Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Ана Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13398 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен от Н.К.Н. - П., с ЕГН: ********** с адрес:
***3, срещу ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.4 ГПК, вр. с чл.405, ал.1 КЗ, да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 11.12.2017г. ПТП при движение преди гр. Търговище, посока гр.
София-гр. Варна, когато внезапно пред автомобила на ищцата излязло диво
животно, което било блъснато, за което била образувана щета № № *********., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение от 26.06.2018г. по ч.гр.д. 31424/2018г. по описа на Софийски районен
съд, 62-ри съдебен състав, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.05.2018г., до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че на 22.12.2016 г. между ответника и Н.К.Н. - П.
бил сключен договор -застраховка/застрахователна полица № ****************„КАСКО"
при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО" за лек автомобил: марка -
Мерцедес, модел -Мерцедес Е 270 /дизел; изпълнение: авангард/ с държавен peг.
номер В****НС, рама № WDB***, двигател № *********, цвят - черен металик, със
срок на валидност от 00:00 ч. на 23.12.2016 г. до 24:00 ч. на 22.12.2017 г.
Твърди се, че дължимата застрахователна премия към датата на подаване на
заявлението е заплатена изцяло. Сочи се, че застрахователната премия е била
765, 00 лв., която е разсрочена на четири равни вноски, от които всички са
заплатени своевременно. Твърди се, че общата застрахователна сума е била 12 000
лв. Сочи се, че по повод настъпило
застрахователно събитие е заведена щета № № *********. и е направен опис на увредените
детайли. Сочи се, че въпреки всичко, към момента застрахователя неоснователно
отказва да изплати дължимо обезщетение, необходимо за ремонт. Твърди се, че
ищецът е изпълнил всички свои задължения, като предпоставка за възникване на
задължението за плащане на застрахователното обезщетение от страна на
ответника. В уточняваща молба ищецът излага, че застрахователното събитие е
настъпило на 11.12.2017г. при движение преди гр. Търговище, посока гр.
София-гр. Варна, когато внезапно пред автомобила излязло диво животно, което
било блъснато и вследствие на удара били увредени предната броня
на автомобила, решетката на бронята, 3 бр. кори под двигателя, халогените на
автомобила закрепени на бронята, предните фарове, воден радиатор, вентилаторна
перка е датчици към водния радиатор, кори под калници, климатичен радиатор,
интерколер, дифузьор, антифриза от радиатора и климатичната течност газ фреон
изтекоха, подмяна на всички маркучи свързващи турбина, радиатори, интерколер,
последваща диагностика на двигател, турбина и скоростна кутия за сработване.
Сочи, че сумата от 3000лв. е неплатен остатък от цялата стойност на щета № № *********., която за ищцата е в общ размер
на 4412,74лв., като застрахователят е признал и впоследствие е заплатил
единствено сума в размер на 1412,74 лв., поради което се сочи и как прогнозно се
формира сумата от 4412,74лв. Моли се за уважаване на предявения иск по изложените
съображения и присъждане на сторените по настоящото и заповедно производства
разноски и възнаграждение за един адвокат. В открито съдебно заседание искът се
поддържа.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ депозира писмен отговор
на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен, като
го оспорва по основание и размер.
Счита, че не е налице правно основание за възникване на твърдяното материално
право-предмет на положителния установителен иск, депозиран от ищцата, а именно
наличието на валидно възникнало вземане на ищцата към ответника в посочения в
исковата молба размер. Не се оспорва, че към 11.12.2017г. между ищцата и ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № *********от 22.12.2016г. за застраховка „Каско" на лек автомобил
марка „Мерцедес", модел „Е 270" с peг. № В 9939 НС със срок на
застраховката от 23.12.2016г. до 22.12.2017г. Твърди
се, че на 12.12.2017г. ищцата е
подала уведомление до застрахователя за регистриране на щета, в което сочи, че
на 11.12.2017г., в около 19,30-20,00ч., по време на движение по пътя гр. София - гр. Варна, преди гр. Търговище, пред застрахования автомобил изскочило диво животно,
последвал сблъсък и нанесени по МПС повреди. Застрахователят
е извършил опис и техническа експертиза по щета № 0020-090-2205/2017, два
огледа на 12.12.2017г. и на 13.12.2017г.,
изготвен е и снимков материал. Установено е, че са налице увреждания по
следните детайли на автомобила, изчерпателно изброени в описа: броня предна,
решетка в броня, кора под двигател, халоген ляв, кора под предна броня, кора
под кутия, халоген десен, воден радиатор, кондензатор, радиатор интеркулер,
дифузьор перка, конзола лява радиатор, тръби климатик. Настъпилите
повреди не предполагат невъзможност на автомобила да се придвижва на собствен
ход. Същевременно, в хода на застрахователната преписка, както и към
исковата молба, с която е инициирано настоящото производство, не е приложено
никакво доказателство за ползвана пътна помощ, както и за заплащането на сумата
от 151,20 лв. за тази услуга.
Сочи се, че посредством изготвена експертна оценка е констатирано, че
стойността на разходите за извършване на необходимия ремонт за възстановяването
на автомобила от понесените от настъпилото застрахователно събитие вреди е в
размер на 1412,74 лв. В резултат, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Общите условия по
застраховка „Каско" на МПС, застрахователят надлежно е изплатил на ищцата
сумата от 1412,74 лв. на
12.07.2018г. Ответното дружество не е постановявало
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, както твърди ищецът. Поради това счита, че застрахователят коректно и в срок е изпълнил
задълженията си за обезщетяване, поети със застрахователния договор. Сочи се, че след
като Общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, то
законът поставя конкретни изисквания към съдържанието им, които са спазени от
ответника при изготвянето им. Сочи се, че при
несъгласие на застрахования с Общите условия на съответния застраховател в
определена част, той няма задължение да сключи застрахователен договор при
условия, които не приема. Сочи се, че неприемането на
отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата
за застраховане, като в противен случай той е обвързан от тях, по силата на чл.
348, ал. 1 КЗ, ако с подписа си в
застрахователната полица е удостоверил, че ги приема като неразделна част от
договора, както е и в настоящия случай. Твърди се, че се касае за
доброволна, а не за задължителна застраховка, поради което начинът
на калкулиране на дължимото застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие се определя с договора между страните, доколкото липсва
нормативно определена методика за изчисляването на обезщетение по имуществена
застраховка „Каско" на МПС. Съгласно легалното
определение, дадено в чл. 343, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Твърди се, че в настоящия
случай е безспорно, че е съществувал валидно сключен договор за застраховка
„Каско" на МПС, че е настъпило застрахователно събитие, както и че е
изплатено застрахователно обезщетение. При детайлното очертаване на правата и
задълженията на страните при сключването на договора се цели да се създаде
предвидимост в отношенията между страните в случай, че застрахователното
събитие настъпи, както и процедурата, посредством която ще се ликвидират
неблагоприятните последици от него. Сочи се, че в облигационните
правоотношения съществуват основни начала и принципи за недопускане на
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. В тази връзка са предвидени механизми, които максимално да
ограничат нарушаването на тези принципи чрез установяване на действителната
стойност на претърпените щети към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Сочи се, че след като е била заведена щета № ***********и след като са били описани всички увредени от
настъпилото застрахователно събитие части и детайли, експерти от ЗАД „ОЗК
Застраховане" АД са изчислили дължимото застрахователно обезщетение,
съгласно Общите условия по застраховка „Каско" на МПС, действащи към
момента на сключване на застрахователната полица, както и съгласно Указания
/вътрешни правила на ЗАД „ОЗК Застраховане" АД/ за извършване на
ликвидационна дейност по застраховка „Каско" и „Гражданска
отговорност", одобрени от Комисията по финансов надзор. Сочи
се, че Застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение, съотносимо към действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Установено е, че
действителната стойност на разходите, необходими за възстановяване на процесния
автомобил, е в размер на 1412,74 лв., която сума е
надлежно заплатена. В уведомлението за щета
застрахованият изрично е посочил, че желае щетите да му бъдат възстановени по
експертна оценка. В застрахователния договор ищецът
също се е съгласил, че начинът за обезщетяване ще бъде по експертна оценка или
в доверен сервиз. Сочи се, че с оглед изразеното от
застрахования желание и съгласие за определяне на оценка на щетите по експертна
оценка, прилагането на Методиката за определяне на застрахователни обезщетения
на застрахователя, е задължително. Сочи се, че само ако застрахованият
по застраховка "Каско" представи доказателства за причинени в
резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите
за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност, какъвто
настоящия случай не е. Излага се, че съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия по застраховка „Каско",
надлежно приети от ищеца при сключване на застрахователния договор, при
частични щети застрахователят определя размера на обезщетението въз основа на
опис на увредените детайли, изготвен при огледа и го предоставя по експертна
оценка, съгласно действащата Методика за определяне на застрахователни
обезщетения на застрахователя или МПС се ремонтира в посочен от застрахователя
сервиз, с когото има сключен договор - доверен сервиз. Следователно, при
частични щети, застрахователят определя размера на обезщетението по
един от избраните от застрахования начини: по експертна оценка и съгласно
методиката; в доверен сервиз или по представени оригинални разходни документи. Моли да се отхвърли искът като неоснователен
и недоказан, ведно с присъждане на разноските направени по делото, а така
също и разноски за заповедното производство, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В
открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
приобщените материали по по ч.гр.д. 31424/2018г. по описа
на Софийски районен съд, 62-ри съдебен състав, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която
в срок е постъпило възражение от застрахователя.
Прието е за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК,
че между тях е сключен договор за застраховка „Каско",
обективирана в полица № ********** на лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „Е 270" с peг. № В****НС със срок на застраховката от 23.12.2016г.
до 22.12.2017г.; че на 11.12.2017г., около
19,30-20,00ч., по време на движение по пътя гр. София - гр.
Варна, преди гр. Търговище, пред застрахования
автомобил изскочило диво животно, последвал сблъсък и нанесени по МПС повреди, за което при застрахователя е образувана щета № ********** и по нея на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в
размер от 1412,74 лв.
Представени
са от ответника Общи условия по застраховка „Каско на МПС“ на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ /л.30-35/, както и приложения по застрахователната преписка
снимков материал /л.74-90.
Приобщен е
фискален бон за заплатена пътна помощ в размер от 151.20лв. на 12.12.2017г.
/л.103/.
Съобразно заключението на
вещото лице А.В. по назначената съдебно-автотехническа експертиза /л.91-102/, общата
сума, необходима за ремонт и възстановяване на процесния автомобил по средни
пазарни цени в гр. Варна и необходимите разходи за демонтаж и монтаж на
увредени детайли, труд и материали към деня на събитието е 5136.38лв. /в
открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че тази сума следва да се
увеличи с 28.50лв. представляваща стойност на халоген десен/; стойността на
сумата, необходима за ремонт по експертна оценка, съгласно Методика,
обективирана в Указания на ОЗК- Застраховане за извърпване на ликвидационна
стойност по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“, одобрени от КФН, е
в размер от 1412.74лв.; стойността на сумата, необходима за ремонт на
увредените части и детайли на процесния лек автомобил към 11.12.2017г. по
средни пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици при справка в
поне три сервиза, които не притежават сертификат за качество ISO, е в размер от 2311.21лв.; стойността на сумата, необходима за ремонт
по цени на доверен на застрахователя сервиз, е в размер от 1580.07лв. В открито
съдебно заседание вещото лице сочи, че най-реалистичната сума за ремонт е
посочената от него по т.1 средна пазарна стойност.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи в процеса наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за
застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид, пера
и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Както беше
посочено, по делото изрично с приетия за окончателен доклад, са обявени за
безспорни следните обстоятелства – предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя - че между страните е
сключен договор за застраховка
„Каско",
обективирана в полица № ********** на лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „Е 270" с peг. № В 9939 НС със срок на застраховката от 23.12.2016г.
до 22.12.2017г.; че на 11.12.2017г., около
19,30-20,00ч., по време на движение по пътя гр. София - гр.
Варна, преди гр. Търговище, пред застрахования
автомобил изскочило диво животно, последвал сблъсък и нанесени по МПС повреди, за което при застрахователя е образувана щета №
0020-090-2205/2017 и по нея на ищцата е изплатено застрахователно
обезщетение в размер от 1412,74 лв.
Спорен по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ
, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год., ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./. В този смисъл и клаузата на общите условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за застраховането. Дори и застрахованият да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка, то това не може да доведе до отричане на възможността причинените щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер на действителната им стойност. В тази връзка следва да бъде съобразено, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск, каквото разрешение на въпроса е дадено в Р № 155/05.12.2016г., т.д.№ 1092/2015г., ВКС, II ТО. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, достатъчно по размер за възстановяване на автомобила в състояние годно за обикновената му употреба. При този извод съдът съобразява и заключението на вещото лице, което заявява, че реалистичната стойност за обезвреда е именно средната пазарна стойност.Съобразно неоспореното
заключение на вещото лице, средната пазарна стойност на щетите към момента на събитието е 5164.88лв.
След приспадане на заплатената от застрахователя сума от 1412,74 лв.,
дължимото обезщетение възлиза в размер от 3743.14лв., в рамките на който размер
е претендираната с иска сума от 3000лв.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми
предпоставки, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен в заявения размер, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.05.2018г., до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от
435лв., от които 35лв. заплатена държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва
да заплати на ищеца и сторените в исковото производство разноски. Претендира се
адвокатско възнаграждение в размер от 600лв. Своевременно от ответната страна е
отправено възражение за прекомерност на същото по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразявайки, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
настоящият съдебен състав намира, че дължимото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в минимален еднократен размер от
440лв. съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Или, за исковото производство в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 650лв., от които за заплатена държавна такса от 60лв., депозит
за експертиза от 150лв., както и адвокатско възнаграждение в размер от 440лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
дължи на ищеца Н.К.Н. - П., с ЕГН: ********** с адрес: ***3 сумата от 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по договор за застраховка „Каско",
обективиран в полица №********, в резултат на настъпило на 11.12.2017г. ПТП при движение преди гр. Търговище, посока гр.
София-гр. Варна, когато внезапно пред автомобила на ищцата марка
„Мерцедес", модел „Е 270" с peг. № В*****НС излязло диво
животно, което било блъснато, за което била образувана щета № № *********., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение от 26.06.2018г. по ч.гр.д. 31424/2018г. по описа на Софийски районен
съд, 62-ри съдебен състав, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.05.2018г., до окончателното изплащане,
на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
с чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Н.К.Н. - П., с ЕГН: **********
с адрес: ***3 сумата от 435лв. /четиристотин
тридесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. 31424/2018г. по описа на Софийски районен съд, 62-ри съдебен
състав разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Н.К.Н. - П.,
с ЕГН: ********** с адрес: ***3 сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 и 5 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: