Р Е Ш Е Н И Е
№453
гр. Велико Търново, 22.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №296 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателите И.Й.И., Т.Й.И. и Ц.Н.Я.,***, са оспорили като
незаконосъобразна заповед №1058/08.04.2019 г. на кмета на община Горна
Оряховица, с която е разпоредено премахването на общо 4 незаконни строежа,
както следва: 1. Паянтова постройка; 2. Метална барака; 3. Гараж и 4.Навес,
като всички те са изградени в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VII-2497, в кв.159 по плана на града. Със заповедта е определен едномесечен
срок от влизането и в сила извършителите на незаконното строителство да
премахнат същото. В жалбата се поддържа, че процесните строежи са търпими
такива и за тях се прилага разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, която
забранява премахването им. Сочи се, че посочената под т.1 от заповедта сграда
/паянтова постройка/ не съществува, като тя е била премахната в деня на
изготвянето на констативния протокол, въз основа на който е издадена и
процесната заповед. Поддържа се, че обектите, посочени по т.2 и т.4 /метална
барака и навес/, не отговарят на легалната дефиниция за строеж. Алтернативно се
сочи, че дори и да се приеме обратното, то всички постройки се вписват в
хипотезата на §16, ал.1 от ЗУТ.Поддържа се, че изразеното становище за липса на
възможност за прилагане на тази разпоредба е неправилно, тй като приложимостта
и обусловена именно от категоризирането на съответните строежи като незаконни –
т.е. като такива, за които липсвали строителни книжа. Посочено е и, че липсата
на удостоверение за търпимост – който документ е от значение при транслативни
сделки с такива имоти - без значение за
констатирането на факта на самата търпимост на строежа и оттам за последиците,
които законът свързва с наличието на този факт В открито заседание
жалбоподателят И.И., чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа тези
доводи, като претендира направените разноски съобразно списъка на разноските.
Идентично е становището и на жалбоподателката И., изразено в открито съдебно
заседание. Жалбоподателката Я. не заема становище в открито заседание.
Ответникът по жалбата – кметът на община Горна Оряховица чрез
процесуалният си представител отрича основателността на жалбата. Подробни
съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
сторените от него разноски.
Жалбата е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна,
засегната от правния ефект на заповедта.
В това отношение следва да се посочи, че е адресирана до тримата
жалбоподатели в качеството им на извършители и собственици на процесните
строежи, като от самата нея се установява, че с оглед данните по преписката и
тримата жалбоподатели са собственици на втори жилищен етаж, източна част на
сутерена и ½ идеална част от таванско помещение, който е построен при
реализиране на отстъпено право на строеж върху общинска земя /процесното УПИ/у
като им е учредено право на ползване върху ½ идеална част от незастроено
дворно място – северна част по нотариален акт №144 от 1970 г. и приземна
жилищна част по нотариален акт №68 от 1995 г. От друга страна, видно от л.89 от
делото, жалбоподателя И. и жалбоподателката Я. са получили писмото, чрез което
им е изпратена заповедта на 17.04.2019 г. При това - видно от щемпела, положен от ответника
върху жалбата, същата е получена в община Горна Оряховица на 30.04.2019 г.,
т.е. в преклузивния срок за оспорването и. Няма данни кога жалбоподателката И.
е узнала за заповедта, при което следва да се приеме, че за нея срокът за
оспорването и не е изтекъл.
По същество жалбата е неоснователна.
С оспорената заповед (л.84 от делото) е разпоредено да се премахнат
установените незаконни строежи, описани, както следва: т.1 строеж „паянтова
постройка“, която е с обща площ от 12 кв.м., изградена от подръчни материали –
метални и дървени плоскости, която служи за отглеждане на животни и складиране
на инвентар, категоризира в заповедта като строеж от шеста категория; т.2. строеж
„метална барака“, представляващ метална постройка с височина 2,10 м. и ширина
от 2,40 м., служеща за склад, като и този строегж е категоризиран като такъв от
шеста категория; т.3. строеж „гараж“, с дължина от 5 метра, височина от 2 метра
и широчина от 3,40 м., изграден от тухлена зидария и гредоред, който е
категоризиран като такъв от пета категория и т.4. строеж „навес“, изграден от
подръчни материали с дължина от 3 метра, широчина от 2,50 метра и височина от
1,80 метра, като този строеж е категоризиран като такъв от шеста категория.
Видно е от пространните мотиви в заповедта, прието е от ответника, че при
извършен оглед на място са констатирани посочените постройки, даден е срок за
представянето на строителни книжа за тях или премахването им при липсата им,
като впоследствие е констатирано, че строителни книжа не са представени, а
постройките не са премахнати. Съобразено е становище на главния архитект относно
приложимостта на разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
като е съставен констативен акт, въз основа на който тези строежи са
констатирани като незаконни. Прието е, че тримата жалбоподатели са изпълнители
на строежите, тъй като са наследници по завещание от 24.01.1986 г. на
наследодателя Рашо В. Яйманов, като те са и собствениците им.
Съдът, като съобрази и обсъди представените по делото, съответно по
преписката доказателства поотделно и в съвкупността им, приема за установено
следното:
От преписката е видно, че община Горна Оряховица е била сезирана с
жалба с дата 09.05.2018 г. от един от собствениците на обект в построената в
УПИ сграда – Недко Стефанов Моллов. В тази жалба е посочено, че това лице
е е адресат на строително разрешително с
№124/17.12.2014 г. за допълващо застрояване в процесния имот, което не може да
изгради поради наличието на незаконните строежи. Приложени са снимки от имота.
На 16.05.2018 г. ответникът разпорежда със заповед №1367 назначена от
него комисия от трима членове, да извърши оглед на процесния имот и да установи
обстоятелствата около процесните постройки, посочени в жалбата. Разпоредено е
изготвянето на констативен протокол за резултатите от огледа.
С декларации от 18.05.2018 г. /листове 16-18 от делото/, тримата
жалбоподатели декларират следните обстоятелства: те са съсобственици на
обектите гараж, навес, вътрешна тоалетна, ламаринен навес, правото им на
собственост произтича от вече цитираните два нотариални акта, строителството на
тези постройки е приключило през 1971 г., няма преписки по законността на тези
строежи, постройките се ползват по предназначение.
От утвърдения от ответника констативен протокол от 18.052018 г. /л.35
от делото/ се установява следното: огледът е извършен в присъствието на
подалото жалбата лице Недко Моллов и в присъствието на тримата настоящи
жалбоподатели на датата на изготвянето на протокола. Констатирано е, че от
западната страна на къщата на тримата жалбоподатели има подпорна стена с дължина от 7,20 метра, височина от 0,80
метра и дебелина от 0,25 м с площ от 12 кв.м. В пространството между къщата и
тази стена има асмалъци и и паянтови
постройки за отглеждане на животни и
складиране на инвентар, като с подпорната стена се прегражда повече от
половината от празното пространство зад къщата. В северозападния крайна тази
подпорна стена има изградена метална барака с височина от 2,10 метра и дължина
от 2,40 метра , която е за склад и подслон на кучета. Между тази метална барака
и оградата с УПИ VI-2496има гараж с дължина от 5 метра и височина от 2
метра и ширина от 3,40 метра, изграден от тухлена зидария и гредоред. От
уличната регулация до къщата има изграден навес от подръчни материали с дължина
от 3 метра, ширина от 2,50 метра и височина от 1,80 метра. В подстълбищното
пространство е изградена тоалетна, която не е предмет на настоящия спор.
В протокола е взето решение в срок до 06.08.2018 г. тримата настоящи
жалбоподатели, като наследници по завещание на Рашо В. Яйманов и съсобственици
на имота в процесното УПИ, да представят документи и строителни книжа за тези
обекти или при липса на такива, ще бъдат предприети действия по чл.223, ал.1,
т.8 от ЗУТ. Протоколът е връчен на жалбоподателите на 11.07.2018 г., видно от
представените обратни разписки.
Със заповед №2227/01.08.2018 г. ответникът е назначил тричленна
комисия, като е наредил извършването на нов оглед на процесното УПИ с цел
установяване дали са изпълнени дадените в предходния протокол предписания на
назначената от него комисия. Наредено е впрочем комисията да извърши оглед на
9.08.2018 г.
Междувременно, на 03.08.2018 г. тримата жалбоподатели са депозирали
възражение до ответника, изявленията в което са в смисъл, че те не са съгласни
с констатациите в протокола от 18.05.2018 г. на комисията, тъй като не те, а
наследодателя е изградил констатираните строежи, а и тези строежи не били
незаконни. По конкретно е изложено досежно металната барака, че тя е изградена
от метални плоскости, които не са свързани с терена и чието ползване не променя
трайно субстанцията на земята, а досежно гаража е изтъкнато, че той е изграден
съобразно изискванията на съответния устройствен план, действал при това
изграждане. Релевирано е и, че е следвало да се установи дали тези строежи са
търпими.
В изпълнение на посочената заповед на ответника от 9.08.2018 г.,
тричленна комисия от състава на общината /дирекция „ТСУОС“/ е съставила
констативен протокол /л.45 от делото/, видно от който е, че посоченото
възражение е обсъдено, като е
констатирано, че по жалба на тези лица е заведено административно дело
№559/2018 г. по описа на настоящия съд във връзка с предстоящо строителство в
процесното УПИ. Предвид обстоятелството, че жалбата е била срещу ЧИ на ПУП и
РУП, обхващащ процесния имот и създаващ
основа за реализация на допълващото застрояване, то е решенето
преценката да се направи с оглед предвижданията на плана след обжалването на
заповедта за изменение н а ПУП и РУП.
Видно от заповед №711/05.03.3019 г. на ответника e изменена заповед
№2227/01.08.2019 г., заменен е член на комисията, определена с посочената
по-горе заповед.
По делото е депозирано становище на главния архитект на община Горна
Оряховица /съобразено от издателя на заповедта, видно от мотивната и част/,
според което за строежа по т.1 /паянтова постройка/ условието строежът да е
допустим по действащите подробни устройствени планове и правилата и
нормативите, действали по време на извършването му, не е спазено. Аргументирано
е в тази връзка, че става въпрос за допълващо застрояване, като такова
застрояване не е отразено в плана. Освен това е посочено, че според ЗПИНМ
/отм./ и ППЗПИНМ се изисква строително разрешение, като и това условие не е
спазено. Посочено е допълнително и, че не са спазени предпоставките на чл.44,
ал.1 от ЗУТ и на чл.183 от ЗУТ. По отношение на приложението на §127, ал.1 от
ПЗРЗИДЗУТ е аргументирано, че не са
спазени същите условия. По отношение на строежа по т.2 от заповедта /метална
барака/ е посочено, и тя не е отразена в плана, утвърден през 1957 г., а и за
нея липсва разрешение за строеж, при което не са налице всички предпоставки по
§16, ал.1 от ДР на ЗУТ. С аналогични аргументи е отречена приложимостта на
§127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ. По отношение на строежа, отразен в т.3 /гараж/ от заповедта е посочено, че е
неприложима разпоредбата на §16, ал.3 от ДР на ЗУТ, тъй като от една страна
строежът не е отразен в плана от 1957 г. и от друга, липсва условието на чл.53в
за закупуването на гаража или за отстъпено право на строеж. Посочено е, че не е
спазена разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗУТ. Не е приета за приложима и нормата
на §127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ с аналогични аргументи. По отношение на строежа,
описан в т.4 от заповедта /навес/ с аналогични мотиви е отречена приложимостта
на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и на разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ.
На 15.03.2019 г е изготвен констативен акт №1 от същата дата на
назначената /и частично променена/ комисия, установяващ кой е собственик на
процесните постройки, кои са строителите /единият от които е наследодател на
жалбоподателите и понастоящем е починал/, липсата на строителни книжа,
функционалното предназначение на строежите и класифицирането им по правилата на
чл.137, ал.1 от ЗУТ, нарушаването на законовите разпоредби и описание на
доказателствата. В констативния акт е налице изявлението, че при проверката са
присъствали и тримата настоящи жалбоподатели. Този акт е изпратен на
жалбоподателите, като констатациите в
него са оспорени с възражение, в което се признава, че той е получен от тях на
27.03.2019 г. В него се твърди, че не те са изградили процесните строежи, тъй
като са придобити от наследодателя им. Посочено е, че паянтовата постройка вече
не съществува, при което в тази и част заповедта е безпредметна. Отново е
изтъкнато, че е приложима хипотезата на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, която превратно
е тълкувана от главния архитект на общината. Впоследствие са представени три
декларации, от които се установява, че собствениците на съседните урегулирани
поземлени имоти не възразяват досежно изградения гараж и външна тоалетна и са
съгласни с изграждането им.
По преписката е наличен акт за общинска собственост, установяващ, че
урегулираният поземлен имот, в който са констатирани строежите, е частна
общинска собственост.
По делото е изслушана съдебно –техническа експертиза, изводите на която
съдът ще обсъди по – долу.
Съгласно разпоредбата на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях.“.
По делото няма спор, че описаните в констативния акт строежи принципно
се вписват в хипотезите на чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ /по отношение на
строежа, описан като „гараж“, респ. чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ по отношение на
останалите строежи.
При това положение заповедта е издадена от компетентен по материя и
място орган – чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Съдът счита и, че са спазени съществените административно –
производствени правила при издаването на заповедта. В това отношение само следва
да се спомене, че тя е издадена въз основа на констативен акт, за наличието на
който и тримата жалбоподатели са уведомени, като те са подали и съответното
възражение срещу констатациите на този акт в съответния срок.
Несподелимо е в тази връзка разбирането на жалбоподателите, изразено
във възражението срещу констативния акт, което е в смисъл, че след като
сторежите били извършени от наследодателя им, то те не могат да бъдат адресати
нито на констативния акт, нито на последващата го заповед. Принципно законът не
изисква посочването на нарушителя, извършил строителството – арг. от чл.225а,
ал.2, изречение последно от ЗУТ. От друга страна, по аргумент от предвидените
от заповедта правни последици – чл.225а, ал.5 от ЗУТ – засегнати от заповед
като процесната са винаги посочените в тази разпоредба лица, като в случаите по
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ засегнато лице е строителя. След като – по твърдение
на самите жалбоподатели – лицето, построило тези процесни сгради е починало, то
правилно са конституирани в административното производство неговите
правоприемници – арг. за по-силното от чл.275, ал.1 от АПК.
Всъщност по делото – с оглед параметрите на жалбата и параметрите на
писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя И. – не се и
спори, че за всички описани в заповедта за премахване строежи не са налице нито
разрешения за строеж, нито инвестиционни проекти, при което е налице хипотезата
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Следователно строежите са незаконни.
Принципно незаконните строежи подлежат на премахване, но предвид
последиците, които законът разпорежда в хипотезите на търпимост на такива
строежи, дори и без да е налице мотивиране или не на наличието на търпимост,
съдът дължи произнасяне досежно
наличието на търпимост.
Както константно поддържа практиката, в тежест на адресата на заповедта
/адресат на предвидените в нея неблагоприятни последици/ е да установи
приложимостта на разпоредбата на §16, ал.1, 2 или 3 от ПР на ЗУТ или на
разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона
за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,
доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр.
101 от 2015 г., изм., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) е за
жалбоподателите по аргумент от чл.170, ал.2 от АПК /така решение №11687 от
02.08.2019 г. на ВАС/.
Следва да се вметне, че е необосновано позоваването /и от страна на
ответника и от страна на жалбоподателите/ едновременно на разпоредбата на §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ и на разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ в битието им на
действащо и понастоящем право. Както е посочено в цитиранато решение на ВАС,
макар и съвсем лаконично, разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ касае
описаните в нея строежи, завършени след изтичането на визирания в §16, ал.3 от
ПР на ЗУТ срок, продължителността на който е ограничена до 31.03.2001 г.
При това за жалбоподателите е в тежест да установят момента на строежа,
допустимостта му по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ, респ. допустимостта му по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или при действието на ЗУТ.
В този контекст следва да се отбележи, че е неправилно становището на
главния архитект на общината, възприето имплицитно като мотив и в оспорената
заповед, че неотразяването на строежите
в плана е обстоятелство, което изключва режимът на търпимост. Всъщност §16,
ал.1 от ДР на ЗУТ изисква допустимост на съответното застрояване по действащи
планове /към момента на строителството или при действието на ЗУТ/, а не реализирането
в нарушение на предвижданията му. Противоречието на строителството с
предвижданията на плана е хипотеза, която обуславя незаконност на
строителството, а не липсата на института на търпимост - арг. от чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Жалбоподателите твърдят, на първо място, че имотите, описани в точки 2
и 4 от заповедта не са строежи по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Съдът не споделя
това становище. Първо, това становище се опровергава от изслушаната експертиза,
която в т.3,6 от констативно-съобразителната си част посочва къде са разположени
тези два обекта, като към експертизата е приложен и снимков материал,
установяващ наличието им.
Всъщност, те попадат в хипотезата на §5, т.38 от ЗУТ, тъй като
металната барака – независимо от материалите, от които е изградена - има функционалната характеристика на
постройка, като такава функционална характеристика притежава и навеса по
аргумент от чл.46 от ЗУТ, намиращ се в Раздел, установяващ правила за
допълващото застрояване. Най – сетне, както е посочено например в решение №
4607/2019г. на ВАС, за да е налице преместваемо съоръжение, а не строеж по §5,
т.38 от ДР на ЗУТ, то следва да има определено предназначение или конструктивна
особеност. Класифицирането на такива обекти е според нормите на чл.56 и чл.57
от ЗУТ, като в случая е очевидно, че описаните обекти метална барака и навес
нямат предназначението, посочено в тези разпоредби на ЗУТ. Критерият
конструктивна особеност се извежда от дефиницията на §5,2 т.80 от ДР на ЗУТ,
като в процесният случай - с оглед събраните доказателства и приложения снимков
материал – е очевидно, че тези обекти при отделянето им от терена ще загубят
конструктивната си цялост и възможността да бъдат ползвани на друго място с
идентично или сходно предназначение.
Освен горното, жалбоподателите твърдят, че строежа по т. 1 от заповедта
/паянтова постройка за отглеждане на домашни животни, разположена според
заключението на ВЛ на 0,7 метра
югоизточно от основната сграда и на 5,20 м. от дъното на УПИ/ не съществува към
момента на издаването на същата, тъй като е премахнат още при съставянето на
констативния протокол /18.05.2018 г./. От констатациите на ВЛ, извършило оглед
на място обаче се установява обратното, поради което съдът не възприема това
оплакване в жалбата.
В процесните случаи, досежно строежите, описани в заповедта под точки 1
/паянтов постройка от 12 кв.м., изградена от подръчни материали, 2/ метална
барака и 4/ навес института на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ е неприложим, както е
неприложим и института на §127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ.
Всъщност жалбоподателите твърдят, че тези три постройки са завършени
през 1971 г. Единственото доказателство за това са представени три декларации,
в които досежно тези строежи е декларирано именно това изгодно /предвид
претендираните правни последици/ за
самите жалбоподатели обстоятелство.
Съдът обаче счита, че само декларирането на наличие на факти, които са благоприятни
за жалбоподателите, не притежават интензитет на убеждаващо въздействие, водещ
до несъмнен извод за доказване факта на завършването на тези три строежа в
посочената в тези декларации година.
Видно от нотариалния акт за собственост на жилище в сграда, построена в
върху държавна земя /л.27 от делото/, праводателят на жалбоподателите е
придобил чрез реализиране на отстъпено му право на строеж целият втори етаж от
нова двуетажна сграда със сутерен, източната част от сутерена и ½ и.ч.
от таванското помещение с разпределено право на ползване. В представеното
завещание, което е с дата 24.01.186 г. този праводател завещава недвижимия
имот, като в завещанието не са индивидуализирани т.н. „пристроени към къщата
постройки“. ВЛ в т.3.3 от констативно – съобразителната част на заключението си
сочи, че В кадастралния план, върху който е изработен РП за Централната градска
част на града такива постройки липсват отразени. От друга страна по ВЛ сочи, че
по този план имота е урегулиран като парцел VIII -3286 по този
план. Най – сетне, по делото е налична справка по КК за процесния имот /л.121/,
одобрена на 31.08.2018 г., видно от който картен материал е, че такива
постройки не са отразени като заснети в картата към тази дата. Впрочем в това
отношение следва да се отбележи, че този извод следва и по аргумент от
приложение №4 към чл.16, ал.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. След като към момента на издаването на заповедта за одобряването на
КК такива имоти не са заснети по реда на Глава пета от тази Наредба, то логичен
е извода, че към момента на заснемането данните по чл.25 от Наредбата за тези постройки
са липсвали, т.е. самите постройки не са били налични. Впрочем този извод се
потвърждава и от представената скица /л.49 от делото/, установяваща
регулационното и кадастрално заснемане на имота и сградите в него съобразно
плана за регулация, утвърден – както сочи и ВЛ в заключението си – със заповед
№2762/25.11.1998 г. Видно от нея е, че такива постройки не са кадастрално
отразени в скицата. При това обоснован е извода, че тези три обекта са
построени след влизането на ЗУТ в сила и за тях са неприложими и §16, ал.1 от
ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ. Аналогични аргументи са изложени например в
решение №12335/16.09.2019 г. на ВАС, трето отделение.
Що са касае до строежа, под т.3 от заповедта,
описан като „гараж“ с дължина от 5 метра, височина от 2 метра и ширина от
3,4 метра, то изводите на съда се различават
от изводите на ответника. Както се отбеляза, нито в нотариалния акт за
собствеността на имота от наследодателя, нито в завещанието му са
индивидуализирани конкретно посочените там „пристроени към къщата постройки“.
В приложение 1 към декларацията на И.И.
/единият жалбоподател по делото/, липсва деклариране на обстоятелството, че той
е собственик/съсобственик на гараж /л.131, гръб/. Отразено е само наличието на
двуетажна къща, като декларацията касае 1998 г. Подобно е положението и с декларацията
на Цона Яюйманова /л.132 и следващите от делото/ - в нея не е деклариран гаража, построен или
завършен през 1971 г., като декларацията касае 2000 г.
Видно обаче от служебно попълненото каре в
декларацията по ЗМДТ на жалбоподателя И., кадастралния номер на имота, в който
се намира декларирания от него сграда е по план, одобрен през 1988 г. /л. 128,
гръб от делото/. От служебно попълненото каре в декларацията по ЗМДТ на Я. се
установява, че имота, в който се намират постройките, попада в регулацията на
плана одобрен през 1998 г. /л.132, гръб от делото/. Очевидно е, че става въпрос
за плана, одобрен със заповед №2762/25.11.1998 г. на кмета на общината, който
отменя действащия до 1988 година предходен план. Както се отбеляза, по делото е
приет без възражение регулационният план, действал до 1988 г. /л.125 от
делото/, видно от който е, че в него не е отразен кадастрално обекта гараж в северозападната
част на имота, идентичен с настоящия. От друга страна, както се отбеляза,
според скицата за имота и кадастралното отразяване на сградите в нея /л. 49 от
делото/ се установява, че при приемането на измененията на плана, утвърдени със
заповед №2762/1998 г., този гараж е вече отразен в кадастралната основа. При
това се налага логическия извод, че гаражът е построен в периода между 1988 г.
и 25.11.1998 г.
Без значение в този контекст е
обстоятелството, че в регулационния план, представен по делото за процесния
имот и действал до 1988 г. не е отразена и къщата /т.е. основното застрояване/,
части от която са собствени на жалбоподателите, след като за този имот въз
основа на нотариалния акт на наследодателя се установявана датата на
строителството, както и законността му /вж.и представения типов договор за отстъпване
на право на строеж на л.126 от делото/.
При това положение за този имот също са неприложими правилата за
търпимост, разписани в разпоредбите на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и на §127, ал.1
от ПЗРЗИДЗУТ.
Всъщност, с оглед констатираното от съда като момент на извършване на
строителството, за гаража биха били приложими разпоредбите на §16, ал.2 от ПР
на ЗУТ /при положение, че строежът е започнат до 30.06.1998 г./, респ. на §16,
ал.3 от ПР на ЗУТ /при положение, че строежът е започнат след тази дата/. Фактическите
състави на там разписания институт за търпимостта изискват допустимост на
строежите по действащите ПУП и правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, както и декларирането
на неузаконените строежи от собствениците им пред одобряващите органи до 31
декември 1998 г., респ. в шестмесечен срок от влизането в сила на ЗУТ.
Предвид заключението на ВЛ /в частта му, даваща отговор на допълнително
поставени въпроси – т.3.9/ следва да се приеме, че процесният гараж е в режим
на свързано застрояване на северозапад в имота с намираща се в югозападния край
на съседния имот сграда на допълващо застрояване с квадратура от 74 кв.м.
Свързаността на констатираното застрояването е в унисон с изискването на
дефиницията на §5, т.22 от ДР на ЗУТ. От друга страна наличието на този гараж
не променя устройствените показатели на имота, нито на плана според даденото в
открито заседание становище на ВЛ. При това следва да се констатира, че
посоченият строеж се вписва в хипотезата на чл.42, ал.2, изречение второ от ЗУТ, както и в хипотезите на чл.19, ал.1, чл.71, ал.2 и чл.85, т.1 от НАРЕДБА
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони във връзка с чл.41, ал.3 от ЗУТ. Изложеното дотук
налага извода, че принципно този гараж представлява свързано застрояване, което
може да бъде допуснато по действащия регулационен план и отговаря на
нормативите и изискванията, предвидени за такова застрояване в ЗУТ и посочената
по-горе Наредба. Въпреки горното, не се твърди, а и по делото няма данни, че
строежът е бил деклариран, вкл. пред съответните одобряващи органи в общината
вкл.и в шестмесечният решителен срок, разписан в разпоредбата на §16, ал.3 от
ПР на ЗУТ. При това не е изпълнено кумулативно изискуемото се условие ,което
изискват разпоредбите на §16, ал.2 и 3 от ПР на ЗУТ, поради което няма как да
бъде приложен института на търпимост.
Жалбата е неоснователна.
С оглед този изход на спора, следва на ответника да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 600 лв.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.И., Т.Й.И. и Ц.Н.Я.,***, против заповед
№1058/08.04.2019 г. на кмета на община Горна Оряховица.
ОСЪЖДА И.Й.И., Т.Й.И. и Ц.Н.Я.,***, да заплатят на Община Горна
Оряховица разноски по делото в размер от 600 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: