№ 50853
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110172136 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.............“ ЕООД срещу И. Г. Н. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1974,73 лева,
представляваща сбор от:
600 лева - главница по договор за потребителски кредит № 40020172509 от 27.09.2023
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
119,92 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.10.2023
г. до 20.08.2024 г.,
240 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст,
360 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Флекси,
30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания,
400 лева - такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече
от 90 календарни дни,
175,83 лева - лихва за забава за периода от 21.10.2023 г. до 20.08.2024 г.,
48,98 лева – лихва за забава за периода от 20.08.2024 г. до 27.11.2024 г.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
1
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В конкретния случай, в раздел VI от Договора е посочен процент на ГПР от 48,03%,
но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи търсените такси за
допълнителни услуги по кредита и Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания, които
имат характер съответно на възнаградителна лихва и неустойки за неизпълнение на
задължението на потребителя.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява
реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до
неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-
714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на
Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на
Софийски градски съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК. (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС) - главницата в размер на 600 лева.
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената, както и за съответната част от
разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 389557 от 02.12.2024 г. на „.............“ ЕООД срещу И.
Г. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите
от 119,92 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 20.10.2023 г.
до 20.08.2024 г., 240 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, 360 лева -
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, 30 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземания, 400 лева - такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания
при забава с повече от 90 календарни дни, 175,83 лева - лихва за забава за периода от
21.10.2023 г. до 20.08.2024 г., 48,98 лева – лихва за забава за периода от 20.08.2024 г. до
27.11.2024 г., както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2