Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 2561
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 75450 ОТ 26.03.2019 г., постановено по гр. д. № 9019/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, е прогласена за нищожна по иска на Д.С.Й. и И.Д.Й., срещу „Ю.Б.“ АД, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП като неравноправна по чл.143, т.19 ЗЗП клаузата на чл.24 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38250 от 24.06.2008 г. Отхвърлени са предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузите на чл.1, чл.2, чл.3, чл.6, чл.5 от договора от 24.06.2008 г. Ответникът е осъден да заплати на ищците, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 4 114, 25 лв., представляваща незаплатена за периода 04.02.2011 г. – 04.02.2016 г. сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и евро, ведно със законната лихва за забава то завеждането на исковата молба – 19.02.2016 г., до окончателното плащане на главницата, както и 815, 45 лв. – разноски по делото. Отхвърлено е искането на ищците за прихващане на сумата от 1 463 швейцарски франка – надвзета без правно основание възнаградителна лихва през периода 04.09.2008 г. – 04.02.2011 г. и на сумата от 4 737, 81 лв. – надвзети курсови разлики през периода 04.09.2008 г. до 04.02.2011 г. със сумата в общ размер на 43 300 евро – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL38250 от 24.06.2008 г., сключен с ответника. Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 300 лв. – разноски по делото.
С решение № 291967 от 03.12.2019 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.250 ГПК е допълнено постановеното съдебно решение от 26.03.2019 г., като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожността на клаузите на чл.13 от договор за покупка на недвижим имот HL 38250 от 24.06.2008 г., както и на чл.5, абз.2 от допълнително споразумение от 18.02.2010 г., на чл.6, абз.2 от допълнително споразумение от 23.09.2010 г и на чл.6, абз.2 от допълнително споразумение от 31.10.2011 г.
Срещу основното решение от 26.03.2019 г. в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожност на чл.1, ал.1, на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.6, ал.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38250 от 24.06.2008 г. е депозирана въззивна жалба от ищците. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Поддържат, че оспорените клаузи са неравноправни и неправилно решаващият съд е приел, че попадат в приложното поле на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. Считат, че в случая са нарушени принципите на прозрачност, балансираност и обективност, тъй като в договора за кредит не са включени лихвообразуващите величини на променливата част от лихвата и няма разписана математическа формула/алгоритъм, съдържаща количествените изражения на обективни компоненти и тяхната относителна тежест. Промяната на цената на заемния ресурс е поставена в контрола на кредитора, който чрез вътрешно банковия си орган – Комитет по активите и пасивите, взема решения за изменението на лихвата. С оглед на това считат, че увеличаването на дължимата възнаградителна лихва над първоначално договорената е в противоречие с принципа за добросъвестност при участие в облигационните отношения. Липсата на информация в тази насока не може да се компенсира от уведомяването за правото на прекратяване на договора. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявеният иск по отношение на оспорените клаузи на чл.1, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.6, ал.3 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 38250 от 24.06.2008 г. Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Обосновано решаващият съд е приел, че клаузите на чл.1, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6,
ал.2 и чл.6, ал.3 от процесния договор за банков кредит не са неравноправни. В
договора е предвидено, че промяната на лихвения процент е обусловена от
промяната на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, както и правилата за промяна на базовия лихвен процент се съдържат в
Методология на банката, която описва подробно всички компоненти, които банката
проследява, за да се стигне до промяна на базовия лихвен процент. Валидността
на постигнатите уговорки следва да се преценява към момента на сключване на договора.
В случая няма законово изискване към посочения момент методологията да е
двустранно подписана между страните по договора, а е достатъчно
кредитополучателят да е уведомен, че по договора се прилага променлива величина
за определяне на лихвения процент и това са е указано в клаузите на самия
договор. Твърди, че информацията за стойностите и промяната на базовия лихвен
процент винаги е била достъпна за кредитополучателите и в частност за ищците в
банковите салони и на страницата на банката, включително и по механизма на
промяната чрез издадената от банката методология, която не е променяна от
банката от момента на издаването й до настоящия момент. Към момента на
сключване на договора няма законово изискване за ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура. Това изискване е въведено едва със ЗПК, което е след сключване
на процесния договор. От експертното заключение е установено по делото, че
включените в методологията компонентни на банката са пазарни, обективни,
независещи от волята на банката. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД
срещу основното съдебно решение, постановено на 26.03.2019 г., в частта, с
която е прогласена за нищожна клаузата на чл.24 от процесния договор за банков
кредит и е уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Счита, че не
са налице предпоставките на чл.143, т.19 ЗЗП по отношение разглежданата клауза
от договора. С обжалваното решение съдът не е обсъдил твърденията и
възраженията на страните, свидетелските показания, множеството допълнителни
споразумения, сключени между страните. Поддържа, че оспорената клауза е
индивидуално договорена. Неправилно решаващият съд е приел, че оспорените
клаузи от договора са неясни и неразбираеми. Дори да се приеме, че клаузите не
са индивидуално уговорени, счита, че същите не са неравноправни.
Кредитополучателите не са задължени да погасяват вноските си през обменния курс
на банката, като могат да се снабдяват със швейцарски франкове от друга банка
или обменно бюро, в които курсът е по – изгоден за ищците. Счита, че
необосновано решаващият съд е приел, че реално кредитът е усвоен в евро.
Твърди, че в нито един момент банката не е превалутирала служебно вноските по
кредита, нито е изисквала кредитополучателите да ги превалутират по курс,
прилаган от банката. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищците, с който я оспорват. Излагат съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е
съобразил формираната съдебна практика по спорните между страните въпроси.
Познанията на потребителите и на финансовите доставчици не са симетрични,
предвид техническата и експертната им обезпеченост. Банката разполага с много
по – голяма степен спрямо потребителя да предвиди движението на стойността на
отделните валути една спрямо друга. Считат, че сключването на договор с ясно
изразен елемент на риск между банката и потребител, който поначало не е
професионалист, влиза в противоречие с принципа на справедливост. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба от ищците срещу
постановеното на 03.12.2019 г. по реда на чл.250 ГПК съдебно решение, с което е
допълнено основното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени исковете
за прогласяване нищожност на останалите оспорени клаузи. Излагат съображения, че
всички оспорени клаузи са неравноправни, тъй като банката си е присвоила
правото едностранно и произволно за променя своята тарифа за лихвите и таксите,
които може са събира от кредитополучателите, както и цената на кредита чрез
компонента базов лихвен процент. Молят съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи изцяло предявения иск.
Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От допълнителното експертно
заключение е установено, че измененията в лихвения процент за процесния период
по време на приложение на допълнителните споразумения се дължат не на клаузи от
тези споразумения, предвиждащи възможност за едностранна промяна в базовия лихвен
процент след изтичане на облекчения период на погасяване, а на тези, които
предвиждат конкретно договорени лихвени проценти пред периодите на облекчено
погасяване, за които са прилагани допълнителните споразумения. Твърди, че
лихвата по договора за кредит не е променяна въз основа на оспорените клаузи от
допълнителните споразумения, а са предвидени по – благоприятни условия за
ищците. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 ЗЗД вр. с чл.143, т.3, т.10 и
т.12 ЗЗП вр. с чл.146 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищците твърдят, че на 24.06.2008
г. са сключили с ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38250, по силата на който са уговорили предоставянето
на кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
43 300 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита. По силата на чл.3, ал.1 първоначалният лихвен
процент е в размер на 6, 15 %. От м.10.2008 г. ответникът неколкократно е
увеличил месечната погасителна вноска по кредита поради увеличение на лихвения
процент. Също са увеличени таксите и комисионните по обслужването на кредита.
Считат, че клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.24 от договора за кредит са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.9, т.10, т.11, т.12, т.18 и т.19 ЗЗП вр.
с чл.146 ЗЗП вр. с чл.68, ал.2, предл. 2 ЗЗП и чл.68, ал.1 вр. с ал.2, т.2, предл.
3 от чл.68д и чл.68д, ал.2, т.4 вр. с чл.68г, ал.4 ЗЗП. Твърдят, че оспореният договор за кредит е
сключен при използването на заблуждаващи практики по смисъла на чл.6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО на ЕП и на Съвета от 11.05.2005 г. твърдят, че банката ги е въвела в заБлуждение
относно валутния риск, като е премълчала и прикрила съществена информация по
смисъла на чл.68е, ал.2, предл.1 ЗЗП относно възможността швейцарският франк да
се увеличи драстично спрямо другите валути. Предоставила е по неразбираем и
двусмислен начин информация относно възможността стойността на швейцарския
франк да се повиши значително. Презентирала е кредитния продукт по начин, който
съдържа невярна информация и селективно е подвеждаща, заблуждаващ. Считат, че
клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.9 ЗЗП, тъй като налага на потребителите да поемат задължение, с което
не са имали възможност да се запознаят преди сключването му – конкретен размер
на задължението в швейцарски франкове. Уговорката банката да промени посочения
в чл.1, ал.1 от договора размер на кредита от посочената стойност в евро на
друга стойност в швейцарски франкове по свободно избран от нея курс е в
нарушение на чл.143, т.10 ЗЗП. В договора не е предвидено приложението на
обективен курс или индекс, който да направи размера на задължението обективно
определяем. В чл.6, ал.2 от договора е предвидена възможност за банката да
променя едностранно без основание характеристиките на услугата по смисъла на
чл.143, т.11 ЗЗП – валутата на погасяване на кредита, а оттам и стойността на
кредита, като го преизчислява по курс, определен от нея. Клаузите на чл.6, ал.2 и чл.24 считат, че са
неравноправни, тъй като кредитополучателите не са разбирали икономическите
последици от сключването на договора по смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП. Твърдят,
че сключеният с ответника договор съдържа клаузи, с които не са мчогли да се
запознаят предварително и въпреки това им е наложено приемането им и
доставчикът на финансова услуга е имал правото да определя цената на кредита
едва в момента на усвояването му, поради което е налице хипотезата на чл.143,
т.9 и т.12 ЗЗП. В чл.3, ал.3 от договора е предвидена наказателна лихва в
случай на забава, която считат, че е необосновано високо обезщетение. Считат, че е налице привидна нищожна сделка за
получаване на кредит в швейцарски франкове, с която се прикрива действителната
сделка за кредитиране в евро. Считат, че разликата между действително
уговорената и реално платената цена на финансовия ресурс е недължимо платена,
тъй като плащането се основава на нищожни клаузи от договора. Поддържат, че е
налице валидно кредитно правоотношение за получаване и погасяване на кредит в
евро. Финансовият ресурс е в размер на 43 300 евро. Твърдят, че са
изразили желание да получат от ответника кредит в евро или лева, за което са
водили преговори с кредитен експерт на банката. Убеждавали ги, че кредитът във
швейцарски франкове е по – изгоден, защото лихвата се определя от едномесечния Либор.
Така при сключване на договора в швейцарски франкове ще платят с 20 0 25 % по –
малко в сравнение с евровите кредити и независимо от това ще усвоят реално
евро, за което кандидатстват. По този начин им е предоставена подвеждаща
информация и относно размера на дължимата лихва, която непрекъснато се е
увеличавала. Също така на ищците е обяснено, че предвид доходите им, може да им
бъде отпуснат кредит в швейцарски франкове, но не и в евро или лева,
независимо, че се касае за ипотечен кредит. Независимо от това усвоеният от тях
кредит е бил в евро. Твърдят, че ответникът не е предоставил необходимата
преддоговорна информация за вземане на решение за поемане на валутен риск при
сключване на договор за кредит в швейцарски франкове, в нарушение на чл.58,
ал.1 ЗКИ и чл.58, ал.2 ЗКИ, чл.143, т.18 ЗЗП и чл.147, ал.1 ЗЗП. Считат, че по
силата на чл.1, ал.1 от договора не могат да влияят върху определения от
търговеца размер на кредита. Договорът
не предвижда приложение на обективен курс или индекс, който да направи размера
на задължението обективно определяем.
Предвидената в чл.6, ал.2 от договора възможност в полза на банката да
променя едностранно без основание характеристиките на услугата – валутата на
ползване на кредита, рефлектира върху стойността на кредита, като го
преизчислява по курс, определен от банката. Поддържат, че при тълкуване на
сключения договор между страните се налага извод, че договорът за кредит е
сключен в евро, а не в швейцарски франкове, в каквато насока е и
удостоверяването в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Считат,
че банката се е обогатила за тяхна сметка посредством неправомерно увеличение
на лихвените нива по кредита. В чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договора е
предвидено право в полза на банката да увеличава едностранно възнаградителната
лихва и дължимите такси. Уговорената в чл.3, ал.3 от договора лихва за забава
значително надхвърля законната лихва за забава. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника, че са нищожни следните
клаузи от договора: чл.1, ал.1 в частта, че кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове, на чл.3, ар.3,
чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.6, ал.3, чл.13 и чл.24 от договора, чл.5, абз.2 от
допълнително споразумение от 18.02.2010 г., чл.6, абз.2 от допълнително
споразумение от 23.09.2010 г. и на 6, абз.2 от допълнително споразумение от
31.10.2011 г., да осъди ответника да им заплати сумата от 4 114, 25 лв.,
представляваща недължимо платени за периода 04.02.2011 г. – 04.02.2016 г.
курсови разлики по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, на
основание чл.103, ал.2 ЗЗД предявява искане сумата от 1 463 швейцарски
франкове, представляваща надвзета без правно основание възнаградиелна лихва за
периода 04.09.2008 г. до 04.02.2011 г. да бъде прихваната със сумата в общ
размер от 43 300 евро – главница по договора за кредит, както и сумата от
4 737, 81 лв. – надвзети курсови разлики за периода 04.09.2008 г. –
04.02.2011 г., да бъде прихваната със сумата в общ размер от 43 300 евро –
главница по договора за кредит. Претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че всички клаузи от
договора за кредит са индивидуално договорени, поради което и на основание
чл.146 ЗЗП не са нищожни. Банката изготвя договора за банков кредит, тъй като е
търговец и по занятие предоставя финансови услуги. В случая ищците са имали
възможност да влияят върху клаузите на договора. Между страните са водени
преговори в периода 11.04.2008 г. – 24.06.2008 г., които са завършили с
подписване на оспорения договор. Банката е удовлетворила искането на ищците
кредитния лимит да е в швейцарски франкове, за което е постигната уговорката по
чл.1, ал.1 от договора. В чл.13 няма постигната уговорка относно определяне на
лихвените проценти по кредита и величината на вноските, тъй като се отнася за
операции по сметки, за които се начисляват определени такси и комисионни и
такива се начисляват включително по сметките, по които се обслужва
кредита. В случая не се прилагат общи
условия на ответника. На 27.06.2008 г. е сключен договор за ипотека. На
04.07.2008 г. е подписано Приложение № 1 към договора, в което страните са
удостоверили приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на БНБ, като е
посочена коректната стойност на сумата на усвоявания кредит в швейцарски
франкове 0 71 348 швейцарски франкове. . на 04.08.2008 ищцата е подписала
искане за усвояване на суми по кредит, в което е посочена сумата от 71 348
швейцарски франкове. С молба от 09.02.2010 г. е поискано намаляване на
месечната вноска до 250 швейцарски франкове. В допълнителните споразумения също
е посочена сумата в швейцарски франкове. С оглед на това оспорва твърдението на
ищците, че сумата по кредита е 43 000 евро. Неоснователно ищците
претендират надвзети суми, тъй като по договора за кредит е постигнато съгласие
за прилагане на променлива лихва – плаващ лихвен процент, който се различава от
фиксирания лихвен процент. Твърди, че лихвеният процент е намален от 7, 20 % на
6, 95 %. Сключването на договор за банков кредит при променлива лихва е
допустимо и законосъобразно. Наличието на промени в базовия лихвен процент са
потвърдени в сключените между страните допълнителни споразумения. Счита, че
чл.13 от договора няма връзка с базовия лихвен процент на банката. Излага
съображения, че оспорените клаузи на договора не са неравноправни по смисъла на
чл.143 ЗЗП. В договора е постигната ясна и точна уговорка, че кредитополучателят
дължи на банката лихва в размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс надбавка от 1, 65 пункта. Така е налице предварително ясно и точно
формулирани в договора правила да определяне на променливата лихвена величина,
върху която никоя от страните по договора не може да влияе, тъй като базовият
лихвен процент изразява трансферната цена на ресурса, приложен от банката и се
влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри.
Позовава се на приложимост на предвидените в чл.144 ЗЗП изключения, при които
чл.143 ЗЗП не се прилага. Счита, че е налице основателна причина за промяна на
лихвата по кредита. Неизгодната клауза не означава неравноправна. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
На 24.06.2008 г. между ищците и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, със сегашно наименование „Ю.Б.“ АД, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38250,
по силата на който банката предоставя на ищците – кредитополучатели, кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 43 300 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, срещу насрещното задължение
на ищеца да върне получения кредит за срок от 384 месеца, считано от усвояване
на кредита – чл.1, ал.1. Кредитът е отпуснат за покупка на недвижим имот,
описан в договора. В деня на усвояване на кредита страните са се задължили да
подпишат приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в
което да посочат приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита. В чл. 2, ал.3 от договора
страните са се съгласили, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по
посочената в договора сметка се превалутира служебно от банката в лева по
търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването,
като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. В
чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит ищецът дължи на
ответника годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 1, 65 пункта. Към момента на
сключване на договора базовия лихвен процент на банката е 4, 5 %. В ал.5 на
същата клауза е уговорено, че действащият базов лихвен процент на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия базов лихвен процент за швейцарски франкове и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в
договора надбавки не се променят. В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума във швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в
лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно
изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава“ на
банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят, с
подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие
и оправомощава банката. В ал.3 от същата клауза е предвидено, че в случай, че по времето на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в
чл.1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо и
безусловно съгласие. Съгласно чл.13 от договора за банков кредит банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното превалутиране по реда на чл.22.
Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от датата
на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора. За промените, посочени по – горе, банката уведомява
кредитополучателя чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страните й. Страните са уговорили в чл.22 от
договора право на кредитополучателя да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за
услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата
към датата на превалутирането Тарифа на банката. В чл.24, ал.1 е предвидено, че
кредитополучателят декларира че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев или както е превалутирането по чл.22 от договора, може да има
за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяната
на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2
от същата клауза е предвидено, че кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл.6, ал.2, чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
На 07.07.2008 г. е съставен погасителния план към
сключения между страните договор за банков кредит.
На 18.02.2010 г. е подписано допълнително споразумение
към посочения договор за банков кредит. В клаузата на чл.5, абз. 2 е
предвидено, че действащият базов лихвен процент
на банката за жилищни кредити в съответната валута не подлежи на
договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в съответната валута и датата, от която той е
в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените
надбавки не се променят. На 23.09.2010 г. е сключено допълнително споразумение
към договора за кредит, както и на 31.10.2010 г. в чл.6, абз.2 е предвидена
клауза със същото съдържание.
Съгласно представения по делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 137, том V, рег. № 7074,
дело 893/2008 г. ищците е учредила в полза на банката ипотека върху
притежавания от нея недвижим имот за обезпечаване на кредит в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 43 300 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.
От заключението на вещото лице Л.Б.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че общият размер на
погасените лихви е 27 689 швейцарски франка. Дължимата лихва върху редовна
главница е 15 831, 11 швейцарски франка, а лихвата върху просрочена
главница е 477, 64 швейцарски франка. Съгласно методология за определяне на
базисен лихвен процент (БЛП) и стойностите на БЛП, същият се определя като сбор
от следните компоненти: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. В нея е
предвидено при промяна на един или повече от компонентите, е налице основание
за актуализация на БЛП. Отговорен орган за първоначалното определяне и
следващите промени на БЛП е Комитетът по управление на активите и пасивите към
банката. Като обективни и независещи от
банката са пазарните Софибор, Юрибор, Либор, минималните задължителни резерви,
фонд за гарантиране на влоговете в банките през исковия период БЛП по жилищните
кредити в швейцарски франкове са променяни както следва – въведен от 01.01.2008
г. в размер на 4, 50 %, от 07.07.2008 г. – 5 %, от 10.10.2008 г. е променян
през разглеждания период. Стойностите на минималните задължителни резерви,
изискани от БНБ за периода на кредита, са следните – от м.09.2007 г. до
м.12.2008 г. – 12 %, от м.01.2009 г. до настоящия момент – 5 %. Вещото лице приема, че това не би следвало да
влияе в посока на увеличение на БЛП. Лихвата върху сумата от 43 300 евро,
изчислена по методиката, определена в чл.3 от договора: БЛП от 4, 5 % плюс
фиксирана надбавка от 1, 65 пункта, за периода 04.07.2008 г. – 19.02.2016 г.
възлиза общо на 19 303, 09 евро. Лихвата съгласно приложените от банката
лихвени проценти по кредита при приемане на БЛП за жилищни кредити на физически
лица в швейцарски франкове, изчислена върху сумата от 43 300 евро и при
валутния курс при предоставяне на кредита 1, 647746 швейцарски франка за 1
евро, промяна по решение на банката и допълнителните споразумения към договора
за същия период възлиза на 20 258, 12 евро. Лихвата за посочените в Приложение
№ 1 към договора за банков кредит 71 348 швейцарски франкове в
равностойност на 43 300 евро, изчислена по методиката, определена в чл.3,
ал.1 от договора: БЛП от 4, 5 % плюс фиксирана надбавка от 1, 65 пункта, за
същия период възлиза на 31 806, 94 швейцарски франкове. Лихвата съгласно
приложените от банката лихвени проценти по кредита, изчислени върху сумата от
71 348 швейцарски франкове в равностойност на 43 300 евро, посочена в
Приложение № 1 към договора, променяна по решение на компетентните органи на
банката, определена в чл.3, ал.1 от договора и допълнителните споразумения към
него за същия период е в размер на 33 380, 24 швейцарски франкове. Евровата равностойност на платените вноски по
кредита по актуален курс на евро към швейцарски франк към датата на всяка
вноска е 23 100, 70 евро. Евровата равностойност на платените вноски по
кредита, без да се взема предвид променящия се курс на швейцарския франк към
евро, като платените вноски в швейцарски франк или тяхната еврова равностойност
за разглеждания период са общо в размер на 4 624, 59 евро. На 04.07.2008
г. е заверена сметката на кредитополучателя със сумата от 71 348
швейцарски франкове. На същата дата е заверена сметката и със сумата от
3 567, 40 швейцарски франкове, представляваща предоставен от банката „кеш
бонус“. В деня на превалутиране на кредита – 04.07.2008 г., банката е купила
сумата от 74914, 82 швейцарски франкове от Дияна Й., срещу която е продала
сумата от 45 465, 03 евро по курс 1, 647746 швейцарски франкове за едно
евро. Сметката на ищците е заверена със сумата от 45 465, 03 евро на
04.07.2008 г. При усвояване на кредита са извършени следните счетоводни
записвания: при усвояване на кредита е дебитирана със сумата от 71 348
швейцарски франкове счетоводна сметка Зами на граждани и домакинства за покупка
и строеж на жилища и е кредитирана счетоводна сметка Разплащателни сметки на
граждани и домакинства във валута. Превалутирането на кредита е осчетоводено
като е дебитирана със сумата от 74 914, 82 швейцарски франкове
Разплащателни сметки на граждани и домакинства във валута и са кредитирани
счетоводни сметки Разплащателни сметки на граждани и домакинства със сумата от
45 465, 03 евро и сметка Приходи от валутни операции със сумата от
2 101, 88 лв. Сметките, по които банката осчетоводява отпуснатия кредит,
са счетоводни. Левовата равностойност на еврото, по която се осчетоводява в
банката на 04.07.2008 г. е ,, 95583 лв. за едно евро, а на швейцарския франк –
1, 21503 лева за един швейцарски франк. Ако по процесния кредит за сумата от
43 300 евро се приложи БЛП за евро, валиден към датата на сключване на
процесния договор плюс уговорената надбавка от 1, 65 пункта, дължимите лихви от
ищеца за периода 04.07.2008 г. – 19.02.2016 г. са в размер на 31 626, 11
евро. За погасяване на задълженията по кредита са внесени в полза на банката
директно швейцарски франкове на каса, без сделката за покупка на валута, общо
15 пъти. Внесените суми в швейцарски франкове за процесния период общо са в
размер на 7 131 швейцарски франкове. Внесените суми в полза на банката за
погасяване на задълженията по кредита чрез покупка от банката на швейцарски
франкове 73 пъти на обща стойност от 23 563, 32 швейцарски франкове.
