей“. Южно от спирката, в зелена площ, намираща се между бул.
„България“ и ул. „Кюстендил“, се намирало необезопасено дърво, с дървесен вид „Джанка“,
в силно развит гнилостен процес. При преминаването покрай дървото, внезапно голям клон
се отчупил от него, паднал и ударил ищцата. Ударът бил изключително тежък, вследствие на
което тя изпаднала в безсъзнание, като останала да лежи в безпомощно състояние на земята.
Като видели инцидента, пешеходци се притекли на помощ, за да й окажат първа помощ.
Пострадалата не можела да помръдне от земята, предвид факта, че била затисната от
дървото. След процесния инцидент е откарана във ВМА МБАЛ София”, АД, където след
преглед лекарите установили, че е получила следните увреждания: Фрактура на горен ръб на
ТХ1 прешлен с руптура на преден надлъжен лигамент; Спондилолистеза на С7 спрямо ТХ1
прешлени от гръбначния стълб; Травматични полирадикулопятия С6. С7 и С8 вляво;
Контузия на главата; Мозъчно сътресение; Разкъсно- контузна рана окципито-парието-
сагитално на главата. Поради естеството на получените увреждания, на пострадалата е
извършена оперативна интервенция, а именно: микродисцектомия на ниво С7-ТХ, с
поставяне на предна остеосинтеза с фиброкарбонов кейдж и титаниева плака. Посочва, че за
период три месеца била изцяло на легло, с невъзможност за извършване на каквото и да
било активно движение. За период от половин година била трудно подвижна, изпитвала
болки в областта на шията, придружени със слабост в ръцете и краката. Трудно извършвала
елементарни ежедневни дейности. Не можела да се придвижва без помощни средства.
Разчитала на почти постоянната помощ на своите близки, за да извършва елементарни
действия. Процесният инцидент се отразил негативно и на психиката й. Към днешна дата
страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие стрес,
предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.
Ответникът СО оспорва исковете по основание и размер, като посочва, че се касае за
случайно събитие, тъй като е имало временен силен поривист вятър със скорост 17м/с., в
резултат на който се е отчупил клон, от падането на който са настъпили уврежданията за
ищцата.
От фактическа страна се установява, че на 18.01.2023г. в гр.София имало буря и силен
вятър, а ищцата се е движела по тротоара на ул. Кюстендил в близост до спирката на тролеи
№ 2 и № 9, находяща се на пл. Ручей в гр. София в посока от спирката и преминала покрай
голямо старо дърво. Дървото се намирало в зелена площ, разположена между бул.
„България“ и ул. „Кюстендил“, която попада в УПИ V за озеленяване с режим на ТГО,
/публична общинска собственост/, близо до тротоара - на 2,4 метра от него според
измерването, извършено от приетото по делото заключение на в.л. К. (л.127), а клоните му
били големи и се разпростирали над тротоара. За 18.01.2023г., имало издадено
предупреждение от първа степен (жълт код) от НИМХ за силен вятър с пориви от 19-24 м/с
(бюлетина на Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към СО л. 52). За следващия ден
предупреждението е било от втора степен (оранжев код) за силен вятър с пориви до 25 м/с.
В основата си това дърво е било с диаметър 60 см. При него е текъл процес на гниене, като в
4
основата на дървото изгниването е било с диаметър 30 см., т.е. гнилостта е 25% от цялата
площ. Нагоре обаче процесът на гниене е стигнал до 100%, поради което то било много
неустойчиво и състоянието му създавало опасност от пречупване и падане на клони от него.
Според вещото лице по назначената лесо-техническа експертиза при проверка това е могло
да бъде установено от специалист и съответно дървото да бъде отрязано до дъно, както е
направено след инцидента.
Горното се установява въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства,
а именно - показанията на св.Л. /очевидец/ и св.П. /син на пострадалата/, разпитани в о.с.з.
на 25.01.2024г., които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
От показанията на св.Л. се установява, че преминавайки покрай дървото в резултат на
силния вятър един клон от него се отчупил и паднал върху ищцата. Свидетелката се
намирала на около 10 м. от мястото на инцидента и видяла как клонът от дървото паднал
върху жената, която си вървяла съвсем нормално и спокойно. По това време свидетелката
разхождала кучето си. В този ден имало буря и силен вятър, а жената идвала в посока от
спирката. В следствие на бурята клонът паднал върху жената. Дървото е много старо и тя го
знаела това дърво. След инцидента жената била цялата в кръв, свидетелката лично изтичала
до нея да й помогне да стане, след което извикала такси и пострадалата заминала към
Пирогов, като какво се е случило след това не знае. Тилът и задната част на тялото на
жената били в кръв. След инцидента не е виждала жената. Уточнява, че жената се движела
по тротоара, а дървото се намира до самия тротоар. При слизане от спирката пешеходецът
трябва да мине покрай дървото, защото то се намирало в близост до тротоара. Дървото не се
намира в градинка. Дървото е огромно и много старо. Клоните са огромни и се разпростират
над тротоара. В деня на инцидента времето било лошо.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на св. Л. относно механизма
на настъпване на травмата, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят
от медицинските документи по делото и заключението на СМЕ.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.96 от
делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вследствие на претърпяната злополука пострадалата е получила
Черепно-мозъчна травма, състояща се от: Сътресение на главния мозък, Разкъсно-контузна
рана с травматичен подкожен кръвоизлив в срединна теменно- тилна област на главата,
Разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата, 2/ Травма в областта на шийно-
гръдното съчленение/преход/ на гръбначния стълб, изразяваща се в: Счупване в областта на
предния горен ръб на тялото на първи гръден прешлен /Тн1/, установено при операцията;
предна листеза на тялото на седми шиен прешлен/С7/ спрямо тялото на първи гръден/Тн1/ с
около 4мм., по данни на компютърна томография; Разкъсване на предния надлъжен
лигамент на ниво С7-Тн, установено при операцията; Разкъсване на предната част на
фиброзния пръстен на диска на ниво С7- Тн1/седми шиен-първи гръден прешлени/,
установено при операцията; Травматична множествена радикулопатия на шести/С6/,
5
седми/С7/ и осми /С8/ нервни корени вляво. Ищцата е постъпила в спешния център на
МБАЛ ВМА и впоследствие в Клиника по неврохирургия, където е останала до 25.01.2023г.
В този период под местна анестезия е обработена хирургично разкъсно- контузната рана в
срединна теменно-тилна област на главата. След проведените образни изследвания е
проведено оперативно лечение за наличната спондилолистеза на ниво С7- Тн1/седми шиен-
първи гръден прешлени/. Поставена е остеосинтеза с фиброкарбонов кейдж и титаниева
плака. ЧМТ е протекла с количествена промяна в яснотата на съзнание, без отпадна
неврологична симптоматика, поради което представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Мозъчното сътресение е било от най-лека степен (максимален брой
точки 15 по Глазгоу кома скала). Травмата в областта на шийно-гръдното
съчленение/преход/ на гръбначния стълб е довела до трайно затруднение в движенията на
снагата за период по-дълъг от тридесет дни (носела твърда шийна яка за период от 40
дни). Според вещото лице пострадалата е търпяла болки и страдания от получените
травматични увреждания за период от около три месеца. Най - интензивни са били
непосредствено след инцидента - при обработка на раната на главата, при превръзките и
свалянето на конците. Ищцата е търпяла болки и в дните след оперативното лечение, при
превръзките и свалянето на конците и при физикалните процедури. От последните е
последвало подобрение на състоянието, за което говори самата тя при освидетелстването от
в.л. д-р П. П.. Възстановителният период за сътресение на главния мозък при правилно
проведено лечение и режим е в рамките на 3-5 седмици. То е най-леката степен на дифузна
мозъчна травма. По данни от последния преглед ищцата не съобщава оплаквания, свързани с
претърпяната черепно-мозъчна травма, неврологичният статус е в граници на нормата.
Лечението за черепно-мозъчната травма е приключило успешно.
Счупванията на тела на прешлени зарастват за период до една година. В случая при
операцията е установено разкъсване на предната надлъжна връзка и предната част на
фиброзния пръстен на диска на ниво С7-Гн1/седми шиен-първи гръден/ и предна листеза на
тялото на седми шиен прешлен. Премахнат е диска и е поставен фиброкарбонов кейдж с
титаниева плака към телата на шести шиен и втори гръден прешлени. От
невроизобразителните изследвания /магнитен резонанс от ВМА и контролното изследване
представено при личния преглед/ е видно, че е налице шийна остеохондроза и
спондилартроза. Всички дискове в отдела са дехидратирани и снишени на височина-израз
на дегенеративен процес протекъл безсимптомно до момента на травмата. Дегенеративните
изменения са постоянни и те ще повлияват в една или друга степен ежедневието на ищцата.
Съобщените оплаквания при по-продължително стоене или седнала пред компютър от
схващане във областта на врата, излъчващо се към раменете, са израз на промените, описани
при изследванията. След извършен преглед повече от една година след събитието, се
установява, че тя се е възстановила от полученото сътресение на главния мозък и не се
очакват усложнения занапред, че счупването на първия гръден прешлен е зараснало и не са
констатирани трайни последици от получените травматични увреждания. Същевременно
промените в шийния сегмент са постоянни, като засягат функцията на отдела и ще
повлияват начина й на живот с остатъчни болки и нестабилност. Оплакванията на ищцата
6
от схващане в областта на шията се дължат на изразения дегенеративен процес в
отдела. От инцидента и оперативната интервенция са останали белези: 1/ в окосмената част
на главата с дължина 8см. - зараснал; 2/ в областта на челото вдясно към средна линия с
дължина 4см. - видим и леко надигнат над околната тъкан. 3/ в областта на шията отпред над
ключицата - хипертрофичен и надигнат над околната кожа, който е в резултат на операцията.
Ищцата е направила следните разходи на обща стойност от 4 558,97 лева във връзка с
лечението : 3780 лв. за медицински консумативи свързани с операцията; 140 лв. за твърда
шийна яка; 78.97 лв. за лекарства; 560 лв.за физикални процедури/Боуен терапия/. По
отношение на заплатените 40,60 лева на 25.01.2023г. потребителска такса на ВМА, където е
било проведено лечението и откъдето е изписана на същата дата, на която е направен
разходът. По отношение на останалите разходи от 23,29 лев за уримил гел (л. 27) и 574,60
лева за очила (л. 29) липсват доказателства, че са във връзка с увреждането и лечението му.
От показанията на св.П. се потвърждава, че след изписването й от болницата грижите за
майка му продължили за период от около 3 месеца, през който тя не можела да излиза от
апартамента си. Инцидентът се е отразил на психиката й, която при прогноза за силен вятър
или при шумове от вятър и клони на дърво изпитва страх и поради това избягва такива
райони, в които има дървета. Освен това не може да стои в седнало положение за дълго
време, тъй като това й причинява болка, което също води до негативни психически
преживявания и усещане за несигурност, трудно би могла да си намери работа, каквато
търсила още преди инцидента. Започнала работа чак ноември месец 2023г., като в пробния
период от 3 месеца й се наложило да я прекрати, тъй като била зад бюро и й причинявало
физическо неудобство, водела до виене на свят, изтръпване на ръката, съответно до
невъзможност да стои повече от половин час в седнало положение, а се налагало да бъде
легнала. Твърди, че изпитва несигурност за това дали би могла някога да си намери работа и
някой, който да е склонен към тези компромиси, тъй като все още има изтръпване в лявата
ръка и в областта на шията.
САС кредитира показанията на този свидетел при условията на чл.172 ГПК, а по отношение
невъзможността й да намери подходяща работа именно в резултат на инцидента и
причинените травми изобщо не кредитира показанията на свидетеля, доколкото не е налице
пряка причинно следствена връзка, докана пълно и главно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СГС е уважил иска, като е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 49 ЗЗД, тъй като ответната Община е възложила на длъжностни лица от структурното й
звено "Озеленяване и комунални дейности" поддържането на зелени площи, отрязването на
клони и дървета, застрашаващи физическите лица, безопасността на движението и др. при
изпълнение на които задължения, носи отговорност за причинените вреди. Въз основа на
събраните по делото доказателства-писмени, гласни и приетата експертиза, съдът е приел за
7
доказано, че на 18.01.2023г., движейки се по тротоара на ул. Кюстендил в близост до
спирката на тролеи № 2 и № 9, находяща се на пл. Ручей в гр. София в посока от спирката, в
резултат на силен вятър е отчупен и паднал клон на дърво, ударил ищцата, която паднала на
земята и в резултат на това е настъпила травма в областта на шийно-гръдното
съчленение/преход/ на гръбначния стълб, изразяваща се в счупване в областта на предния
горен ръб на тялото на първи гръден прешлен /Тн1/, ЧМТ леко мозъчно сътресение и предна
листеза на тялото на седми шиен прешлен/С7/ спрямо тялото на първи гръден/Тн1/ с около
4мм., по данни на компютърна томография; Разкъсване на предния надлъжен лигамент на
ниво С7-Тн,; Разкъсване на предната част на фиброзния пръстен на диска на ниво С7-
Тн1/седми шиен-първи гръден прешлени/,; Травматична множествена радикулопатия на
шести/С6/, седми/С7/ и осми /С8/ нервни корени вляво /съпричинени от вече налични
дегенеративни промени/.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първа инстанция по следните
съображения:
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на дървесни видове, находящи в близост до тротоара на бул.България и
площад Ручей в кв.Гоце Делчев. САС констатира, че претърпените от пострадалата вреди
подлежат на обезщетяване на основание чл.49 ЗЗД, доколкото са свързани с човешка
дейност по отстраняване на остарели и гниещи дървета в зона, която безспорно е публична
общинска собственост. В случая се търси отговорност на възложителя, която е обективна и
безвиновна, и произлиза от общото задължение на общината да поддържа пътната настилка
по улиците на София в изправност както в частта на пътното платно, така и по прилежащите
тротоари, още повече когато последните се намират в близост до спирка на градски
транспорт, където се предполага наличието на повече пешеходци. Съгласно нормата на чл.49
ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него, при или по повод изпълнението на работата. В този смисъл отговорността на
ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените
с извършването на работата лица. Установено е противоправно поведение на длъжностни
лица на Общината, тъй като не са премахнати своевременно изсъхнали дървета и клони,
застрашаващи сигурността на гражданите, настъпила е вреда, която е в пряка причинна
връзка с деликтното поведение, поради което Общината носи отговорност за причинените
вреди. За дървесната растителност е известно, че съществуват рискове в дървото да се
развият процеси на гниене, които да доведат до пречупване на клони или на цялото дърво
със или без въздействие на допълнителни външни фактори. Същевременно тези процеси
могат да бъдат предвидени и установени при съответен контрол и проверка от лицата, на
които нормативната уредба възлага това. Тези лица са собствениците на съответните дървета
и други правни субекти, на които нормативната уредба възлага определени правомощия по
отношение опазването и поддържането на дървесната растителност като важна част от
околната среда на живот в съвременното общество. Собствениците на имоти, в които има
8
дървесна растителност, отговарят за своето бездействие да следят за тяхното състояние и да
предприемат мерки за тяхното обезопасяване. Касае се за отговорност за неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму. Дърветата могат да бъда обезопасени чрез
фитосанитарна сеч или подрязване. По делото е установено лошо фитосанитарно състояние
на дърветата на мястото на инцидента, което е направено пост фактум.
Съгласно чл.42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Столична община всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на
болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на
гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка по реда на чл.46,
ал.3 и ал.4. Наредбата регламентира, че общината следва да осъществи „кастрене на
дълготрайни дървета при доказана необходимост, след експертно становище“ (така чл. 44,
ал. 3 от Наредбата), а при наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура е предвидено тяхното премахване (чл. 44, ал.
2, т. 1 от Наредбата). В случая е доказано пълно и главно чрез депозираната на л.125
лесотехническа експертиза, че процесът на гниене на процесното дърво е бил около 25 % в
основата му и е достигал до 100 % в областта на короната му. Това означава от една страна,
че състоянието на дървото е могло да бъде установено при проверка, а от друга, че е имало
опасност от пречупване и падане на клоните му, т.е. представлявало е опасност за
преминаващите покрай него граждани, което изключва възражението за случайно събитие.
Последното по правило предполага непредвидимост и непредотвратимост.
Същевременно липсват доказателства за взети мерки за безопасността на дърветата, част от
зелената система на града и конкретно на такива, част от уличното озеленяване в района на
пл. „Ручей“. Липсват и твърдения за предприемането на такива мерки. Ето защо правилно
СГС е приел, че Столична община не е изпълнила задълженията си да следи за наличие в
имота на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за здравето и живота на
гражданите и при необходимост да ги премахне своевременно. В резултат на това
неизпълнение на задълженията на ответника е настъпил и процесния инцидент, при който е
пострадала ищцата.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят
вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с
дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този
9
смисъл решение № 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О.,
постановено по чл.290 ГПК/. В други решения на ВКС се приема, че когато законът
определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и щом в крайна
сметка не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие,
което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на загнило голямо дърво в близост
до тротоара представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата,
съответно неизпълнение на задълженията на общината и съобразно приетото в практиката
на ВКС от гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява
противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД.
Общинските пътища, в т.ч. тротоарите към тях съставляват публична общинска собственост
- чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП, които се управляват в интерес на населението в общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 ЗП,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Почистването и поддръжката на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на
съответната община и с нормата на чл.48 т. 2, б."б." от Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в
частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за
движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е за общината.
С оглед горното САС споделя извода, че поддържането на пътното платно в района на
площад Ручей и в близост до спирка на градски транспорт е задължение на СО, без оглед на
това на кого конкретно е възложена тази дейност или кой точно е собственик на намиращия
се в непосредствена близост имот, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на
Общината, ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Мястото е част от градската среда,
пътното платно е с обществено предназначение и предвид свободния достъп на пешеходци
до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата повърхност.
Задължението за обезопасяване се извежда от общото задължение да не се вреди другиму с
оглед местонахождението, свободния достъп на пътни превозни средства и хора и
обичайното преминаване по това място на пешеходци, тъй като в близост се намира спирка
на тролеи. С оглед на това е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и причинените в резултат на
него вреди, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
10
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в
най-пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС.
По отношение размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта
на пострадалата - 53 години към 2023г., икономическата конюктура в страната за 2023г.,
факта, че е получила една средна телесна повреда и няколко по-леки контузии, както и че е
било проведено оперативно лечение за наличната спондилолистеза на ниво С7- Тн1/седми
шиен-първи гръден прешлени/, като е поставена остеосинтеза с фиброкарбонов кейдж и
титаниева плака. Мозъчното сътресение е било от най-лека степен. Според вещото лице
пострадалата е търпяла болки и страдания от получените травматични увреждания за период
от около три месеца, но счупванията на тела на прешлени зарастват за период до една
година. В случая при операцията е установено разкъсване на предната надлъжна връзка и
предната част на фиброзния пръстен на диска на ниво С7-Гн1/седми шиен-първи гръден/ и
предна листеза на тялото на седми шиен прешлен. От невроизобразителните изследвания
/магнитен резонанс от ВМА и контролното изследване представено при личния преглед/ е
видно, че е налице шийна остеохондроза и спондилартроза. Всички дискове в отдела са
дехидратирани и снишени на височина, което е израз на дегенеративен процес протекъл
безсимптомно до момента на травмата т.е. не се намира в пряка причинно-следствена връзка
с инцидента. Дегенеративните изменения са постоянни и те ще повлияват в една или друга
степен ежедневието на ищцата. Съобщените оплаквания при по-продължително стоене или
седнала пред компютър от схващане във областта на врата, излъчващо се към раменете, са
израз на промените, описани при изследванията. След извършен преглед повече от една
година след събитието, се установява, че тя се е възстановила от полученото сътресение на
главния мозък и не се очакват усложнения занапред, че счупването на първия гръден
прешлен е зараснало и не са констатирани трайни последици от получените травматични
увреждания. Същевременно промените в шийния сегмент са постоянни, като засягат
функцията на отдела и ще повлияват начина й на живот с остатъчни болки и нестабилност.
Оплакванията на ищцата от схващане в областта на шията се дължат на изразения
дегенеративен процес в отдела. От инцидента и оперативната интервенция са останали
белези: 1/ в окосмената част на главата с дължина 8см. - зараснал; 2/ в областта на челото
вдясно към средна линия с дължина 4см. - видим и леко надигнат над околната тъкан. 3/ в
областта на шията отпред над ключицата - хипертрофичен и надигнат над околната кожа,
който е в резултат на операцията.
Затова САС счита че претенцията неправилно е уважена в размер от 50 000 лв., предвид
обема на претърпените неимуществени вреди и следва да се намали до 30 000 лв., ведно със
11
законната лихва, считано от датата на настъпването им. В останалата част до претендирания
размер от 50 000 лв. претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Що се отнася до имуществените вреди - същите са доказани по размер от направените
разходи за лечението и поставяне на остеосинтезен материал, който по правило не се поема
от касата. Според вещото лице разходите са били необходими за нейното възстановяване, а
именно – 3780 лв. за медицински консумативи свързани с операцията; 140 лв. за твърда
шийна яка; 78.97 лв. за лекарства; 560 лв.за физикални процедури/Боуен терапия/. По
отношение на заплатените 40,60 лева на 25.01.2023г. потребителска такса на ВМА, където е
било проведено лечението и откъдето е изписана на същата дата, на която е направен
разходът. Общо са направени следните разходи на обща стойност от 4 558,97 лв. във връзка с
лечението. По отношение на останалите разходи от 23,29 лев за уримил гел (л. 27) и 574,60
лева за очила (л. 29) липсват доказателства, че са във връзка с увреждането и лечението.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено само в осъдителната част за разликата над 30
000 лв. до 50 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 54 558,97 лв., като жалбата на СО е частично основателна до
20 000 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя СО
направените по делото разноски, от които 1091.18 лв. Платена д.т. От тях дължими са само
400 лв. С оглед уважената част от жалбата. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи юрисконсултско
възнаграждение в полза на СО, в размер на 200 лв.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Д. член на САК, следва да се присъди
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна
инстанция, в размер на 2000 лв. с оглед отхвърлената част на жалбата.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК СО дължи в полза на жалбоподателката направените по делото
разноски, но такива няма и не следва да се присъждат. В разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА е
предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА. Възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА се
дължи за всяка съдебна инстанция. След като процесуалното представителство е
осъществено при условията на чл.38 ЗА, за размера на възнаграждението са приложими
разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - чл. 36 ЗА, и липсата на конкретни уговорки в договора по повод на
възнаграждението не е аргумент да се откаже присъждането му. Затова на осн.чл.38 ал.2 ЗА
в полза на адв.Й., член на САК, следва да се присъди адв.възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство както пред първа, така и пред въззивна инстанция,
12
Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е нищожна, като нарушаваща
забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В тази хипотеза "националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение",
включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за минималните размери
отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че
"цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички
участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването
на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно
нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е пречка именно за
прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да е конкретен, като
съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна
преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства. В процесния случай предвид
фактическата и правната сложност на делото съдът е преценил, че следва да осъди СО да
заплати на адв. Й. сумата от 3000лв., представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 ЗА в съотвествие с уважената част от исковете, доколкото не е налице
фактическа и правна сложност.
С оглед уважената част от исковете - 34 558.97 лв. САС намира, че този размер от 3000 лв. не
следва да бъде променян, тъй като минималният размер е 3414 лв. без ДДС. В тази част
решението е правилно.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25
НПП, съдът определя възнаграждение в размер на 300 лв. Ответникът е доказал и направени
разноски за експертизи пред първа инстанция в размер на 300лв. т.е. разноски в общ размер
на 600лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете /50 500 лв./ следва да му
бъде присъдена сумата от 355.64 лв. вместо посочените 215,78лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК СО дължи в полза на съда сумата от 1382.35 лв. д.т. вместо
присъдените 2182,36лв., съразмерно с уважената част от исковете./34 558.97 лв./, както и
разноски за вещи лица /платени от бюджета на съда/ в размер на общо 700 лв., от които
дължими са само 284 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3565/14.06.2024г. постановено по гр.д.№ 20231100108014/2023г. по
описа на СГС, ГО, 18 състав В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТТА за неимуществени вреди за
разликата над 30 000 лв. до сумата от 50 000 лв., д.т. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ № 85,
13
ет. 2, ап. 6 - адвокат Г. Й., срещу Столична община гр. София, ул. „Московска" № 33, иск за
неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ до сумата от 50 000
лв.,/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени на 18.01.2023г. от паднал върху нея клон на дърво в района на пл. „Ручей“
в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023г. до окончателното плащане,
като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част .
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адвокат Е. П. Д., с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ап.**, сумата от 2000 лв. /две
хиляди лева/ адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред
въззивна инстанция, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА съда сумата от 1382.35 лв./хиляда триста осемдесет и два лева / дължима д.т,
както и сумата от 284 лв./двеста осемдесет и четири лева/ платени от бюджета на съда на
осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Е. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ № 85, ет. 2, ап. 6 - адвокат Г. Й.,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33,
сумата от общо 600 лв./шестстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение и разноски за
въззивна инстанция, както и сумата от 355.64 лв. /триста петдесет и пет лева и шестдесет и
четири стотинки/ направени разноски пред първа инстанция с оглед отхвърлената част от
исковете.
В необжалваната отхвърителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщ
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14