Решение №
Гр.
Велинград, 02.02.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав,
в закрито заседание двадесети януари през две хиляди и деветнадесет и
втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 137 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца Ф. МЕХМЕДОВА Х., ЕГН:********** с адрес ***,
чрез адв.Д.Т. със съд адрес ***,
против Р. АЛЬОШЕВ Х., ЕГН **********
***.
Предявени
е конститутивен иск с правно основание чл.227, ал.1 б.“в“ от ЗЗД - за
отмяна на нотариален акт за дарение
№108, том първи,рег.№716, нот.дело №106 от 07.04.2016г. и вписан в служба по
вписванията с вх.№592/07.04.2016г под Акт №152, том 2, дело №299/2016г., с
който е надарен Х. със имота представляващ: 5/6 ид.части от Поземлен имот с
идентификатор 62004.6.611 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на изп.директор на АГКК, с адрес на
поземлен имот град: Ракитово, ул."Огоста"№21, целият имот с площ от
524кв.м., с номер по предходен план 1559, квартал 145, парцел III- 1559, при
съседи: 62004.6.9563; 62004.6.622; 62004.6.612; 62004.6.9558; ВЕДНО 5/6 идеални
части от находящите се в имота сгради: СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.1 по
КККР със застроена площ 86 кв.м. с предназначение -двуетажна жилищна сграда-
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.2 по КККР със застроена площ от
31 кв.м., брой етажи-2, с предназначение:селскостопанска сграда; СГРАДА с
идентификатор 62004.6.611.3 по КККР, със застроена площ 29кв.м.,брой етажи 2 с
предназначение: хангар,депо, гараж, поради отказ на надарения да дава на
дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Ищецът
твърди, че ответника по иска е негов син. С договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение №108, том първи, рег.№716, нот.дело №106 от
07.04.2016 г. и вписан в служба по вписванията с вх.№592/07.04.2016г. под Акт
№152,том 2, дело №299/2016г. е дарила на сина си –ответника Р. Альошев Х.,
следния собствен недвижим имот: 5/6 ид.части от Поземлен имот с идентификатор
62004.6.611 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със
Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на изп.директор на АГКК с адрес на поземлен имот
град:Ракитово, ул."Огоста"№21, целият имот с площ от 524 кв.м., с
номер по предходен план 1559, квартал 145, парцел III-1559, при
съседи:62004.6.9563; 62004.6.622; 62004.6.612; 62004.6.9558, ВЕДНО с 5/6
идеални части от находящите се в имота сгради: СГРАДА с идентификатор
62004.6.611.1 по КККР със застроена площ 86 кв.м. с предназначение -двуетажна
жилищна сграда- еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.2 по КККР със
застроена площ от 31 кв.м., брой етажи-2, с предназначение:селскостопанска
сграда; СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.3 по КККР, със застроена площ
29кв.м.,брой етажи 2 с предназначение: хангар,депо, гараж.
Твърди се също така от ищцата, че е вдовица, болна е
с множество заболявания и е на
седемдесет година. Получава 340 лева пенсия. С Експертно решение на ТЕЛК
е освидетелствана с 86% намалена работоспособност с диагноза - злокачествено
новообразование на млечна жлеза, както и хипертонично сърце със застойна
сърдечна недостатъчност,белодробна болест, други неуточнени мозъчно съдови
болести, други видове стенокардия,захарен диабет, тромбофлебит с верикозна язва
на краката. Някои от лекарствата за лечението на болестите получавала с
намаление по здравната каса, но други закупувала - като перодоктал, четири вида
лекарства за сърцето, лекарство за захарта, за тромбофлебит и други. Разхода й
за лекарства на месец бил около 100 лева.
От своя страна ответника
всяка година по осем месеца излизал на работа в Англия. На определен период
получавал платена английска борса. От прехвърлянето на имота, не плащал
електроенергия, вода и данъци.
Ищецът твърди също, че
средствата не й достигали да си набави дърва за огрев, а храната й била много
оскъдна. Освен това след смъртта на съпругът й, синът й - ответника, започна да й налага психически
тормоз, като искал от нея да му прехвърли къщата, като я и задължавал и отправял закани, че ще й вгорчи
живота. Ищцата му е заявила ,че къщата ще остане на него след смъртта й, защото
брат му си има. Но той отстоявал искането си. Накрая помолила другия си син да
му прехвърлят идеалните си части, за да престане да я тормози. След прехвърлянето обаче отношението
му станало още по непоносимо. Жената с която живеел на семейни начала я дебне
да излезе на двора и започвала да й отправя обиди - наричала я „гърбава вещица, саката кучка, аз ще те
изгоня оттук, ако не стане, ще те отровя, ти няма дълго да живееш за да ми
ходиш по двора и да мърсуваш“. Вечерта,
след прибирането на сина й ищцата му
споделя и му се молела да не и позволява така да я тормози. Вместо да я защити, той се нахвърлил да я бие. Така била
удряна, многократно изпадала в безпомощно състояние след нанесен побой, викала
бърза помощ, а в други случаи оставала просната на земята, без сили да стигне
до телефона. Другият син идвал да помага на майка си - да й нацепи дърва, храна й носил, но
ответника му забрани да идва при нея в
къщата и започна да се кара и със семейството на брат си. Отправяли му закани,
че ако го видят в техния имот ще го пребият. Ищцата се притеснила, че са
нарушили спокойствието в семейството на другият й син и го посъветвала да не
идва при нея.
Настоява се на това, че
многократно е подканяла ответника да си плаща електричеството, кабелната,
водата и данъците, тъй като не и достигала пенсията. Молил го и да й закупи дърва и да й
дава някой лев за да не гладува, а той й заявявал, че ще плаща, ако иска да й
свети крушката.
Твърди още, че през
2018г. образувала дело за отмяна на нотариалният акт, но
оттеглила иска си, защото сърце не й
давало да отиде на съд срещу синът
си. Но в него не е трепвала синовна
обич, желанието му било да я умори и да я няма в къщата.
Настоява се и на това,
че на 27.11.2020г. с писмо-покана поискала от синът си -ответник да й отпуска по 500 лева месечно, за да може да си
подсигури лечението и съществуването. Ответника й заявил, че ще й плати погребението. След
поканата отново била подложена на
психически тормоз от синът си и жената с
която живее на семейни начала, които отправяли закани, обиди и клетви.
С
оглед на изложените обстоятелства бил налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск за отмяна на дарението поради отказ на надарения да дава необходимата
издръжка на дарителя.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иск да бъде отменен НА за дарение №108, том първи,рег.№716,
нот.дело №106 от 07.04.2016г. и вписан в служба по вписванията с
вх.№592/07.04.2016г под Акт №152, том 2, дело №299/2016г., с който е надарен Х.
със имота представляващ: 5/6 ид.части от Поземлен имот с идентификатор
62004.6.611 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземлен имот
град: Ракитово, ул."Огоста"№21, целият имот с площ от 524кв.м., с
номер по предходен план 1559, квартал 145, парцел III- 1559, при съседи:
62004.6.9563; 62004.6.622; 62004.6.612; 62004.6.9558; ВЕДНО 5/6 идеални части
от находящите се в имота сгради: СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.1 по КККР
със застроена площ 86 кв.м. с предназначение -двуетажна жилищна сграда-
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.2 по КККР със застроена площ от
31 кв.м., брой етажи-2, с предназначение:селскостопанска сграда; СГРАДА с
идентификатор 62004.6.611.3 по КККР, със застроена площ 29кв.м.,брой етажи 2 с
предназначение: хангар,депо, гараж -поради отказ на надарения да дава на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Претендира и разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него счита,
че искова молба е недопустима, поради
това иска делото да се прекрати по следните съображения: Съгласно чл. 227,
ал.З от ЗЗД искът за отмяна на дарението можел да бъде предявен в едногодишен
срок от узнаването на основанията и обстоятелствата. В настоящата хипотеза те
били станали известни на ищцата още през месец Май 2018г. Тогава тя завела
исково производство срещу Р.Х., като по нейна молба с вх. № 2720/30.05.2018г.,
в Районен съд Велинград било образувано гр.д.№ 776 по описа за 2018г. В тази
исковата молба бил инкорпорирани твърдения, които изцяло се припокривали с
изложените в настоящото производство, тоест на ищцата са били известни
основанията за отмяна на дарението към онзи момент. В хода на производството на
20.05.2019 г., с нарочна молба по делото с вх.№ 2388 бил оттеглен предявеният
иск на основание чл. 232 от ГПК и съдът в открито съдебно заседание на
21.05.2019 г., прекратил с Определение производството по делото, което било
влязло в законова сила. В кориците на делото се съдържали епикризи, доказващи,
че всичко се е случило в период по-голям от една година. При това положение
предявената през 2021г. искова молба в настоящото производство се явявала
недопустима, тъй като била подадена извън горепосоченият едногодишен срок.
По
същество на спора счита исковата молба за неоснователна на няколко основания.
На първо място ответника смята, че в конкретния случай следвало да се вземат
предвид постановките на Тълкувателно решение № 1/21.10.2013г. по тълк.д.№
1/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ, според което не даването на издръжка трябвало
да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може
да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна
на дарението. Такава високо укорима непризнателност щяло да има, когато
дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да
накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които
дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. В конкретния случай
смята, че не е налице такова непризнателно поведение от страна на Р.Х. за
заплащане на издръжка на ищцата Ф.Х. и то в определения размер от 500 лв. на
месец, тъй като от една страна Х. бил безработен, не получавал никакви доходи и
бил в затруднено материално положение, а от друга страна той дължал издръжка и
на малолетното си дете Алиш Радостинов Х. с ЕГН **********. При тази хипотеза
едно плащане от страна на ответника на исканата издръжка би поставило него и
лицето, което е длъжен да издържа по закон - малолетния си син, в по-лошо
състояние от това на искащия издръжката - дарителят, който в настоящото
производство бил ищец.
Твърди
още, че и майката на малолетното дете -Айше Салиева Бакалова не била трудово
ангажирана и така издръжката за малолетното им дете Алиш Х. остава изцяло на
плещите на ответника. Нужда от издръжка
за детето била необходима за осигуряване на нормални житейски условия, които да
му помогнат да се развива като личност и да покрива житейските си нужди. Същият
бил ученик в СУ „Свети Климент Охридски“ -Ракитово, който момент несъмнено
изисквал и повече средства, за да бъде нормален и функционален и неговият
учебен процес.
На второ място счита,
че сумата с която ответника бил поканен да дава издръжка е произволно избрана
като размер 500 лева, тъй кат същата не отговаряла на действителните нужди и
размерът и бил прекалено завишен именно с цел същата да не може да бъде дадена
и да се проведе исков процес за отмяна на дарението. С исковата си молба ищцата
твърдяла, че нуждата и от издръжка е точно в размер на 500 лева месечно, които
според нея биха и осигурили лечението и съществуването. Същевременно се
излагала твърдение, че тя получава доход от 340 лева пенсия, Това означавало,
че евентуалната месечна издръжка, която следва да и бъде дадена е в размер на
160 лева, които като се прибавят към пенсията от 340 лева, се получавало
точната сума твърдяна от самата ищца, като необходима й за месечна
издръжка -500 лева. Отделно от това
считат, че ищцата получава по-голям размер на пенсията си, към която пенсия
получава добавка и от пенсията на починалият си съпруг Альоша Ценов Х., както и
подпомагане от Дирекция Социално подпомагане и по този начин надхвърля и
линията на бедност за страната, която се определя за всяка една година. Също
така ищцата била съсобственик и на имот, представляващ НИВА от 2,042 дка, осма
категория, местност „БЕЛ ПЪТ“, имот № 62004.11.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010г., на ИД на
АГКК, от който имот също можело да бъдат генерирани доходи. Притежаването на
земеделски земи или на идеални части от тях позволявало на трудоспособния
дарител да обработва тези земи и да консумира или реализира доходи от събраната
реколта. Ако дарителят бил нетрудоспособен или нямал условия да обработва
земите, той можел да ги даде под наем или да ги продаде. В този смисъл била и
практиката на ВКС.
На трето място излага и
съображения досежно фактите, кой плаща комунално битовите разходи. В тази
връзка твърди, че запазвайки правото си на ползване в дарения имот ищцата
живеела именно точно там и подчинени на общоизвестното правило, че всеки си
плаща за консумираните блага, то и същата следвало да участва в плащането, като
един договор за дарение не бил от категорията на обстоятелствата вменяващи
задължение за дареният субект да плаща. Въпреки това ответника
не бил изоставил задължението си да плаща и той разходи във връзка със
стопанисването на имота, като плащайки не бил пазил документи, тъй като след
оттегляне на искът по образуваното в Районен съд Велинград гр.д.№ 776/2018 г.,
нещата между страните станали в рамките на нормалния житейски тон. Възможно
било и част от представените от ищцата документи да са взети от ответника, но
счита, че същите са неотносими към спора, тъй като всички са от период преди да
бъде поискана издръжката, като има представени дори и от 2018г. От друга страна
пък средният месечен размер на задължението за електричество бил в размер на
28,22 лева, а за вода в размер на 8,26 лева, които суми не били толкова голям
проблем, за да бъдат предпоставка за трудности в житейският бит. А
представените доказателства за кабелна телевизия, счита отново за неотносими,
тъй като кабелната телевизия представлявала една екстра от обичайното, което е безплатната
ефирна телевизия, но след като някой реши да гледа повече канали, да избере
различен от минималния абонамент, то причината поражда и следствието - да се
плаща.
Сочи и за извършваните
плащания от ответника във връзка с имота
- той чинно бил плащал данъците и такса за битови отпадъци за имота от годината
на придобиването му 2016г. и за настоящата 2021 г. Също така твърди, че ответника е плащал и токът в къщата считано от месец
Декември 2020 г., както и водата, за които изложени плащания ще представи
доказателства. На четвърто място твърди,
че сочените заболявания на ищцата са от период преди да бъде извършеното
Дарението с нотариалния акт, на който се иска отмяната, като Експертното
решение от МБАЛ Пазарджик е от 2010 г. Това били все моменти, които са били известни
на дарителката през 2016г., когато дарява своя имот. При това следвало да се
има предвид и напредналата възраст на ищцата - към датата на договора за
дарение същата е била на 66 г., а към датата на завеждане на делото е на 71
години. С оглед на този факт счита, че посочените от нея заболявания не са
непредвидими и то още към момента на подписване на договора за дарение. При
това именно тогава ищцата е имала възможността да сключи договор за дарение
срещу задължение за издръжка и гледане, който в практиката много често били
прилаган в подобни ситуации.
На пето място, като
косвена индиция за не чак толкова влошеното финансово състояние на ищцата сочи
и едно нейно процесуално бездействие и едно процесуално действие. Ищцата на
първо място не се била възползвала, не била правила дори опит да бъде
освободена от съдът от внасяне на държавна такса за настоящия иск по реда на чл.
83, ал.2 от ГПК, като същевременно заплатила сума за адвокатско възнаграждение
за воденето на делото, при положение, че е налице институтът на безплатната
правна помощ. Считат, че изложените обстоятелства в съвкупността си доказват
индицията, че финансовото положение на ищцата не е лошо. Също така по данни на
ответника, ищцата ходела често на почивки и посещавала курорти дори извън
страната.
Настоява се и на това,
че изложеното в исковата молба за тормоз, който въпреки че излиза извън
предмета на делото, оставал недоказан. Видно от исковата молба ищцата излагала
свои интерпретации, които са и дали повод да заведе 2018г., дело за отмяна,
като така е хронологическото подреждане в исковата молба. Там също така се
акцентирало основно върху влошени отношения основно от майката на нейния внук,
които обстоятелства обуславяли донякъде и истинската причина за завеждането на
настоящото дело. Нейното изложение не се подкрепяло нито от провеждани
производства пред РС Велинград по реда на Закона за защита от домашно насилие,
нито имало образувани проверки в Районна прокуратура Пазарджик, Териториално
отделение Велинград.
По тези съображения
считат, че с исковата молба не се представят обстоятелства за трайно изпадане в
нужда на Ф.Х. и поради това била неоснователна и недоказана по основание и
размер и се иска да бъде отхвърлена.
Съдът
е намерил за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на искова
молба, поради следното: Предмет на настоящото дело е отмяна на дарението,
поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя си. Срокът за предявяване на такъв иск е
едногодишен и започва да тече от момента на отказа за даване на издръжка. Дори
и нуждата от издръжка да е възникнало по-рано, то обстоятелствата свързани с
момента на възникването на нуждата от издръжка не се отразяват върху срока, тъй
като той не зависи от тях. Ето защо и
това възражение е оставено без уважение.
В
о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Т., поддържа иска и иска
уважаването му, с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответникът лично
и чрез пълномощниците си адв.Димитров и адв.М., оспорва иска, поддържа
възраженията си с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, както възраженията на ответника, намира следното:
Не
е спорно между страните, че по силата на НА № 108/07.04.2016г. ищеца Ф. Мехмедова Х., заедно със сина си
Росен А.Х., като дарители, са дарили на ответника Р.А.Х. – техен син и брат,
следния свой съсобствен недвижим имот, а именно: 5/6 ид.части от Поземлен имот
с идентификатор 62004.6.611 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на изп.директор на АГКК, с адрес на
поземлен имот град: Ракитово, ул."Огоста"№21, целият имот с площ от
524кв.м., с номер по предходен план 1559, квартал 145, парцел III- 1559, при
съседи: 62004.6.9563; 62004.6.622; 62004.6.612; 62004.6.9558; ВЕДНО 5/6 идеални
части от находящите се в имота сгради: СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.1 по
КККР със застроена площ 86 кв.м. с предназначение -двуетажна жилищна сграда-
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.2 по КККР със застроена площ от
31 кв.м., брой етажи-2, с предназначение:селскостопанска сграда; СГРАДА с
идентификатор 62004.6.611.3 по КККР, със застроена площ 29кв.м.,брой етажи 2 с
предназначение: хангар,депо, гараж. При тази сделка дарителката Ф. Мехмедова Х.
е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно ползване на първия етаж от
жилищната сграда. А и същото се установява от представени НА №108/07.04.2016г. / на л.5 по делото/.
Не се спори и между лицата
страни по горната сделка – дарение - ищеца
Ф. Мехмедова Х. и ответника Р.А.Х. да е налице роднинска връзка, като ищеца е майка
на ответника, а другия дарител Росен А.Х. е негов брат. Това се установява от
удостоверение за наследници на Альоша Ценов Х., починал на 21.01.2010г., като
женен, чийто наследници по закон са: съпруга - ищеца Ф. Мехмедова Х. и двамата му сина - ответника
Р.А.Х. и дарителя Росен А.Х..
При тези данни за
наследяване и до колкото са дарени 5/6 ид.части от горните имоти, следва да се приеме,
че: ищецът Р. е наследил от баща си 1/6 ид част и е станал собственик на тази
част от имотите, брат му Росен А.Х. също е наследил 1/6 ид част, а останалите
4/6 ид. части са наследени от ищцата Ф. Мехмедова Х., като преживяла съпруга.
Тоест дарените от
ищцата имоти, на които е била собственик преди дарението са 4/6 ид части от
имотите: Поземлен имот с идентификатор
62004.6.611 и построените в него три сгради: жилищна сграда с идент. 62004.6.611.1;
селскостопанска сграда идентификатор
62004.6.611.2 и гараж с идент. 62004.6.611.3.
До този и размер от 4/6
ид части от дарените имоти ищеца има право да иска отмяна на дарението. А над
него и до претендираните 5/6 ид. части искът е изначално неоснователен, тъй
като те са били собственост на дарителя Росен А.Х., който не страна по делото и
поради това в тази част ще се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл.227, ал.1, б.В“ ЗЗД Дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва
да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Съобразно
установената задължителна съдебна практика предпоставките за уважаване на иска
по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД
са – трайна нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до
дарения; отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка, като
правото на дарителя да иска тази отмяна възниква при наличие на обществено
укоримо поведение от страна на дарения – такова не е налице, ако поради липса
на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от
това на дарителя /Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/13 г., ОСГК/
Дарението
е едностранен, безвъзмезден договор и по начало не създава никакви задължения
за дарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Дареният има само
морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това
морално задължение се трансформира в правно само ако настъпят определени в
закона обстоятелства – изпадане на дарителя в трайна нужда от получаване на
издръжка и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава
такава. Последица от неизпълнението на това вече правно задължение е
възможността дарението да бъде отменено на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Предвид
гореизложеното основателността на предявения от ищеца иск се предпоставя от
установяване на следния фактически състав: 1) сключен между страните договор за
дарение; 2) трайна нужда на дарителя от издръжка; 3) отправено искане за
издръжка към надарения от страна на дарителя; 4) отказ на надарения да даде
исканата издръжка.
В
разглеждания случай е налице сключен между страните договор за дарение,
обективиран в описания по-горе НА № 108/07.04.2016г. Не е налице спор, че ответникът не е
предоставял на ищеца каквито и да било средства за издръжка.
От представеното Писмо-покана
от 27.11.2020г., връчено на ответника на 02.12.2020г. чрез писмо с обратна
разписка /л.7 и 8/, се установява с него ищеца Ф.Х. да е поискала издръжка от
ответника в размер на 500лв., тъй като с получаваната пенсия от 300лв. не може
да покрие нуждите си за храна, дрехи, лекарства и отопление и други битови
разходи, както и данъци за имота, а здравословното й състояние, заболяванията и
напредналата възраст не й позволяват да работи и да реализира доходи.
Не спорно по делото, че
ответника не заплащал издръжка на дарителя си след като такава е поискана.
В съответствие с
твърденията на ответника се установява, че ищецът Ф.Х. е подала на 30.05.2018г. искова молба за
отмяна на същото дарение, поради недаване на поисканата издръжка от 200лв., по
която е било образувано в Районен съд Велинград гр.д.№ 776/2018 г. /виж ИМ на
л.50 по делото/. От нея се установява, че изложеното като фактология в
обстоятелствена част на искова молба напълно се припокрива с настоящата искова
молба. Единствената разлика е, че исканата издръжка е била 200лв., а сега се
иска такава от 500лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на
дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането,
отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да
дава издръжка.
Съгласно чл. 227, ал.3, изр. 1-во от ЗЗД, искът може
да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни
основанията за отменяне на дарението. А основанията са: изпадане на дарителя в
трайна нужда от издръжка, поискване на такава от надарения и отказ на последния
да дава издръжка. Издръжка може да бъде поискана винаги при нужда. При всяко
поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за
отменяване на дарението независимо от това, колко време е изтекло от извършване
на дарението, от предшестващи откази и независимо дали е правено друго такова
искане. Затова едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД не може да изтече,
докато съществува нуждата от издръжка. В този смисъл и Решение № 322 от
09.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 656/2008 г., IV г. о. Освен това и Исковата
молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка. /Решение №
293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК/. Възможно е
дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е
възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението
на покана. /Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV
г. о., ГК/. Отчитайки установената съдебна практика, съд приема, че искът е
предявен в едногодишния преклузивен срок, тъй като искова молба е постъпила в
съда на 08.02.2021г., а поканата за даване на издръжка е от 27.11.2020г. и
получена от ответника на 02.12.2020г., при което и е допустим.
Ищецът
е представил ЕР на ТЕЛК № 2607/161 от 30.09.201ог., с което е
преосвидетелствана и е призната на Ф.Х. 86% ТНТ - за срок от 2 години с начална
дата на инвалидизиране 01.07.1997г., поради злокачествено образувание на
млечната жлеза. Срокът на инвалидизация е посочен да е до 01.09.2012г. По
делото няма данни, а не се и твърди след тази дата ищеца да е
преосвидетелстван.
От
представеното Удостоверение на НОИ /л.134/ се установява в периода
м.01.2020г.-м.06.2021г. ищецът да е получавал пенсия и добавки в следните
размери: по 304,76лв. за месеците от януари до юни 2020г.; по 346,17лв. за
месеците от юли до декември 2020г. и по
463,91лв. за месеците от януари до юни 2021г.
От
представеното Удостоверение на ДСП-Ракитово се установява ищецът да е получавал
помощи/добавки по чл.70 от ЗХУ в периода м.01.2020г.-м.06.2021г. в размер на по
54,45лв. месечно.
При
тези данни се установява, че към дата на искова молба 08.02.2021г. доходите на
ищеца са били в размер на 518,36лв.=(463,91лв.+ 54,45лв.), а към дата на поканата за
плащане на издръжка – 27.11.2020г са били 400,62лв.=(346,17лв.+ 54,45лв.), тоест те са се
увеличили със 117,74лв.
По
делото са представени от ищеца фишове за заплащана от него ел.енергия на ЕВН за
месеците: ноември и декември 2018г.; февруари, март, април май и юни 2019г. и
май, юни, юли и август 2020г., чийто размери са средно по около 20-25 лв. От
ответника са представени фишове за заплащана от него ел.енергия на ЕВН за
месеците: май и април 2018г., юли, октомври, ноември и декември 2020г. и
март.2021г. в размери по около 25лв., както и фактура за заплащане на вода за
месец февруари 2021г. При тези данни съдът намира, че ползвана ел енергия за
имота е заплащана както от ищеца така и от ответника, като в някой месеци е
заплащал ищеца, а в други ответника. Тоест средния разход на ищеца ел енергия е
около половината установеното плащане или по 22,50лв. на месец. Но ползваната
вода е заплащана от ищеца, тъй като не се установява ответникът да е правил
това преди завеждане на делото.
Представени
са от ищеца и фискални бонове за заплащане на кабелна телевизия за месеците от
май до ноември 2020г от по 12,0лв. месечно. Както и фактури за заплащане на
вода за месеците: октомври и ноември 2019г. и февруари, април, май, юни и юли
2020г., чийто размери са средно по 5,90 лв. на месец.
От
представената справка за запращани данъци се установява ищецът да заплаща
такива за недвижим имот и ТБО, които към края на 2020г. са в размер около
8,50лв. А от квитанции за заплащани услуги към ползван от ищеца Център за
рехабилитация, че е заплащана месечна такса от 5,95лв.
От
представената Справка на БНБ се установява ищецът да е титуляр на банкова
разплащателна сметка открита на 28.03.2007г.
в ДСК, но няма данни за това колко са били налични парични средства по нея към
дата на поканата за издръжка и към дата на искова молба. Единствено ищецът е
представил справка, според която по банковата му сметка към 07.10.2021г. е
имало налични 7,59 лв. и са постъпили още 533,91лв. – пенсия за м.10.2021г. Тоест
пенсията на ищеца към м.10.2021г. е увеличена с 70лв. и неговия месечен доход
вече е 588,36лв.
От
приета по делото ССЕ изготвена от в.л.Т., неоспорена от страните, която и съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява ищецът да има
разходи за лекарства, предписани по здравна книжка в размер на 26,15лв.
месечно, чиято обща стойност е 45,71лв., но от нея 19,56лв. се поемат от НЗОК.
От
ЕР на ТЕЛК, Етапна епикриза и Амбулаторен лист се установява, че ищецът страда
от заболяванията неинсулино зависим диабет, диабетна полиневропатия, флибит и
тромбофлибит на долни крайници..
От представените от ищеца фактури за закупувани допълнително лекарства за лечение на неговите заболявания, се установява, че по едната /л.191/ на 13.10.2021г. са заплатени лекарства на стойност 70,90лв., а другите закупен през м.12.2021г. на обща стойност 80,10лв. въз основа на издадени за целта рецепти от лекар. По делото не се установява ищецът ежемесечно да закупува допълнителни лекарства в размерите по тез фактури. Вместо това от представените ел.фишове за закупувани лекарства от ищеца се установава, че през м.09.2021г. са закупени лекарства на обща стойност от 48,83лв.=(8,50 +14,76+3,51+22,06лв.); за м.07.2021г. и м.07.2021г. са закупени лекарства на обща стойност от по 45,32лв.=(8,50 +14,7+22,06лв.). Така общата сума заплатена от ищеца за допълнителни лекарства в периода м.09-м.12.2021г. от 4 месеца е 290,47лв. или средно по 72,62лв. на месец.
В
съответствие с твърденията на ответника от представеното Решение №
2-792/24.07.2017г. на ПК-Велинград и Справка на СВ /л. 77и 78/, се установява
ищецът да съсобственик с още 12 наследника на Поземлен имот –Нива с площ от
2042 кв.м. в местността „Бел път“, землище на гр.Ракитово. Ищецът и не оспорва
да е съсобственик в този имот, но твърди той да се ползва от брат й, който
твърдял да е негов. По делото лисват
доказателства за доказване на тези твърдения на ищеца.
От
друга страна безспорно е между страните, че ищеца притежава собствено жилище,
до колкото има запазено право на ползване на първия етаж от същата къщата,
която е подарена на ответника.
От
показанията на св. Ниджие А. на ищеца се установява, че двукратно е посещавала
ищцата през февруари и април 2021г., в качеството си на медицински
работник-фелдшер по повод нейни обаждания на тел.112. Установила, че ищцата
страда от високо кръвно налягане, стенокардия, неинсулинозависим диабет, а
преди време е имала и онкологично заболяване. Според свидетелката ищцата редовно
приемала лекарствата изписани и по рецептурна книжка. Освен това примела и
други лекарства: Спиролатон, който се заплащал; Тритейс – за кръвното, Лориста
Н и Аторис, когато е имала висок холестетрол, Ароба –за диабета и Предоктал МЛ
– за сърцето. Свидетелката твърди, че по рецептурна книжка се изписва само едно
лекарство за съответното заболяване. Лекарството за диабета било едно, но не
може да каже защо не е изписано по рецептурна книжка, а на отделна
рецепта.
От
показанията на свидетелите на ищеца Росен Х. и Емилия А.- син и снаха на ищеца-
се установява, че ищцата е оперирана от онкологичното заболяване през 2010г.,
имала и диабет от доста години. На свидетелите ответникът бил забранил да ходят
в къщата, която му е подарена и в която живее ищцата. Поради това и те от
години не били ходили там, но понякога и носили храна и дърва, които оставяли
отвън пред дома й, а ищцата си ги вземала от там. И двамата свидетели твърдят,
че след като бил прехвърлен имота, отношенията между ищцата и ответника се
влошили. Главно проблемите идвали от съпругата на ответника, която се карала с
ищцата, но ответника бил на страната на съпругата си и затова също се карал с
майка си. Специално св.А. твърди, че когато се виждали с ищцата на магазина и
била давала каквото е купила, което ставало около два пъти в месеца, а
покупките били на стойност около 50лв.
От своя страна св.Р.Х. твърди, че ищцата се отоплявала с дърва и той й
бил носил по малко дърва за да се топли. Твърди също, че майка му била плащала тока
и водата през летните месеци, тъй като тогава ответникът бил работел в чужбина
и жена му с детето били при нейните родители. А през зимните месеци не му е
известно кой е плащал тока и водата. И двамата свидетели твърдят, че ответникът
всяка година заминавал да работи в Англия, но се завръщал някъде през
м.октомври. Според св.Х. ответникът бил реализирал доходи от поне 2500лв. на
месец докато работел в Англия, а разходите му за храна били под 100лв. Така че
всичките пари ги бил спестявал. Съпругата на ответника не работела, но незнаят
поради каква причина. Твърдят обаче, че ответникът бил този който осигурявал
средства за семейството си. Според тези двама свидетели ищцата давала по около
200лв. за лекарства всеки месец, поради това и не й достигали средства, а
нямала спестени пари. Св.А. твърди, че ищцата като плати 200лв. за лекарства й
остават 300лв. и те не са й достатъчни. Свидетелите твърдят също, че ищцата
посещавала от много години рехабилитационния център, тъй като там контактувала
с други хора и ползвала процедури. От този център били организирали екскурзии
за рехабилитация по два пъти в годината, на стойност по 120лв., от които ищцата
заплащала 80лв. Тази година ищцата била отишла веднъж, но миналата година ние
била ходила.
Съдът
не кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите на ищеца, тъй като те
не могат да се счетат за незаинтересовани от изхода на спора, тъй като при
отмяна на дарението могат да наследят имота. Освен това противоречат и на
писмените доказателства по делото и конкретно на фактури за закупувани лекарства и ССЕ, според
които месечния разход за допълнителни лекарства е около между 70 и 80лв. или
средно по 75лв., а по НЗОК 26лв. или общо 101лв., а не 200лв., а и свидетелите
нямат преки наблюдения за това.
От
показанията на свидетеля на ответника Айше Бакалова – съпруга на ответника, се
установява следното: През 2016г. ищцата дарила имота на ответника, тъй като
брат му си имал друга къща направена от баща му за която и ответникът бил
помагал, а така тя сама искала да е понеже това бил и пожела съпругът й. Тогава
отношенията им били добри. След като дарила имота ищцата започнала да се държи
много лошо с тях – гонела ги и не им давал достъп до имота, като им забранявала
да ходят по двора. Детето им било наплашено от ищцата и се страхувало да излезе на двора, тъй като
имало викове и кавги. Свидетелката твърди, че тогава са били много зле
финансово и затова ответникът започнал да излиза в чужбина да работи за около
4-5 месеца в годината. Прибирал се с
около 500 паунда спестявания, тъй като там имал много разходи, а и им пращал на
всеки два месеца по 200-300 паунда за да се издържат с детето. Когато си бил в
България бил безработен. От английската борса бил получил обезщетение веднъж
през 2019г. от 9000лв. Свидетелката твърди и, че докато ответникът работел в чужбина, тя и
детето живеели при нейните родители, тъй като нямали средства, а и те били
болни и имали нужда от помощ. Според
свидетелката за покриване на месечните им нужди са необходими от 550 до 700лв.
