№ 44214
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110145699 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от А. С. З., ЕГН: **********, адрес: **********, срещу *****,
адрес: ********, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 08.06.2023 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 08.06.2023 г. в гр. София пътувала за работа с автобус №
14 по бул. „Цариградско шосе“ и около 7:43 ч. слязла на спирката до отбивката за
летището, след което продължила пеша по бул. „Асен Йорданов“ в посока р-н
„Слатина“. Докато вървяла по бул. „Асен Йорданов“ № 11 пред нея се появило
голямо, видимо безстопанствено куче, което при разминаване с него я захапало за
десния крак, издърпало я и тя паднала на платното за движение, след което я захапало
втори път, но по-леко. Ищата ударила кучето с чантата, която носела, но не успяла да
се изправи. От светофара на кръстовището на бул. „Асен Йорданов“ и бул. „Димитър
Списаревски“ навлязъл бял автомобил, чийто водач ѝ се притекъл на помощ и я закарал
до спирката. След инцидента ищцата била прегледана в „ИП-АПМП Д-р Нина Илиева“
ЕООД, където бил издаден болничен лист за временна неработоспособност и бил
назначен домашно-амбулаторен режим на лечение. Твърди, че в резулатат от
инцидента имала разкъсно-контузни рани двустранно на дясната подбедрица и
охлузни рани по ляв лакът, била със затруднено движение и слабо кървене. Към
настоящия момент все още не била напълно възстановена, често изпитвала болки и се
налагало да използва болкоуспокояващи средства. Твърди, че в момента на инцидента
и в първите дни от лечението изпитвала силни и нетърпими болки в резултат на
причинените рани, което създавало неудобства и трудности от различно естество в
личния живот, чувствала се некомфортно и имала постоянни болки и уплах. По време
1
на лечението и възстановителния период търпяла допълнителни болки и страдания,
както и допълнителни неудобства, свързани със затрудненото придвижване и
невъзможността пълноценно да се грижи сама за себе си. Обстоятелството, че
инцидентът се случил на път към работа и е могъл да приключи с фатален край,
породило допълнителна тревожност и притеснения на ищцата. Първите дни ищцата
пътувала с автомобил до работа, а след това като се възстановила започнала да шофира
сама. Твърди, че преди инцидента е пътувала с градски транспорт, за да може да се
придвижва пеша, което и доставяло голямо удоволствие и е закупила карта за цялата
година. Твърди, че след инцидента ще трябва да се придвижва с кола, тъй като се
страхувала да не преживее същото. Страхът от нападението продължавал да присъства
в ежедневието , както и да се отразява неблагоприятно психически. След инцидента
се появили чувство на напрегнатост, тревожност, постоянен страх от кучета и други
невротични симптоми. По лекарско предписание започанала да приема „Деанксит“,
което лекарство след започване и постепенното му спиране предизвиквало странични
ефекти, от които би могла да пострада и нейната работоспособност, както и
болкоуспокояващи. Ежедневието и се нарушило сериозно, а тя станала бдителна и
притеснена. Излага твърдения, че ***** следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД
поради доказано бездействие на нейните органи във връзка със задължението за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места. Счита, че
справедливо обезщетение за причинениете ѝ вреди е в размер на 15 000,00 лв. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск изцяло. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***** е депозирал отговор на исковата
молба, чрез адв. А. Д.. Процесуалният представител оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника. Оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения досежно времето и мястото на инцидента, неговият механизъм,
причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените
уврежданията, както и че е налице възлагане на конкретна работа по смисъла на чл. 49
ЗЗД. Оспорва, че твърдените от ищцата вреди били причинени от безстопанствено
куче. Твърди, че ответникът е изпълнил чрез служителите си възложените му от закона
задължения, като била приета Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета 2012 г. – 2016 г., приета с решение № 224 по протокол № 16
от 10.05.2012 г. на СОС, чието изпълнение било продължено с решение №
38/08.02.2018 г. на СОС, а от 14.03.2019 г. била в сила и Национална програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Р.
България, като и двете програми били изпълнявани. В тази връзка сочи, че законовите
задължения на столичната общинска администрация са насочени към организиране и
осъществяване на програмата за овладяване на популацията на безстопанствените
2
кучета чрез хуманни методи, като законът не възлагал постигане като конкретен
резултат, а именно липсата на бездомни кучета. Поддържа, че по силата на
действащата нормативна уредба здравите и неагресивни безстопанствени кучета
следвало да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и, ако не бъдат осиновени – да
се връщат на местата, от които са взети, а на евтаназия подлежали единствено доказано
агресивните и болни животни. Нямало противоправно бездействие на ответника, тъй
като ***** реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените по закон
задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което не следвало да се
направи извод, че служителите на ответника били бездействали противоправно. Излага
доводи, че след като е положена дължимата грижа, нямало основание да се носи
отговорност за вреди, дори и предприетите действия да не са дали очаквания резултат.
Оспорва иска и по размер като неснователна, недоказана и силно завишена. Изтъква, че
във връзка с процесния инцидент ищцата вече била получила обезщетение от
работодателя си, доколкото същият бил квалифициран като трудова злополука по
смисъла на чл. 55 КСО. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
- фактът на нападението му от безстопанствено куче, респ. че е бил нахапан от
него;
- вида, характера и размера на причинените от нападението вреди;
- причинната връзка между нападението и причинените вреди;
- предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а
именно – противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на
ответника или на лица, които същият е натоварил с грижата и надзора на
безстопанствените кучета на територията, където е настъпил инцидентът, причинени
при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на ищцата; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и
настъпването на инцидента.
- вината на конкретните служители/лица, на които е възложена работата, се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД;
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил вменените му от закона
задължения с дължимата грижа по отношение на грижата и надзора на
безстопанствените кучета на територията, където е настъпил инцидентът, както и
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, а в
условията на обратно доказване и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
3
Искането на ищцата за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства е допустимо,
относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищцата за бъде задължен ответникът да представи записите от
камерите, находящи се на кръстовището на бул. „Асен Йорданов“ и ул. „Димитър
Списаревски“, за времето от 07:30 ч. до 08:30 ч. на 08.06.2023 г., е допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде издадено поисканото от ответника съдебно удостоверение, което
да му послужи пред НОИ за снабдяване с информация дали във връзка с процесния
инцидент е подадена декларация за регистриране на трудова злополука, респ.
регистрирана ли е такава, както и дали на ищцата са изплащани обезщетения, след
представяне на проект и доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса.
Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-психологическа
експертиза следва да уважено, тъй като е необходимо за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ОСЗ на 08.01.2024 г. от 10,30 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а на ищцата – и препис от отговора на
ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ДОПУСКА съдебно-психологическа експертиза, изпълнима от вещо лице
************, което след преглед на данните по делото и личен преглед на ищцата да
отговори на въпросите по исковата молба, при депозит от 300 лв., вносим от ищеца в 3-
дневен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията за внасяне на депозит влече отмяна на акта
относно допускане на експертиза.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели на ищцата при режим на довеждане в
първото по делото открито съдебно заседание за установяване на посочените в
исковата молба обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на допуснатите гласни доказателства – първото
по делото открито съдебно заседание, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че ако свидетелите не се явят без доказване на
уважителни причини за това, делото ще се гледа без това доказателство.
ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да
4
представи записите от камерите, находящи се на кръстовището на бул. „Асен
Йорданов“ и ул. „Димитър Списаревски“, за времето от 07:30 ч. до 08:30 ч. на
08.06.2023 г.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на изисканите записи в срок, на
основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника поисканото в отговора на исковата молба
съдебно удостоверение след представяне на проект на същото и доказателства за
внесена по сметка на СРС държавна такса.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че е
била нападната (нахапана) от безстопанствено куче, както и за наличието на причинна
връзка между нападението и причинените вреди.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5