№ 800
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20063898 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 51770/2019
г. по описа на СРС, II ГО, 58 състав, АЛ. Р. В. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, на
основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), сумата от 2 696 лв. – регресно вземане за
застрахователно обезщетение, изплатено от ЗД „Б.И.“ АД, в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на ответника и за щети, причинени от АЛ.
Р. В. при ПТП на 26.05.2015 г. и след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 456, 61 лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за периода 04.02.2018 г. – 09.09.2019 г., както и сумата от 707, 84 лв. – съдебни
разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозираната въззивна жалба от
ответника АЛ. Р. В., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност. Счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно. В нарушение на чл.11 ГПК са ползвани материали от
наказателното производство. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
изводите на решаващия съд са обосновани, като не е допуснато нарушение на
материалния закон. Към момента на завеждане на делото не е изтекъл 5 – годишния
давностен срок, който започва да тече от момента на заплащане на застрахователното
1
обезщетение. Представеното по делото споразумение, сключено между прокуратурата
и виновния водач, не е оспорено от ответника. Счита, че ищецът е провел пълно
иглавно доказване на фактите, на които основава предявения иск. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединяване
искове съответно с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на
26.05.2015 г. В района на гр. Пловдив, на кръстовище между ул. „Димитър Талев“ и ул.
„Константин Нунков“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, рег. № ****, собственост на И.Н.Г., управляван от АЛ. Р. В. и лек
автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № ****, собственост на С.Х.К.,
управляван от Р.Х.Р.. В съставения протокол за ПТП е посочено, че вина за
настъпването му има ответникът, който на кръстовището при поставен пътен нак Б.2
(Стоп), не спира и не пропуска движещия се с предимство лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Авео“, като му причинява щети. Управляваният от ответника
автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ищцовото дружество. След направена оценка на щетите е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2 681 лв. Ответникът е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 696 лв. –
главница, сумата от 436, 61 лв. – мораторна лихва за периода 04.02.2018 г. – 09.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът, чрез адв.
М.Т., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, оспорва предявения иск. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Счита, че изплатеното застрахователно обезщетение е
завишено. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица на 26.05.2015 г., около 01. 50 ч., в гр. Пловдив, на кръстовището между ул.
„Димитър Талев“ и ул. „Костантин Нунков“ е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ****, собственост на И.Н.Г.,
управляван от АЛ. Р. В. и лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. №
****, собственост на С.Х.К., управляван от Р.Х.Р., както и още две МПС – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № ****, собственост Е.И.М.,
паркиран, както и лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № ****,
собственост на „С.-**“ ООД, паркиран. Като обстоятелства и причини за ПТП е
посочено, че първият участник, на кръстовище при наличие на пътен знак Б-2, не
пропуска и блъска движещия се път с предимство участник 2, след което първият
участник се отклонява вдясно, качва се на тротоара и блъска паркираният участник 3,
отмества се надясно и блъска маркиралото МПС 4. Съставен е акт за административно
нарушения на първия участник.
От представената застрахователна полица се установява, че 28.08.2014 г.
между И.Н.Г. и ищеца е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“. Срокът на действие на договора е 1
година от 28.08.2014 г. до 27.08.2015 г. Застрахователната премия е в размер на 166, 89
лв.
2
На 27.05.2015 г. е отправено искане за оценка по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ****.
Съгласно опис – заключение по претенция по щета № 15962525000411
размера на застрахователното обезщетение възлиза на 2 899, 78 лв.
С платежно нареждане от 22.11.2017 г. ищецът е превел по банков път сумата
от 2 681 лв. – обезщетение по щета № 15962525000411.
Видно от представения препис от протокол от проведеното на 27.05.2016 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 2566/2016 г. по описа на Пловдивски районен
съд, V наказателен състав, съдът е одобрил на основание чл.382, ал.7 НПК
споразумение, с което АЛ. Р. В. е извършил виновно престъпление по чл.ц343, ал.3,
предл. първо, б.“а“, предл. второ вр. с ал.1, б.“б“, предл. второ вр. с чл.342, ал.1, предл.
трето НК за това, че на 26.05.2015 г., в гр. Пловдив, в района на кръстовището на ул.
„Димитър Талев“ и ул. „Константин Нунков“, при управление на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, рег. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП,чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл.6, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП,
чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.47 ЗДвП, чл.50, ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана наказателната
му отговорност“.
Ищецът е отправил до ответника регресна покана изх. № ОС-
735882/29.12.2017 г. за заплащане на сумата от 2 706 лв. Поканата е връчена лично на
ответника на 04.01.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Между ищеца и ответника е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. №
****, по силата на който за периода 28.08.2014 г. – 29.08.2015 г. гражданската
отговорност на водача на посочения лек автомобил е покрита от ищеца по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на
застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на
възникване на застрахователното правоотношение.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван от
3
собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 26.05.2015 г., е
настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е
покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е несъобразяването на ответника с
поставения пътен знак Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Като е отнел предимството на лекия автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег.
№ ****, ответникът е станал причина за настъпилото ПТП. Деянието е противоправно,
тъй като е в нарушение изискването на чл.46, ал.2 ППЗДвП вр. с чл.45, ал.2 ППЗДвП.
Ето защо и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не
е оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на ответника.
В предвидените от закона случаи застрахователят се освобождава от
задължението му към застрахования, тъй като не отговаря за умишлено причиняване
на риска от застрахования или за такова негово поведение, което увеличава риска в
степен, в която той не носи отговорност, какъвто е случаят на управление на МПС в
пияно състояние, респ. когато водач е отказал да се подложи или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол
Нормата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) регламентира, че застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма или е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол. В този смисъл е и чл.500, ал.1, т.1 КЗ, действал към момента на възникване на
регресното право.
С одобрено от съда споразумение е ангажирана наказателната отговорност на
ответника във връзка с процесното ПТП. Като е съобразил представеното по делото
споразумение, решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя процесуално
нарушение, тъй като съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Тази норма намира приложение и по
отношение на одобреното от съда споразумение за решаване на делото, на основание
чл.383, ал.1 НПК, тъй като то има последиците на влязла в сила присъда. С посоченото
споразумение е установена вината на водача на лекия автомобил марка „Опел”, модел
„Астра“, рег. № ****, участието му в настъпилото на 26.05.2015 г. ПТП, както и
противоправността на деянието, включително нарушението на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Ищецът е заплатил на собственика на увредения лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Авео“, рег. № ****, С.Х.К. застрахователно обезщетение в размер
на 2 681 лв., като по този начин е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от
сключения с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
По изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), респ. на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, действал към момента на
възникване на регресното право, поради което следва да се ангажира отговорността на
ответника до размера на платеното от застрахователя обезщетение 2 696 лв., ведно с
4
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ето защо предявеният иск се
явява изцяло основателен.
Жалбоподателят поддържа възражението си, заявено с депозирания по
делото писмен отговор на исковата молба, че искът е погасен по давност.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните суброгационни
искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика,
обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Този въпрос се разрешава непротиворечиво и в
постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д.
№ 192/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г.
на ВКС, ТК, II ТО; решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г., ТК, I ТО,
решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 15 от
04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 127 от 18.10.2019 г.
по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. С посочената съдебна практика е
разяснено, че регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния
фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110
ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съответно
Гаранционният фонд, изплати обезщетенията на правоимащите лица, а не от момента
на настъпване на застрахователното събитие.
В случая застрахователното обезщетение е платено от ищеца на 22.11.2017
г., а искът е предявен на 09.09.2019 г. Ето защо към момента на завеждане на делото не
е изтекъл установения в нормата на чл.110 ЗЗД 5 – годишен давностен срок, поради
което възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания относно размера и периода на
лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън
пределите на въззиния контрол и не следва да го обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба без явяване в открито съдебно заседание, на
основание чл.78, ал.8 вр.3 ГПК, следва да се присъди сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20063898 от 10.03.2021 г., постановено по гр.
д. № 51770/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав.
ОСЪЖДА АЛ. Р. В., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. **** и
съдебен адрес гр. София, бул. „****, кантора № 260 – адв. М.Т., да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****, сумата от 50 (петдесет) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6