№ 1991
гр. София, 10.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100101298 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от С. Д. Я. срещу ЗК „Л.И.“
АД искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди от ПТП на 18.12.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че за управляваното от сочения за виновен
водач на л.а. „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК № ******* е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
18.12.2023 г. при ЗК „Л.И.“ АД.
На 10.01.2024 г. ищцата предявила пред ЗК „Л.И.“ АД претенция за
определяне и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лева, а на 02.02.2024 г. – претенция за имуществени вреди на
стойност 5 168.80 лева.
Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е
подадена на 02.02.2024 г.
Предявените искове са недопустими като преждевременно предявени.
Същите намират правното си основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ. Нормата
на чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда възможност за увреденото лице да предяви
прекия иск срещу застрахователя пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Според тази законодателна уредба изтичането на тримесечния срок е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 432, ал.
1
1 от КЗ.
Като приложения към претенцията до ЗК „Л.И.“ АД от 10.01.2024 г. за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди са приложени
пълномощно, констативен протокол, епикриза и постановление от 05.01.2024
г., с което на упълномощен от С. Я. адвокат е отказано предоставяне на копие
от материалите по образуваното ДП № 11401/2023 г., пр.пр. № 52840/2023 г.
на СРП.
В отговор от 18.01.2024 г. застрахователят на гражданската отговорност
на водача на л.а. „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК № ******* е поискал
представяне на заверено копие на влязло в сила заключително постановление
по наказателно производство срещу водача, причинил ПТП или заверен
препис от влязла в сила присъда с мотиви срещу водача, причинил ПТП (или
от одобрено от съда споразумение); заверено копие на авто-техническа
експертиза; лична банкова сметка на С. Д. Я. или нотариално заверено
пълномощно във връзка с чл. 338 от КЗ.
В исковата молба се обосновава, че изискването на тези документи от
застрахователя се приравнява на отказ, като в подкрепа на това твърдение се
сочи практика на ВКС. В значителната си част тези определения се отнасят до
приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК: когато са налице
процесуални пречки за развитие за исково производство поради
неприключило в тримесечния срок рекламационно производство пред
застрахователя на гражданската отговорност на водача, причинил ПТП.
Определение № 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на ВКС, I т.о. е
постановено по жалба срещу потвърдено прекратително определение, като
доводите на касаторите са концентрирани върху смисъла на отговор, с който
застрахователят не постановява отказ да определи обезщетение, а изисква
допълнителни документи. Обжалваното пред ВКС определение не е
допуснато до касационно обжалване, но в мотивна част на определение №
179/15.04.2019 г. е даден хипотетично отговор на въпроса, който е относим и
към изводите на настоящия съдебен състав за недопустимост на
производството по подадената на 02.02.2024 г. искова молба. Според дадения
от ВКС отговор, липсата на влязла в сила присъда на делинквента не е
основание да се откаже произнасяне по застрахователната претенция. Само
след изтичането на този срок непроизнасянето на застрахователя би
2
обусловило допустимост на исковете по чл. 432 от КЗ, но в хипотезата на чл.
498, ал. 3, пр. 1 от КЗ - изтекъл срок за плащане, без наличието на мотивиран,
съгласно чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ, отговор. Срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за
преценка от страна на застрахователя не може да се съкращава или игнорира,
с изключение на постановен изричен мотивиран отказ за плащане или
плащане несъответно на интереса на увредения. Допълнително,
застрахователят би могъл междувременно да изиска документи и от трети
лица, да ревизира преценката си за относимост на изисканите от пострадалия
доказателства в срока за произнасяне или в същия този срок исканите
доказателства вече да са налице.
В случая ЗК „Л.И.“ АД не е постановил изричен отказ, а е обусловил
произнасянето си по претенцията за неимуществени вреди в тримесечния
срок (до 10.04.2024 г.) от допълнителни документи. Под това отлагателно
условие („до получаване на изискуемите такива“) застрахователят е отложил
произнасянето по претенцията на С. Я.. Необходимостта от други документи
не се приравнява на мотивиран отказ по смисъла на чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Не е спазен и тримесечният срок за произнасяне на ЗК „Л.И.“ АД по
предявената на 02.02.2024 г. претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди: исковата молба е подадена в същия ден – на 02.02.2024 г.
След като тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по всяка
от двете претенции не е изтекъл към датата на сезиране на съда с искова
молба от 02.02.2024 г. исковете са недопустими, поради преждевременното
им предявяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1298/2024 г. по описа на
СГС, ГО, І-17 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3