на месец, за да живеят скромно, за които покриване на които нужди помагали и
нейните родители.
Преценката
дали дарителят е изпаднал в такава нужда, следва да бъде направена въз основа
на конкретното здравословно и материално състояние на последния, като се отчитат
всичките му доходи (от заплати, пенсия, получени суми от наеми и продажби,
реализирани печалби), както и реалната възможност дарителят да реализира
допълнителни доходи от наличното си имущество, съотнесени към размера на
конкретно необходимите разходи за покриване на нуждите от жилище, храна,
медицинско обслужване, лекарства и др. В доказателствената тежест на ищеца е да
установи по реда на пълно и главно доказване, че материалните му възможности не
позволяват да покрива нуждите си.
Въз
основа на тези данни съдът намира за установено по делото, че месечния доход на
ищеца към момента на предявяване на иска е бил 518,36лв. и се увеличил в хода
на делото на 588,36лв. Месечните разходи на ищеца са средно в размер на 153,62лв.,
в това число 22,50 лв. за ел.енергия, 5,90 лв. за вода; 12,0лв. за кабелна
телевизия; 8,50лв. за данъци и ТБО; 5,95лв. за услуги по рехабилитация; 26,15лв.
за лекарства по здравна книжка и средно 72,62лв. за допълнителни лекарства. Така при реализиран доход от 518,36лв. слез
заплащане на горните разходи са оставали средства за посрещане на ежедневните
нужди от храна, облекло и отопление в размер на 364,75лв. Ако се отчете и
разхода за екскурзии за рехабилитация, който се установява от показанията на
свидетелите да еднократен за година в размер на 80лв., или по 6,67лв. на месец,
то на ищцата остават средства в размер
на 358,08лв.
Според
официалните данни на НСИ прага на бедност през 2020г. е 363лв., а през 2021г. е
369лв. Получавания от ищеца доход през 2020г. към момента на отправяне на
покана за даване на издръжка е 463лв., а през 2021г. е вече между 518 и 588лв.,
тоест значително над прага на бедност. Нещо повече средствата оставащи му за
ежедневни нужди, след приспадане на горе установените разходи са в тези
размери. При което и не може да се приеме, че ищецът се нуждае от допълнителни
средства за покриване на ежедневните си нужди, тъй като с получаваните от него
доходи макар и скромно може да посрещне всичките си нужди. Този извод се
подкрепя и от факта, че по банковата сметка на ищеца, по която е получавал
пенсията си има останали неизползвани средства от 7,59лв., която сума
независимо да е малка сочи да не била необходима за покриване на месечните
разходи. Освен това ищецът е съсобственик и в имота Нива от 2042 кв.м., от
който би могъл да реализира доход от отдаването му под наем било то и на брат
си или под аренда, след като счита да не
му достигат средства за посрещане на ежедневните нужди, но не го е
направил.
За
да е основател искът по чл.127, ал.1, б.“в“ от ЗЗД обаче е необходимо да се
установи не само, дали дарителя поискал издръжка се нуждае от такава, но и
надарения от който е поискана издръжка да има възможност да предоставя такава.
В
разглеждания случай е спорно дали ответникът е имал обективна възможност да
предостави исканата от ищеца издръжка, тъй като ответникът е навел възражение,
че даването на издръжка не в неговите възможности.
По
отношение възможностите на ответника да предоставя издръжка:
По делото са представени от ответник фишове за
заплащана от него ел.енергия на ЕВН за месеците: май и април 2018г., юли,
октомври, ноември и декември 2020г. и март.2021г. в размери по около 25лв.,
както и фактура за заплащане на вода за месец февруари 2021г.
Същевременно
от представената Справка на ОД МВР-Пазарджик се установява ответника да
отсъствал от страната в следните периоди: 03.05.2018г.- 23.11.2018г.;
05.01.2019г.-12.06.19г.; 27.06.19г. -14.08.19г.; 09.04.2020г.- 24.10.20г. и
отново е излязъл на 21.03.21г.
Предвид
тази справка и до колкото ищецът твърди ответникът да е ходил да работи в
чужбина всяка година по няколко месеца, а такива са и показанията на
свидетелите на страните, то се установява да е работил в чужбина 7 месеца през 2018г.;
5 месеца през 2019г. и още 6,5 месеца през 2020г., както и неизвестно колко 2021г.
По делото обаче няма данни за това какъв е размера на реализирания от ответника
доход от работата му в чужбина.
Единствено
има данни за това от удостоверение на НАП /л.133/, че на ответника Р.Х. е изплащано
обезщетение по чл.54б, ал.1 и 4 от КСО /за безработица/ за периода
м.11.2019г.-м.03.2020г., а именно: за м.11.19г.-3863,08лв., за м.12.19г. –
1560,09лв., за м.01.20г. – 1411,51лв., за м.02.20г. – 1634,38лв. и за м.03.20г.
– 742,90лв. или общо сумата от 9211,96лв.
Съгласно чл.54, ал.1 от КСО Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60% от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за
последните 24 календарни месеца. Тоест при получено месечно обезщетение от
средно 1560лв. следва да се приеме, че ответника е реализирал месечен доход от
труд в размер на 2600лв. за работата си в чужбина. С така реализирания от него
доход са посрещани и разходи поне за квартира и храна. Месечните наеми за
квартира в Англия са от порядъка на 300 паунда или около 800лв., с която и сума
следва да се намали дохода на ответника и той става 1800лв.
По
делото се установява, а в тази насока са и показанията на свидетелите, че
ответникът живее с жена на семейни начала от която има родено малолетно дете –
Алиш Радостинов Х., роден на ***г., което към момента е на 11 години.
Определено за ответника съществува законова задължение да осигурява средства за
издръжка на малолетното си дете. Без значение е в случая дали майката на това
дете е безработна, тъй като за ответника не съществува задължение да я издържа.
Въз
основа на така установеното съдът намира, че за периода от 1 година преди
поискване на издръжка от ищеца или за времето м.12.2020г.-м.12.2021г. ищецът е
реализирал доходи в общ размер на 15488,79лв., в това число доходи от трудово
дейност през месеците от април до ноември 2020г. от по 1800лв. / за 6,5 месеца
-11700лв./ и изплатено обезщетение за безработица за м.01.20г. – 1411,51лв., за
м.02.20г. – 1634,38лв. и за м.03.20г. – 742,90лв. или средно по 1290,70лв.
месечно. В случая съдът отчита получаваните средства като обезщетение за
безработица, към монета в който са изплатени. С тези средства е следвало да
покрива своите нужди и тези на малолетното си дете и на съпругата си, при което
и на всеки от тях се падат по около 430лв. месечно за покриване на
базовите им потребности на човек. Определено предоставянето на издръжка на
ищеца в поискания размер от 500лв. за ответника представлява невъзможност за
изпълнението на това искане. Същевременно доходите на ищеца за същия период и
към поискването на издръжка в м.11.2020г. са около 470лв. Тоест според
получавания доход ищецът разполага със средства
с около 40лв. месечно повече от тези с които разполага ответника. Ето
защо и съдът намира, че даването на издържа от ответника на ищеца-дарител би
поставило самия него в по-неблагоприятно положение от колкото е дарителя.
Съгласно
задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно
решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, при иск за
отмяна на дарение на основание чл. 227,
ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато
дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Разглежданият случай е именно такъв,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът
разполага с по-малко средства от тези на ищеца, от които не би могъл да отдели и за издръжката на майка си. С
плащането на тази издръжка би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа
по закон, в по-лошо положение от това на ищцата. Поради това настоящият състав
приема, че ответникът е нямал обективна възможност да предостави поисканата
издръжка.
По делото не се събраха
доказателства, като такива не са ангажирани от ищеца, а негова е
доказателствената тежест, за това ответникът да е имал лошо отношение към майка
си и да я е гонил от имота. Единственото което се установи от показанията на
свидетелите на страните е да са влошени отношенията между тях от няколко
години, но не и да са е бил гонен ищеца от ответника да живее извън дома си. В
този смисъл недоказано е непризнателност на ответника към дарителя си от този
вид, а и това не е основание за отмяна на извършено дарение, поради отказ за
даване на поискана издръжка.
Предвид изложеното
по-горе съдът намира, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска,
а именно ищецът, като дарител да се нуждае от средства за издръжка. А не се
установява и да е налице последната предпоставка – надарения да има възможност
да два издръжка на дарителя си.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира
иска на ищеца по чл.227, ал.1, б”в” от ЗЗД за отмяна на дарението направено с Нотариален
акт № 108 от 07.04.2016г., с който Ф. Мехмедова Х., заедно със сина си Росен Х.,
като дарители, са дарили на ответника Р.Х.– техен син и брат, следния свой
собствен недвижим имот, а именно: 5/6 ид.части от Поземлен имот с идентификатор
62004.6.611 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземлен имот
град: Ракитово, ул."Огоста"№21, целият имот с площ от 524кв.м., с
номер по предходен план 1559, квартал 145, парцел III- 1559, при съседи:
62004.6.9563; 62004.6.622; 62004.6.612; 62004.6.9558; ВЕДНО 5/6 идеални части
от находящите се в имота сгради: СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.1 по КККР
със застроена площ 86 кв.м. с предназначение -двуетажна жилищна сграда-
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.2 по КККР със застроена площ от
31 кв.м., брой етажи-2, с предназначение:селскостопанска сграда; СГРАДА с
идентификатор 62004.6.611.3 по КККР, със застроена площ 29кв.м.,брой етажи 2 с
предназначение: хангар,депо, гараж, тъй като ответника не е давал на дарителя Ф.Х.
издръжка от която се нуждае, за неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед изхода от спора
ищецът няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова
сметка. А на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски, представляване
е от двама адвокати, но като не претендирал разноски нито е представил доказателства за направени разноски
то и съдът не му присъжда такива, тъй като не дължи произнасяне по незаявени
претенции било то и за разноски.
С оглед горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ф.
МЕХМЕДОВА Х., ЕГН:********** с адрес ***,
против Р. АЛЬОШЕВ Х., ЕГН **********
***, иск по чл.227, ал.1, б”в” от ЗЗД - за отмяна на дарението направено с НА за
дарение №108, том първи, рег.№716, нот.дело №106 от 07.04.2016г. и вписан в
служба по вписванията с вх.№592/07.04.2016г под Акт №152, том 2, дело
№299/2016г., с който е надарен Р.Х. със имота представляващ: 5/6 ид.части от
Поземлен имот с идентификатор 62004.6.611 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на
изп.директор на АГКК, с адрес на поземлен имот град: Ракитово,
ул."Огоста"№21, целият имот с площ от 524кв.м., с номер по предходен
план 1559, квартал 145, парцел III- 1559, при съседи: 62004.6.9563;
62004.6.622; 62004.6.612; 62004.6.9558; ВЕДНО 5/6 идеални части от находящите
се в имота сгради: СГРАДА с идентификатор 62004.6.611.1 по КККР със застроена
площ 86 кв.м. с предназначение -двуетажна жилищна сграда- еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 62004.6.611.2 по КККР със застроена площ от 31 кв.м., брой
етажи-2, с предназначение:селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор
62004.6.611.3 по КККР, със застроена площ 29кв.м.,брой етажи 2 с предназначение:
хангар,депо, гараж - поради отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от
която той се нуждае, като неоснователен.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…………