О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Сливен, 02.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова т.д. № 133 по описа на СлОС за 2018г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова молба от А.Д.Г.
против Гаранционен фонд – София с искане за заплащане на сумата от
30 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на ПТП от 14.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
от 13.09.2018г. до окончателното изплащане.
Исковата молба е връчена редовно
на гаранционен фонд – София, като в указания от съда срок е депозиран писмен
отговор. В същия е направено възражение за местна подсъдност на спора, с искане
за прекратяване на производството пред СлОС и изпращането му за разглеждане на
СГС.
Съдът намира искането за
основателно и като такова следва да го уважи. В отклонение от нормите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК, в
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ГПК е регламентирана факултативна местна
подсъдност по иск за вреди от непозволено увреждане, който ищецът може да
предяви и по местоизвършването на деянието. Действително касае се за претърпени
от ищцата вреди, съставляващи по своя характер непозволено увреждане. Отговорността на ГФ обаче, не е деликтна, а
има гаранционно – обезпечителен характер и произтича непосредствено от закона,
при наличието на изчерпателно посочените в него материалноправни предпоставки
(чл. 288 от КЗ – отм., респ. чл. 557 от
действащия КЗ). Така, по отношение на исковете, предявени срещу ГФ от
определените в закона бенефициери не намира приложение специалната изборна
подсъдност по чл. 115, ал. 1 от ГПК, чието приложно поле е ограничено до
исковете, предявени от увредения срещу деликвента.
Предявяването на исковете срещу ГФ не се подчинява и на новото правило
на чл. 115, ал. 2 от ГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.), тъй като с тях не се търси
реализация на отговорността на застрахователя. Това е така, защото ГФ не
предоставя застрахователни услуги, а осъществява възложената му от закона
дейност по обезщетяване на увредени лица, при липса на застрахователно покритие
на отговорността на причинителя на увреждането му. Отговорността на
Гаранционния фонд за обезщетяването им произтича пряко от специален закон
– чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а "
от КЗ . Ангажирането й задължително предпоставя, претендираните за обезвреда
вреди да са причинени от ПТП и виновният
за него водач да няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.
Разпоредбата на чл. 115 от ГПК, в т.ч. и новата ал. 2 на разпоредбата – приета
ДВ бр.86/27. Х.2017 г. е неприложима,
доколкото тя касае преките искове на увредените лица срещу
застрахователя.
По
исковете на увредения срещу ГФ е неприложима и изборната подсъдност по чл. 113
от ГПК по настоящия или постоянен адрес на потребителя . Според даденото в КЗ
определение: "Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият,
третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са
възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност”. В това си
правно значение думата „потребител” е
употребена и в процесуалната норма на
чл.113 ГПК. В този смисъл е и
задължителната за съдилищата практика, проведена с т.6, ТР№ 1/ 23.ХІІ.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
ОСТК.
Т.е.
, качеството потребител се явява
обусловено от наличие на застрахователен договор. Изрично в исковата си молба ищцата
е посочила, че в случая автомобилът, причинил увреждащото я ПТП,
е без сключен застрахователен
договор. Т.е., самата тя заявява факт, изключващ качеството й на потребител по
см. на чл.113 ГПК.
Водим от така изложеното съдът намира, че искът, предявен срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност“ не е пряк, по см. на чл.115 ГПК и разглеждането му се
следва да бъде по правилата на общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Като
съобрази размера на заявения с иска
защитим интерес, СлОС намира, че местно и родово компетентен за разглеждането
му е Софийски Градски съд .
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на СлОС
О П Р
Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 133/2018г. пред СлОС.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от местно компетентния СГС.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните с частна жалба пред Бургаски Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :