Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИКОЛОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело
№5877/2020г. по описа на Районен съд
Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от ***,
против
А.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни
отношения, регулирани от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. Посочва се, че ищецът е доставчик на електрическа
енергия на обособена територия, определена с Приложение 1 към лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013г. Посочва се в
исковата молба, че дружеството доставило електрическа енергия на ответника в
периода 10.11.2019г. до 10.06.2020г. в
недвижим имот, находящ се в гр***, за което издало следните фактури: фактура №
********* от 14.12.2019г. на стойност 62,39 лв. за периода 10.11.2019г. –
10.12.2019г. ; фактура № ********* от 15.01.2020г. на стойност 217,87 лв. за
периода 11.12.2019г.-10.01.2020г.;
фактура №********* от 17.03.2020г. на стойност 21,60 лв. за периода 11.02.2020г.- 12.03.2020г.;
фактура № ********* от 14.04.2020г. на стойност 90,44 лв. за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г.;
фактура № ********* от 15.05.2020г. на стойност 84 лв. за периода 10.04.2020г. до 10.05.2020г.;
фактура № ********* от 16.06.2020г. на стойност 58,38 лв. за периода
11.05.2020г. – 10.06.2020г. Твърди се, че ответникът не е заплати дължимите
суми, като в десетдневен срок от издаване на фактурите изпаднал в забава. Посочва се, че за събиране на вземанията си
ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№
3642/2020г. по описа на РС Плевен. Била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК , която била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на
ищеца против ответника съществуват вземания за сумата от 534,68 лв. – главница
за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 10.11.2019г. до
10.06.2020г. ; сумата от 15,64 лв. – лихва за забава за периода от 14.02.2020г.
до 24.07.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.08.2020г.) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1980/05.08.2020г. по ч.гр.д.№ 3642/2020г. по
описа на ПлРС.
С определение № 260301/29.01.2021г. съдът е
назначил за особен представител на ответника адв. И.Ц. ***.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се
представлява. Страната взема становище в молба с вх.№ 264184/31.03.2021г.
Особеният представител на
ответника адв. И.Ц.
*** взема становище за основателност на исковете.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по
делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от
материалите по ч.гр.д.№3641/2020г.
описа на РС-Плевен, че на 04.08.2020г. „Ч.Е.Б.“ АД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
А.А.М., както и че в хода на производството била издадена Заповед №1980/05.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №3642/2020г. по описа на РС Плевен, с която РС – Плевен разпоредил
длъжникът
да заплати на кредитора „Ч.Е.Б.“
АД
сумата от 534,68 лв. – главница; сумата от 15,64 лв. – лихва за забава за
периода от 14.02.2020г. до 24.07.2020г., законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.08.2020г.) до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 40,96 лв. платена държавна такса и
сумата от 67 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане
№264041/18.09.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 05.10.2020г. С искова молба вх.№266272/05.11.2020г. / п.кл. от 04.11.2020г./ е инициирано настоящото
гражданско дело №5877/2020г. по описа на ПлРС в законовия месечен срок.
Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца
заверено копие на заверено копие на лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013, че „Ч.Е.Б.“
АД е одобрен от ДКЕВР за срок от 28 г. с права да доставя електрическа
енергия от доставчик от последна
инстанция.
Спори се
между странитe дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво правно
основание и в какъв размер.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба
твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „Ч.Е.Б.“ АД против А.А.М.
за установяване на съществуването
на вземания в полза на ищеца против
ответника за сумата от 534,68 лв. – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 10.11.2019г. до 10.06.2020г.; сумата от
15,64 лв. – лихва за забава за периода от 14.02.2020г. до 24.07.2020г., законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ( 05.08.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1980/05.08.2020г. по ч.гр.д.№
3642/2020г. по описа на ПлРС.
За разрешаване
на спорните по делото
въпроси са приобщени писмени
доказателства.
Установи се от представеното от ищеца и
неоспорено от ответната страна заявление № ********** от 22.01.2013г., че А.А.М.
подал заявление до „Ч.Е.Б.“ АД за
продажба на електрическа енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр***,
като посочил основание за ползване нотариален акт №48, том VII,
нот.дело 750 от 07.12.2005г. В същото
заявление ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД и Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа на „ ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, както и посочил фиксиран адрес за кореспонденция
между страните в гр.Плевен, ж.к.“Сторгозия“ бл.92, вх.Е, ет.1, ап.3.
Видно от
приобщените по делото заверени копия на фактури, находящи се на л. 11-17
вкл. по делото, с фактура №
*********/14.12.2019г. на ответника е начислена
сумата от 65,30 лв. за периода 10.11.2019г. – 10.12.2019г. ; с фактура №
*********/15.01.2020г. – сумата от
217,87 лв. за периода 11.12.2019г.-10.01.2020г.; с фактура №*********/17.03.2020г. - 21,60
лв. за периода 11.02.2020г.- 12.03.2020г.;
с фактура № *********/14.04.2020г. - 90,44 лв.
за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г.; с фактура № *********/
15.05.2020г. - 84 лв. за периода
10.04.2020г. до 10.05.2020г.; с фактура № *********/ 16.06.2020г. - 58,38 лв.
за периода 11.05.2020г. – 10.06.2020г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
Претендираните вземания се основават на
съществуващи облигационни взаимоотношения
с предмет доставка и продажба на ел.енергия.
Договорите
за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния
снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки
пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). Следователно правното действие на тези договори попада под приложното
поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения
са възникнали или между търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да
се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между
търговци, като за тях приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за
търговска продажба. И при двете правоотношения за крайния снабдител на
електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото
на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде
неговото владение на купувача и да
извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху
електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а
за купувача (краен клиент на
ел. енергия) - да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Тъй като договорът за продажба, вкл. и за търговска продажба представлява
консенсуална двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните
и в този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение
на породените от него договорни задължения. По силата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД,
респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне изискуемостта на
задължението за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
задължението си да предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
С оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия, и
повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е
уредил специални правила за установяване на действително доставената
електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл. 120 ЗЕ
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за
търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи
в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително
доставеното количество електроенергия за минал период.
В
конкретния случай ищецът доказа, че ответника има открита партида
при ищцовото дружество в качеството на собственик на жилищен
имот на
посочения в исковата молба административен адрес в ***. В тази насока е и депозираното заверено копие
на заявление на ответника от
22.01.2013г., в което страната изрично е заявила, че желае
доставка на ел.енергия до процесния имот, като сочи основанието си за
ползването му – НА № 48, том VII, нот.дело 750 от 07.12.2005г. Със същото заявление ответникът е
декларирал, че приема Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД и Общите условия за използване на
електроснабдителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, както и че е
влязъл във владение и ползва имота.
По делото няма доказателства ответника да е упражнил правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ,
поради което съдът приема, че ответникът е клиент на електрическа енергия по смисъла на Глава Девета, Раздел V от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и между него
и ищцовото дружество съществува валидно облигационно
правоотношение по доставка и продажба на ел.енергия, което се
регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон за
енергетиката и правилата за търговия с електрическа енергия.
Доказан е и размера на вземанията на ищцовото
дружество към ответника. В тази насока са и представените писмени доказателства, неоспорени от
ответника, а именно препис –извлечение
от сметка; заверено копие на фактури с номера
заверено
копие на фактури № **********/14.12.2019г., № *********/15.01.2020г.,
№*********/17.03.2020г., № *********/14.04.2020г.,№ *********/14.12.2019г., №
*********/15.05.2020г.,№ *********/16.06.2020г.; справка за консумация по
клиенти. Въпреки обстоятелството, че фактурите са частни
документи, поради обстоятелството, че са подписани от лицата, които са ги
издали, те могат да се приемат като
доказателство за наличието на договор за покупко-продажба на
движими вещи, за които законът не изисква писмена форма като условие за
валидност на сделката.
С поредица свои решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
представляващи задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1
от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о. , решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение
№ 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011
г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС , ІІ т.о., съставите на Върховния
касационен съд приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Конкретният
случай е именно такъв.
В конкретния случая във всяка от представените от ищеца фактури е отбелязан предмета на сделката –
консумирана електрическа енергия, доставка
и разпределените на ел.енергия до определен имот, данъчната основа, общата стойност на сделката
и сумата за плащане, отбелязан е клиентския номер, клиент и адрес на ответника вкл. кои суми са за минал период и
срокът за плащане на дължимите суми. Нередовността на фактурата като вторичен
счетоводен документ (липсата на подпис върху фактурата от страна на ответника – получател -
решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС) , водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни
цели/ напр. непризнаване на данъчен кредит по ЗДДС/, не се отразява на правната
характеристика на документа като частен свидетелстващ документ по смисъла
на ГПК. Ето защо в конкретният случай съдът зачита тези документи като
доказателство за извършена продажба, още повече поради липсата на оспорване от
противната страна. От тези писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин вземанията на ищеца и начина за
определянето им. В конкретният случай по
делото са налице безспорни доказателства за основанието на претендираното
вземане за главница, както и обстоятелството, че ответникът е в забава.
Съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по реда на чл. 422 ГПК се
установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта,
като към момента на приключване на съдебното дирене, когато се формира силата
на присъдено нещо, съдът следва да съобрази фактите от значение за спорното
право, настъпили след подаване на заявлението, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, с
изключение на принудително събраните в образувания изпълнителен процес суми по
издадения изпълнителен лист.
По делото не са
представени от ответника доказателства след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.41 ГПК и
към датата на съдебното заседание длъжникът да е престирал суми към кредитора,
поради което съдът приема, че вземанията
срещу него съществуват и понастоящем.
С оглед на горното и от представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът установява
по безспорен и категоричен начин основанието, размера на вземанията и начина за определянето им, за които е издадена процесната заповед за
изпълнение.
Ето защо исковете на „Ч.Е.Б.“ АД против А.А.М. следва да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани.
На основание чл.78,ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото: разноски в исковото производство - сумата от 25 лв. платена държавна
такса, сумата от 300 лв. за особен представител и 120 лв. адвокатско
възнаграждение, както и деловодните
разноски в заповедното производство – сумата от 25 лв. платена държавна
такса и 67 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 537 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, че
в полза на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от ***,
съществуват вземания против А.А.М. с ЕГН
**********, адрес: *** и последният
дължи на дружеството сумата от 534,68 лв. – главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 10.11.2019г. до 10.06.2020г.;
сумата от 15,64 лв. – лихва за забава за периода от 14.02.2020г. до
24.07.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (05.08.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1980/05.08.2020г. по ч.гр.д.№
3642/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
А.А.М. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***, сумата от
537 лв. общо направени деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати по ч.гр.д.№3642/2020г. описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: