Р Е Ш Е Н И Е
№260303 29.09.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански
състав
На петнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 1546 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на А.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***, против Главна дирекция „Изпълнения на
наказания“ – гр. София, адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат
*********, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 200
лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен от ищеца труд извън
времето на дежурство, от по 1. 15 минути на смяна, за периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба – 02.03.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в горепосочения
период е полагал труд като ………………….., за която длъжност има определен със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора режим на работа при
24-часови смени, 12-часови и 8 –часови смени, съответно с начало на работния
ден 08. 00 часа на същия ден и край – 08.00 часа на следващия ден, 8.00 до
20.00 часа и 08.00 часа до 16.30 часа. Ищецът твърди, че съгласно т. 9 от
заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни
инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за
дежурният главен надзирател са налице задължения по подготовка за провеждане на
инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което
явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а
след приключване на последното започват дейности по предаване на новия постови,
който заедно с отвода и предаването на оръжието и техническите пособия отнемало
още 45 минути или общо 75 минути над времето оставено за съответната смяна.
Ищецът твърди, че до 11.05.2019 г., това време от 75 минути /1 час и петнадесет
минути/ подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на
възнаграждението му, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019
г. на гл. директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №
Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да
се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението.
Според ищеца отработеното от него време извън смяната му за процесния период от
приблизително 75 минути за всяко дежурство е в размер на 200. 00 лева и следва
да му се заплати допълнително от ответника.
Правното основание на предявения иск
е чл. 19 от ЗИНЗС във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС.
В съдебно заседание искът е увеличен
до сумата от размер от 1 500 лева, представляваща
възнаграждение за 350 часа положен труд извън времето за дежурства за процесния
период.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва
допустимостта на иска, но се твърди, че същият е неоснователен, като не се
дължи търсената сума. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и
следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар „отработено време“, за
разлика обаче от 60 минутната почивка при 12-часово дежурство и 90 минутната
почивка при 24-часово дежурство, която не представлява работно време и не
следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед №453/14.08.2014 г.
на началника на затвора - гр. Бургас, за надзирателите освен време за отдих до
четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути
за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа,
поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че
същият установи ангажираност през установеното му време за почивка, ако не му е
отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г. за
служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на
тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Също търси
присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява,
че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността ……………….., както и че през процесния период е изпълнявал
дежурства по график.
Представени са и заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017
г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение
на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора-Бургас е определено работно време за служителите в корпуса
на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на
работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч.
до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч.
и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на
ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди началото на
работното време за конкретното работно място.
Съгласно заповед № Л-2271/13.05.2019
г. на главния директор на ответната дирекция, е наредено времето за подготовка
и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да
се включва към отработеното време на служителите. Аналогична е и заповед №
2788/14.06.2019 г., влизаща в сила от 01.07.2019 г.
Представена е и заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в затвор в гр. Бургас да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
От изпълнената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от
лице с нужните специални познания, се установява, че през процесния период за
ищеца са отчетени 366 смени – положени дежурства, от които 204 броя са
12-часови дневни смени, а 162 са 12-часови нощни смени/дежурства. Вещото лице
също така е установило, че за периода от 02.03.2017 г. до 30.06.2019 г. в
начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за
дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. в
начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми,
съответстващи на отработено време от 30 минути за 12-часови дневни смени и 15
минути за 12-часови нощни смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило
размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се
дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 3 109. 91 лева за 439. 30 часа положен извънреден труд.
Страните са ангажирали и гласни
доказателства. Свидетелят М.В. е посочил, че работи в …………….. на длъжност ………….
и познава ищеца. Завява, че надзирателите отиват на работа в 7.30 ч., като
се преобличат и снаряжават. След това в
07. 45 часа започвал инструктажът, който продължавал между 15-20 минути, като
вечерният и сутрешният инструктаж били с еднаква продължителност. След това
всеки поемал своите работни задачи и заемал поста си. При сдаване на смяната в
20. 00 часа издавали постовете, като правели проверка на лишените от свобода в
помещенията, която продължавала около
20-25 минути, в зависимост от конкретния пост. След това се събирали отново
всички в стаята за инструктаж и правели развод, продължаващ около 10-15 минути,
като анализирали как е минал работният ден и дали е имало някакви проблеми.
След това отново се преобличали и де факто към 20.45 часа си тръгвали. По
принцип ищцата работела само на 12-часови смени на централен пост. Тя също
идвала в 7. 30 часа и си тръгвала в 20. 45 часа като всички останали.
Свидетелят Д.М., също работещ в ……………..
и изпълняващ длъжността ……………………………. от 1996 г., сочи, че всички служители до
01.07.2019 г. са се явявали 07. 45 часа за сутрешен инструктаж и 19. 45 часа за
вечерен такъв, като няма заповед или разпореждане, която да налага явяването им
по-рано. От месец юли 2019 г. началният
час на инструктажа бил 7.50 ч. и съответно 19. 50 часа. Сутрешният инструктаж,
във времето от понеделник до петък, бил провеждан лично от него, и бил с
по-голяма продължителност от вечерният, тъй като броят на служители при него е около
20 човека, а на вечерният около 4-6 души. Времето пък на освобождаване от
дежурна смяна продължавало не повече от 2-3 минути, като всеки надзирател
докладвал на главния надзирател за сдаването на поста. След като всички
надзиратели са сдали поста си, декларирали пред него, че са сдали поста и им е дошла
следващата смяна. На освобождаване сутрешна смяна присъствали около 15 човека,
а на вечерна 8-9 човека т.е. при 12-часовите дежурства и 24-часовите дежурства
продължителността на инструктаж, смяна на постове и освобождаването е по-дълга,
някъде около 30 минути средно. Конкретно за ищцата сочи, че работи на пост, от
който се осъществява видеонаблюдение на територията на затвора и работа с
охранителна техника като цяло, при което било относително кратко времето за
приемане и издаване на поста, в рамките на 5-10 минути.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР,
към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.
178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива
за извънреден и за нощен труд. Както вече бе отбелязано, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със
заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (така и чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС
е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време, като в случая по делото се
установи от събраните гласни доказателства, че де факто инструктажът, приемането,
сдаването и освобождаването от наряд или дежурство се осъществяват преди
респективно след края на работното време. Установи се, че инструктажът е
започвал в 7.45 часа и продължава до 8.00 ч. За времетраенето на инструктажа
има известен разнобой в показанията на свидетелите, като свидетелят М. е
заявил, че след юли 2019г. инструктажът вече е бил не 15, а само 10 минути и е
започвал в 07.50 часа. От друга страна свидетелят Василев е категоричен, че
инструктажът трае 15 минути и започва в 07.45 часа, което всъщност е и в
съответствие с издадената заповед в тази връзка и което съдът възприема като
достоверно по делото. Т.е. времето от 15 минути преди 8.00 часа съответно 20. 00 часа следва да се признае за
допълнително отработено. Времето за подготовка и привеждане във вид, необходим
за явяване на работа, което се твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред
дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, като то не е
изброено и в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 от ППЗИНЗС. След 8.00 часа
респективно 20.00 часа сдаващият надзирател също има задължения, които е
необходимо да изпълни – сдаване на поста на постъпващия надзирател, проверка на
територията и предаване на информация и отвод, което се прави за средно 15
минути. В тази си част по-логични и последователни са показанията на свидетелят
М., от които може да се направи извод за общ средна продължителност на
сдаването, в това число и със общата сбирка и декларирането на това
обстоятелство. Не са логични и съответно съдът не кредитира показанията на
свидетелят В., че при сдаване на смяната в 20. 00 часа издавали постовете, като
правели проверка на лишените от свобода в помещенията, която продължавала около 20-25 минути, в
зависимост от конкретния пост, тъй като всъщност би следвало тази проверка да е
част от работните задължения в края на съответната смяна или дежурство. Ето
защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на
дежурството в 20. 00 часа респективно 8.00 ч. се установяват допълнителни 15
минути, които са необходими на надзирателя, за да изпълни служебните си
задължения, и които са включени в отработеното време. По отношение на
твърденията, че ищцата с оглед на поста и се нуждае не повече от 10-15 минути
за приемане и издаване, съдът възприема средната продължителност посочена
по-горе, тъй като всички надзиратели следва да присъстват на инструктажа и
съответно на последващата общата сбирка и да декларират сдаването в края на
смяната.
При това се налага извода, че са
установени средно общо 30 минути, включени в отработеното време извън
регламентираното работно време по
отношение на 12-часовите дневни смени. Както се установи от показанията на
свидетелите, вечер се прави по-кратък отвод и по-кратък инструктаж, поради
което за 12-часова нощна смяна следва да се добавят 15 минути, което всъщност е
в съответствие с предвидено в заповед № 436/01.07.2019 г.
Не се спори, а и установява се и от
заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 12-часови дневни смени
и по 15 минути за 12-часови нощни смени, поради което за този период
претенцията е неоснователна, тъй като е погасена чрез плащане. За периода от 02.03.2017
г. до 30.06.2019 г. включително следва да бъдат присъдени неизплатените трудови
възнаграждения за положен извънреден труд за 30 минути на 12-часово дневно
дежурство и за 15 минути за 12-часово нощно дежурство, тъй като ищцата е
работила само на 12-часови смени. С оглед на изложеното, изготвеното по делото
заключение не може да се ползва в цялост, а само частично досежно размерът на
нетното трудово възнаграждение, което обаче е определено за 1 час с увеличение
от 50%, докато по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението за
30 минути, съответно за 15 минути, в зависимост от вида на дежурството – дневно
или нощно. Ето защо експертизата следва да се използва само дотолкова,
доколкото показва броя на видовете дежурства, а размерите на възнагражденията следва
да бъдат преизчислени и редуцирани
съобразно гореизложеното. В тази връзка като взе предвид заключението на
вещото лице досежно броя на положените през годините дежурства/смени, както и
размера на съответно трудово възнаграждение за от тях с увеличение от 50%,
съдът направи съответните изчисления:
За
2017 г. от 01.04.2017 г. / през месец март няма положени дежурства/ до
31.12.2017 г. ищецът е положил 63 дневни смени по 12 часа и 54 нощни смени от
по 12 часа . Задължението за посочения период за 30 минути дневно 12-часово
дежурство и за 15 минути на нощно 12-часово дежурство е в общ размер от 280. 69 лева, като от тях 196. 94 лева са
за дневните 12-часови дежурства, а 83. 75 лева са за нощните 12-часови дежурства, за
положените общо 45 часа извънреден труд. Изчисленията са
направени на базата на определеното по експертизата нетно възнаграждение за
един час /колона 4/, като това възнаграждение е намалено наполовина, за да
съответства на 30 минути, респ. намалено с четири пъти, за да съответства на 15
минути и съответно умножено по броя на дежурствата в съответния месец,
съобразно данните в колоните шест и седем. По този начин са редуцирани и
възнагражденията за следващата календарна година – 2018 г., през която ищецът е
положил 82 дневни 12-часови смени и 66 нощни 12-часови смени. Задължението за
посочения период, изчислено по гореописаната методика, е в размер на общо 409. 97 лева, като от тях 292. 55 лева са
за дневните 12-часови дежурства, а 117. 42 лева са за нощните 12-часови
дежурства, за положени общо 57.50 часа
извънреден труд. Възнагражденията за следващата календарна година – 2019 г. за
периода до 30.06.2019 г. включително, през който ищецът е положил 56 смени по 12
часа - 32 дневни 12-часови смени и 24 нощни 12-часови смени, изчислено отново по
гореописаната методика, е в размер на общо 181.
50 лева, като от тях 131. 96 лева са
за дневните 12-часови дежурства, а 49. 54 лева са за нощните 12-часови дежурства,
за положени общо 22 часа извънреден труд. Положените
дежурства за периода 01.07.2019 г. до завеждане на делото на 24.02.2020 г. са заплатени
по 30 минути, респ. по 15 минути, съобразно вида на дежуреството и съответно
повече плащания за тях не са дължими, тъй като положеният извънреден труд е
вече заплатен.
При това искът като основателен
следва да бъде уважен за сумата от 872. 16 лева за положения извънреден труд от
124. 50 часа, и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до
пълния заявен такъв от 1 500 лева. Съответно основателна е и акцесорната
претенция за законна лихва върху уважената част от главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед претенциите на страните за
присъждане на направените по делото разноски и при този изход на спора, следва
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 174. 43 лева за направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, тъй като
същото е в предвидения минимален размер съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер на 41. 85 лева, представляваща съответна
част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да се осъди
да заплати 50 лева държавна такса за производството и 116. 28 лева за изплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 166. 28 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на А.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 872. 16 лева /осемстотин
седемдесет и два лева и 16 ст./ - главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 124. 50 часа извън
времето на дежурство за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното й
плащане, както и сумата от 174. 43 лв.
/сто седемдесет и четири лева и 43 ст./
за направените по делото разноски, като
отхвърля иска за горницата над уважения
размер от 872. 16 лева до пълния заявен размер от 1 500 лева, ведно със
законната лихва за забава върху отхвърлената част.
Осъжда
А.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата от 41. 85 лв. /четиридесет и
един лева и 85 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 166. 28 лв. /сто шестдесет
и шест лева и 28 ст./, от които 50 лева за държавна такса и 116. 28 лева за разноски
за експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.