РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Светлана А. Станева
Членове:Мария П. Шишкова
Миглена Р. Маркова
Секретар:Даниела П. Дойчева
Прокурор:Марин Николов Пелтеков (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Светлана А. Станева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601739 по описа за 2020 година
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С присъда №293/13.11.2019 г., постановена по НОХД №3894/2018
г., Районен съд Пловдив, 17 наказателен състав, е признал подсъдимия В. С.
Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.1 от НК – за това, че на 15.08.2017 г. в град Пловдив по хулигански
подбуди е причинил другиму - на С. К. К. от гр. Пазарджик - лека телесна
повреда, изразяваща се в седем сляпо завършващи прободно-порезни
наранявания, от които пет на ляво бедро и двe на лява мишница; вторично
развита инфекция на едната прободно - порезна рана в областта на бедрото,
протекла като ограничен възпалителен процес, без нарушаване в общото
състояние на пострадалия и развитие на септично състояние; лезия на
срединния /медиалния/ нерв и липсата на дистална проводимост на
н.радиалис вляво, изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката,
ограничение в движението на лява ръка до повдигането в раменната става
до хоризонтално ниво, което не нарушава основните функции на ръката, по
отделно и по съвкупност довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, като е наложено наказание при условията на чл.54
от НК -лишаване от свобода в размер на две години.
1
Подсъдимият В. С. Н. е признат за виновен и в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – за това, че на 15.08.2017 г. в гр.
Пловдив се е заканил на другиго - С. К. К. от гр. Пазарджик - с престъпление
против неговата личност - с убийство, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като е наложено наказание при
условията на чл.54 от НК - лишаване от свобода в размер на две години.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Н. е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като
на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК - от 16.08.2017 г. до 20.08.2017 г.
включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Подсъдимият Н. е осъден да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител С. К. К.: сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на
увредата - 15.08.2017 г., до окончателното им изплащане, като гражданските
искове в частта до пълните им предявени размери – съответно 20 000 лв. и
3000 лв. – са отхвърлени като неоснователни.
Съдът се е произнесъл и по отношение на веществените
доказателства, като за част от тях - бял хартиен плик с памучен тампон, бял
хартиен плик, съдържащ салфетки с червеникаво-кафяви петна, сгъваем черен
нож с надпис и плик, съдържащ тампон с обтривка от острието на ножа,
намиращи се на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на МВР гр.
Пловдив, е приел, че са вещи без стойност и е постановил унищожаването им
след влизане на присъдата в сила. За друга част от веществените
доказателства - флаш памет, бяла на цвят, и компактдиск, намиращи се
съответно на лист 95 и 97, том 1 от досъдебното производство, е постановено
да останат към материалите по делото.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият В. С. Н. е осъден
да заплати: направените по делото разноски както следва: в хода на
досъдебното производство – по сметка на ОДМВР Пловдив в размер на
531.98 лева; в съдебното производство – по сметка на РС – Пловдив – 227
лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове
– 240 лв.; на гражданския ищец и частен обвинител С. К. К. сумата от 1500
лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатски хонорари.
Срещу съдебния акт е постъпила жалба от защитника на
2
подсъдимия адв. С.Л., като се твърди незаконосъобразност в частта, в която
подс. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК, наложено е наказание и е уважен гражданския иск за това
деяние, както и за несправедливост на наказанието, наложено за
престъплението по чл.131, ал.1, т.12 НК. Излага съображения, че първото
обвинение не е доказано по несъмнен начин, като присъдата е постановена в
нарушение на закона. Навежда аргументи и в насока несправедливост на
наказанието. Иска се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която
Н. да бъде оправдан по обвинението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, ведно с
произтичащите от това последици в наказателната и гражданската част.
Евентуално – да се намали размера на наложеното на основание чл.23, ал.1
НК общо наказание, както и срока, за който е отложено неговото изпълнение.
В съдебно заседание подсъдимият и адв. Л. поддържат жалбата и
направените искания. От защитника се излагат съображения, че обвинението
по чл.144, ал.3 от НК е повдигнато много по – късно, след еволюция в
показанията на пострадалия. Само още един свидетел е посочил отправени
закани, но в хода на досъдебното, а не – на съдебното производство.
Подсъдимият също е пострадал при инцидента. Освен това е с чисто съдебно
минало, упражнява обществено полезен труд, има четири деца, добри
характеристични данни, които не са отчетени.
Подсъдимият поддържа доводите на защитника си, като моли за
справедлива присъда с приложение разпоредбата на чл.78а от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата
за неоснователна, първоинстанционния съдебен акт - за правилен и
законосъобразен, като следва да се потвърди. Мотивите на атакуваната
присъда са подробни, обсъдени са всички доказателства.
Повереникът адв. М. изразява същите виждания за жалбата и
присъдата. Твърди, че обвинението и по чл.144, ал.3 от НК е доказано по
несъмнен начин. Наложените наказания са адекватни, както и уважените
размери на гражданските искове. Иска се присъждане на разноските по
делото, направени пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди направените в
3
жалбата оплаквания, становищата на страните, и след цялостна служебна
проверка на присъдата, независимо от наведените основания, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Жалбата срещу постановената от РС – Пловдив присъда е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съставът на
районния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
С Решение по НАХД №2325/2010 г. по описа на PC Пазарджик,
влязло в сила на 05.01.2011 г., подсъдимият В.Н. е признат за виновен за
извършено на 07.11.2010 г. престъпление по чл.345 от НК и на основание
чл.78А ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Вечерта на 15.08.2017 г., около 21.00 ч., свидетелят, конституиран
като граждански ищец и частен обвинител по делото - С.К. от гр. Пазарджик,
отишъл със свои познати и приятели - свидетелите А.М., П.П., Х.Н. и Г.И., в
заведение „***“, намиращо се на бул. „***“ в гр. Пловдив. Заведението било
с маси, разположени във външна градина, и вътрешна част, в която имало
сепарета и високи единични столове - тип „щъркел“. Управител на „***“ към
онзи момент бил свидетелят Е.М.. Мъжката компания се настанила във
вътрешната закрита част, в дъното на залата, около сепаре, разположено
малко по - високо от подовата част.
Същата вечер в „П***“ имало музикална програма с диджей,
музиката била малко по - висока – при разговор посетителите трябвало да
говорят по - силно, светлината била приглушена.
Към компанията се присъединил и свидетелят А.М. - приятел на
св. Г.И.. Една част от групата мъже след настаняването си поръчали алкохол,
като свидетелят К. не бил от тях - активно се занимавал със спорт и не
консумирал алкохол.
Около 22.00 ч. в същото заведение „***“ дошъл и подсъдимият
В.Н. - приятел на свидетеля Г.И. и познаващ по - голяма част от компанията,
включително и гражданския ищец С.К..
Малко след като се поздравили с подсъдимия, свидетелят К.,
който бил седнал в края на сепарето, до по - ниско разположената подова част
от залата, поискал обяснения от Н., стоящ прав на по - ниския под, защо бил
4
казал за него нецензурен израз, което било отречено от подсъдимия. Той
приканил свидетеля да излезе навън и се обърнал да напусне залата, а К. се
изправил от сепарето със същата цел.
Както бил вече с гръб към св. К., подсъдимият Н. извадил носен на
кръста си нож – сгъваем, черен, с надпис „Wolf paw“, обърнал се към
свидетеля и започнал да му нанася удари с ножа. Заради разположението на
двамата - Н. на по - ниско от К., ударите попадали в областта на лявата част
на пострадалия, като на последния били нанесени общо седем сляпо
завършващи прободно-порезни наранявания, от които пет на ляво бедро и две
на лява мишница. С.К. се опитвал да се пази от нанасяните му удари, като
също започнал да нанася такива в областта на главата и тялото на
подсъдимия. От многото прободно-порезни рани по лявата ръка и левия крак
на свидетеля К. започнало да тече кръв, същият получил и удари с ръка в
областта на главата и торса, причинили му и кръвонасядане по главата и по
гръдния кош. На Н. пък от ударите на св. К. било причинено разкъсно-
контузна рана на главата - в тилно-теменната област, кръвонасядане по
лицето, тялото и крайниците. Докато нанасял ударите с нож към К.,
подсъдимият го псувал и му се заканил, че ще го убие, която закана, освен
възприета от адресата си, била чута и от свидетеля М..
Двамата мъже били разтървани, подсъдимият Н. взел един от
столовете тип щъркел и го захвърлил към К., но столът не ударил свидетеля.
След това В.Н. се отправил до санитарния възел в заведението, където се
измил, измил от кръвта и ножа си и напуснал заведението.
След излизането си от „***“ подсъдимият минал покрай задната
част на сградата, като, придвижвайки се по улицата, изхвърлил ножа, с който
нанесъл травматичните увреждания на св. К., зад оградата в съседния имот -
***, находящо се в гр. Пловдив, ул. „***“ № ***. Тези действия на Н. били
записани от камери на комплекс „***“. След като се освободил от
използвания при посегателството нож, подсъдимият се отдалечил, свързал се
с приятеля си - св. Т.Т. от гр. Пловдив, който дошъл, взел го с автомобила си
и го закарал в обитаваното от него жилище.
Действията по възникналия физически бой между Н. и К., счупени
чаши, пепелник, хвърлен стол, станали достояние и на други посетители в
заведението - на св. С.К. и неговата компания, на св. К., които изпитали
уплах, а и възмущение.
Свидетелят С.К. губел много кръв от прободно-порезните рани,
изведен бил пред заведението, чрез колан бил пристегнат крака му да не
кърви толкова много и с автомобил бил откаран до болнично заведение -
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, за оказване на болнична помощ. Раните по св. К.
били хирургически обработени - зашити с хирургични конци, с поставени
дренове, и след около два часа лицето напуснало болницата.
5
За случая чрез управителя на заведението „***“ била уведомена
полицията, като на място се отзовали полицейски служители на Трето РУ
Пловдив.
При извършения на 16.08.2017 г. за времето от 0.05 ч. до 0.40 ч.
оглед на местопроизшествие - заведението „***“ и площта пред него, били
иззети и по този начин приобщени като веществени доказателства памучен
тампон - проба от пръски с червеникаво-кафяв цвят и салфетки с
червеникаво-кафяви петна, запечатани в 2 бр. бели хартиени пликове,
предадени на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на МВР
гр.Пловдив.
Сутринта на 16.08.2017 г. за времето от 9.30 ч. до 9.40 ч. бил
извършен оглед на местопроизшествие - ***, находящо се в гр. Пловдив, ул.
„***“ № ***, при който бил намерен, иззет и по този начин приобщен като
веществено доказателство сгъваем черен нож с надпис „Wolf paw“, намиращ
се на съхранение при домакина на Трето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив.
В ранния следобед на 16.08.2017 г., след явяване на подсъдимия
Н. в Трето РУ Пловдив, бил задържан със заповед по ЗМВР, като задържането
на лицето било удължено с постановление на прокурор при РП Пловдив до
20.08.2017 г., когато бил освободен.
Няколко дни след случая една от раните по бедрото на св. С.К. се
възпалила и той отново постъпил в болнично заведение - в МБАЛ
„Пазарджик“ АД, за лечение. Установени били освен вторична инфекция на
рана, и лезия на срединния нерв на лява ръка, липса на проводимост на
н.радиалис вляво, доколкото чрез едно от нараняванията били засегнати
нерви по лявата ръка на пострадалия, ограничили нейното движение.
В резултат на тези му наранявания гражданският ищец К.
променил начина си на живот - престанал с активния спорт, ограничил
излизанията си и контактите си с други хора.
Според заключението на вещото лице по изготвената
дактилоскопна експертиза, при извършеното дактилоскопно изследване на
веществено доказателство - нож, иззет на 16.08.2017 г. при оглед на
местопроизшествие, няма наличие на дактилоскопни следи.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, кръвната група
по системата AB0 на предоставената като сравнителен материал течна кръв
от С.К. е ***. По острието на сгъваемия нож /обект № 1 - сгъваем метален
нож с черен цвят, надпис върху едната страна на острието „Wolf paw“/ има
кръв, която е с минимално и недостатъчно количество и не може да бъде
изследвана за видова и групова принадлежност с използваните в
6
лабораторията серологични методи.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза, при станалия инцидент на 15.08.2017 г. на
С.К. са причинени седем сляпо завършващи прободно-порезни наранявания,
от които пет на ляво бедро и две на лява мишница. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб
и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в
предварителните сведения. Всички описани сляпо завършващи прободно -
порезни наранявания са причинени с предмет с остър връх и режещ /режещи -
един или два ръба, какъвто е всеки нож, включително и иззетия като
веществено доказателство /сгъваем метален нож с черен цвят, надпис върху
едната страна на острието „Wolf paw“/. Възможно е според експерта
нараняванията да са причинени и с този нож. Не може да се определят с
категоричност посоките на раневите канали на всички наранявания, като
може да се каже, според вещото лице, че: нараняването с входна рана № 1 /по
кожата на предна повърхност на ляво бедро, на границата между долна и
средна трета - входна рана с гладки ръбове и остри ъгли и дължина 2,5 см,
зашита с 2 конеца/ е с раневи канал отпред назад; нараняванията с входни
рани 2, 3 и 4 /по външната повърхност, в горна трета - 3 рани с гладки ръбове
и остри ъгли, косо разположени на 6 см една от друга, а третата на нивото на
горната, на 6 см назад, с дължина рана №2 - входна 2,4 см, рана №3 - входна -
2,6 см, и рана №4 - входна - 1,4 см/ са с раневи канали с посока отпред назад;
нараняването с входна рана №5 /по предно -външна повърхност, в горна трета
и към предна срединна линия, на 7 см пред втората рана - входна рана,
вертикално разположена, с дължина 2,8 см/ е с раневи канал с посока отпред
назад и отляво надясно; нараняването с входна рана №6 /входна-
хоризонтално разположена, зашита с 2 конеца и дължина 2 см, установена в
средна трета по задно-вътрешната повърхност на лява мишница/ е с раневи
канал отзад напред и отляво надясно; и нараняването с входна рана №7
/входна, хоризонтално разположена с дължина 5 см, зашита с хирургични
конци, установена над рана №6, на 4 см над нея/ е с раневи канал отзад напред
и отляво надясно.
Всички рани по лявото бедро са зашити с хирургични конци, а в
най - долната и в най — горната са поставени дренове. Всички описани рани
по лява мишница са с гладки ръбове, добре адаптирани един към друг и остри
ъгли. Силата на ударите, причинила тези наранявания, е слаба към умерена,
но достатъчна да ги причини. Всички описани наранявания са причинени
едномоментно и са с еднакви морфологични характеристики и структури,
поради което не може да се направи извод за поредността на причиняването
им. Всяка от седемте прободно-порезни рани по отделно и по съвкупност са
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При обичаен ход на болестта и оздравителните процеси тези
7
травматични увреждания оздравяват напълно за 15-20 дни. Възможно е
пострадалият да чувства болки и след тези периоди, но това не засяга
основната функция на долните и горни крайници.
Според заключението на вещото лице по изготвената
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, при станалия инцидент на
15.08.2017 г. на С.К. е било причинено: седем сляпо завършващи прободно-
порезни наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява мишница, лезия на
срединния нерв на лява ръка, липса на проводимост на н.радиалис вляво,
вторична инфекция на рана, кръвонасядане по главата, кръвонасядане по
гръдния кош.
Описаните прободно-порезни наранявания са причинени от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб /режещи - един или два
ръба/, какъвто е и всеки нож, включително и този, приложен като веществено
доказателство. Възможно е те да са причинени и с представения, онагледен с
фотоснимки и описан в огледния протокол нож.
Не може да се определят с категоричност посоките на раневите
канали на всички наранявания, като може да се каже, според вещото лице, че:
нараняването с входна рана № 1 е с раневи канал отпред назад; нараняванията
с входни рани № 2, 3 и 4 са с раневи канали с посока отпред назад;
нараняването с входна рана № 5 е с раневи канал с посока отпред назад и
отляво надясно; нараняването с входна рана № 6 е с раневи канал отзад
напред и отляво надясно; и нараняването с входна рана № 7 е с раневи канал
отзад напред и отляво надясно. Всички описани наранявания са причинени за
кратък период от време и са с еднакви морфологични характеристики и
структури, поради което не може да се направи извод за поредността на
причиняването им.
Описаните прободно-порезни наранявания се намират в
анатомични области на тялото, в които не се разполагат жизненоважни
органи, които могат да застрашат живота на пострадалия и/или да доведат до
летален изход. При обичаен ход на болестта и оздравителните процеси тези
травматични увреждания оздравяват напълно за 15-20 дни.
Възможно е пострадалият да чувства болки и след тези периоди,
но това не засяга основната функция на долните и горни крайници. Всяка от
седемте прободно-порезни рани по отделно и по съвкупност са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Вторично развитата инфекция на едната прободно-порезна рана в
областта на бедрото, протекла като ограничен възпалителен процес, без
нарушаване в общото състояние на пострадалия и развитие на септично
състояние, се преценя като довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
8
Лезията на медиалния нерв и липсата на дистална проводимост на
н. радиалис вляво, изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката,
ограничение в движението на лява ръка до повдигането в раменната става
до хоризонтално ниво, което не нарушава основните функции на ръката, се
приема като довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Кръвонасяданията по главата и гръдния кош са причинили
болка и страдания, без разстройство на здравето.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза, при станалия инцидент на 15.08.2017 г. на
В.Н. е било причинено: разкьсно-контузна рана на главата, кръвонасядане по
лицето, тялото и крайниците. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както е
съобщено в свидетелските показания - при нанесени удари. Някои от
травматичните увреждания се намират в анатомични области, недостъпни за
ръцете на пострадалия, поради което е малко вероятно да се касае за
самонараняване. Разкъсно-контузната рана на главата е довела до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без
разстройство на съзнанието.
С протоколи за доброволно предаване от 16.08.2017 г. и от
18.08.2017 г. са приобщени като веществени доказателства 1 бр. флаш памет с
надпис „ADATA 8GB“, бяла на цвят, намираща се на лист 95, том 1 от
досъдебното производство, и 1 бр. компактдиск марка „TDK CD-R 700МВ“ с
номер ***, намиращ се на лист 97, том 1 от досъдебното производство,
съдържащи записи - видеофайлове - от вътрешността на заведението „***“ и
от пространството около сградата, където се помещава.
Така установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е правилно възприета и се подкрепя от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – гласни – частично от обясненията
на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите С.К., П.П., В.К., Й.Р. и
Е.М., частично от показанията на свидетелите К., Г.И., А.М., А.М., Х.Н., Ц.К.
и Т.Т., от заключенията на експертизите - дактилоскопна, съдебно-
медицинска на веществени доказателства, съдебно-медицинска и
допълнителна съдебно-медицинска, изследвали пострадалия, съдебно-
медицинска, изследвала подсъдимия, от писмените доказателства и
доказателствени средства, от веществените доказателства. Пред настоящата
инстанция не се събраха други доказателства, като се възприеха именно така
установените факти.
Възприема се направения от състава на районния съд подробен
анализ на събраните доказателства, доказателствени средства и способи на
9
доказване относно правнорелевантните факти. Изложени са подробни и
обосновани мотиви кои факти са безспорно установени, за кои съществуват
противоречиви доказателствени източници, какво приема съда, защо и в кои
части не се възприемат обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите, включително и на пострадалия К., като са спазени принципите
на пълнота и всестранност на анализа. Настоящият състав възприема изцяло
изводите на районния съд в тази насока, като не следва да ги преповтаря.
Споделя се и извода, че следва да се възприемат заключенията на всички
изготвени по делото експертизи като изготвени професионално, със
съответните познания и опит, обективни и безпристрастни.
От защитника и подсъдимия не се правят и възражения относно
авторството на деянието по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК. Макар и
да не се обжалва в тази част, въззивният съд е длъжен да се произнесе в
съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК.
Според настоящия състав това деяние е доказано по несъмнен
начин. Макар и да не сочи, че е негов, а, че го е намерил, подсъдимият
признава, че е нанесъл удари с ножа по пострадалия. В този смисъл са и
свидетелските показания по делото. Уврежданията на пострадалия К. са
констатирани непосредствено след инцидента, което е наложило да бъде
откаран в болнично заведение. Видът и характера на телесните увреждания се
установяват от заключенията на двете съдебномедицински експертизи,
изследвали К..
Спорният момент във въззивното производство е има ли
отправена от подсъдимия закана с убийство спрямо пострадалия К.. Отговор
на доводите, които са правени и пред контролираната инстанция, е даден и от
първоинстанционния съд, включително и при анализа на доказателствата –
следва ли да се довери на показанията на пострадалия, който изрично е
посочил, че са му отправени закани с убийство, като това е станало словесно,
чрез думите „ще те убия“, последвало е обръщане с гръб спрямо него от
страна на подсъдимия Н., а след това ново, към него, с нож, като са му
нанесени множество пробождания - пет в левия крак и две в ръката,
причинили прободно – порезни рани. Съображенията напълно се споделят,
като не следва да се преповтарят.
Не се възприемат доводите на защитата, че едва при третия си
разпит, и то на който присъства повереник, са съобщени такива факти от
пострадалия. Това твърдение противоречи на доказателствата по делото.
Макар и показанията в тази част да не са приобщени по надлежния ред, с
оглед направеното възражение се дължи отговор от съда, поради което и, без
да се ползват като доказателство, се отбелязва, че още при разпита на
10
17.08.2017 г. /л.62, т.1 ДП/, който е непосредствено след инцидента и е на
практика първия относително подробен разпит на Кирилов /този на 16.08.2017
г. е изключително пестелив, като основно са му разяснени правата/, е твърдял
за отправена му закана с убийство. На този разпит пострадалият е бил без
повереник. Ето защо не се възприе твърдението, че „идеята“ на пострадалия
да твърди за извършено спрямо него престъпление, се е зародила в по – късен
момент от досъдебното производство.
Правилно е дадена вяра на показанията на К., дадени в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, че му е отправена закана с
убийство. Тези показания кореспондират с изложеното от св. А.М. при
проведения разпит в съдебно заседание, че „В. го псуваше … и казваше, че
ще го убие“ /л.52 от първоинстанционното дело/. За отправени закани говори
и св. П., като показанията в тази им част са приобщени от досъдебното
производство. От състава на районния съд са изложени подробни
съображения защо се дава вяра на свидетелските показания, респективно –
защо се приема, че е налице закана с убийство. Доводите напълно се
споделят, като не следва да се преповтарят. Напълно нормално е, с оглед и
високата музика в заведението, репликата да не е чута от всички присъстващи
на инцидента. Това обаче не означава, че не е изречена, респективно – че не
следва да се даде вяра на показанията на К., М. и П. в тази им част.
Поради изложеното се споделя извода на състава на районния съд,
че от обективна и субективна страна подс. Н. е осъществил състава на
престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, за това, че
на 15.08.2017 г. в град Пловдив по хулигански подбуди е причинил другиму -
на С. К. К. от гр. Пазарджик - лека телесна повреда, изразяваща се в седем
сляпо завършващи прободно-порезни наранявания, от които пет на ляво бедро
и двe на лява мишница; вторично развита инфекция на едната прободно -
порезна рана в областта на бедрото, протекла като ограничен възпалителен
процес, без нарушаване в общото състояние на пострадалия и развитие на
септично състояние; лезия на срединния /медиалния/ нерв и липсата на
дистална проводимост на н.радиалис вляво, изразяващи се в мускулна
слабост, изтръпване на ръката, ограничение в движението на лява ръка до
повдигането в раменната става до хоризонтално ниво, което не нарушава
основните функции на ръката, по отделно и по съвкупност довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Засегнати са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност
на човешкото здраве и физическа цялост на личността – нанесени са удари с
нож в областта на лявото бедро и лявата ръка на пострадалия, в резултат на
което е увреден организмът му - причинено е разстройство на здравето по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, като това касае всяко едно от нараняванията.
11
Деянието е извършено при пряк умисъл, с предвиждани, желани и настъпили
обществено опасни последици. За умисъла може да се съди и от
последващите действия – измиване на подсъдимия, почистване на ножа от
кръвта, хвърлянето му.
Налице са и хулигански подбуди за извършване на деянието, доколкото по
незначителен повод – искане от пострадалия на обяснения за изречена от
подсъдимия дума – същият е поискал да излязат навън, за да разрешат
проблема чрез сила. Нещо повече – подсъдимият дори не е изчакал да
излязат, а на публично място – в заведение, в присъствието на много хора, е
започнал да нанася удари с нож по крайниците на пострадалия, като е заявил
и, че ще го убие. По отношение съставомерните признаци са изложени
подробни съображения от състава на районния съд, които се споделят и не
следва да се преповтарят. От състава на районния съд са изложени
съображения защо деянието не следва да се квалифицира по привилегирован
състав, като и тези съображения напълно се споделят.
Правилен е и другия извод на съда, че от обективна и субективна
страна от подсъдимия В.Н. са осъществени съставомерните признаци на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че на 15.08.2017 г. в гр.
Пловдив се е заканил на другиго - С. К. К. от гр. Пазарджик, с престъпление
против неговата личност - с убийство, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е
оправил реплика – „ще те убия“ - към пострадалия Кирилов в момент, когато
му е нанасял удари с нож. Репликата, с оглед момента и начина, по който е
изречена, е възприета като заплаха с убийство от пострадалия, и е възбудила
основателен страх от осъществяването ѝ. Впрочем, последното не е
необходимо, а е достатъчно само да е налице възможност от възникване на
страх от осъществяване на заканата.
От субективна страна и това престъпление е извършено при пряк
умисъл - със съзнавани, целени и настъпили обществено-опасни последици.
И в този случай от състава на районния съд са изложени подробни,
обосновани и логични съображения относно съставомерните признаци, които
напълно се споделят и не следва да се преповтарят.
12
По изложените съображения не се възприемат доводите в жалбата, че не е
доказано по несъмнен начин извършване от подсъдимия на престъплението
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Относно наказанията:
Напълно се споделят съображенията на състава на районния съд, че
наказанията следва да се определят при условията на чл.54 от НК. Правилно е
прието, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
чистото съдебно минало на подсъдимия, семейната му и трудова
ангажираност, добри характеристични данни.
Относно престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК правилно
са отчетени като отегчаващи многобройните наранявания, нанесени на
пострадалия, средството, с което са причинени – нож, мястото, на което е
направено това – публично, в заведение. Това разкрива обществена опасност
на деянието, която е много по – висока от типичната за този вид
престъпления. Следва да се отчете и поведението на подсъдимия след
деянието – изключително хладнокръвно и подредено - измива се, почиства и
ножа от кръвта на пострадалия, изхвърля го. Правилно в този случай
наказанието е определено над средния размер – две години лишаване от
свобода.
Относно престъплението по чл.144, ал.3 от НК – при посочените смекчаващи
вината обстоятелства, в съответствие с обществената опасност на деянието и
дееца правилно наказанието е определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства – две години лишаване от свобода.
Законосъобразно на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Николов е наложено
едно общо най – тежко наказание от две години лишаване от свобода. Не са
налице предпоставките на чл.24 от НК, а и настоящия състав счита, че с така
определеното наказание от две години лишаване от свобода ще се осъществят
в най – пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се
въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху
подсъдимия, така и върху обществото, в частност – на приятелския му кръг.
Определянето на наказание под този размер не би съдействало за
осъществяване нито на индивидуалната, нито на генералната превенции.
13
Споделя се и извода на първостепенния съд, че за поправяне и превъзпитание
на дееца не е необходимо да изтърпи наложеното му наказание, още повече,
че производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на
подсъдимия. Освен това са налице и другите кумулативно предвидени
предпоставки на чл.66, ал.1 от НК – подсъдимият не е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер, а и размерът на наложеното наказание е в
рамките на предвиденото от закона. Ето защо правилно е отложено
изтърпяването на наложеното наказание от две години лишаване от свобода с
изпитателен срок от пет години. Този срок според настоящия състав в най –
пълна степен ще стимулира подсъдимия за спазване на законоустановения
правов ред, респективно – ще съдейства за осъществяване на индивидуалната
превенция на наказанието.
По изложените съображения жалбата в частта, в която се иска намаляване
размера на наложеното наказание е неоснователна и следва да се остави без
уважение. Не са налице предпоставките за намаляване размера на наложеното
наказание. Налице са действия на подсъдимия с висок интензитет, които на
инкриминираната дата са и ескалирали – до употреба на нож, с който са
нанесени многобройни удари, съпроводени и със закана за убийство. С оглед
начина на извършване на деянието, посочените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, определянето на наказание в по – нисък от определения
размер е необосновано. Такова наказание по никакъв начин не може да
въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно по отношение на
дееца, като не може да осъществи и целите на генералната превенция.
Правилно от определеното общо най - тежко наказание лишаване
от свобода в размер на две години е приспаднато на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР
и НПК, а именно от 16.08.2017 г. до 20.08.2017 г. включително, като един ден
задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.
Относно гражданските искове: същите са с правно основание чл.45, ал.1 от
ЗЗД. За да се уважи такъв иск, следва да е налице деяние – действие или
бездействие, което е противоправно и виновно извършено, от него са
причинени вреди, като е налице причинна връзка между деянието и вредата.
Безспорно по делото е установено виновно извършено противоправно деяние
от подсъдимия, квалифицирано като престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
14
чл.130, ал.1 от НК, в резултат на което са причинени вреди на пострадалия,
безспорно е установена и причинната връзка от заключението на
експертизите, като се изложиха и съображения за това. Правилно и в
съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, е
определено обезщетението в размер на 5000 лв., като искът в частта до
пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Правилно сумата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 15.08.2017 г. - до окончателното плащане.
Правилно, законосъобразно и в съответствие с принципа за справедливост е
уважен и иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от деянието по чл.144, ал.3 от НК в размер на 3000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като
искът в частта до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен.
От състава на първоинстанционния съд са изложени подробни съображения,
които напълно се споделят. Определянето на по – нисък размер не би
овъзмездило частния обвинител и граждански ищец за претърпените от него
вреди в резултат на виновното поведение на подсъдимия.
Правилна е и присъдата в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение
на разноските, направени в хода на досъдебното и съдебното производство,
държавната такса върху уважения размер на гражданския иск и веществените
доказателства.
Правилно са присъдени и разноски на частния обвинител в пълен размер
съобразно представения договор за правна помощ. Пред настоящата
инстанция от повереника се направи искане за присъждане на разноски, като
следва да се осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител направените
такива във въззивното производство в размер на 1650 лева съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Въз основа на гореизложеното посочените в жалбата оплаквания,
касаещи съдебния акт, са неоснователни. Съобразно правомощията си по
чл.313 и чл.314 от НПК въззивният съд намира, че не са налице основания за
изменяване или отмяна, поради което и на основание чл.338 във вр.с чл.334,
т.6 от НПК първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №293/13.11.2019 г., постановена по НОХД
№3894/2018 година на Районен съд - Пловдив, 17 наказателен състав.
ОСЪЖДА В. С. Н. да заплати на С. К. К. сумата 1650 /хиляда шестстотин и
петдесет/ лева разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16