Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.С., 08.02.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осми октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 15519 по описа на състава за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД и обективно съединен с него, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД.

Ищцата А.А.К. поддържа твърдение, че на 17.04.1995г. сключила, заедно със съпруга си Г. К., Договор за дарение на недвижим имот с ответника М.К., комуто по силата на договора било прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3 с площ от 122, 63 кв.м. и  с местонахождение: на втори етаж в жилищната сграда, намираща се на адрес - гр. ************. Понастоящем, дарения имот се идентифицирал с кадастрален идентификатор № 68134.100.139.1.3. по кадастрална карта и регистри, които са одобрени със Заповед № РД 18-33/2010г. на И.Д. на АГКК. След сключване на договора, дарителят Г. К. починал, а продължителното пребиваване на ответника в чужбина, довело до влошаване на отношенията между ищцата и ответника. Ответникът се завърнал в страната и се настанил да живее в жилище, върху което ищцата имала ограничени вещни права, докато ищцата се настанила да живее в жилището, което било обект на договора за дарение. През месец юли 2013г. ищцата узнала, че на адреса на процесното жилище е била залепена покана и след справка в деловодството на Софийската районна прокуратура - тя узнала, че била набедена от ответника в извършването на престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода за повече от три години, а по този повод това набедяване била образувана прокурорска преписка № 61173/2009г. по описа на СРП.                                                                  С нотариална покана, връчена 19.08.2013г., ищцата поканила ответника да й предоставя месечна издръжка, от която тя се нуждаела, предвид напредналата си възраст, материално и здравословно състояние, но ответникът изрично отказал да стори това, без основателна причина и въпреки че разполагал със значителни имуществени активи на висока стойност. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за постановяване на решение, с което съдът да развали процесния договор за дарение, по отношение на дарената от нея                    ½ идеална част от процесния недвижим имот, който бил предмет на договора за дарение - поради непредоставяне на поискана през 2013г. издръжка, от която дарителката се нуждаела. При условията на евентуалност – ако посочения по- горе иск бъде отхвърлен – ищцата претендира за постановяване на решение, с което съдът да развали процесния договор за дарение, по отношение на дарената от нея   ½ идеална част от процесния недвижим имот, който бил предмет на договора за дарение -  поради набедяването на ищцата в извършването на престъпление от общ характер, за което било предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата моли за осъждане на ответника, да й заплати направените в настоящия процес съдебни разноски.

Предявените претенции са оспорени от ответника –М.Г.К., по съображения, които са подробно изложени в подадения от него отговор на исковата молба. Ответникът отрича твърденията на ищцата, за набедяването й в извършването на престъпление от общ характер. Признава, че по негова инициатива до органите на Прокуратурата на РБ са били извършени определени процесуални действия, но сочи, че сигналът му за престъпни действие и бил насочен срещу друго лице (не срещу ищцата). В сигнала до прокуратурата, ответникът посочил името на майка си (ищцата) само в качеството на свидетел, а не в качеството на лице което е осъществило  престъпно поведение. Ответникът не отрича твърденията на ищцата, че е бил поканен писмено да й предоставя месечна издръжка, но при това твърди, че се намира в далеч по- неблагоприятно финансово положение от самата нея, поради липсата на постоянен източник на доходи. Отрича възможността да е придобивал финансови средства от разпоредителни сделки с други недвижими имоти и заявява, че след като е получил поканата - предоставя издръжка на ищцата - в рамките на субективните свои икономически възможности. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат заплатени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните, от съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том ХХХІV, дело № 6563/1995г. на нотариус Д. при Нот. Служба на ІІ РС гр. С. се установява съдържанието и правното действие на възникналото между страните в настоящия процес договорно правоотношение – Договор за дарение от 17.04.2005г. По силата на договора, ищцата А.К. и съпругът й Г. М. К. са прехвърлили на ответника безвъзмездно притежаваното от тях, в режим на съпружеска имуществена общност, право на собственост върху недвижимия имот: представляващ апартамент № 3 с площ от 122, 63 кв.м. и  с местонахождение: на втори етаж, в жилищната сграда, намираща се на адрес - гр. С., ул. „А.” №**, заедно с 380/7680 идеални части от сградата и от дворното място, върху което тя е построена, представляващо парцел VІІ от кв. № 465 по плана на гр. С., м. „Центъра“, цялото с площ от 690, 63 кв.м. при съседи: ул. „А.“, П. П., А. Б., М. А..

Приетите като доказателства схема № 1391/13.01.2014г. на СГКК –гр. С. и скица на поземлен имот № 1389/13.01.2014г. на СГКК –гр. С. мотивират извода, че процесният недвижим имот- апартамент се идентифицира с имот кадастрален идентификатор № 68134.100.139.1.3. по кадастрална карта и регистри, които са одобрени със Заповед № РД18-33/2010г. на И.Д. на АГКК, а парцелът, в който е построен се идентифицира с 68134.100.139 по кадастрална карта и регистри, които са одобрени със Заповед № РД18-33/2010г. на И.Д. на АГКК.

Приетите като доказателства АГС № 0106/05.09.2010г. на ДЛГС при община Д. и Удостоверение за наследници № 3358/10.09.2010г. на Район „Средец“ при Столична община установяват твърдението на ищцата, че дарителят Г. К. е починал на 04.09.2010г.

Съдържанието на приета като доказателство Нотариална покана с рег. № 2736/2013г., том І, рег. № 109 на нотариус С.Ф. с рег. № 508 при НК установява обективираното в нея изявление на ищцата А.К. до ответника М.К.. Със същата покана, адресантът кани адресата да предостави издръжка в размер не по- малко 500 лева месечно, за осигуряване на „..най- насъщни битови разходи и разходи за лекарства, считяно от датата на връчване на поканата..“ В същата покана се съдържа изявление на адресанта /ищцата/, с което тя кани изрично адресата /ответника/ да й заплаща „и по 500 лева месечно“ с които да „..посрещне разходите за наемането на жилище..“ В поканата е посочена банкова сметка ***, до които тя се отнася. Поканата съдържа удостоверяване, че е била връчена на адресата М.Г.К. на 19.08.2013г. срещу разписка.

Съдържанието на приета като доказателство Нотариална покана с рег. № 9811/2013г., том ІІ, рег. № 66 на нотариус К.И. с рег. № 572 при НК  установява обективираното в нея изявление на ответника М.К., адресирано до ищцата А.К.. Със същата покана, адресантът, в качеството на собственик на процесния недвижим имот, кани адресата да се яви пред посочен в поканата нотариус, за да предаде ключовете от процесния недвижим имот. Поканата не съдържа изрично удостоверяване за връчване на адресата.

Приетото като доказателства Удостоверение от 04.08.2011г. издадено от 83 с-в при СРС, установява извършения от А.А.К. отказ от наследство на Г. М. К., както и за вписването на този отказ от наследство.

Приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, том LVІІІ, дело № 15747/1997г. на нотариус при РС Варна установява, че след извършеното имуществено разпореждане с право на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, ищцата А.А.К. (участваща в сделката като продавач) си е запазила правото на пожизнено ползване върху имота, представляващ вилно място с вилна сграда и трайни насаждения.

Приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том І, рег. № 242, дело № 35 /2009г. на нотариус А. при РС Д. с рег. №*** при НК  установява, че след извършеното имуществено разпореждане с право на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, ищцата А.А.К. (участваща в сделката като продавач) си е запазила правото на пожизнено ползване върху имота, представляващ първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда и дворно място.

Приетите като доказателства и неоспорени от ищцата платежни документи, наречени „операционна бележка“ изд. от „Б. ДСК“ ЕАД (стр. 83-92 от делото и стр. 155-173 от делото) установяват, че през периода от 26.08.2013г. до 25.02.2015г. ответникът М.Г.К. е извършил нареждания за плащане на парични суми по сметка на ищцата А.А.К..

Приетите като доказателства (неоспорени) Служебна бележка изх. № 621/11.10.2012г. на Агенция по заетостта и Служебна бележка изх. № Р-Ф-603/27.02.2014г. на Агенция по заетостта установяват, че пред периода от 06.04.2010г. до 27.02.2014г. М.Г.К. е бил регистриран в бюрото по труда като лице, търсещо работа.

Приетия като доказателства Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 18, том І, рег. № 650, дело № 16 от 2013г. на нотариус Н.С. с рег. № 114 на НК установява, че на 25.04.2013г. М.Г.К. е извършил имуществено разпореждане с недвижим имот, като е получил за него сумата от 1000 /хиляда/лева, като продажна цена.

            Съдържанието на приети като доказателства Тъжба с вх. № 4765/15.02.2010г. (стр. 142-148 от делото), Разпореждане по вх. № 4765/15.02.2010г. на и.д. Председател на СРС-НО, Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 30.10.2009г. на прокурор при СРП (стр. 140-141 от делото) и Сведение до началника на 04 РУ на МВР- СДВР (стр. 134-139 от делото) установяват съдържанието на изявленията, които М.Г.К. е адресирал до органите на МВР, на прокуратурата и на съда, за извършени срещу него действия от трети лица. Споменатите документи съдържат името на А.А.К. в качеството на свидетел (стр.142 от делото).

Като доказателства по делото са представени и приети без да бъдат оспорени  и други документи, които съдът не обсъжда подробно, доколкото ги намира за неотносими към предмета на спора и предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявени са иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД и обективно съединен с него, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД. Предмет на спора е възникването на право на ищцата А.А.К., да иска разваляне на договора за дарение, за който се установи да е бил сключен на 17.04.1995г. между нея и ответника М.Г.К.. Релевираните основания за разваляне на договора следва да бъдат разгледани в посочената от ищцата последователност (като отделни основания за предявяването на иск), съгласно уточнителната молба от 03.12.2013г., приложена на стр.23 от делото.

Преди всичко обаче, съдът следва да се произнесе по допустимостта на претенциите с които е сезиран.

След проверка на направените от ищцата фактически твърдения и представените пред него доказателства, съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

Ищцата се домогва да упражни правото на разваляне на договора само за съответната  ½ идеална част от процесния недвижим имот, която ищцата е притежавала (в режим на СИО с другия дарител Г. К., починал на 04.09.2010г.). От друга страна, при липсата на доказателства в противната насока, съдът приема, че е бил спазен предвидения в закона едногодишен срок за предявяването на исковете, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

По предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД;

Дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Цитираната нормативна разпоредба, която регламентира основанието на иска – мотивира извода, че основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с имущественото състояние на дарения и третата – с отправянето/ получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип (именно в това се състои една от основните разлики между задължението за предоставяне на издръжка при договора да дарение и същото задължение при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане).

Последната от споменатите три предпоставки бе установена без съмнение в хода на съдебното дирене, доколкото дори страните не спорят, че на 19.08.2013г.  М.Г.К. е уведомен от ищцата А.К. за възникналата нужда от предоставяне на издръжка. Това е така, защото на споменатата дата е била връчена приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 2736/2013г., том І, рег. № 109 на нотариус С.Ф. с рег. № 508, чрез която адресантът кани адресата да предостави издръжка в размер не по- малко 500 лева месечно, за осигуряване на „..най- насъщни битови разходи и разходи за лекарства, считано от датата на връчване на поканата..“  „и по 500 лева месечно“ с които да „..посрещне разходите за наемането на жилище..“ .

С посочването на банкова сметка ***, ищцата е създала необходимите предпоставки за изпълнение на претендираното задължение.

По аргумент от чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД следва да се приеме, че за дарения съществува задължение да издържа дарителя си, ако същият се нуждае от издръжка. Това задължение има морален характер и произтича от разбирането на законодателя, че дареният, който е облагодетелствуван от дарителя, има задължение да подпомогне последния, когато е в нужда. Счита се, че в противен случай дарителят не би извършил дарението. Именно от тук произтича и установената в закона санкция срещу дарен, който отказва да даде издръжка на дарителя си, когато същият се нуждае от такава.

Отказът на дарения да даде издръжка обаче, следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него. Тук преди всичко следва да се констатира, дали е налице нужда на дарителя от издръжка; искал ли е такава от дарения и ако същият е отказал да я даде, защо е сторил това. Необходимо е още да се изследва, дали дареният е в състояние да даде исканата издръжка. Изясняването на последния въпрос е от съществено значение, тъй като невъзможността на дарения да даде издръжка на дарителя не е равнозначна с отказ да се даде такава, когато е възможно това.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, ищцата не представи конкретни доказателства, установяващи нуждата и от издръжка за закупуване на храна, лекарства, жилище. Установяването на тези нужди следва да се преценява конкретно, според персоналните потребности на нуждаещия се от издръжка и следователно е в негова доказателствена тежест. Нещо повече – ищцата не се яви, без основателна причина в открито съдебно заседание, за да отговори на поставените от насрещната страна въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, въпреки че съдът е предостави нееднократна възможност в тази насока, съобразявайки възрастта и здравословното й състояние. При това, съдът намира за неустановено/ недоказано твърдението на ищцата за субективната й необходимост от предоставяне на парични средства за издръжка, нито за размера на необходимата издръжка.

По изложените по- горе съображения, съдът намира за неустановено/ недоказано твърдението на ищцата, че се нуждае от парични средства за осигуряване на жилище за задоволяване на жилищните й потребности. Представените от ответника доказателства обаче, създават индиция, че такава потребност не съществува, доколкото ищцата е носител на ограничени вещни права върху два имота, с местонахождение в гр. Д. и гр. Варна, които са подходящи за задоволяване на евентуално възникнали жилищни нужди.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, ответникът представи доказателства, обосноваващи процесуалната му теза, че не е отказвал да предостави издръжка на ищцата, но е предоставял такава, „според възможностите“ му.

Приетите като доказателства платежни нареждания обосновават категоричен извод, че ответникът е започнал да превежда парични суми по сметката на ищцата, незабавно след като е получил писмената покана за предоставяне на издръжка. Без съмнение се установи, както периодичния характер на преводите, извършени от ответника, както и основанието на извършените преводи.

Дали размерът на фактически предоставената от ответника издръжка, като размер на паричната сума е съответен на обективно необходимата издръжка за ищцата, не може да се установи, тъй като, както бе посочено по- горе в мотивите на настоящото решение – ищцата не установи сумата, която е необходима за осигуряване на издръжката й, въпреки предоставените от съда процесуални възможности в споменатата насока.

Ответникът обаче установи, че през периода, в който е нареждал паричните преводи по сметката на ищцата, той самият е бил без работа. Не се установи в този ответника да е реализирал каквито и да е парични доходи, освен еднократен доход от 1000 лева, придобит от продажба на недвижим имот. В споменатата насока логично се налага извода, че ответникът субективно не е имал възможност да предоставя издръжка в по- голям от фактически предоставения размер.

В задължителната си практика на ВКС на РБ, установена по чл. 290 от ГПК, този съд приема, че не може да се приеме като проява на непризнателност непредоставянето на издръжка, ако надареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя /виж Решение № 526/03.02.2012г. постановено по гр.д. № 681/2010г. на ІV г.о. на ВКС/.

По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен. При това положение, съдът дължи да се произнесе по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД;

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, бяха представени писмени доказателства, обосноваващи извода, че ответникът в действителност е сезирал многократно органите на МВР, на Прокуратурата на РБ и органите на съда, за действия и бездействия на трети лица, които той възприема като незаконосъобразни, респ. като състав на престъпно посегателство срещу негови субективни права.  

Съдържанието на представените пред настоящия съд доказателства обаче, никак не обосноваха извода, че с действията или изявленията си, ответникът е съобщил на надлежен орган на властта за извършено персонално от ищцата ищцата А.К. престъпно деяние, респ. че е обвинил ищцата А.К. в извършването на престъпление.

Действително, налице са данни, че ответникът е посочил ищцата А.К. в качеството на свидетел, но това обстоятелство не дава основание за разваляне на договора за дарение, доколкото според разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД, конкретното основание за разваляне на дарението се свързва с набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена. Споменатите предпоставки не бяха остановени, посредством представените писмени доказателства.

По тези съображения, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на разноските;

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените съдебни разноски, посочени в представения списък по чл. 80 от ГПК.

Сумата на разноските възлиза на 3400 лева.

Направеното от ищцата възражение за прекомерност на разноските, заплатени от ответника за процесуално представителство е неоснователно. До този извод съдът достигна, като отчита обстоятелството че са предявени два отделни иска, за всеки от които се дължи поне минимално адвокатско възнаграждение, цената на иска и  броя на проведените съдебни заседания.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.К. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** срещу М.Г.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв. К.,***9 иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за разваляне на Договор за дарение на недвижим имот от 17.04.2005г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том ХХХІV, дело № 6563/1995г. на нотариус Д. при Нот. Служба на ІІ РС гр. С., касаещ ½ идеална част от апартамент № 3 с площ от 122, 63 кв.м. и  с местонахождение: на втори етаж в жилищната сграда, намираща се на адрес - гр. ************, който понастоящем се идентифицира като имот кадастрален идентификатор № 68134.100.139.1.3. и съответните идеални части от имот с кадастрален идентификатор № 68134.100.139. по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД 18-33/2010г. на И.Д. на АГКК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.К. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** срещу М.Г.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв. К.,***9 иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД за разваляне на Договор за дарение на недвижим имот от 17.04.2005г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том ХХХІV, дело № 6563/1995г. на нотариус Д. при Нот. Служба на ІІ РС гр. С., касаещ ½ идеална част от апартамент № 3 с площ от 122, 63 кв.м. и  с местонахождение: на втори етаж в жилищната сграда, намираща се на адрес - гр. ************, който понастоящем се идентифицира като имот кадастрален идентификатор № 68134.100.139.1.3. и съответните идеални части от имот с кадастрален идентификатор № 68134.100.139. по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД 18-33/2010г. на И.Д. на АГКК.

 

ОСЪЖДА А.А.К., да заплати на М.Г.К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - сумата от 3400 лева (три хиляди и четиристотин лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд С., чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                             

        СЪДИЯ: