Р Е Ш Е Н И Е
№ 459/12.7.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Д. КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 745 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на Д.К.М., ЕГН ********** и Д.Н.Д., ЕГН ********** ***4, против Заповед
№ 60/22.03.2022 г. на Кмета на община Пазарджик, за одобряване на ПУП-ПЗ и РУП за
УПИ ІІ-103 в кв. 348 по плана на гр. Пазарджик.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде
отменена.
В съдебно
заседание жалбоподателите се представляват от адв. Ч., който по изложени
съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед, като неправилна и необоснована. Претендира направените по делото
разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Кмета на община Пазарджик,
редовно призован, се представлява от гл. юрк. В., която счита жалбата за неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че оспореният административен акт е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, в писмена форма, мотивиран. Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и
оспорената заповед не противоречи на материалноправните разпоредби. Представя
писмени бележки. Претендира разноски, съгласно списък на разноските.
Заинтересованите страни – А.Д.Ф. и М.Д.Ф., редовно призовани,
се представляват от адв. Б., който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и остави в сила процесната заповед, като правилна и
законосъобразна. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Заинтересованата страна Община Пазарджик
се представлява от юрк. В..
Заинтересованите страни – С.С.С., Н.Й.Ф.,
П.И.Г., Ц.П.Ч., С.Г.Г., С.Т.С. и С.И.Т. – редовно призовани, не се явяват, не
изпращат представител и не заявяват становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на
оспорване е Заповед
№ 60/22.03.2022 г. на Кмета на община Пазарджик, с която е одобрен проект за
изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-103 (ПИ 55155.504.103) в кв. 348 по плана
на гр. Пазарджик, обхват УПИ І-101, УПИ ІІ-103, УПИ ІІІ-104, УПИ ІV-105, УПИ
ХХVІ-102 и УПИ ХХV-108. С Плана за регулация УПИ ІІ-103 се допълва и става УПИ
ІІ-103-за жилищно строителство, съгласно служебна корекция. Планът за
застрояване предвижда основно сключено застрояване между УПИ -101, УПИ ІІ-103,
УПИ ІІІ-104 с височини 8,60 м. до 12 м. и едноетажно тяло на един етаж с
височина на калканната стена на съществуващата сграда в УПИ І-101 при промяна
на устройствената зона от „ЖМ“ в „Ц“, с показатели за – П заст. 80%, Позел. 20%
и Кинт 3,0, съгласно означенията на приложения проект. Паркирането за зона тип
„Централна“ („Ц“), както е посочено и в проекта, се осигурява 100% в границите
на собствения имот, съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Посочената заповед е редовно съобщена на жалбоподателите
на 28.03.2022 г., като в законоустановения срок същите са подали жалба до
Административен съд – Пазарджик.
Административното
производство по издаване на оспорената заповед е започнало по заявление с вх. №
УП-44-А-299/15.06.2017 г. от А.Ф. и М.Ф., с искане за одобряване на ПУП-ПЗ и
РУП за посочените УПИ. Изработването на проекта за ПУП е разрешено със Заповед
№ 23/13.03.2017 г. на Кмета на Общината. Експертният съвет по устройство на територията
при Община Пазарджик е приел проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за Урегулиран
поземлен имот ІІ-103 (поземлен имот с идентификатор 55155.504.103) в кв. 348 по
плана на гр. Пазарджик в обхват УПИ І-101, УПИ ІІ-103, УПИ III-104, УПИ ІV-105,
УПИ ХХVІ-102 и УПИ ХХV-108.
С писмо с изх. №
169/17.07.2017 г. (л. 101) до СГКК – Пазарджик, Общината е поискала данни за собствеността
и адрес за кореспонденция за засегнатите имоти. От извадката от кадастралния регистър
на недвижимите имоти, издадена от СГКК на 21.07.2017 г. (л. 97), е видно, че собственици
на ПИ с идентификатор 55155.504.101 по КККР на гр. Пазарджик са Д.Н.Д., С.С.С. и
С.Г.Г.. Един от собствениците С.Г.Г. е подал възражение с вх. № 44-С-489/08.08.2017
г., което е разгледано и не е уважено (Решение ХLVII, Протокол № 11 на ЕСУТ). Обявлението с № 44-А-299/01.08.2017
г. за изготвения проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП е изпратено на жалбоподателя
Д. ***, т.е. на адреса, обявен в КРНИ на СГКК – Пазарджик.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, Решение № ХІ от Протокол № 6 от 22.06.2017
г., Решение № ХLVІІ от Протокол № 11 от 23.11.2017 г. на ОЕСУТ е становище с изх. №
33-НН-302/10.07.2017 г. на Министерство на културата е издадена и обжалваната
заповед.
За изясняване
на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза от вещото лице Д. и допълнително заключение от същия, чиито
констатации не се кредитират от съда, тъй като не съответстват на останалите
доказателства по делото, както и на приетото допълнително заключение.
Експертизата е необоснована, поради което не следва да бъде взета предвид при
постановяване на настоящия съдебен акт.
По делото е
приета и друга съдебно-техническа експертиза от вещото лице Л.Л., която намира
за компетентно изготвена, обоснована и съответстваща на представените по делото
доказателства. Същата не е оспорена от страните. По делото липсват данни, от
които да може да се направи дори и хипотетичен извод за заинтересованост на
вещото лице от изхода на настоящото производство. Видно от обстоятелствената
част на коментираната експертиза, вещото лице се е запознало с приложените по
делото материали, извършило е оглед на място и след обсъждане на всички
релевантни за делото въпроси е отговорило професионално и компетентно на
поставените въпроси. Поради тези съображения съдът кредитира изцяло приложената
по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л..
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която законът преследва. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия по
чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити. Съгласно постоянната практика на ВАС, срокът за
произнасяне е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на административния
орган да се произнесе по искането, с което е сезиран.
При издаването му не са допуснати и съществени
процесуални нарушения – проектът е обсъден от общинския експертен съвет по
устройство на територията, не е нарушено и правото на защита. Жалбоподателите са
направили оспорването си в срок, всички възражения са изложени пред съда, ангажирали
са доказателства за защита на интересите си. Надлежно упражненото право на оспорване
на заповедта е гаранция, че правото на защита е осигурено. Обратно, доводите за
липса на надлежно съобщаване на проекта са относими към правото на оспорване и качеството
на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, но не съставляват пороци на оспорения
административен акт, обуславящи неговата отмяна. В случая Д.Д. не е намерен на обявения
от него адрес в КККР в СГКК, а Д.М. не е била собственик към момента на съобщаване
на проекта. Последният е надлежно съобщен на С.Г., който е подал възражение, което
е разгледано и отхвърлено. Осъществената процедура по проучването на проекта за
изработване и одобряване на изменението на ПУП е законосъобразна и не води до отмяна
на заповедта само на това основание, тъй като правата на оспорващите са защитени
в съдебна фаза.
Неоснователни са и възраженията от страна на
жалбоподателите за незаконосъобразност на РУП. По делото не се установиха допуснати
съществени отклонения при одобряването на плана – не са нарушени строителните правила
и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и
противопожарните изисквания. Административният орган е съобразил разпоредбата на
чл. 115 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
Проектът за ПУП от своя страна съответства на чл.
125, ал. 5 от ЗУТ, съгласно който в проекта за ПУП се отразяват разрешените строежи
по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно
действие. По делото не са представени строителни книжа за изградената пристройка,
която представлява тераса, която впоследствие е надстроена с помещения със спомагателно
и обслужващо предназначение и така е налице безспорно незаконен строеж, тъй
като липсват инвестиционен проект и разрешение за строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ). Липсва и съгласуване и с Министерство на културата. Недопустимо е проектът
да съобрази изградена незаконна пристройка, както и влязъл в сила ПУП да може да
се изменя с цел узаконяване на незаконно изградени строежи (чл. 134, ал. 4, т.
1 от ЗУТ).
Предвид на това, съдът намира за основателно
твърдението на ответната страна, че доколкото предмет на съдебния спор е Заповед
№ 60/22.03.2022 г. на Кмета на Община Пазарджик, съдът е ограничен да се произнесе
по законосъобразността на този административен акт само в обхвата на неговия предмет,
с което съдът не може да обсъжда предложението за „отмяна на заповедта в частта
за новото застрояване навътре в имот 103 и с допир до имоти 101 и 102, като за тях
се проведе наново процедурата по одобряване на ПУП“.
От друга страна съдебната практика приема, че съгласно
чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект
са отклоненията, които нарушават строителните правила и нормативи, техническите,
технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания
(Решение № 3546 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2014 г.. II о.).
От приетото по делото заключение на вещото лице Л.
безспорно се установи, че планът за застрояване предвижда основно сключено застрояване
между УПИ І-101 УПИ ІІ-103, УПИ ІІІ-104, каквото е и съгласно действащият ПУП-ПРЗ,
одобрен с Решение № 237 от 18.12.2008 г. на Общински съвет – Пазарджик. Относно
устройствената зона – по действащия ПУП-ПРЗ е ЖМ, а с оспорваната заповед се установява
нова устройствена зона „Ц“, където попадат и горепосочените УПИ, която устройствена
зона е „Ц2“ съгласно Общия устройствен план, одобрен с Решение № 150/26.07.2006
г. на Общински съвет – Пазарджик. Допустимите стойности за смесена централна зона
са Пзастр. – макс. 80%, Кинт. – макс. 3,0 и Позел. – мин. 20%, което е спазено с
предложения проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Предвид на което може да се направи
извод, че е налице съответствие на проекта с изискванията на Наредба № 7 от 2023
г.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба №
7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони касае урегулираните имоти за жилищно, обществено или смесено
предназначение в територии от разновидност „смесена централна зона“, а това са територии,
предназначени за многофункционално ползване и означени като (Ц) – чл. 36, ал.1 от
наредбата, и в тези територии могат да се изграждат жилищни сгради, в т.ч. със смесено
предназначение, съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4 от същата наредба, а предназначението
на териториите и поземлените имоти може да бъде за смесено предназначение, по
силата на чл. 4, ал. 7, т. 18 от същата наредба и в случая имотите, вкл. тези на
жалбоподателите, са застроени със сгради с магазин и жилищен етаж; т.е. със смесено
предназначение. С оглед на това е неоснователно позоваването на чл. 19, ал. 1 от
същата наредба, тъй като този текст касае урегулираните имоти за жилищно застрояване
в жилищните територии.
Както бе казано по-горе административният орган се
е съобразил с разпоредбата на чл. 115 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В
тази връзка съдът намира за неоснователна жалбата и относно чл. 3, т. 8 от Наредба
№ 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, съгласно която
устройствените планове имат за цел да определят устройството на поземлените имоти
съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото
културно наследство. Безспорно е, че предназначението на имота е било за жилищно
строителство и същото се запазва. С одобрения ПУП се запазват съществуващите недвижими
паметници на културата, видно от съгласуването с Министерство на културата.
Работният устройствен план съответства и на чл.
113, ал. 2 от ЗУТ и се съставя по искане на възложителя само при условията на чл.
36 от ЗУТ. Обжалваната заповед не противоречи на чл. 113, ал. 1, изречение второ
от ЗУТ, тъй като със същата не се променят характерът и начинът на застрояване,
предвидени с действащия подробен устройствен план. С оглед сключеното застрояване
в засегнатите имоти и наличието на недвижими паметници на културата, ПУП-ПРЗ и РУП
е разработен за група урегулирани поземлени имоти. В случая се одобрява едновременно
проект за изменение на ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-103 (ПИ 55155.504.103) в кв. 348 по плана
на гр. Пазарджик, обхват УПИ І-101, УПИ ІІ-103, УПИ ІІІ-104, УПИ ІV-105, УПИ ХХVІ-102
и УПИ ХХV-108.
Неоснователно е и твърдението за липса на геодезическо
заснемане. Налице е геодезическо заснемане (л. 310 и сл.), което е задължително,
вкл. геодезическа снимка (л. 125) на ПИ с идентификатори 55155.504.103,
55155.504.101 и 55155.504.104 по КККР на гр. Пазарджик. В тази връзка са и гласните
доказателства на свидетеля арх. И. – автор на проекта, която установи, че е изготвено
необходимото геодезическо заснемане.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция
приема, че обжалваната заповед е валидна, постановена при спазване на
административнопроизводствените правила и съответна на относимите
материалноправни норми, поради което подадената жалба, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателна се явява и
следва да се уважи претенцията на ответния административен орган за присъждане
на сторените по делото разноски в минимален размер от 100 (сто) лева.
Основателно се явява и направеното искане от
заинтересованите страни А. и М.Ф. за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 1203,20 лева, от които 500 лева – адвокатско
възнаграждение и 703,20 лева – внесен депозит за експертиза.
Воден от горното, Административен съд –
Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.М., ЕГН ********** и Д.Н.Д.,
ЕГН ********** ***4, против Заповед № 60/22.03.2022 г. на Кмета на община Пазарджик,
за одобряване на ПУП-ПЗ и РУП за УПИ ІІ-103 в кв. 348 по плана на гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН **********
и Д.Н.Д., ЕГН ********** ***4, да заплатят на Община Пазарджик направените по
делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН ********** и Д.Н.Д., ЕГН **********
***4 да заплатят на А.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д.Ф., ЕГН **********,
с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 1203,20 лева (хиляда
двеста и три лева и двадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)