№ 101
гр. Габрово, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20234210200415 по описа за 2023 година
Жалбоподателя С. Н. Н. от град София е обжалвал Електронен фиш Серия К, №
7208448 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с който за извършено на 19.03.2023 г. нарушение
по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано
техническо средство, на същия е била наложена “Глоба” в размер на сумата от 20 лева, на
осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. По съображения, които е изложил в
подадената жалба, той е приел електронния фиш за незаконосъобразен и го е обжалвал като
такъв с искане за неговата отмяна с всички законни последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което
жалбата е изпратена до съда, същата страна е направила искане за нейното оставяне без
уважение с потвърждаване на обжалвания фиш като правилен и законосъобразен.
Въз основа на данните в приложените писмени доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
Към 19.03.2023 г. жалбоподателя С. Н. Н. се е явявал собственик на МПС – лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фокус”, регистриран на негово име, който е бил с Рег. №
СВ 01-84 СХ.
На 19.03.2023 г. описания по-горе автомобил се движел по път II-44 в посока от гр.
Габрово към гр. Севлиево. Около 09,55 часа на тази дата, докато пътувал по участък от път
II-44 в същата посока, попадащ извън чертите на град Габрово, но на територията на
едноименната община, в района на км. 26+990 от пътя, за който било въведено ограничение
(чрез пътен знак В 26) на скоростта в рамките на 50 км/ч, той бил заснет да се движи със
1
скорост 60 км, надвишаваща с 10 км/ч разрешената за движение по въпросния участък.
Движението е било заснето чрез автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM S1)
№ 120ссс6, представляващо (според приложените писмени материали) такова за измерване
от мобилен тип. Въз основа на изложеното от ОД на МВР Габрово е бил издаден и
обжалвания електронен фиш Серия К, № 7208448, с който за извършеното при управлението
на автомобила нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и
заснето под формата на снимка (№ 120СС6/0089709) с описаното автоматизирано средство,
на жалбоподателя е наложена “Глоба” в размер на сумата от 20 лева, на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От информацията, която се съдържа в приложеното (на л. 9) от делото заверено
копие от известие за доставяне, е видно, че обжалвания електронен фиш Серия К, №
7208448 е бил връчен на жалбоподателя на 02.05.2023 година Според отразените в нея
данни за входящ номер и дата жалбата против него е постъпила при наказващия орган на
04.05.2023 година, или в рамките на законово определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП)
четиринадесетдневен срок, започнал да тече от момента за получаването на електронния
фиш. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице,
тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за
основателна по отношение на искането за отмяна на ел. фиш, макар и не изцяло по
съображенията, които се поддържат по повод на него.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалвания ел. фиш съдържа информация за: структурата на
МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за
извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото
последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез
него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно
заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в заснетата
снимка, която е приложена към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се
приеме, че той съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г. (в сила от
08.07.2017 г.), действала към датата за неговото извършване. Приложеното на л. 11
удостоверение сочи, че съответния вид уред (преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1) е бил одобрен
тип средство за измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, а намиращия се на л. 10 от
делото протокол от проверка № 57-СГ-ИСИС от 17.05.2022 година на БИМ – че конкретното
изделие от този използван за измерване на скоростта вид (камера от същия тип ARH CAM
S1, № 120ссс6) е било техническо изправно към датата на замерването. При това положение
и отбелязаната в приложеното (на л. 6 извлечение) дата – 17.05.2023 година, на която
2
същото е следвало да премине през последваща метрологична проверка, не би могло да се
счита, че на 19.03.2023 г. то не е установило конкретната скорост по един обективен начин
независимо от посочените различни стойности за нея в снимковия материал (л. 13) и
електронния фиш. Освен като по-благоприятна за отговорното за нарушението лице,
отразената във фиша по-ниска стойност на същата, която е послужила като фактическа
основа за неговото санкциониране, има своето логическо обяснение в данните от протокола
за проверка от л. 10 по делото, след като приспадната разлика от 3 км/ч отговаря на
допустимата максимална грешка, която е била възможно да се получи при извършено
измерване чрез тази система спрямо обекти, движещи се със скорости до 100 км/ч. Във
връзка с използването на съответното средство е съставен нарочен протокол – с Рег. № 264р-
4257, приложен на л. 14 от делото, който сочи, че самото използване е било извършено в
съгласие с изрично установения (в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.)
нормативен ред.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е
установено по предвидения ред. Присъствието или отсъствието на контролен орган в
патрулния автомобил, до който се е намирало средството за измерване от мобилен тип, е
било свързано само с действия по позициониране или придвижване на това МПС до
определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или
участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на
скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент нататък нейната работа
се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази при стационарните
радарни системи. При двете измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър, без да има възможност за влияние (било то умишлено, или по
невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с ARH CAM S1. Предвид изложеното не може да се счита, че
нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от закона ред, както и че
поради това издаденият във връзка със същото електронен фиш не е могъл да прояви
присъщите на него установителни и санкционни функции, които произтичат от
определението за такъв по §6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде
налице само ако конкретното превишение на измерената скорост би довело и до налагане на
друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да се управлява МПС или отнемане
на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че
нарушението е следвало да бъде установено чрез съставен акт и санкционирано с издадено
въз основа на него наказателно постановление.
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш,
3
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият
представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната
реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е
било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват
датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него
както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 12 писмени
материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи
образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След
като това е така, то няма и причини за извод, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34,
ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на
която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен срок. Като се
отчете обаче, че производството във връзка с обжалването на електронния фиш е образувано
на 17.05.2023 година, може със сигурност да се заключи, че той е бил издаден преди края на
този срок. Обстоятелството, че е бил връчен на жалбоподателя на 02.05.2023 година също
води до такова недвусмислено заключение.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
4
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 02.05.2023 г.) до
датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл
период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и шест
месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който електронния
фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради неизтеклия
абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил изложеното и е санкционирал
жалбоподателя, административно -наказващия орган е издал един законосъобразен акт, в т.ч.
и по отношение на конкретно възприетата правна квалификация на извършеното именно
като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която (от аспект на вписаната
забрана, въведена с посочения пътен знак В26) се явява правилно определена.
Снимковия материал на л. 17 от делото води до извод, че към момента – 09,55 часа на
19.03.2023 година за изготвяне на приложената (л. 13) снимка, на която е било заснето
движението на съответния автомобил с описаната в ел. фиш скорост, не само фиксиралото
същата техническо средство, но и служебния автомобил на работилия с него полицейски
служител, са били разположени след зона, от чието начало е започвал да действа пътен знак,
за който (от аспект на неговата кръгла форма и на предвиденото в нормата на чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП) може да се заключи, че е въвеждал определена забрана за движение с по-висока от
отбелязаната на него скорост. Тя обаче не е възможно да се свърже с нарушението, за което
жалбоподателя е бил санкциониран, тъй като към момента на заснемането му управляваното
от Н. МПС се е приближавало към този знак, а това обстоятелство сочи, че би могло да се е
движило с превишена скорост само преди, но не и след него, т.е. в зоната за действие на
въведената забрана. Поради изложеното движението с тази скорост очевидно не би могло да
се счита за доказано въз основа на заснетото в приложения снимков материал, още повече
при неясния отговор на въпроса дали в същата посока, в която се е движело МПС на това
лице, но преди забранителния знак, до който се е ситуирало техническото средство със
служебния автомобил, е имало друг поставен знак от този вид, в чиято зона на действие е
попадал и автомобила на Н.. Отговора на този въпрос се явява от значение за преценката на
въпроси, които са свързани със законосъобразността на електронния фиш, ако не поради
нещо друго, то най-малко поради факта, че отразената на заснетия знак стойност – 70 км/ч,
се различава съществено от тази (50 км/ч), въведена чрез посочения във фиша пътен знак В
26, чието нарушаване е обосновало и съответното нарушение от обективна страна. При така
съдържащото се в електронния фиш описание на обстоятелствата, свързани със самото
нарушение, то не би могло да се счита за доказано нито по безспорен, нито по несъмнен
начин, което сочи, че искането за неговата отмяна следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш Серия К, № 7208448 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР -
5
Габрово, чрез който за осъществено на 19.03.2023 година нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с АТСС (ARH CAM S1) № 120ссс6, на С. Н. Н.
от гр. София, ж.к. „********” № 231, ет. 6, ап. 18, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в
РАЗМЕР на сумата от 20 (двадесет) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6