Сумите – главница, лихви и такси, претендирани като надвзети от банката под
формата на курсови разлики в резултат на увеличение на курса на швейцарския
франк, като се изключат вноските, направени в швейцарски франкове за периода от
24.06.2008 г. до завеждане на делото – 19.02.2016 г., са общо в размер на
4 110, 01 евро.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че
методиката на банката по процесния договор не съдържа формула, по която да се
изчислява лихвения процент. Банката е заверила счетоводна сметка, а не банкова
сметка. ***ски франкове от банката, а ги е внасял такива за погасяване на
кредита. Вещото лице е ползвал курса на БНБ за разглеждания период.
Пред СРС е изслушана и допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза. От допълнителното експертно заключение се установява, че
сумите – главница, лихви и такси, претендирани като надвзети от банката под
формата на курсови разлики н резултат на увеличаване на курса на швейцарския
франк спрямо посочения в Приложение № 1 към договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 38250 за периода 04.02.2011 г.
– 04.02.2016 г. са общо в размер на 3 587, 81 евро. Възнаградителната
лихва, получена от ответника за периода 04.09.2008 г. – 04.02.2011 г.,
изчислена като разлика между уговорения лихвен процент в размера по чл.3, ал.1
от договора и лихвените проценти, прилагани от банката след сключване на
сделката, е в размер на 648, 90 швейцарски франкове- сумите – главница, лихви и
такси, претендирани като надвзети от банката под формата на курсови разлики в
резултат на увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо посочения в Приложение № 1 към договора
за кредит за периода 04.09.2008 г. – 04.02.2011 г., са в размер на 1 034,
53 евро. До датата на завеждане на делото – 10.02.2016 г., ищецът е внесъл общо
сумата от 28 653, 81 швейцарски франкове. Ако с тези плащания се погасят
последователно вноските, дължими по първоначалния погасителен план, то ищецът
би погасил 62 вноски и частично лихвата по 63 вноска с падеж 10.10.2013 г. в
този случай ищецът е внесъл за периода до 10.02.2016 г. главница в по – малък
размер от дължимите при условията на първоначалния погасителен план в размер на
2 556, 48 швейцарски франкове- разликата се дължи на това, че за периода
10.03.2010 г. до 10.01.2015 г. ищецът не е заплащал вноски за главница съгласно
сключените допълнителни споразумения, като изключение прави само периода от
10.12.2011 г. до 10.11.2012 г., пред който е погасявана месечно главница от 0,
28 и 0, 29 швейцарски франкове или общо за периода 3, 39 швейцарски франкове.
