Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 13.08.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седемнадесети
май Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 714 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба пълномощникът на
ищцовото дружество адв. М. заявява, че „Т."
ООД притежава 410/6291 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор 35167.501.7060, с площ от 6 291 кв.м., находящ се в гр. К., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № ***
г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план квартал 470, парцел X по плана на
гр. К., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - за друг вид производствен складов обект, при граници на имота
по кадастрална карта: имоти с идент. 35167.501.7022, 35167.501.8032,
35167.501.9092, 35167.501.606, 35167.501.9397 и 35167.501.7029. Сочи, че
гореописаният имот е придобит въз основа на Договор за прехвърляне на предприятие
от 02.06.2003 г., съгласно който цялото предприятие на ЕТ „И. - О." като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения е прехвърлено на
дружество „Т." ООД като процесният имот е придобит преди това от ЕТ „И. - О.",
въз основа на Договор за покупко-продажба от *** г. обективиран в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № *** г., на П. К. - нотариус при Районен съд
- К.. Факта, че „Т." ООД е собственик на съответните идеални части от
гореописания поземлен имот е установен между страните в настоящото производство
и с влязло в сила Решение № 501 от 18.7.2019 г. по гр.д. № 2283/2018 г. на
Районен съд - К..
Отделно от това, въз основа на гореописаните
правни сделки, а именно Договор за покупко-продажба от *** г., обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *** г., на П. К. - нотариус при Районен съд - К. и Договор за
прехвърляне на предприятие от г. между „Т." ООД и ЕТ „И. - О.", „Т."
ООД е придобил правото на собственост върху сграда-Д., представляваща
едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м.
с идентификатор 35167.501.7060.8, и сграда-Ч., представляваща. едноетажна
тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м. с идентификатор
35167.501.7060,7, находящи се в процесния поземлен имот с идентификатор
35167.501.7060.
Твърди, че „Т." ООД притежава правото
на собственост и върху още 6 /шест/ сгради, находящи се в процесния поземлен
имот, съответно с идентификатори 35167.501.7060.1, 35167.501.7060.2,
35167.501.7060.3, 35167.501.7060.4, 35167.501.7060.5, 35167.501.7060.6,
придобито въз основа на Договор за покупко-продажба от 04.11.2004 г.,
обективиран в Нотариален акт № *** г. на П. К. - нотариус при Районен съд - К.,
както и правото на собственост върху ½
ид. част от сграда с идентификатор 35167.501.7060.11, находяща се в
процесния поземлен имот, като правото на собственост върху тази сграда е
придобито по приращение на осн. чл. 92 от ЗС.
Заявява, че в неизвестен за
дружеството момент, но преди месец юни 2018 г., в процесния поземлен имот
ответното дружество «М.Т. ЕООД поставило следното преместваемо съоръжение:
Метален контейнер с размери 3.10/5.20 метра, със застроена площ от 16.12 кв.м.,
изграден от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич"
панели, подова конструкция изградена от метална скара, положени върху трамбован
естествен терен (Метален контейнер № 1);
Впоследствие, в края на месец
септември 2018 г., в процесния поземлен имот ответното дружество „М.Т."
ЕООД поставило второ преместваемо съоръжение: Метален контейнер с размери
2.60/4.60 метра, със застроена площ от 11.96 кв.м., изграден от метална
конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич панели, подова конструкция
изградена от метална скара, положени върху трамбован естествен терен (Метален
контейнер № 2).
За поставянето на гореописаните
преместваеми съоръжения на „М.Т." ЕООД било издадено Разрешение за
поставяне № *** г. от главния архитект на о.К. Отделно от това, към тези два
контейнера, ответното дружество изградило метални навеси, съответно с размери
3.10/5.00 метра към метален контейнер № 1, и с размери 2.60/1.00 метра към
метален контейнер № 2. По този начин била увеличена реалната площ, която
заемали двете преместваеми съоръжения, извън предвиденото в горецитираното
разрешение за поставяне. Поставянето на тези метални контейнери и изграждането
на навеси към тях създавало значителни пречки за „Т." ООД да упражнява
правото си на собственост върху част от сградите и част от земята в процесния
поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060 и да използва същите според
предназначението им.
Заявява, че в утвърдената и
непротиворечива практика на ВКС се приема, че искът по чл. 109 от ЗС, като иск
за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение,
но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него (Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. №
4/2015 г. на ВКС, ОСГК; Решение № 5 от 12.06.2017 г. по гр.д. № 2844/2016 г. на
ВКС, II г.о.; Решение № 42 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 2189/2017 г. на ВКС, II
г.о.; Решение № 130 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 4650/2017 г. на ВКС, II г.о. и
др.).
Твърди, че в конкретния случай,
ответникьт „М.Т." ЕООД не е собственик на процесния поземлен имот, а
гореописаните преместваеми съоръжения са поставени без да е налице съгласие за
това от страна на собственика „Т." ООД, нито на което и да е друго лице,
притежаващо право на собственост в процесния поземлен имот.
Не отрича, че за поставянето на същите
е издадено Разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. от главния архитект на о.К.
но счита същото за незаконосъобразно, тъй като при издаването му не са спазени
релевантните законови разпоредби. В тази връзка отбелязва, че „Т." ООД не
е бил конституиран като участник в административното производство по издаването
на горецитираното разрешение за поставяне, нито по отношение на същото е
провеждан пряк съдебен контрол за законосъобразност от административните
съдилища.
Сочи, че съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 2
от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1, каквито са въпросните контейнери, се
премахват, когато са поставени без правно основание или правното основание за
одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е
отпаднало. В случая горепосоченото разрешение за поставяне било издадено на „М.Т."
ЕООД, въз основа на заявление от негова страна с вх. № *** г., в което той се е
легитимирал като собственик на поземления имот с идентификатор 35167.501.7060,
като разрешението за поставяне било издадено на „М.Т." ЕООД именно в
качеството му на собственик на имота, въз основа на Нотариален акт за
покупко-продажба № ***г. от *** г. на нотариус Н.К., рег. № *** в НК.
Още преди издаването на разрешението
за поставяне обаче, на *** г. (на същата дата, на която е подадено заявлението
от „М.Т." ЕООД до главния архитект на о.К. с извънсъдебна спогодба,
обективирана в нотариален акт № *** г. на нотариус Н.К., поземленият имот бил
върнат в собственост на първоначалния прехвърлител „Т." АД. Малко
по-късно, на 06.12.2018 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *** г. на Н.К., „Т." АД е продал на ЕТ „Д." 5760.50/6291
идеални части от поземления имот с идентификатор 35167.501.7060.
Заявява, че вследствие на тези сделки,
към настоящия момент собственици в процесния поземлен имот са „Т." ООД и
ЕТ „Д.", но не и „М.Т." ЕООД. Видно от горното, правното основание за
издаване на разрешението за поставяне от 20.09.2018 г., а именно легитимирането
на „М.Т." ЕООД като собственик на поземления имот, е отпаднало и не е
съществувало към датата на издаване на процесното разрешение за поставяне.
Отделно от това, съгласно правилото на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, в чужди поземлени
имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на
изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор
за наем на заетата от преместваемия обект площ. В случая такова изрично писмено
съгласие от съсобствениците в процесния имот не е налице. Отбелязва, че о.К. е
била наясно, че „Т." ООД е съсобственик в процесния поземлен имот, видно
от поддържания от нея регистър на недвижим имот с идентификатор 35167.501.7060.
В същия праводателят на „Т." ООД ЕТ „И. - О." бил отбелязан като
собственик на ид. части в имота, а впоследствие като такъв бил отбелязан и „Т."
ООД. Главният архитект на общината обаче не е взел под внимание това
обстоятелство, не е конституирал „Т." ООД като заинтересована страна в административното
производство по издаването на разрешението за поставяне от 20.09.2018 г. и е
издал същото за поставяне на процесните преместваеми съоръжения без за това да
е налице съгласието на съсобственика „Т." ООД. Ето защо счита, че следва
да се приеме, че гореописаните преместваеми съоръжения се намират в поземления
имот, собственост на „Т." ООД без основание и без да е налице съгласие за
поставянето им от страна на собственика на поземления имот.
Съгласно утвърдената практика на ВКС,
вкл. приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. №
4/2015 г. на ВКС, ОСГК, искът по чл. 109 от ЗС е винаги основателен, когато
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него
се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са
случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия
върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си.
Предвид изложеното счита, че самото
поставяне от страна на „М.Т." ЕООД в имота на дружеството на метални
контейнери, без ответникът да има облигационно, пълно или ограничено вещно
право или сервитут върху този имот, представлява нарушение, с което се пречи на
собственика на имота „Т." ООД да упражнява правото си на собственост в
пълен обем, съответно предявеният иск по чл. 109 от ЗС се явява основателен.
Независимо от горното, дори да се
приеме, че самото наличие на процесните метални контейнери в имота на ищцовото
дружество не създава за него пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените, то счита, че начинът, по който преместваемите
съоръжения са поставени, пречи на „Т." ООД да упражнява своето право на
собственост не само върху земята в имот с идентификатор 35167.501.7060, но и
върху намиращите се в него сгради с идентификатори 35167.501.7060.7 (сграда-Ч.)
и 35167.501.7060.11.
Сочи, че процесните метални контейнери
са поставени, както е предвидено в инвестиционния проект към заявлението на
ответника за издаване на разрешение за поставяне от *** г., в южната част на
процесния поземлен имот в непосредствена близост до сграда-Ч. с идентификатор 35167.501.7060.7
и до сградата с идентификатор 35167.501.7060.11 (фиг. 1 и 2).
Заявява, че самата сграда-Ч. има два
входа - единият от източната страна на сградата, с ширина от 260 см., а другият
в най-западната точка от южната страна на сградата с ширина от 360 см. Именно
този втори вход на сградата се използвала за товаро-разтоварни работи, както и
за внасяне или изнасяне на стоки и вещи, чийто обем не позволявал същите да
бъдат внесени или изнесени през източния, по-тесен вход. Поставените метални контейнери,
ведно с изградените към тях метални навеси, изцяло препятствали достъпа до този
южен вход на сградата, като контейнер № 2, бил разположен непосредствено срещу
южния вход на сградата на разстояние от около 5 /пет/ метра от входа, а
контейнер № 1 бил поставен на 3 /три/ метра западно от контейнер № 2, като по
този начин между него (контейнер № 1) и западната стена на сграда-Ч. оставало
разстояние от около 2 /два/ метра. През така оставената пролука било невъзможно
да премине дори обикновен лек автомобил, камо ли бус или камион, за извършване
на товаро-разтоварни дейности, а дори ако по някакъв начин един такъв автомобил
успеел да премине между сградата и металния контейнер, то той нямало да може да
маневрира поради наличието на контейнер № 2. По този начин южният, по-широк
вход на сграда-Ч. оставал напълно неизползваем за нуждите на сградата. В тази
връзка счита, че следва да се има предвид, че поради особеностите на
позиционирането на работните машини в сграда-Ч., за пълноценното използване на
сградата за „Т." ООД е необходимо да има достъп и до двата входа на
същата. При съществуващата към момента ситуация обаче дружество е
възпрепятствано да използва най-широкия товарен вход на сградата, което по
същество пречи на „Т." ООД да упражнява пълноценно своето право на
собственост върху сграда-Ч. с идентификатор 35167.501.7060.7.
Гореописаният начин на поставяне на
металните контейнери препятствал достъпа и до сграда с идентификатор
35167501.7060.11. Последната се намирала на около 6-7 метра южно от сграда-Ч. и
до нея можело да се достигне единствено като се заобиколи сграда-Ч. от запад.
Поставянето на металните контейнери обаче ограничавало възможността до сградата
да се достигне с автомобил, което значително ограничавало използването й по
предназначение.
Отбелязва, че в приложената към
инвестиционния проект към заявлението на „М.Т." ЕООД за издаване на
разрешение за поставяне от 12.09.2018 г. скица на процесния поземлен имот са
налице неверни отбелязвания. В същата било отбелязано, че входът на сграда-Ч.
се намирал в западната част на сградата, докато в действителност същият се
намирал в южната част на сградата, в нейната най-западна точка. Отделно от
това, в скицата сграда с идентификатор 35167.501.7060.11 било посочена като
долепена до южната стена на сграда-Ч., докато в действителност същата
представлявала самостоятелна постройка, намираща се на около 6-7 метра южно от
сграда-Ч.. Тези несъответствия също не били взети предвид от главния архитект
на о.К. при издаването на разрешението за поставяне от 20.09.2018 г., което
също води до неговата незаконосъобразност.
Счита, че от всичко гореизложено е
видно, че поставянето от страна на „М.Т." ЕООД на 2 броя метални
контейнера и изграждането на навеси към тях в поземления имот с идентификатор
35167.501.7060, представлява неоснователно действие, което пречи на „Т."
ООД да упражнява правото си на собственост върху процесния поземлен имот и
върху намиращите се в него сгради с идентификатори 35167.501.7060.7 и
35167.501.7060.11. Довереното ѝ дружество е сезирало кмета на о.К. за
гореописаната ситуация със сигнал с вх. № *** г., но до момента от последния не
били предприети действия по издаването на заповед за премахване на въпросните
съоръжения.
Заявява, че паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за премахване на процесните
съоръжения, е в размер на 520 лв. без ДДС (или 624 лв. с ДДС).
С оглед на гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди „М.Т." ЕООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да преустанови неоснователните си действия, изразяващи
се в поставяне на 2 броя метални контейнера с размери съответно 3.10/5.20
метра, със застроена площ от 16.12 кв.м., и 2.60/4.60 метра, със застроена площ
от 11.96 кв.м., изградени от метална конструкция, с външни ограждащи елементи
от „сандвич" панели, подова конструкция изградена от метална скара,
положени върху трамбован естествен терен, както и изградените към тях метални
навеси с размери съответно 3.10/5.00 метра към метален контейнер № 1, и
2.60/1.00 метра към метален контейнер № 2, с които действия пречи на „Т."
ООД да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
35167.501.7060, както и върху сгради с идентификатори 35167.501.7060.7 и
35167.501.7060.11, както и да възстанови предишното положение на имота като
премахне гореописаните 2 броя метални контейнери и метални навеси към тях.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от Д.Т., в качеството му на управител на ответното дружество, с
който изразява следното становище:
Представляваното от него дружество не
е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск. В исковата молба е
посочено, че ищецът притежава 410/6291 ид. части от терена, а останалата част в
размер на 5881/6291 ид. части е собственост на ЕТ „Д.Т.- М.". Дори да се
приеме, че контейнерите са временно съоръжение и са собственост на ответното
дружество, то не би могло да бъде задължено от съда да влезе в чужд имот и да
премахне описаните съоръжения.
Съгласно чл. 32 от ЗС общата вещ се
използва и управлява, съгласно решение на съсобственици, притежаващи повече от
половината от общата вещ. В конкретния случай видно от представените документи
ЕТ "Д.Т.-М." е мажоритарен собственик и притежава 5881/6291 ид. части
от терена. Безспорно, поставянето на въпросните съоръжения е действие на
управление, с оглед на което, ищецът няма право да оспорва решението на
мажоритарния собственик. Към момента на поставянето на контейнерите мажоритарен
собственик е бил „Т." ООД, който е праводател на ЕТ "Д.Т.- М." и
който е дал съгласие „т.е. взел решение" за поставянето на съоръженията.
Поставянето на описаните контейнери е
законно от техническа гледна точка: има разрешение за поставяне № от 20.09.2018
г. на главния архитект на о.К. издадено по реда на глава четвърта «Ред на
поставяне на преместваеми обекти» от Наредба № 21 на о.К. Същото е безсрочно,
отнася се за имот частна собственост, не съдържа срокове и модалитети. Това
разрешение не е отменено и е действащо към настоящия момент. Собственик на имот
с идентификатор 35167.7060 по КККР на гр. К. към момента на издаване на
разрешението за поставяне е „Т." АД. То е дало съгласие „М.Т." ЕООД,
да постави тези два броя контейнера в собствения му имот. Всяка една от
страните, която твърди, че има право на собственост върху УПИ 7060, кв. 470 по
плана на гр. К. /имот с идентификатор 35167.501.7060 по КККР на гр. К./, в
който се намират преместваемите съоръжения, може да оспори разрешението за
поставяне № 34 от 20.09.2018 година на главния архитект на о.К. До отмяната му
по съответния ред, този административен акт поражда правни последици и прави
поставянето на контейнерите законосъобразно и на правно основание.
Независимо от казаното по-горе счита,
че искът е предявен като негаторен. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което действително му пречи
да упражнява своето право, но което надхвърля обичайния обем неудобства за
съсобственика. Относно твърдението на ищеца, че е затруднено използването на
входа от южна страна заявява, че: първо, е неоснователно; второ, това не
затруднява използването на сградата, тъй като има и друг вход. Освен това
въпросният вход, който според твърдението на ищеца е по-удобен, е изграден от
него след покупката на сградата, но без строителни книжа и без съгласие на
мажоритарния собственик.
Във връзка с твърдението на ищеца, че
той притежава 1/2 ид. част от сграда с идентификатор 35167.501.7060.11, за
което му е издаден и констативен нот. акт по документа, заявява, че същото е
невярно, като оспорва и представения нот. акт № ***. по описа на нотариус П. К.
с рег. № 100 при НК. Сградата е съществувала към момента на покупката от ищеца
на другите сгради и част от терена, във връзка с което, той не би могъл да
придобие описаната сграда на основание чл. 92 от ЗС, нито за ½ ид. част, нито дори за 410/ 6291 ид. ч. ,
каквото част от терена притежава.
Предвид изложеното, моли на основание
чл. 537 ал. 2 от ГПК съдът да постанови решение, с което да отмени нот. акт №***г.
по описа на нотариус П. К. с рег. № 100 при НК, вписан с вх.рег. № ***
/02.12.2019г.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено влязло в сила Решение
№ 501 от 18.07.2019 г. по
гр. д. № 2283/2018 г. на Районен съд – К.. С решението е признато, че ищецът „Т.“
ООД притежава 410/6291 ид. части от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, с
площ от 6 291 кв.м., находящ се в гр. К., по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК,
с номер по предходен план квартал 470, парцел X по плана на гр. К., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална
карта: имоти с идент. 35167.501.7022, 35167.501.8032, 35167.501.9092,
35167.501.606, 35167.501.9397 и 35167.501.7029.
От констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот № *** г. на нотариус П.
К., рег. №, с район на действие Районен съд – К., се установява правото на
собственост на ищеца върху сграда – Ч., с идентификатор 35167.501.7060.7, както
и на ид. части от сграда с идентификатор 35167.501.7060.11, последната
придобита по приращение на основание чл. 92 от ЗС, двете сгради попадащи в
границите на процесния поземлен имот.
Представеният титул за собственост е оспорен
от ответника по делото. Последният е представил нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г. на
нотариус П. К., с район на действие Районен съд – К., ведно с 2 бр. скици на
сграда „Ч.“ и сграда „Д.“; споразумение от 03.12.2019 г., сключено между Г.М.К.
и Д.И.Т., както и експертна пазарна оценка на постройка с ид. №
35167.501.7060.11 в регулацията на града К..
От
представеното по делото Разрешение за поставяне № 34/20.09.2019 г. е видно, че
главният архитект на о.К. разрешава поставянето на процесните преместваеми
обекти – метални контейнери, от „М.Т.“ ЕООД в границите на поземлен имот с
идентификатор 35167.501.6070. По този факти не се спори между страните. Безспорно
е между тях и обстоятелството, че в административното производство по
издаването на горепосочения акт не са били конституирани останалите
съсобственици на процесния поземлен имот, сред които и „Т.“ ООД. По делото е представена
цялата административна преписка от о.К. досежно издаването на спорния акт.
Спори се относно качеството на
заявителя „М.Т.“ ЕООД към момента на издаване на горепосоченото разрешение за
поставяне на преместваемите обекти. По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба № *** г. от 17.07.2018 г. на нотариус Н.К., рег. № ***, с
район на действие Районен съд – К., на основание на който ответникът обосновава
правния си интерес за издаване на искания от о.К. административен акт в
Заявление с вх. № ***г.
По делото се установи сключването на
извънсъдебна спогодба между „Т.“ АД и „М.Т.“ ЕООД, обективирана в нотариален
акт № *** г. на нотариус Н.К., рег. № ***, с район на действие Районен съд – К.,
съгласно която се разваля по взаимно съгласие обективираната пред същия
нотариус покупко-продажба на недвижим имот, а именно поземлен имот с
идентификатор 35167.501.7060, в нотариален акт рег. № ***, с район на действие
Районен съд – К., *** г. от 17.07.2018 г., вписан вх. р. г., дв. вх. рег №.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Г.Б., С.Н.Г.,
Г.М.К. и З.Ж.А.
От
показанията на свидетелят П.Б. се установява поставянето и местоположението на
двата преместваеми метални контейнера в имота между 2017 - 2018 г. Сочи, че сграда-Ч. има 3 входа, като
поставения преместваем обект пречи на най-големия измежду тях – южния, като
преминаването с автомобил е невъзможно. Според свидетеля „Т.“ ЕООД е
съсобственик в процесния имот, като в сградата-Ч. има негови машини.
Свидетелят С.Н.Г. е наемател на помещение в
сграда, находяща се в процесния поземлен имот. От неговите показания също се установява
наличието на 3 входа в сграда-Ч.. Твърди, че същите не са променяни от 2000 г.
насам. Свидетелства за наличието на преместваемите обекти, но не може да
определи точен времеви отрязък, в който са били поставени в имота.
Свидетелят
Г.М.К. в качеството му на изпълнителен
директор на „Т.“ АД. Свидетелят счита, че собственици на двете сгради-Ч. са „Т.“
ЕООД и „М.“ ООД (преди това ЕТ „Тиков“), но не може да определи коя сграда чия
е. Счита, че „Т.“ ЕООД не използва процесната сграда, по повод на която е
предявен настоящия иск, тъй като в същата могат да се съхраняват само отпадъчни
материали. Според него сградата има само два входа. Свидетелят твърди, че е
наясно с поставянето на двата метални контейнера съгласно представен проект и
дадено разрешение от компетентните органи.
По
делото е разпитан и свидетелят З.Ж.А. Същият работи в „М.Т.“ ЕООД над 10
години. За процесната сграда знае, че има 3 входа, но този от южната страна бил
неизползваем поради засадено дърво – праскова. Не е виждал да се отваря
въпросния вход. Входовете към сградата не са променяни. Не знае чия собственост
е сградата. Заявява, че лично е поставял един от преместваемите контейнери
преди около 2 години, а другият бил поставен малко преди това. Според свидетеля
преместваемите обекти не пречат на автомобили да използват южния вход, но
същият е неизползваем поради обраслия път.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение,
което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и
добросъвестно изготвено. В обяснителната записка на инвестиционен проект,
одобрен на 18.09.2018 г. от общ К. са предвидени преместваеми съоръжения (2 бр.
метални контейнери), като съоръженията да бъдат поставени върху естествен
терен. Конструкцията е изработена от метален скелет от квадратен профил,
съединен чрез заваряване. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че
същите са намират в южната част на поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060 в град К..
Посочено е, че пред вратата на контейнер 1 е направен навес с размери
500см/365см като същият е ламарина и стъпва върху металния контейнер, метална
колонка и греда. Контейнер 2 е разположен на разстояние 6 м от сграда с
идентификатор 35167.501.7060.7 и на разстояние 6 м от сграда с идентификатор
35167.501.7060.11, като контейнер 1 е разположен на разстояние 3 м от контейнер
2. Вещото лице сочи, че Разрешение за
поставяне № *** г. е издадено въз основа на одобрен инвестицонен проект,
одобрен на 18.09.2018 г. от о.К. В
ситуацията по проекта са нанесени 2 броя контейнери. Същите се намират от юг на
сграда с идентификатор 35167.501.7060.7 и от запад на сграда с идентификатор 35167.501.7060.11.
В южната част на поземлен имот с
идентификатор 35167.501.7060 са поставени преместваеми съоръжения – 2 броя
метални контейнери. Съоръженията са поставени върху естествен терен. За връзка
с терена са направени бетонови ивични основи, като вътре няма настилка. Вещото
лице сочи, че поставените контейнери не съответстват на описаните технически
характеристики в разрешение за поставяне № *** г., издадено от главния архитект
на о.К. От север на контейнер 1, пред вратата, е направен навес. Същият е
ламарина и стъпва върху металния контейнер, метална колонка и греда. От север
на контейнер 2 пред вратата има стреха, която
е продължение на покрива. Вещото лице сочи, че в инвестиционния проект и
Разрешение за строеж № *** г., издадено от главния архитект на о.К. няма
предвидени навеси. Посочено е, че сграда с идентификатор 35167.501.7060.7
представлява едноетажна масивна сграда, функционално предназначение: промишлена
сграда. Сграда има 1 вход към трафопоста, 2 входа към производственото
помещение и 1 вход към склада, като 3
входа са от изток и 1 от юг. Посочено е, че разстоянието от навеса към
контейнер 1 до сграда с идентификатор 35167.501.7060.11 е 2,30 м и оттам не
може да премине товарен автомобил. Вещото лице сочи, че достъпът до сграда с
идентификатор 35167.501.7060.11 е труден както от изток така и от запад. За
изграждането на южния вход не са представени доказателства, поради което вещото
лице не може да отговори на въпроса кога е изграден южния вход на сградата. От
заключението се установява още, че вследствие на поставените допълнително
навеси към двата метални контейнера е затруднен достъпът до процесните сгради с
идентификатор 35167.501.7060.7 и 35167.501.7060.11,
като преминаването на товарни автомобили е невъзможно.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявен
е иск с правно основание чл. 109 Закон за собствеността /ЗС/. Съгласно
разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Това е иск на
собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие или
посегателство на трето лице, неотнемащо владението, но възпрепятстващо правно
гарантираното пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение от
собственика и. Уважаване на иска цели преустановяване на неоснователното
въздействие върху чуждата собственост или премахване последиците от него.
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 109 от ЗС следва ищецът да докаже,
че е собственик на имота, да докаже неоснователността на действията на трети
лица спрямо собствения си имот и създадените вследствие на тях пречки за
упражняване правото си на собственост в пълен обем. Решението по негаторния иск
включва установяване правото на собственост на ищеца, осъждане на ответника да
възстанови нещата в предишното им състояние и забрана ответникът да извършва и
за в бъдеще нарушението.
Представените
и обсъдени по делото писмени доказателства безспорно легитимират „Т.“ ЕООД като
собственик на 410/6291 ид. ч. от правото на собственост върху процесния
поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, както и собствеността на ищеца
върху сграда-Ч. с идентификатор 35167.501.7060.7 и на ид. части от сграда с
идентификатор 35167.501.7060.11. Предвид това ищецът има правен интерес от
предявяване на собственическия иск по чл. 109 ЗС като титуляр на право на
собственост. Собственическият титул на „Т.“ ЕООД по отношение на процесните
сгради бе оспорен от ответника по делото, ката тежестта на доказване е на
оспорващата страна. При направено оспорване съдът няма правомощието служебно да
провери констатациите в констативния
нотариален акт. В случай, че констативния нотариален акт не е бил оспорен от
страните и когато няма други доказателства оборващи констатациите на нотариуса
на посоченото в акта лице. Във връзка с направената оспорване на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ ***, дело № 666/2019 г. на
нотариус П. К., рег. №, с район на действие Районен съд – К. същия не ангажира
доказателства в хода на производство оборващи констатациите на нотариуса.
Не
е спорно межди страните по делото, че процесните два броя метални контейнери са
поставени от ответника, видно от представеното по делото разрешение за поставяне
№***., издадено от главния архитект на о.К. и от събраните по делото гласни
доказателства.
От
събраните по делото писмени доказателства съдът намира ,че поставянето на двата
преместваеми обекта метални контейнери и навеси към тях от страна на ответника
е неоснователно по следните съображения :
Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК
съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо, от това дали те подлежат на
съдебен контрол. В този случай съдът упражнява косвен контрол. От представената
по делото административна преписка се установява, че за поставянето на металните
контейнери не е налице изрично писмено съгласие от страна на собственика на
поземления имот „Т.“ ООД. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.5 от ЗУТ могат да
се поставят обекти по ал.1 и в чужди поземлени имоти. В този случай разрешение
за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено
съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на
заетата от преместваемия обект площ. В настоящия случай обаче такова изрично
писмено съгласие от съсобствениците на имота не е налице. Съдът намира, че
следва да отбележи, че видно от представената по делото административна
преписка по издаване на разрешение за
поставяне №***. на главният архитект на общината, административния орган не е
конституирал „Т.“ ООД като заинтетересована страна, което е нарушение на
процесуалните правила по издаването на административния акт. На следващо място
по делото безспорно се установи от
заключението на съдебно – техническата експертиза, че поставените два
броя метални контейнери не съответстват на описаните технически характеристика
в разрешение за поставяне №***. издадено от главния архитект на о.К. В
инвестиционен проект и разрешение за
поставяне №***. издадено от гладния архитект на о.К. няма предвидени навеси.
От гореизложеното се налага извода, че преместваемите съоръжения
се намират в имот собственост „Т.“ ООД, без да е налице съгласие за поставянето
им от страна на собственика. По изложените съображения съдът приема че
ответникът е извършил неоснователно действие в чужд имот, собственост на ищеца.
Неоснователните
действия на ответника несъмнено смущават и затрудняват ищеца при упражняване в
пълен обем на правото му на ползване върху имот с идентификатор 35167.501.7060
по плана на град К., както и пречат на обслужването на собствените на ищеца
самостоятелни обекти. От заключението на съдебно техническата експертиза се установява,
че достъпът на тежкотоварни автомобили до сградите на собственика „Т.“ ЕООД се
възпрепятства от поставените в близост до тях 2 броя преместваеми метални
контейнери и навеси към тях. Последните затрудняват и създават пречки при
достигане на различните входове към сградите на ищеца поради незаконосъобразно
изградените извън рамките на издаденото разрешение за поставяне на навесите. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Б., от които се установява, че
контейнерите ограничават достъпа на автомобили.
Съдът
намира, че следва да отбележи, че правото на собственост е абсолютно и
неограничено право. Съгласно Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017г. по
тълк.дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС искът по чл.109 от ЗС е винаги основателен,
когато естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че
с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Собственикът не е длъжен да търпи каквото и
да е действие, без негово съгласие върху имота му от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие. По делото не са събрани доказателства ответникът да има учредено
в негова полза пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху процесния недвижим имот. П делото се установи,
че с поставянето на металните контейнери от страна на ответника в имота на
ищеца без негово съгласие, представлява нарушение, с което се пречи на
собственика на имота да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Съдът
намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответното дружество
адвокат Д. К. че ответника не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като искът по чл. 109 от ЗС се
предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на
ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо
правата на ищеца. По делото се установи
безспорно, че металните контейнери са поставени от ответника „М.Т.“ ЕООД,
поради което същият е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
По
делото не са представени доказателства
във връзка с направеното от ответника възражение за наличието на съгласие от
другия собственик „Т.“ АД по отношение на поставянето на преместваемите съоръжения
съгласно разпоредбите на ЗУТ.
Съдът
счита за неоснователно и наведеното от ответника възражение относно незаконно
изградения южен вход на сграда Ч. и неизползването на този вход от страна на ищеца.
От показанията на свидетеля Г. и свидетеля А. се установява, че южният вход е
бил на същото място през последните 20 години.
Твърдението на ответника че южния вход е
построен от ищеца след придобиването на собствеността върху сграда – Ч. е недоказано. Относно това
възражение ответникът не ангажира доказателство. От заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че няма строителни книжа за изграждането на южния вход. По делото е
представено удостоверение за търпимост на сграда Ч. издадено от О.К. съгласно
§16, ал от ПР на ЗУТ. В удостоверението е посочено, че сградите не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Несъстоятелен и лишен от правна логика е и
доводът на ответната страна относно неизползването на конкретния вход от страна
на „Т.“ ЕООД.
По
тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.
109 ЗС
е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъден ответникът да
преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне на 2 броя
метални контейнера в поземлен имот с
идентификатор 35167.501.7060, по плана на град К., както и да възстанови
състоянието преди неоснователното действие, като премахне 2 броя метални
контейнери и метални навеси към тях.
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК
е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
Направено е
възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съдът намери за неоснователно направеното от
ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, чрез пълномощника му възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на
адвоката му възнаграждение, след като прецени фактическата и правна сложност на
делото, броя на съдебните заседания, извършените процесуални действия от страна
на пълномощника на ищеца изложените множество правни твърдения и възражения.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 1 400 лева представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списък на разноските.
Воден от
горните мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА по
иск на „Т."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Западна индустриална
зона, представлявано от управителя С.О.П. „М.Т." ЕООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление***, представлявано от управителя Д.И.Т. да
преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне на 2 броя
метални контейнера : контейнер 1 с
размери 3.10/5.20 метра, площ от 16.12
кв.м. и контейнер 2 с размери 2.60/4.60 метра, площ от 11.96 кв.м., изградени
от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич" панели,
подова конструкция изградена от метална скара, положени върху естествен терен, както и изградените към тях
метални навеси с размери съответно 500/365 см. към контейнер 1 и 310 см./100
см. към метален контейнер № 2, с които
действия пречи на „Т." ООД да упражнява правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, както и върху сгради с
идентификатори 35167.501.7060.7 и 35167.501.7060.11, както и да възстанови
предишното положение на имота като премахне гореописаните 2 броя метални
контейнери и метални навеси към тях.
ОСЪЖДА „М.Т."
ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Д.И.Т. да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Западна индустриална зона, представлявано от управителя С.О.П.
сумата от 1 400 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: