Решение по дело №467/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на К. М. З., с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 16 чрез адв. М. В. от САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 972/25-4332-002318/09.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, в несъответствие с неговата цел и при неизяснена фактическа обстановка. Според него в талона за медицинско изследване било отразено, че била извършена предварителна проба за алкохол, което не кореспондирало с посоченото в ЗППАМ, че била отказана проба за алкохол. Твърди, че при попълването на талона били допуснати съществени процесуални нарушения. По тези мотиви се иска от съда да отмени изцяло процесната заповед, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - полицейски инспектор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в представено писмено становище чрез пълномощника юриск. Вл. П., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.04.2025 г. около 1,35 ч. в [населено място], на Околовръстен път при № 37 от бул. Ботевградско шосе към бул. Цариградско шосе, К. М. З. е управлявал лек автомобил „Мазда ЦХ5“ с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, където е бил спрян за проверка. При извършената полицейска проверка жалбоподателят е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с инвентарен номер 0023. На водача е издаден талон за медицинско изследване за даване на кръвна проба с № 264784 със срок за явяване в УМБАЛ „Св. А.“ [населено място] до 45 минути от връчването на талона. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA3793052/09.04.2025 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. Жалбоподателят е отказал да подпише и получи екземпляр от АУАН, както и е отказал да подпише и получи талона за изследване. Липсват данни З. да е извършил назначеното медицинско изследване.

При тази фактическа обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 972/25-4332-002318/09.04.2025 г. от полицейски инспектор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на К. М. З. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съгласно направеното вписване в заповедта, жалбоподателят е уведомен за нея по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК. Недоволен от нея, З. я е оспорил с жалба, подадена в АССГ на 09.05.2025 г., откъдето е препратена на АС – В. Търново, като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че жалбата е просрочена. Съдържащата се в обжалваната заповед разписка, според която ЗППАМ е връчена на 09.04.2025 г. не е подписана от получателя, поради което не представлява годно доказателство за връчване. По-надолу в ЗППАМ е вписан ръкописен текст „Уведомен по чл. 18а, ал. 7 от АПК“. Съгласно чл. 18а, ал. 7 от АПК съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. В случая т.нар. уведомяване в ЗППАМ не е подписано от извършилото го длъжностно лице, нито е посочена датата, на която това е сторено, за да може да почне да тече 7-дневния срок, след изтичането на който заповедта би се считала за връчена. Предвид нередовното връчване на заповедта съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и като такава е допустима за разглеждане по същество.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С т.1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП са определени да осъществяват контрол по ЗДвП областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 517з-6400/07.07.2023 г. директорът на СДВР на основание чл. 172, ал. 2 от ЗДвП и във връзка с горецитираната заповед е оправомощил различни служители при СДВР да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, в т.ч. държавни служители от отдел „Пътна полиция“ при СДВР – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с посочване на съответните фактически и правни основания. При издаването на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

По делото се установява от събраните доказателства, че на 09.04.2025 г. З. като водач на МПС е отказал да бъде проверен за алкохол с техническо средство, както и да даде биологични проби за химическо изследване за установяване на употребата на алкохол. Твърдението на жалбоподателя, че бил дал предварителна проба, без органът да посочи резултата от нея, представлява изопачено пресъздаване на съдържанието на талона за медицинско изследване. Невярно е и възражението, че на талона за изследване не бил залепен един от стикерите. След като жалбоподателят е отказал да получи талона и съответно не се е явил в медицинското заведение, то очевидно е неприложима сочената в жалбата разпоредба на чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

По делото се установява безспорно, че на 09.04.2025 г. З. е управлявал МПС, като при извършената проверка е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Отказът на водача от проверка с техническо средство представлява самостоятелно основание за прилагане на процесната ПАМ по чл. 171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, независимо от това дали жалбоподателят впоследствие е дал кръвна проба, като основание за този извод е именно използвания от законодателя съюз „или“ /така напр. и Решение № 1711/07.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 10126/2018 г./. Още повече, че в случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства за дадена от него кръвна проба. Предвид това административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т.1, б.„б“ от ЗДвП на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Видно от заповедта, същата е наложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като за административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на мярката.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й, в съответствие с целта на закона – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението, поради което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

При този изход от спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ определя в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. М. З., с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 16 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 972/25-4332-002318/09.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор в 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

 

ОСЪЖДА К. М. З., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 16 да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.