О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№
Гр.Плевен 20.11.2019г.
Плевенски окръжен
съд, въззивен наказателен състав, на двадесети номеври две хиляди и
деветнадесета година, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА ВЧНД № 870 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХХ от НПК.
Производството пред
Плевенският окръжен съд е образувано по
частен протест на прокурор в Районна прокуратура-гр.Плевен, срещу Определение
от 02.10.2010 година., постановено по НОХД № 1747/2019г. на Районен
съд-гр.Плевен, с което, на основание чл.248,ал.5,т.1, вр. с ал.1,т.3 от НПК,
съдебното производство е прекратено и делото
върнато на РП-гр.Плевен, за отстраняване на допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели
до нарушаване процесуалните права на подсъдимите.
В частния протест се
излагат възражения във връзка с приетата от първия съд юридическа теза, че в
хода на досъдебното производство, като е извършено частично прекратяване спрямо
едно от обвинените за извършване на деяние в съучастие лица, е следвало преди
изготвяне на обвинителният акт да се
повдигнат нови обвинения. Възразява се и срещу изложените мотиви на съда, че прецизирането
на обвинението като деяния включени в продължаваното престъпление е следвало да
се извърши по същият процесуален ред с повдигане на ново обвинение, а не
посредством обвинителния акт.
Съдът, след като се
запозна с изложеното в частния протест, материалите по делото и след цялостна
проверка на протестираното определение на РС-гр.Плевен, в съответствие с чл.345
от НПК, намира следното:
Въззивният протест е
процесуално допустим и подаден в срок, поради което следва да бъде разгледан.
Разгледан по
същество протеста е ОСНОВАТЕЛЕН.
Пред Плевенският
районен съд делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу четири лица за
извършено престъпление както следва: Д.С.К. по чл.195, ал.1,т.3,4 и 7, вр.с
чл.194,ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, Д.М.Б.
по чл.195, ал.1,т.3,4, вр.с чл.194,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20, ал.2,
вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК,Ихтиандър К.Н. чл.195, ал.1,т.3,4 и 7, вр.с
чл.194,ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20, ал.2 , вр с с
чл.63, ал.1,т3 от НК и С.П.И.. чл.195, ал.1,т.3,4 , вр.с чл.194,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. В
проведеното разпоредително заседание по делото, районният съд приел, че в хода
на наказателното производство в досъдебната му фаза са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което прекратил съдебното производство по НОХД №1747 от 2019
г. по описа на Районен съд Плевен и постановил връщане на делото на Районна
прокуратура Плевен - за отстраняване на допуснатите отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила.
Видно от мотивите
на първоинстанционното определение, което е и предмет на въззивната проверка,
районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство, след повдигане на
обвиненията са настъпили съществени изменения в обстоятелствата и фактите,
върху които се основава обвинителната теза, и е следвало да бъде извършено ново
привличане по реда на чл. 225 НПК преди предявяване на обвинението и
изготвянето на обвинителния акт. Районният съд е приел, че това се следва тъй
като при последните привличания на всеки един от обвиняемите, продължаваното
престъпление, за което са обвинени, се състои от три деяния, докато в обвинителния
акт деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност, са сведени до
две. Второто съображение на първия съд относно необходимостта от ново
привличане била на лице, тъй като наказателното производство било частично
прекратено спрямо лице, което е посочено като съучастник в деянията при
първоначално повдигнатото обвинение на всеки един от подсъдимите. Настоящата
въззивна инстанция намира, че изводите на
районният съд в конкретния случай са неправилни и демонстрират
изключително стеснено тълкуване на правните норми във връзка с правото на всяко
привлечено към наказателна отговорност лице да знае в какво именно е обвинено и
срещу какви факти се защитава. Безспорната съдебна практика и цитираното от
прокурора тълкователно решение, недвусмилено приемат, че обвинителният акт е
този, с който се повдига обвинението,по което съдът дължи произнасяне, както се
очертава и рамката на предмета на доказване в съдебното производство. Именно
ТР2/2002 на ОСНК сочи на това, че първоначалното привличане на лицето в
качеството му на обвиняем очертава основните параметри свързани със
съдържанието на деянието, като съвкупност от факти и правната квалификация.
Последното обаче в хода на разследването търпи динамична промяна, която се
следва от попълване на делото с доказателства. Именно поради тази причина на
прокурора се предоставя процесуалната възможност посредством обвинителният акт
да конкретизира обвинението, като изпълни със съдържание и посочи всички онези
факти въз основа на които е формулирано последното и срещу които именно се
защитава вече подсъдимото лице. Конкретният
случай напълно покрива критериите на възприетата процесуална практика от
тълкувателното решение. По същество както времето, така и мястото на деянията
включени в продължаваното престъпление не са променени, няма промяна и в
стойността на отнетите вещи. Било е въпрос на точно установяване на
собствеността на част от вещите и то в тясната хипотеза дали са били
собственост на пострадалото Дружество или на неговия представляващ – св. К.. В
обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, къде са се намирали
вещите предмет на престъпното посегателство, чия собственост са и от чие
владение са отнети. И тези факти напълно си кореспондират със заключителната
част на обвинителният акт, където прокурора точно е посочил колко са деянията,
кога и къде са извършени и каква е правната квалификация на продължаваното
престъпление. Предвид на тези съображения, въззивната инстанция приема, че не е
имало никаква необходимост от ново привличане на обвиняемите, като посредством
обвинителният акт фактите по обвиненията са им предявени така, че да не остава
никакво съмнение относно това за какво са обвинени и срещу какви факти се
защитават.
Във връзка със
второто възражение по протеста, относно това дали е било необходимо ново
привличане по чл. 225 от НПК след като наказателното производство е било
частично прекратено спрямо едно от обвиняемите лица, то настоящия съдебен
състав приема, че не е била налице никаква процесуална нужда от извършването на
тези действия. Обвиняемите лица са имали възможност да узнаят, че по отношение
на друго лице, което първоначално е посочено като съучастник, наказателното
производство е прекратено. Това се установява от обстоятелството, че на всеки
един от подсъдимите е връчено постановлението за частично прекратяване. По
отношение на всеки един от подсъдимите е извършено надлежно и правилно
предявяване на досъдебното производство, което напълно им е осигурило и предоставило
възможност за запознаване с материалите по делото и узнаване за всички
следствени и процесуални действия по разследването извършени от органа по
разследване и прокурора. С оглед на това, според настоящата въззивна инстанция
не е имало никаква необходимост с цел защитата правото на обвинения да знае в
какво е обвинен, да се извършва ново привличане при конкретните обстоятелства, като това надлежно
е сторено и прецизирано в изготвения обвинителен акт. В допълнение следва да се
посочи, че частичното прекратяване на наказателното производство по същество не
е повлияло на фактите по обвинението,
дори и на правната му квалификация. Предвид на това, съдът приема, че прокурора
като е формулирал точно и ясно обвинението по отношение на деянията и участвалите
лице в престъплението посредством обвинителният акт е изпълнил в цялост
задълженията си, сред които и тези свързани със осигуряването на право на
защитата, като по този начин е спестена излишна процесуална активност и
затрудняване хода на досъдебното производство във времето.
С оглед горното протестираното
определение, като неправилно следва да се
отмени, а делото да бъде върнато на Районен съд Плевен за продължаване
на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.
По изложените съображения и на основание чл.345 ал.1, вр. с чл.249,
ал.3 от НПК, Плевенският Окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 02.10.2010 година., постановено по НОХД №
1747/2019г. на Районен съд-гр.Плевен, с което, на основание
чл.248,ал.5,т.1, вр. с ал.1,т.3 от НПК, съдебното производство е прекратено и
делото върнато на РП-гр.Плевен, за
отстраняване на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на
подсъдимите.
ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за
продължаване на съдо производствените действия от стадия на разпоредителното
заседание от същия съдебен състав.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: