РЕШЕНИЕ
№
260534
22.02.2021година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3914 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от Л.К.К., ЕГН **********,*** против
„КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост № 1А, ул.
„Анна Ахматова“ № 9, с която е предявен
иск с правна квалификация чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 500
лв., представляваща неустойка, получена от ответника при начална липса на
правно основание по договор за потребителски заем от 29.08.2017 г., ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 11.03.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
Прието е изменение на размера на иска от
500 лв. на 863,56 лв.
В исковата молба се твърди, че между
ищеца и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен договор за заем от 29.08.2017 г. По силата
на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на
сумата от 2 000 лв., за срок от 13 месеца за периода от 28.09.2017 г. до
23.09.2018 г. Посочва, че съгласно
договора, ако в тридневен срок от подписването му не се учреди обезпечение на
задълженията измежду запис на заповед, банкова гаранция и поръчители, то дължи
неустойка в размер от 2172,82 лв.
Изплащането на неустойката се сочи, че е уговорено да се разсрочи с
месечните вноски, като към всяка вноска от по 191,08 лв. се прибавя и добавък в
размер от 167,14 лв., като общият размер на вноската е 358,22 лв. Ищцата
твърди, че за периода от 28.09.2017 г. до 30.01.2018 г. е погасила 5 вноски по
кредита, като е заплатила обща сума в размер от 1717,41лв. Сочи се, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал. 1 т.9 ЗПК,
като възнаградителната лихва в размер от 40 % е нищожна.Твърди, че договорът е
нищожен и на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Твърди, че
клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, в точност на
разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение
длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено
непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за
кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за неустойка противоречи и на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната недействителност на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК. Предвид изложените обстоятелства за недействителност на
договора за кредит, както и на клаузите, установяващи задължение за заплащане
на неустойка, предявява осъдителен иск за връщане на недължимо заплатените от
длъжника суми за неустойка. По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове.
Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за
неоснователност на предявените искове. Счита, че не са налице основанията за
нищожност на процесния договор, тъй като клаузите на договора са индивидуално
уговорени между страните. Счита, че клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на неустойка за действителна, тъй като последната е установена за
неизпълнение на договорно задължение на ищцата да осигури обезпечение на
предоставената заемна сума. За това задължение заемополучателят бил уведомен
още с получаване на стандартния европейски формуляр. В случая сочи, че не са
изложени твърдения, нито са представени доказателства за изпълнение на
задължението на ищцата да обезпечи задължението по договора за заем. Счита, че
неустойката не е прекомерна, тъй като нейният размер не противоречи на
общоприетите принципи за справедливост, като последната не излиза извън
пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, като прави
предложение за сключване на споразумение по делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори
и от приетите писмени доказателства се установява, че на 29.08.2017
г. между ищеца и ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД е сключен договор за паричен заем 12706 с лихвен процент по кредита 39 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 46,73 %.
Съгласно сключения договор
ответникът е предоставил на ищеца в заем
сумата от 2000 лв., като същият служи като разписка за получената сума. В чл. 3
от договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение. Отразено е броя на погасителните вноски – 13
броя, размера на погасителната вноска – 191,08 лв. и дата на плащане на първа
погасителна вноска – 28.09.2017 г., срок на заема – 13 месеца и неустойка по т.
16.3. от общите условия 2172,81 лв.
В чл. 4. е посочено, че кредитът
може да бъде обезпечен със запис на заповед, издаден от заемополучателя;
поръчител/и, отговарящи на условията на т. 11 от Общите условия към договора за
паричен заем; и/или други подходящи обезпечения. Уговорено е в чл. 4, че при
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, посочен в
11.5.3 от Общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
2172,81 лв., като същата се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 164,14 лв. Уговорена е законната лихва за
забава и реда за погасяване. Отразено е правото на отказ от договора, както и
на предсрочно изпълнение. С подписване на договора, заемополучателят е
удостоверил, че преди неговото сключване му е предоставен стандартен европейски
формуляр, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за
всички клаузи от този договор, разбира значението им и се съгласява с тях.
Уговорено е и право на прехвърляне на правата на заемодателя на трети лица. Неразделна
част от договора е приетия, като писмено доказателства погасителен план, в
който са отразени размерите на всяка месечна вноска, както и оскъпяването в
случай на непредоставяне на обезпечение.
Липсва посочена обща дължима сума по договора за кредит. Сочи се, че
неразделна част от договора е запис на заповед, но същата не е представена и
приета по делото, като писмено доказателство.
Приета е като писмено доказателство
неоспорената от ищеца справка за извършени плащания, в който е отразено, че
ищецът е заплатила на ответника по така сключения договор за кредит обща сума в размер от 3153,41 лв., с която е
погасена главница в размер на 2000 лв., договорна лихва в размер от 289,85 лв.
и неустойка в размер от 863,56 лв.
Между ищеца и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД са възникнали правоотношения, произтичащи от
сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова
услуга.
Съгласно чл. 22 ЗПК (ред. ДВ, бр. 18
от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), във вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В процесния договор в чл.2, ал.1, т.6 е посочено,
че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39 %.
Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Нарушението е още по-съществено
доколкото в договора липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота
съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност
на договора за кредит. За да се обезпечат правата на потребителя по сключения
договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и достъпен език да
е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК съдържание. Липсата на
някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на
специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което е връщане само на
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. От това
следва, че неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или пък
небанкова финансова институция), който по занятие осъществява сделки по
предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в
правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, води до
лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.
На следващо място, ищецът се
позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.
22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че
годишният процент на разходите е 46,73 %. Липсва обаче, каквото и да било
уточнение какви точно разходи се включват в този процент. В действителност, в
клаузата е отбелязано, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните
ще изпълнява точни в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани
разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по настоящия договор. Въпреки посоченото отбелязване, от
текстовата част на договора не става ясно, както точно се включва в ГПР.
Посочената годишна фиксирана лихва от 39 % не е ясно как точно се съдържа и как
е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят –
кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Съгласно чл.
11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е
указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от
потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и уговорената неустойка, като липсва обща сума,
дължима от кредитополучателя, съответстваща на определения ГПР в договора и
съответно включваща подлежаща на връщане главница и възнаградителна лихва,
разграничени, като размер.
ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19,
ал.1 от ЗПК. Видно от договора в ГПР не е включена уговорената неустойка, която
е в размер на 109 % от предоставената
в заем сума и би довела до увеличаване
на размера на ГПР, който многократно би
надхвърлил определеният в член 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил възнаграждението за
поръчителя в ”общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Неспазването изискването на чл. 11,
ал. 1, т.10 от ЗПК, води до недействитерност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Освен
горното клаузата по от договора за
паричен заем, според която се дължи погасяване на кредита с по-високи
погасителни вноски, включващи и неустойка
с месечен размер от 167,14 лв. се намира в пряко противоречие с преследваната
от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този
начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е
тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се
поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето
му да се сключи договора за кредит.
Предвид
горното и неспазването на сочените императивни законови разпоредби, съдът
счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, от което следва, че
ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита в
размер на 2000 лв., но не дължи лихви, други разходи, такси, от
което следва, че искът за връщане на платената сума за неустойка следва
да се уважи поради недействителност на
договора за кредит.
Съдът
счита за основателно искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В
допълнение следва да се посочи, че сумата, платена за погасяване на задължение
за неустойка подлежи на връщане и на
основание недействителност на клаузата, уреждаща условията за начисляването и
заплащането й.
Съдът намира, че предвидена в
договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили
клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидили неустойка в размер на 109 % от цялата заета сума, което противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита със 109 % от заетата сума.
Доколкото
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4, ал. 2 от договора.
На основание
гореизложените доводи и предвид недействителността на договора и на клаузата за
неустойка на самостоятелно основание, искът за връщане на сумата от 863,56 лв.-
платена по клауза за неустойка следва да се уважи, като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т.
2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съобразно размера на
уважения иск, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на стойност 300 лв., която сума следва да се присъди в
полза на ***. Б..
Доколкото ищецът е освободена от държавна
такса, то на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на
50 лв.
На основание
горните доводи.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, ж.к. Младост № 1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на Л.К.К., ЕГН
**********,*** сумата от 863,56 лв. - главница, представляваща
неустойка, получена от ответника при начална липса на правно основание по
договор за потребителски заем от 29.08.2017 г., ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска – 11.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА КРЕДИТ ТАЙМ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост № 1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9 ДА
ЗАПЛАТИ НА *** Д.Г.Б., личен номер ***
сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ с включено ДДС по уважената искова
претенция.
ОСЪЖДА
„КРЕДИТ
ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост № 1А, ул. „Анна Ахматова“ №
9 да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата
от 50 лв.- държавна такса.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да се преведат по банковата сметка, посочена от него, а именно:***
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Дафина
Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