Изслушана е и втора допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза. От експертното заключение се установява, че сумите – главница,
лихви и такси, претендирани като надвзети от банката под формата на курсови
разлики в резултат на увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо
посочения в Приложение № 1 към договора за банков кредит за периода 04.02.2011
г. – 04.02.2016 г. са общо в размер на 3 796, 33 евро. Левовата
равностойност на тази сума е 7 424, 98 лв. Сумите, претендирани като
надвзети от банката под формата на курсови разлики в резултат на увеличаване на
курса на швейцарския франк спрямо посочения в Приложение № 1 към договора за
банков кредит за периода 04.09.2008 г. – 04.02.2011 г. са общо в размер на
1 132, 44 евро. Левовата равностойност на тази сума е 2 214, 87 лв. ако
банката беше приложила увеличените БЛХ за целия процесен период ищците са щели
да платят лихва в по – висок размер от този с приложените облекчения по
допълнителните споразумения в размер на 12 174, 82 швейцарски франкове. За
целия процесен период, ако са били приложени увеличените БЛП на банката, ищците
са щели да заплатят вноски за лихви, главници и такси в по – голям размер от
този с приложените облекчени условия по допълнителните споразумения в размер на
14 811, 35 швейцарски франкове.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка АА.Л.Н.се
установява, че е служител при ответника от 2004 г. насам. От 2007 г. заема
длъжността „експерт жилищно кредитиране“. Провела е консултация за кредитиране
на ищците, както и договорът за банков кредит е подписан пред нея. Още при
консултацията предоставяла на клиентите информация във връзка с желания от тях
размер, срок и валутата на кредита. Когато клиентите изберат друга валута,
свидетелката им обръщала внимание, че от курсовата разлика вноската, предвидена
в примерния погасителен план, ще варира в зависимост от това дали се увеличава
или намалява курса на съответната валута. Проектът на договора се предоставял
на клиентите няколко дни по – рано, за да могат да го прочетат и ако имат
възражения, да ги подадат в писмен вид и да посочат какво искат да се промени,
защо искат да се промени. След това искането се изпращало на съответния отдел в
централата, който дава становище дали може или не може исканата промяна. В
случай, че е възможна исканата промяна, договорът се променял, а ако не можело,
се обяснявало на клиента за причините за това. Свидетелката не си спомня ищците
да са имали възражения. Ищците сами са подали молба, с която са поискали кредит
от евро да бъде превалутиран в швейцарски франкове. Първоначално кредитът е бил
заявен в евро. В последствие, въз основа на депозираната писмена молба, с която
са поискали сумата по кредита да е в швейцарски франкове, това е уговорената
валута на кредита. Обяснявали на клиентите, че кредитът е в чужда валута и те
ще погасяват кредита в тази валута и има курсова разлика – към момента на
съставяне на погасителния план е пресметнат швейцарския франк към курка та деня
за лева и клиентите придобивали представа колко ще внасят, като им обяснявали,
че при промяна на курса вноската ще се промени в зависимост то курса на
швейцарския франк спрямо лева. Свидетелката си спомня ищците, които ги
обслужвала и в последствие. Нямало как свидетелката да обясни на клиентите, че
е възможно швейцарския франк да се увеличи драстично, понеже не знаела такова
нещо. Затова не е правила на клиентите примерен погасителен план за в бъдеще, с
оглед промяната на курса. Договорите се сключвали в този вид с всички клиенти.
Нямало разлики в клаузите. Обяснявали на клиентите, че вноската, която е по
примерен план се умножава по съответното число, с което се повишава курса на
швейцарския франк.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбите на ищците са основателни, а на
ответника е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Между страните
в производството е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор
за покупка на недвижим имот № HL 38250/24.06.2008 г. Предвид
обстоятелството, че на ищците е предоставен банков кредит, който не е
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, същите имат
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Същевременно
банката е търговец по смисъла на § 13, т.2 ДР на ЗЗП. С оглед на това нормите
на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г. регулират
спорното правоотношение.
По
релевираните доводи относно валидността на оспорените клаузи от договора за потребителски
кредит:
Съгласно нормата на чл.143, т.10 и т.12
ЗЗП, на които се позовава ищеца, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание
или предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
На основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП. Втората алинея на
посочената норма регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая оспорените клаузи от сключения
между страните договор и допълнителните споразумения към него не се съдържат в
общите условия на банката. Ответникът поддържа, че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени, тъй като потребителят е имал възможност да направи
възражения срещу предложените от банката условия по кредита, от която не се е
възползвал. Нормата на чл.146, ал.4 ЗЗП
регламентира, че когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху
него. Ето защо в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
В хода на производството ответникът не е
ангажирал доказателства, че оспорените от ищците клаузи са индивидуално
договорени. Събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски
показания относно наличието на принципна възможност на клиентите на банката да
възразят срещу някоя от предложените от банката клаузи, няма отношение към
сключването на процесния договор. По приложението на чл.146, ал.2 и ал.4 от ЗЗП
е формирана константната практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана
в решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение
№ 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение
№77/22.04.2015 г. по гр. д. №4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и др. С нея
е разяснено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2
от ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл.146, ал.4 от ЗЗП. Разяснено
е също така, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не
освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора
клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика
на услугата - ответната банка.
Ето защо и доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства относно начина на постигане на съгласие между страните
по отношение на оспорените клаузи, съдът
счита, че не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че същите са уговорени
индивидуално. С оглед на това формираният извод в тази насока на решаващия
съд е обоснован.
Клаузата на чл.3, ал.5 от договора е свързана с
размера на възнаградителните лихви, които представляват цената на заетите
парични средства. В разпоредбата на чл.143, ал.3, т.1 ЗПП законодателят е
предвидил изключение от регламентираното в чл.143, ал.1, т.12 ЗДП правило,
което се отнася за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се
счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
тълкувателната част на решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 205/№7.11.2016 г. по т.
д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д. №
875/2017 г., на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, основният
критерий за приложимост на посоченото изключение по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от волята
на търговеца или доставчика на финансови услуга, а да породени от въздействието
на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът или
доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143,
ал.1 ЗЗП. В този случай увеличението на престацията, макар и едностранно не
зависи пряко от волята на търговеца или доставчика на финансови услуги.
За да се прецени обаче дали клаузите отговарят на
посочения критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, предвид нормата на чл.147, ал.1 ЗЗП.
Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21 март 2013 г. по дело
С-92/11). Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи, с цел да отстрани
порока (решение на СЕС от 14 юни 2012 г. по дело С-618/10). При наличие на
съмнение съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя
начин, съгласно нормата на чл.147, ал.2 ЗПП, във връзка с всички останали клаузи
на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата, на основание
чл.145, ал.1ЗЗП.
Ответникът релевира довод, че е спазил изискванията на
чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ. Този закон влиза в сила на 01.01.2007 г. и доколкото
договорът е сключен на 24.06.2008 г., същият регулира спорното облигационното
правоотношение. С посочената нормата е въведено изискване условията на банката
да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя
последната до пълното погасяване на задължението на кредитополучателя. С оглед
на това за банката е налице нормативно установено задължение конкретният банков
продукт да съдържа метода за изчисляване на съответната лихва, както и предпоставките
за нейната промяна през време на действието на договора.
В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащият
базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за лева и дата, от
която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като
договорените надбавки не се променят.
За да се прецени валидността на клаузата, следва
същата да се тълкува съобразно установените в чл.20 ЗЗД принципи, като се търси
действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Както в тази клаузи, така и в останалите клаузи от договора
не се съдържат установени обективни критерии, механизъм и методология за
промяна на базовия лихвен процент, който да е уговорен от страните, респективно
страните да са постигнали предварително съгласие относно компонентите, които
влияят върху неговото формиране. Липсата на уговорка в този смисъл не може да
бъде преодоляна в хода на съдебното производство чрез ангажиране на
доказателства, в случая съдебно - счетоводна експертиза, за да се установи кои
фактори са повлияли върху базовия лихвен процент. Това е така, защото правно
релевантно е дали страните са уговорили по ясен и недвусмислен начин при
наличие на промяна на някой от изрично уговорени обективни фактори, че за
банката е налице възможност да измени променливия компонент от уговорената
лихва.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
205/07.11.2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗПП е неприложимо. Следва да се отбележи също
така, че при липса на ясни критерии и методология за промяна на базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити не може да се извърши преценка дали
възможността на банката е ограничена само до повишаване на лихвата или е
предвидена възможност посредством въвеждане на забрана за реципрочно намаляване
на лихвата при понижаване на горепосочените лихвени компоненти, които влияят
върху СБР (решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
С решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д. № 875/2017
г., на ВКС, ТК, І ТО, е разяснено, че е необходимо методът за индексиране и
промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът може да промени
едностранно цената. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва
да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти
и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективните фактори за
възникване на правото на изменение, за да може потребителят да направи прогноза
или самостоятелни изчисления, т. е. да предвиди икономическите последици от
сключването на договора. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя - относно
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент
от този вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на лихвата,
респ. на базовия лихвен процент, също е елемент от договора за кредит, а
информацията за компонентите трябва да е публично достъпна.
По изложените съображения съдът счита, че с
разглежданата клауза на чл.3, ал.5 от сключения между страните договор за
потребителски кредит HL 444/25.06.2007
г., на банката е предоставена възможност да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание, поради което същата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договора са нищожни. Ето защо предявеният иск за прогласяване
нищожност на тази клауза поради нейната неравноправност е основателен.
Изложените по – горе съображения намират приложение и
по отношение на клаузата на чл.6, ал.3 от сключения между страните договор.
Жалбоподателите - ищци поддържат доводите си за
нищожност на клаузите съответно на чл.5, абз.2 от допълнително споразумение от 18.02.2010
г. и на чл.6, абз.2 на допълнителни споразумения от 23.09.2010 г. и от
31.10.2010 г. В тези клаузи е възпроизведено съдържанието на чл.3, ал.5 от
договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 83250 от 24.06.2008 г. Ето защо изложеното относно
валидността на чл.3, ал.5 от договора намира приложение и по отношение
оспорените клаузи от посочените допълнителни споразумения.
Изложените по – горе съображения намират приложение
също така и спрямо за клаузата на чл.13, ал.1 от договора, в която е предвидено,
че банката си запазва правото по време на действие на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага
при операциите си. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила
от деня на приемането им от компетентните банкови органи. С тази клауза е
предвидена едностранна възможност за промяна от страна на банката на размерите
на договорените такси за управление въз основа на непредвидено в самия договор
основание, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция в чл.143 ЗЗП като
такава, без да е сключена индивидуално, подобна уговорка е нищожна, съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП (решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК). С тази клауза на банката е
предоставена възможност едностранно да промени по свое усмотрение, без
предварително заложени критерии за това, въз основа на непредвидено в договора
основание, вида и размера на банковите такси, дължими за използване на
предоставения финансов ресурс. С оглед на това следва да се приеме, че тази
клауза също създава значително неравновесие и има неравноправен характер.
Жалбоподателят – ответник оспорва изводите на
решаващия съд относно неравноправния характер на клаузата на чл.24 от договора
за банков кредит. Жалбоподателите – ищци от своя страна поддържат оспорванията
на чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от разглеждания договор.
Валутата на кредита е уговорена в чл.1, ал.1, чл.6,
ал.2 и чл.24 от оспорените клаузи от договора
за банков кредит с посоченото по – горе съдържание.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 295 от
22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда
на чл.290 ГПК, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на
чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
С оглед дадените разяснения следва да се приеме, че
клаузата на чл.24 от договора във връзка с чл.6, ал.2 не отговаря на
изискването за яснота и разбираемост. Банката не е предоставила на потребителите
към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би им позволила да преценят икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите им задължения, за които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. Предоставената информация от свидетелката А. Н.– експерт
обслужване на клиенти при ответника, че ще погасяват кредита в швейцарски
франкове и е възможна курсова разлика, която ще се отрази на върху размера на
дълга и съответно на месечната погасителна вноска, не може да обоснове извод за
наличие на достатъчна информираност на потребителя, съобразно даденото от СЕС по
дело С-119/2017 тълкуване. На потребителите, които са по - слабата страна в правоотношението,
не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със
срок за издължаване от 384 месеца какви са очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран
курс. Същевременно банката е следвало да разполага с такава информация, предвид
осъществяваната от нея търговска дейност. Не е разяснено също така на
потребителите - ищци какви действия могат да предприемат, за да намалят
валутния риск (застраховането му или използването на други финансови
инструменти).
По изложените съображения се налага изводът, че
кредитополучателите обективно не са могли да извършат обоснована преценка на
значимите икономически последици върху финансовите им задължения, произтичащи
поетия със сключването на договора за банков кредит валутен риск при получаван
доход в местната национална валута. Наличието на вписани в договора изявления,
че кредитополучателят е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, не може да
компенсира липсата на реално разясняване на икономическите последици на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Ето защо оспорените клаузи на
чл.24, чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от договора за банков кредит се явяват
неравноправни.
В предмета на делото е включен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Предвид установената нищожност на клаузите за
поемане на валутния риск от потребителите и на вредите, свързаните с този риск,
заплатените от кредитополучателите суми през исковия период: 04.02.2011 г. –
04.02.2016 г. разлики в резултат на увеличаване на курса на швейцарския франк
спрямо посочения в Приложение № 1 към процесния договор за банков кредит, са
платени при начална липса на основание. Ето защо и на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД получените при начална липса на правна основание суми подлежат на
връщане. Платените суми за този период при начална липса на правно основание за
това възлизат на 3 796, 33 евро, съгласно второто допълнително експертно
заключение, чиято левова равностойност възлиза на 7 424, 98 лв. Искът е
предявен за сумата от 4 114, 25 лв.
Ответникът е релевирал с писмения отговор на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., т.7, вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по
чл.110 ЗЗД. Тъй като исковата молба е изпратена по пощата на 17.02.2016 г., то
вземането на ищците за периода 04.02.2011 г. – 16.02.2011 г. е погасено по
давност. Доколкото обаче претендираната сума е в значително по – нисък размер
от установената по делото курсова разлика, искът се явява основателен в пълния предявен
от ищците размер.
По изложените съображения и доколкото крайните изводи
на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното основно решение от 26.03.2019
г. следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявените искове за прогласяване
нищожност на клаузите на чл.1, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3 от процесния
договора за банков кредит, следва да се отмени, както исковете следва да се
уважат в тази им част. Основното решение следва да се потвърди в частта, с
която е уважен предявеният иск за нищожност на чл.24 от процесния договор за
банков кредит, както и е уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД в пълния размер и за периода 17.02.2011 г. – 04.02.2016 г., като
следва да се отмени в частта, с която е уважен предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД само за периода 04.02.2011 г. – 16.02.2011 г. и
искът да се отхвърли в тази му част. Допълнителното съдебно решение следва да
се отмени в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове – за
прогласяване нищожност на чл.13 от процесния договор за банков кредит, както и
на чл.5, абз.2 от допълнително споразумение от 18.02.2010 г., на чл.6, абз.2 от
допълнително споразумение от 23.09.2010 г. и на чл.6, абз.2 от допълнително
споразумение от 31.10.2011 г., като предявените искове следва да се уважат.
Решенията в останалите им части са влезли в сила, като
необжалвани.
По разноските по производството:
При този изход на делото в полза на жалбоподателите –
ищци следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски.
Техният размер възлиза на 280 лв. – заплатена държавна такса, както и
6 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страните във въззивното производство: по
3 000 лв. от всеки от жалбоподателите.
Насрещната страна своевременно е релевирала
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК за претендираното адвокатско
възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78,
ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая възлиза на сумата
от 518 лв. по оценяемия иск и 300 лв. по неоценяемия. Общият размер възлиза на
818 лв. Същевременно заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение е
в значително по – висок размер. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, адвокатското възнаграждение следва да се намали на 2 500 лв. Така
общият размер на разноските, които следва да се възложат в тежест на насрещната
страна, възлизат на 2 780 лв.
Предвид обстоятелството, че жалбата на ответника е
основателна единствено за част от заявения период, за който е уважен
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, но не и за конкретен
размер, на страната не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 75450 от 26.03.2019 г., постановено по гр. д. № 9019/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН **********, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.26 ЗЗД - за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.6, ал.3 от договор за банков кредит № НL 38250 от 24.06.2008 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по иска, предявен от Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. Д.Ф., срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. с ал.4 ЗЗД вр. с чл.143 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП, на следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38250 от 24.06.2008 г., сключен между Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** и „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, а именно: 1, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.6, ал.3 от посочения договор.
ОТМЕНЯ решение № 75450 от 26.03.2019 г., постановено по гр. д. № 9019/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, В ЧАСТТА, с която„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, само за периода 04.02.2011 г. – 16.02.2016 г., сума по кредита, вследствие на валутната разлика на швейцарския франк и евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. Д.Ф., срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, само за периода 04.02.2011 г. – 16.02.2016 г., за заплащане на сума по кредита, вследствие на валутната разлика на швейцарския франк и евро, като неоснователен, поради погасяването му по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75450 от 26.03.2019 г., постановено по гр. д. № 9019/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, В ЧАСТТА, с която е прогласена за нищожна по иска, предявен от Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН **********, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП, като неравноправно по чл.143, т.19 клаузата на чл.24 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38250 от 24.06.2008 г., както и В ЧАСТТА, с която „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. Д.Ф., сумата от 4 114, 25 (четири хиляди сто и четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки) лв., представляваща надплатена за периода 17.02.2011 г. – 04.02.2016 г. разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 19.02.2016 г., до окончателното плащане на главницата.
ОТМЕНЯ решение № 291967 от 03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9019/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, по реда на чл.250 ГПК, с което е допълнено решение № 75450/26.03.2019 г., постановено по гр. д. № 9019/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН **********, срещу Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.26 ЗЗД – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.13 от договор за покупка на недвижим имот № НL 38250 от 24.06.2008 г., както и на чл.5, абз.2 от допълнително споразумение от 18.02.2010 г., на чл.6, абз.2 от допълнително споразумение от 23.09.2010 г. и на чл.6, абз.2 от допълнително споразумение от 31.10.2011 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по иска, предявен от Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. Д.Ф., срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. с ал.4 ЗЗД вр. с чл.143 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП, на следните клаузи: чл.13 от договор за покупка на недвижим имот № НL 38250 от 24.06.2008 г., чл.5, абз.2 от допълнително споразумение от 18.02.2010 г., чл.6, абз.2 от допълнително споразумение от 23.09.2010 г. и на чл.6, абз.2 от допълнително споразумение от 31.10.2011 г., сключени между Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** и „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на Д.С.Й., ЕГН ********** и И.Д.Й., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. Д.Ф., сумата от 2 780 (две хиляди седемстотин и осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.5 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решенията в останалите им части са влезли в сила, като
необжалвани.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.