№ 307
гр. Русе , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка С. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520101036 по описа за 2021 година
К. Б. М. твърди, че по силата на Договор за доброволна делба на земеделски земи от
07.12.2009г., вписан в СВ – Русе с вх.рег.№103/08.12.2009г. е собственик на следните
недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор 63668.43.47, находящ се в землището на село Р.,
община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м. и
- поземлен имот с идентификатор 63668.43.46, находящ се в землището на село Р.,
община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м.
На 05.02.2015г. сключила договор за наем с ППК „Надежда – Р.“, по силата на който
предоставила на ответника за срок от 5 стопански години ползването собствените си
земеделски земи, срещу наемна цена не по-малко от 50 лева на декар за всяка стопанска
година.
За стопанската 2016 – 2017г. на 19.01.2018г. кооперацията заплатила наем в размер
на 2226.84 лева, а на 31.01.2019г. заплатила същата наемна цена за стопанската 2017 - 2018г.
Поддържа, че за стопанските 2018 – 2019г. и 2019 – 2020г. наемодателят не е
изпълнил задължението си в сроковете по чл.4 от Договора и не погасил наемните вноски.
С оглед забавеното изпълнение счита, че ответникът дължи законна лихва върху
главниците.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Производствено потребителна
кооперация „Надежда – Р.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – село Р.,
община Сливо поле, област Русе, ул.“Искър“№1, представлявана от председателя С.Г.Г. да
заплати на К. Б. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. кв. "Д." ул.“Елин Пелин“№5
сумите:
1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2018 – 2019г. по
договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 216.50 лева – мораторна лихва за
периода 01.01.2020г. – 23.02.2021г. и
1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2019 – 2020г. по
договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 27.84 лева – мораторна лихва за
периода 01.01.2021г. – 23.02.2021г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ППК „Надежда – Р.“ е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на визирания в исковата
молба договор за наем.
Твърди, че е заплатил претендираните наемни вноски за стопанските 2018 – 2019г. и
2019 – 2020г.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Въз основа договор за доброволна делба от 07.12.2009г., вписан в СВ – Русе с вх.рег.
№103/08.12.2009г., К. Б. М. придобила собствеността върху следните недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор 63668.43.47, находящ се в землището на село Р.,
община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м. и
- поземлен имот с идентификатор 63668.43.46, находящ се в землището на село Р.,
община Сливо поле, област Русе, местност „Борисовско“ с площ 18557 кв.м.
Безспорно е, че страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения,
основани на договор, сключен на 05.02.2015г., по силата на който К.М. предоставила на
2
ППК „Надежда – Р.“ за срок от 5 стопански години ползването на собствените си земеделски
земи, срещу наемна цена на декар не по-малко от 50 лева за всяка стопанска година.
Съобразно чл.4 от контракта, плащането на наема следвало да се извършва до края на
календарната година, в която приключва стопанската година.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл.232, ал.2 ЗЗД –
претендира се заплащане на наемни вноски и чл.86 ЗЗД.
Съобразно посочената правна норма основно задължение на наемателя е да заплаща
договорената наемна цена на наемодателя си. В този смисъл е и договореното между
страните, обективирано в договора, сключен на 05.02.2015г. Не се спори, че ищцата е била
изрядна към своя съдоговорител доколкото му е предоставила ползването на имотите. Въз
основа на това последния е следвало да изпълни своите насрещни ангажименти по наемните
договори като заплати наемната цена.
Ответникът поддържа, че е погасил своевременно задължението си, но не ангажира
доказателства в тази насока. Последното плащане, извършено през м.януари 2019г.,
очевидно е за стопанската 2017 – 2018г., тъй като към този момент не е приключила
стопанската 2018 – 2019г., а съгласно уговореното в чл.4 от Договора, наемната цена следва
да се изплати до края на календарната година, в която приключва стопанската година.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията като основателна следва да бъде
уважена изцяло.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ищецът претендира мораторна лихва, считано от падежа на всяко задължение. Претенциите
са конкретизирани и установено по размер, с оглед което следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото. Съдът намира за основателно, релевираното от
ответната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност
на спора, възнаграждението за процесуално представителство на ищцовата страна следва да
бъде редуцирано до 500 лева. Дължимите от ответника разноски по делото възлизат на
957.46 лева.
3
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Надежда – Р.“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – село Р., община Сливо поле, област Русе,
ул.“Искър“№1, представлявана от председателя С.Г.Г. да заплати на К. Б. М., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.С. кв. "Д." ул.“Елин Пелин“№5 сумите:
1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2018 – 2019г. по
договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 216.50 лева – мораторна лихва за
периода 01.01.2020г. – 23.02.2021г. и
1855.70 лева – неизплатена наемна цена, дължима за стопанската 2019 – 2020г. по
договор за наем, сключен на 05.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане и 27.84 лева – мораторна лихва за
периода 01.01.2021г. – 23.02.2021г.;
957.46 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4